View Full Version : Животът ми...Параграф,изпълнен с грешки!
justadreams
02-13-2011, 13:08
Нямах на кого да споделя,за това пиша тук :)
Едва на 19 години съм,а имам чувството,че съм живяла стотици години...Толкова съм изморена от живота ми и от хората в него.През изминалата година,ми се случиха толкова много неприятни неща,за които ми се иска да забравя.Разделих се с единственото момчето,което истински ме е обичало,не заради външността или материалното,а просто заради мен самата - защото ме задушаваше с любовта си,която сега ми липсва.След това бях с момче,което ме караше да се усмихвам непрестанно,но заради едно глупаво недоразумение,зарязах и него... И сега след толкова месеци,в които съм сама,давам равносметка,за изгубеното и полученото...Нямам приятели - реших,че и те трябва да останат в миналото,където им е мястото.И какви приятели ми бяха?Тази,която бе "най-добрата",завиждаше за всеки мой успех,за щастието ми...Всячески се опитваше,да разруши построеното от мен.Това каква приятелка е ? "Най-добрият" ми приятел,пък през цялото време бил влюбен в мен,естествено искал да натрие носа,на неговите приятели..Това какъв приятел е ? Сега съм напълно сама...Има моменти,в които се чувствам страхотно,но има и дни в които ми се иска,просто да не отворя очи.Липсва ми,онази истинска и чиста любов,която да ме кара,да се чувствам жива.Но от всичко преживяно,като че ли страхът надделява.Не мога да срещна подходящия,не мога да му се доверя.А толкова ли много искам?Едно мило,добро и забавно момче,което да осмисля дните ми?!Аз ли не заслужавам щастие,или просто не ми е писано?
ChildOfBodom
02-13-2011, 13:15
ти си жалка депресарка, обиждай се ако искаш, ама "изморена от живота" LMAO, по-тъжна и жестока история не бях чела. Не ние сме те накарали да се разделиш с оня, нито пък с другия, за приятелите... трудно е да откриеш истински, но тва че не са истински не значи, че трябва да ги заебаваш тотално...
ScarletBite
02-13-2011, 13:17
Познато до болка...
Особено тази част:
Едва на 19 години съм,а имам чувството,че съм живяла стотици години...Толкова съм изморена от живота ми и от хората в него.
Поздрав с Моята песен... при цялото сходство в историите ни, мисля, че ще хареса и на теб - http://www.youtube.com/watch?v=KX4jAplZb0Y . И тази също - http://www.youtube.com/watch?v=s-CqGQTRg_w
Пожелавам ти всичко най-хубаво и дано намериш снопче светлина! :) Аз намерих снопчето светлина в себе си и оцелях. Потърси го и ти - вътре! :)
justadreams
02-13-2011, 13:32
Благодаря за милите думи :) Имах нужда...
illusion1993
02-13-2011, 13:42
По лесно е да живееш, след като си разбрала грешките си. А относно приятелите ти нали знаеш, че първо трябва да срещнеш неправилните хора за да оцениш правилните?
Не знам какво да ти кажа, но не мисля, че трябва да виниш бившия си най-добър приятел, че е бил влюбен в теб.
Виж, разбирам за приятелката-кучка, но на него не му разбрах кусура - че те е харесвал и е искал да бъде с теб? :-o
MiMcHeToOo
02-13-2011, 17:33
На 19 си. Цял живот имаш пред себе си.
TooRareToDie
02-13-2011, 17:41
“Когато мъдрият човек се загуби, не се чуди как се е загубил, а мисли как да намери пътя.“
Сами си правете изводите.
VaMpiRKaTaaa
02-13-2011, 17:45
Няма значение,дали си на 20 или 70,и на 20 може да си изморен от живота.
3ависи как се е стекъл той.
Продължавай напред ,ще намериш точните хора.
А отностно най-добрият ти приятел,няма нищо лошо в това,че те харесва.
Ако още обичаш старото си гадже,опитай се да си го върнеш.
Мисли за бъдещето , намери любовта , приятели ... и не знам точно кво да ти кажа , започни от някъде .
deadshadow13
02-13-2011, 19:45
ще намериш подходящо то момче което ще те третира като принцеса не се безпокой живота е пред теб и не ги слушаи тия измети в тоя форум дето ти пишат какви ли не глупости.Всеки има неуспешна връзка-Защо?
Защото няма перфектна двойка.Перфектна двойка няма но има перфектно момче и перфектни взаимоотношения,ако го намериш то той не трябва да е поредният кифладжия,фешанче,или просто поредната мажага търсеща бройка.Мене ако питаш нищо,че съм момче ако бях 19 годишно момиче бих търсил връзка с по малък-пак идва въпрос Защо?
Ами от лично мога да кажа и общо мнение по малките тоест 15 16 годишните нормаални момчета ''НОРМАЛНИ'' не да ми одат на купончета да пият да пушат и да са отворени не такива говора за нормалните момчета който са тихички и търсят връзка.Мога да ти кажа че ще намериш по голямо щастие с тях защо то те ще те разбират и третират както е жена трябва да бъде третирана-тия на по 20 21 и нагоре 99% от тях са женкари,балъци и сякакъв друг жаргон на Бокл****.Надявам се да съм ти помогнал :)
FromAutumToAshes
02-13-2011, 19:51
Горе главата мацка. Живота е изпълнен с възходи и падения. Всичко ще се нареди, дори и да не ти се струва възможно сега. Понякога е по-лесно да се довериш на сляпо. Запомни какво ти казвам сега, дори индиректно ще видиш, че съм прав ^^
GregoryHouse
02-13-2011, 21:45
В такива моменти се чудя дали да съжаля човечеството или да го изтребя. Това е една депресия...ще имаш още мноого такива, не се тревожи. Такива създания сте. Свиквай или недей. Волята си е твоя, покрива, главата, надолу или главато горе, напред.
Ако си хубава/симпатична можеш да се уредиш с щастие. 8)
Но явно истината е друга :(
SolemnityOfDeath
02-13-2011, 22:04
Не. не можеш да имаш умно, забавно и грижовно момче. Все още не.
Такова си изоставила, ще изоставиш и занапред, защото, ще ме извиняват милите дами, в природата ви е да правите простотии и да мрънкате за тях. Но ще пораснеш в един момент и тогава ще се получат нещата - само когато можеш да ги оцениш.
Твоето положение на повече от 70 % е следствие от твои грешки и постъпки. Влачиш ги със себе си, това е. Затова се стараем да не правим.
А толкова ли много искам?Едно мило,добро и забавно момче,което да осмисля дните ми?!Аз ли не заслужавам щастие,или просто не ми е писано?
И аз искам същото, нищичко повече. Ама те, не става и не става..
А толкова ли много искам?Едно мило,добро и забавно момче,което да осмисля дните ми?!Аз ли не заслужавам щастие,или просто не ми е писано?
Имала си мило, добро и (може би) забавно момче. Сега кат не знаеш какво искаш че ти го сипат с ташаците в най-скоро време. Такива филмчета като теб "колко съм изживяла" са ми толкова смешни.. няа да коментирам..
VaMpiRKaTaaa
02-14-2011, 11:41
А толкова ли много искам?Едно мило,добро и забавно момче,което да осмисля дните ми?!Аз ли не заслужавам щастие,или просто не ми е писано?
Имала си мило, добро и (може би) забавно момче. Сега кат не знаеш какво искаш че ти го сипат с ташаците в най-скоро време. Такива филмчета като теб "колко съм изживяла" са ми толкова смешни.. няа да коментирам..
Съгласна съм с umri.
Niakoitam
02-14-2011, 14:25
Не знам като цяло при хората ли е така...сигурно, но съм забелязал едно нещо особено сред жените, защото над тях имам по-голямо наблюдение. Когато едни мъж дава всичко за вас ви притискал прекалено много. В обратният случай пък не му било пукало за вас.
Както веднъж каза една приятелка. Искам да бъдат обичана, но мъжът да не ме задушава, но и да показва че му пука за мен. Както и казах то често ще е или едното или другото. Не може хем така, хем иначе. Да първият те е притискал, но поне си била сигурна че наистина те обича. С вторият незнам как са стояли нещата. Щом не ти е харесало съдбата ти е дала възможността да изпроваш другата страна на монетата.
MakeMeHappy
02-14-2011, 14:30
Вярвай в любовта,че отново ще я срещнеш!Все пак живота е пред теб,няма за какво да се тревожиш.Ще срещнеш още толкова много хора,още толкова много запознанства... :)
justadreams
02-14-2011, 14:46
Не е ли задушаване,да ме кара до работата ми и после да ме прибира?Не е ли задушаване,че започна работа,на мястото където аз работех?Не е ли задушаване,че сме на 5 метра,а той звъни да ме пита,защо се усмихвам?Не е ли задушаване да ми звънне в 22:00 и да говори с мен до 3:00 сутринта,а на другият ден да е пред дома ми и да ме пита,защо пак съм сънена,и че съм му липсвала?Не е ли задушаване,когато не вдигна,защото не съм чула телефона,да дойде пред дома ми и да вдигне скандал,защо по дяволите не съм вдигнала?Мисля,че причината да скъсаме е очевидна.Не казах,че ми липсва той,а просто любовта му,когато не бе толкова обсебваща.Най-добрият ми приятел,няма вина,че е влюбен в мен,а че разказва на всеки,че сме били заедно,че не съм можела без него и как никой нямало да ни раздели...Момчето което ме караше да се усмихвам,накрая се оказа момче,което искало да докаже любовта си като ме вкара в леглото си...За това скъсах и с него,не мисля че съм толкова глупава,за да се вкарам сама в капана.Да депресия е,която ме убива с всеки изминал ден,но не мисля,че съм направила нещо толкова ужасно,че да ме нападате всички :)
КАКВО СЪМ ПРЕЖИВЯЛА...може ви е малко да оживея на косъм,родителите ми да се разведът и баща ми да не ме потърси половин година,дори да не се сети,че имам рожден ден?Че когато му се обадя,нямал време за това не се обадил?Че работя като луда на 2 места,за да помагам на майка си,за да се издържаме?Че не мога да събера пари,за така мечтаното висше?Наистина не съм преживяла нищо! :)
MakeMeHappy
02-14-2011, 14:48
Никой не е казал,че си направила нещо ужасно-в крайна сметка всеки има нужда от свобода и да избира хората,с които да бъде
justadreams
02-14-2011, 14:54
Исках просто разбиране,но не получих такова..Съжалявам,че дотегнах на всички с историята си!
Stan4o123
02-14-2011, 16:08
Еми,няма смисъл да се обвиняваш за това,как са се стекли обстоятелствата,просто ги приеми,поучи се от грешките и вдигай главата,друго не можеш да направиш :)
SolemnityOfDeath
02-14-2011, 16:18
E кажи го така, както си го казала горе де. Преди звучаха нещата по тотално различен начин, извинявай.
Горе главата и дерзай, съдбата често мрази, за да те предизвика да покажеш най-доброто от себе си :) С теб съм, поне аз.