Спешно ми трябва ЛИС от "крадецът на праскови" [Архив]

VaMpiRKaTaaa

02-13-2011, 14:33

Взето от ТУК (http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=321684)
Любовта като изпитание и като себепознание
Повестта 'Крадецът на пракови' е посветена на една голяма любов,осмисляща живота на човека във време на разрушение и смърт.Творбата разкрива умението на Емилиян Станев да прониква в най-потайните късчета на човешката душа ,да улавя най-леките и трепети,да изобразява вълнуващо поривите и мечтите на свойте герои.
В центъра на повествованието е любовната връзка между красивата жена на военния комендант и сръбския военно пленник Иво Обретенович .Чувствата,които внезапно пламват между тях,са красиви,романтични,извисяв аящи духа.Любовта се превръща в изпитание на героите.Тя променя коренно живота им и му придава нов смисъл,като ги води към себепознанието.Любовта им дава сили да отстояват правото си на щастие,надмогвайки ненависта,националистични� �е предразсъдици,еснафските разбирания за съпружеска вярност и порядъчност.
Сюжетът на повестта интерпретира темата за класическия любовен триъгълник - в живота на едно семейство настъпват промени поради изневярата на един от съпрузите.Тази тема е загатната в заглавието на произведението.На пръв поглед той е свързан с момент от сюжетното развитие-откъснатите без разрешение плодове от градината на полковника стават причина за запознанството между жена му и крадеца.Образът на откраднитете праскови обаче насочва към друг символен смисъл-към кражбата на семейното щастие,към нарушаване на семейният ре и съпружеската клетва.Разказаната история преобръща обаче и това значение,защото истинския крадец се оказва съпругът,ограбил мечтите и надеждите на младата си жена.В семейния дом тя е пленница,подчинява се на порядки,които я карат да потиска дълбоките си чувства,да живее в самота и отчуждение.
Драмата на Елисавета е представена от различни гледни точки.Първият разказвач е мъж,който се връща в родния си град по време на Втората световна война.Познатите местности,улиците и къщите са причината да си спомни за детството и за най-красивата жена,у която е виждал приказно създание.В тази гледна точка акцентът е поставен върху обаятелното излъчване на героинята.Вторият разказвач е възрастния учител по математика,който от позицията на очевидец изяснява случилото се с жената на полковника.Третият разказвач е всезнаещият и всевиждащ повествовател.Именно той осветлява чувствата и мислите на героинята,проследява най-интимните моменти от любовта и с Иво.Различните повествователни позиции изграждат образа на Елисавета в цялата му сложност и му придават психологическа плътност.
Експозицията на повестта въвежда читателя в тягостната атмосфера на Търново по време на Втората световна война:'Градът бе препълнен с евакуирани-във всяка къща живееха по две-три семейства.Не достигаше вода поради безводната местност,недостиг се чъвстваше и от храна'.Тревожните хора,страхуващи се за живота си,немците,в чиито погледи се чете недоверие и ненавист,са същите като в годините на Първата световна война.Споменът за трудното детство нахлува в съзнанието на разказвача,за да внуши идеята,че войната е вечно повтарящо се зло,носещо разруха и смърт.Войната в повестта е видяна в цялата и зловеща същност,независимо че липсват описания на бойни действия.Обект на изображението е страданието на хората в тила:'Колко тежки бяха условията,при които израсна нашето поколение!Без бащи,които гинеха на фронта,обути в налъми,въшливи и окъсани,с маики,чиито погледи горяха от мъка и преумора – жени изсушени от недояждане и от плач,които незнаеха за какво да се грижат по напред:за нашето изхранване или за възпитанието ни.Почти всички станахме гамени,тъй като растяхме на улицата,между лагерите на пленниците,в глада,хаоса и корупцията на тая безсмислена война...'Въпреки,че описанията на историческата обстановка са преди всичко фон на любовна история,писателят успява да разкрие грозното лице на войната. Особено покъртителна е гледката с умиращите волове,белеещи от далеч 'като същински гробища от бял камък' и с хората 'дошли от селата да се простят със своите верни и неуморни работници...'Епидемията от коремен тиф,холерата,паниката на хората,напускащи града в опит да се спасят,допълват представата за войната като социално зло.
На фона на тази апокалиптична картина,изпълнена със смърт,мъка и омраза,писателят разгръща разказа за неочаквано пламналата любов между Елисавета и пленника.Така на
омразата,на жестокостта и агресията,чиято висша форма е войната,се противопоставя най-красивото човешко чувство – любовта.
Контрастът е един от основните художествени похвати в повестта.Чрез него са изобразени и портретите на полковника и на неговта съпруга.Ослепителната красота на Елисавета е изобразена поетично,като в картина.Тонът,с който е изобразен портретът на съпруга и, е различен-рязък,отчетлив,сух,като в офицерски рапорт.Контрастът в портретите им намеква не само за духовни различия,но и за дисхармонията в брака им.
Съдбовен момент в живота на Елисавета е срещата и с сръбския военнопленник.Окаяният му вид събужда в душата и жал и състрадание.В пленниците тя вижда не победени врагове,не роби,а страдащи хора.За нея Иво не е национален враг и крадец,а учител по музика,,когото насила са изпратили на фронта.Мъжът,в който се влюбва е пълна противоположност на съпруга и-млад,красив,очарователен.К� �то му дава храна и му обещава старите ботуши,за първи път се осмелява да наруши една от забраните на съпруга си.Това е първата и съпротива срещу наложените абсурдни правила,срещу жестокостта и отчуждението,които я заобикалят.
От втората и среща с него в съзнанието и остават да звучат думите му:'Трябва да ви виждам (...) Тия минути ми възвръщат вярата в живота'.Това признание я разтърсва и покорява,защото за първи път в живота си се чувства обичана и потребна.Разумът и се съпротивлява на чувствата.Дългът и на съпруга влиза в конфликт с порива и към щастие Постепенно тя осъзнава,че нейния съпруг е ограбил младостта и чувствата и,че е пленница на един отдавна мъртъв брак.С изненада открива,че сетивата и не са закърнели,че е способна да харесва,да обича,да не робува на предразсъдаците.Любовта и към Иво придава на живота и смисъл.Тя отново изпитва радост и щастие ,отново вижда света около себе си в багри и звукове,отново е млада и волна,изпълнена с надежди за бъдещето.Новородената Елисавета е силна,отстояваща чувствата си,решена да тръгне завинаги с човека,когото обича.Любовта носи промени и за Иво.Копнежът по любимата жена осмисля затворничеслото му битие и му дава сили да преодолява изпитанията,да не забравя в условия на пленничество,че е човек.Срещите с Лиза под липата,макар и опасни,го отвеждат далеч от телените огради,отвеждат го там където може да се чувства свободен и обичан.
Любовната история завършва печално.Убийството на сръбския пленник е логично следствие от омразата в един свят на враждебност и разруха.Смъртта на Иво е смърт и за Елисавета.Открила истинската си същност в любота,тя не може да се върне към предишното си безмислено и еднообразно съществуване.Това е причината да последва мъжът,който обича,и в смъртта.В смелото решение на героинята може да се разчете категоричност и отказ да се съобрази с патриархалните условности и да се подчини на установения ред.
Епилогът свързва личната драма на Иво и Елисавета със страданието на хората след краха на България в Първата световна война.Композиционната рамка се затваря и оставя у читателя тягостното усещане,че войната е вечно повтарящо се зло.
С трагичния финал на повестта си Емилиян Станев интерпретира мотива за неразделните в смъртта влюбени,познат от фоклора и от баладата на Пенчо Славейков 'Неразделни'.Любовта на Иво и Елисавета не може да просъщетвува в свят изтъкан от злоба,омраза и агресивност,но тя посочва други измерения на човешкото – стойностни,красиви,духовно извисени