VaMpiRKaTaaa
02-13-2011, 16:55
Устав на Обществото на народите
28 юни 1919 г.
Високодоговарящите страни,
Смятайки, че за да се развие сътрудничеството между народите и да им се обезпечи мир и сигурност, е от значение
да приемат известни задължения, да не прибягват до война,
да поддържат явни международни отношения, основани на справедливост и чест,
да спазват строго разпоредбите на международното право, признати занапред като действително правило за поведението на правителствата,
да установят справедливост и да зачитат точно и добросъвестно всички задължения по договорите във взаимните отношения между организираните народи,
Приемат настоящия Устав, който учредява Обществото на народите.
Член 1.
1.Първоначални членове на Обществото на народите са тези от подписалите, чиито имена са посочени в приложението към настоящия Устав, както и държавите, също така упоменати в приложението, които ще се присъединят към настоящия Устав без никаква резерва, чрез декларация, депозирана в Секретариата до два месеца след влизането на Устава в сила, която е бъде нотифицирана на другите членове на Обществото.
2.Всяка държава, доминион или колония, която се управлява свободно и която не е посочена в приложението, може да стане член на Обществото, ако за приемането ѝ се изкажат две трети от Събранието и ако даде действителни гаранции за своето искрено намерение да спазва международните си задължения и приема установените от Обществото предписания относно нейните сухопътни, морски и въздушни сили и въоръжения.
3.Всеки член на Обществото може, след предизвестие от две години, да се оттегли от Обществото, при условие, че в този момент е изпълнил всичките си международни задължения, включително тия по настоящия Устав.
Член 2.
Дейността на Обществото, така както е определена в настоящия Устав, се упражнява от едно Събрание и от един Съвет, подпомогнати от постоянен Секретариат.
Член 3.
1.Събранието се състои от представители на членовете на Обществото.
2.То се събира в определено време и във всеки друг момент, когато обстоятелствата изискват това, в седалището на Обществото или на онова друго място, което би било посочено.
3.Събранието разглежда всеки въпрос, който влиза в кръга на дейност на Обществото или засяга световния мир.
4.Всеки член на Обществото може да има най-много трима представители в Събранието и разполага само с един глас.
Член 4.
1.Съветът се състои от представители на Главните съюзени и сдружени сили , както и от представители на други четири члена на Обществото. Тия четири члена на Обществото се посочват от Събранието свободно и във време, когато то намери за добре. До първото посочване от Събранието, представителите на Белгия, Бразилия, Испания и Гърция ще бъдат членове на Съвета.
2.Съветът може, с одобрение на мнозинството от Събранието, да посочи и други членове на Обществото, чието представителство в Съвета ще бъде занапред постоянно. Той може, със същото одобрение, а увеличи броя на членовете на Обществото, които ще бъдат избирани от Събранието, за да бъдат представени в Съвета.
2 bis. Събранието определя с мнозинство от две трети правилата относно избора на непостоянните членове на Съвета и специално относно срока за мандата им и условията за преизбираемост.
3.Съветът се събира, когато обстоятелствата изискват това и най-малко един път в годината, в седалището на Обществото или на друго място, което бъде определено.
4.Съветът разглежда всеки въпрос, който влиза в кръга на дейността на Обществото, или засяга световния мир.
5.Всеки член на Обществото, който не е представен в Съвета, бива поканен да изпрати един представител, за да заседава в Съвета при разглеждането на един въпрос, който специално засяга интересите на тоя член.
6.Всеки член на Обществото, представен в Съвета, разполага само с един глас и има само един представител.
Член 5.
1.Решенията на Събранието или на Съвета се вземат с единодушие от членовете на Обществото, представени на заседанието, освен при изрично противна разпоредба на настоящия Устав или на клаузите на настоящия договор.
2.Всички процедурни въпроси, които се поставят в заседанията на Събранието или на Съвета, включително и определянето на комисии за анкетиране на отделни случаи, се уреждат от Събранието или от Съвета и се решават с мнозинство от членовете на Обществото, представени на заседанието.
3.Първото заседание на Събранието и първото заседание на Съвета ще бъдат свикани от председателя на Американските Съединени Щати.
Член 6.
1.Постоянният Секретариат е установен в седалището на Обществото. Той се състои от един Главен секретар и от необходимите секретари и персонал.
2.Първият Главен секретар е посочен в приложението. Впоследствие Главният секретар ще бъде назначават от Съвета с одобрение от мнозинството на Събранието.
3.Секретарите и персоналът на Секретариата се назначават от Главния секретар с одобрение на Съвета.
4.Главният секретар на Обществото е по право главен секретар на Събранието и на Съвета.
5.Разходите на Обществото се понасят от членовете на Обществото в съотношение, което се решава от Събранието.
Член 7.
1.Седалището на Обществото е установено в Женева.
2.Съветът може във всеки момент да реши да го премести на което и да е друго място.
3.Всички функции в Обществото и в придадените към него служби, включително и Секретариата, са еднакво достъпни за мъже и жени.
4.Представителите на членовете на Обществото и неговите служебни лица се ползват, при изпълнение на длъжността си, с дипломатически привилегии и имунитети.
5.Сградите и местата, заети от Обществото, от неговите служби или от неговите събрания, са неприкосновени.
Член 8.
1.Членовете на Обществото признават, че поддържането на мира изисква намаление на националните въоръжения до един минимум, съвместим с националната безопасност и с изпълнението на международните задължения, наложени от едно общо действие.
2.Съветът, като държи сметка за географското положение и за особените условия на всяка държава, изготвя плановете за това намаление, с цел да бъдат представени на различните правителства за разглеждане и решение.
3.Тези планове трябва да бъдат предмет на ново разглеждане и, ако е нужно, на ревизия най-малко всеки десет години.
4.Така определеният размер на въоръженията, след приемането му от различните правителства, не може да бъде надвишен без съгласието на Съвета.
5.Вземайки предвид, че частното производство на бойни припаси и на военни материали повдига сериозни възражения, членовете на Обществото натоварват Съвета да препоръча подходящи мерки за избягване лошите последици от това, като държи сметка за нуждите на ония членове на Обществото, които не могат да произвеждат необходимите за тяхната безопасност бойни припаси и военни материали.
6.Членовете на Обществото се задължават да разменят, по най-искрен и най-пълен начин, всички сведения, отнасящи се до размера на въоръженията им, до техните военни, морски и въздушни програми, и до състоянието на онези техни индустрии, които биха могли да бъдат използвани за война.
Член 9.
Една постоянна комисия ще бъде образувана, за да дава на Съвета своето мнение относно изпълнението на разпоредбите на членове 1 и 8 и изобщо относно военните, морските и въздушните въпроси.
Член 10.
Членовете на Обществото се задължават да зачитат и поддържат срещу всяко външно нападение териториалната цялост и настоящата политическа независимост на всички членове на Обществото. В случай на нападение, на заплаха или на опасност от нападение, Светът препоръчва средствата за обезпечаване изпълнението на това задължение.
Член 11.
1.Изрично се заявява, че всяка война или заплаха от война, независимо дали засяга пряко или не някой член на Обществото, интересува цялото Общество и последното трябва да вземе подходящи мерки за ефикасното запазване мира на народите. В такъв случай Главният секретар незабавно свиква Съвета по искане на всеки член на Обществото.
2.Освен това се заявява, че всеки член на Обществото има право, като приятелска постъпка, да привлече вниманието на Събранието или на Съвета върху всяко обстоятелство, което е от естество да засегне международните отношения и което вследствие на това заплашва да смути мира или доброто разбирателство между народите, от което зависи мирът.
Член 12.
1.Членовете на Обществото се съгласяват, ако между тях се повдигне спор, който е от естество да доведе до скъсване, да го подложат било на арбитражно производство или на съдебно уреждане, била на разглеждане от Съвета. Те са съгласни също така, че в никой случай не трябва да прибягват до война преди изтичането на срок от три месеца от арбитражното или съдебното решение, или доклада на Съвета.
2.Във всички предвидени в тоя член случаи, решението трябва да бъде постановено в подходящ срок и докладът на Съвета трябва да бъде изготвен в срок от шест месеца от деня, в който спорът е бил отнесен до него.
Член 13.
1.Членовете на Обществото се съгласяват, ако помежду им се повдигне спор, който по тяхно мнение може да бъде предложен на арбитражно или съдебно решение и ако този спор не може да бъде задоволително уреден по дипломатически път, въпросът да бъде изцяло подложен на арбитражно или съдебно уреждане.
2.Между споровете, които изобщо са от естество да бъдат подложени на арбитражно или съдебно решение са тези, които се отнасят до тълкуването на известен договор и на всеки пункт от международното право, до съществуването на всеки факт, който ако бъде установен, би представлявал нарушение на международно задължение, или до размера и естеството на обезщетението, дължимо за такова нарушение.
3.Спорът се отнася до Постоянния съд за международно правосъдие или до всяка друга юрисдикция или съд, определени от страните или предвидени в техни по-раншни съглашения.
4.Членовете на Обществото се задължават добросъвестно да изпълняват издадените решения и да не прибягват до война срещу всеки член на Обществото, който се съобразява с тях. При неизпълнение на решението, Съветът предлага мерките, които трябва да осигурят изпълнението му.
Член 14.
Съветът е натоварен да изготви проект за Постоянен съд за международно правосъдие и да го предостави на членовете на Обществото. Тоя съд ще разглежда всички спорове от международно естество, които страните ще отнесат до него. Той ще дава също така съвещателни мнения по всеки спор или всеки въпрос, с който ще бъде сезират от Съвета или от Събранието.
Член 15.
1.Ако между членовете на Обществото се повдигне спор от естество да доведе до скъсване и ако тоя спор не е подложен на арбитражното производство или на съдебното уреждане, предвидени в чл. 13, членовете на Обществото се съгласяват да го отнесат до Съвета. За тая цел е достатъчно един от тях да уведоми за спора Главния секретар, който взема всички мерки за пълна анкета и проучване.
2.Страните трябва да представят на Главния секретар, колкото е възможно по-скоро, изложение на становището си по спора, със съответните факти и документи и Съветът може да нареди незабавното им обнародване.
3.Съветът се старае да осигури уреждането на спора. Ако успее в това, той обнародва, доколкото намери за полезно, изложение на фактите, обяснението им и условията на казаното уреждане.
4.Ако спорът не е могъл да бъде уреден, Съветът съставя и обнародва един доклад, гласуван било с единодушие, било с мнозинство от гласовете, за да изложи обстоятелствата по спора и разрешенията, които той препоръчва като най-справедливи и най-подходящи за случая.
5.Всеки член на Обществото, който е представен в Съвета, може също така да обнародва изложение на фактите в спора и на собствените си заключения.
6.Ако докладът на Съвета е приет с единодушие, като гласовете на представителите на страните не се броят при пресмятането на това единодушие, членовете на Обществото се задължават да не прибягват до война срещу никоя страна, която се съобразява със заключенията в доклада.
7.В случай, че докладът на Съвета не е приет от всичките му членове, без да се смятат представителите на всяка страна в спора, членовете на Обществото си запазват правото да действат, както намерят за необходимо за поддържането на правото и справедливостта.
8.Ако една от страните твърди и ако Съветът признае, че спорът се отнася до въпрос, който международното право предоставя на изключителната компетентност на тая страна, Съветът установява това в един доклад, без обаче да препоръчва каквото и да е решение.
9.Съветът може във всички предвидени в настоящия член случаи, да внесе спора в Събранието. Събранието ще трябва да бъде сезирано със спора също така и с молба от една от страните; тази молба трябва да бъде представена в срок от четиринадесет дена от момента, в който спорът е бил внесен в Съвета.
10.По всеки внесен в Събранието въпрос, разпоредбите на настоящия член и на чл. 12 относно дейността и правата на Съвета се прилагат също така и относно дейността и правата на Събранието. Приема се, че доклад, направен от Събранието, с одобрението на представителите на ония членове на Обществото, които са представени в Съвета и на мнозинството от другите членове на Събранието, с изключение, във всеки случай, на представителите на страните, има същата сила като доклад на Съвета, приет единодушно от членовете му, без представителите на страните.
Член 16.
1.Ако някой член на Обществото прибегне до война противно на задълженията, поети в чл. 12, 13 или 15, смята се ipso facto, че той е извършил военно действие срещу всички други членове на Обществото. Последните се задължават незабавно да скъсат с него всички търговски или финансови сношения, да забранят всички отношения между своите поданици и тези на държавата, която е нарушила Устава и да прекъснат всички финансови, търговски или лични връзки между поданиците на тая държава и тези на всяка друга държава, член или не на Обществото.
2.В тоя случай Съветът е длъжен да препоръча на различните заинтересовани правителства сухопътните, морските или въздушните части, с които членовете на Обществото съответно ще участват във въоръжените сили, предназначени да наложат зачитане на задълженията в Обществото.
3.Освен това членовете на Обществото се съгласяват да си оказват един на друг взаимна подкрепа при прилагането на стопанските и финансовите мерки, които ще бъдат взети въз основа на настоящия член, с цел да бъдат намалени до минимум загубите и неудобствата, които могат да произлязат от това. Те ще си оказват също така взаимна подкрепа, за да противоустоят на всяка нарочна мярка, насочена срещу един от тях от страна на държавата, която е нарушила Устава. Те ще вземат нарочни мерки, за да улеснят преминаването през тяхна територия на войските на всеки член на Обществото, който участва в общо действие, с цел да се наложи зачитане на задълженията в Обществото.
4.Всеки член, който се е провинил в нарушение на някое от задълженията, произтичащи от Устава, може да бъде изключен от Обществото. За изключването трябва да гласуват всички други членове, представени в Съвета.
Член 17.
1.В случай на спор между две държави, от които само едната е член на Обществото или никоя не участва в него, държавата или държавите, чужди на Обществото, биват поканени да се подчинят на задълженията, наложени на членовете му, с цел за уреждане на спора при условия, които Съветът смята за справедливи. Ако тази покана бъде приета, прилагат се разпоредбите на членове 12 до 16 под резерва на измененията, които Съветът намери за необходими.
2.Веднага след изпращането на тази покана, Съветът открива анкета относно обстоятелствата на спора и препоръчва такива мерки, каквито му изглеждат най-добри и най-ефикасни в дадения случай.
3.Ако поканената държава, отказвайки да приема задълженията на член на Обществото с цел за уреждане на спора, прибегне до война срещу някой член на Обществото, спрямо нея могат да бъдат приложени разпоредбите на чл. 16.
4.Ако и двете поканени страни откажат да приемат задълженията на член на Обществото за уреждане на спора, Съветът може да вземе всякакви мерки и да направи всякакви препоръки от естество да предотвратят враждебните действия и да доведат до разрешаване на конфликта.
Член 18.
Всеки договор или международно задължение, сключени в бъдеще от някой член на Обществото, трябва да бъдат незабавно вписани от Секретариата или обнародвани от него, щом това е възможно. Никой от тези договори или международни задължения не ще бъде задължителен преди да бъде вписан.
Член 19.
Събранието може от време на време да поканва членовете на Обществото да пристъпят към ново разглеждане на договорите, които са станали неприложими, както и на международните положения, чието поддържане би могло да постави световния мир в опасност.
Член 20.
1.Членовете на обществото приемат, всеки що се отнася до него, че настоящият Устав отменя всякакви задължения или съглашения inter se, които не са съвместими с разпоредбите му и тържествено се задължават да не сключват такива в бъдеще.
2.Ако някой член е поел, преди влизането си в Обществото, задължения, несъвместими с разпоредбите на Устава, той трябва да вземе незабавни мерки, за да се освободи от тия задължения.
Член 21.
Международните задължения, като арбитражните договори, и областните споразумения, като доктрината Мърно, които обезпечават поддържането на мира, не ще бъдат смятани за несъвместими, с която и да е от разпоредбите на настоящия Устав.
Член 22.
1.Следните начала се прилагат спрямо колониите и териториите, които вследствие на войната са престанали да бъдат под суверенитета на държавите, които са ги управлявали преди това, и които са населени от народи, още неспособни да се самоуправляват при особено трудните условия в съвременния свят. Благоденствието и развитието на тези народи представляват една свещена цивилизаторска мисия и затова е подходящо в настоящия Устав да бъдат включени гаранции за изпълнението на тая мисия.
2.Най-добрият начин за практическото осъществяване на това начало е попечителството на тези народи да се повери на напреднали нации, които благодарение на ресурсите си, на опитността си и на географското си положение най-добре могат да поемат тази отговорност и които са съгласни да я поемат; те ще упражняват това попечителство в качеството на мандатьори и от името на Обществото.
3.Естеството на мандата трябва да бъде различно, според степента на развитие на народа, географското положение на територията, нейните стопански условия и всички други подобни обстоятелства.
4.Известни народностни общности, които по-рано принадлежаха на Отоманската империя, са достигнали такава степен на развитие, че тяхното съществуване като независими нации може да бъде временно признато, при условие, че съветите и подкрепата на един мандатьор ще ръководят управлението им до момента, в който те ще бъдат способни сами да се ръководят. При избора на мандатьора, преди всичко трябва да бъдат взети предвид желанията на тия области.
5.Степента на развитие, на която се намират други народи, специално тези в средна Африка, изисква мандатьорът да поеме управлението на територията при условия, които, едновременно със забраната на злоупотреби, като търговията с роби, с оръжия и с алкохол, ще гарантират свободата на съвестта и на вярата, без други ограничения, освен тези, които биха се наложили във връзка с поддържането на обществения ред и на добрите нрави и със забраната да се строят крепости или военни или морски бази и да се дава на местните жители военно обучение, освен за нуждите на полицията или за защита на територията, и които ще обезпечат също и за другите членове на Обществото условия за равенство при размяната и търговията.
6.Най-сетне има територии, като Югозападна Африка и някои острови в Южния Тихи океан, които поради малката гъстота на населението си, ограничената си повърхност, отдалечеността си от средищата на цивилизацията, географското си съседство с територията на пълномощника или поради други обстоятелства, биха били най-добре управлявани под законите на мандатьора, като неразделна част от неговата територия, под резерва на по-горе предвидените гаранции в интереса на местното население.
7.Във всички случаи мандатьорът е длъжен да изпраща до Съвета годишен доклад относно териториите, с чието управление е натоварен.
8.Ако степента на властта, на надзора или на управлението, които ще бъдат упражнявани от мандатьора, не е била предмет на по-раншно съглашение между членовете на Обществото, то Съветът изрично се произнася по тия въпроси.
9.Една Постоянна комисия ще бъде натоварена да получава и проучва годишните доклади на мандатьорите и да дава на Съвета мнението си по всички въпроси относно изпълнението на мандатите.
Член 23.
Под резерва и съобразно разпоредбите на сега съществуващите международни съглашения или на тези, които впоследствие ще бъдат сключени, членовете на Обществото:
1.ще се стараят да обезпечат и поддържат справедливи и човечни трудови условия за мъжете, жените и децата в собствените си територии, както и във всички страни, където се простират търговските им и индустриални връзки и за тая цел да създадат и поддържат необходимите международни организации;
2.се задължават да обезпечат справедливо третиране на местното население в териториите, поставени под тяхно управление;
3.натоварват Обществото с общия надзор на спогодбите относно търговията с жени и деца, както и относно трафика на опиум и други вредни вещества;
4.натоварват Обществото с общия надзор на търговията с оръжия и бойни припаси със страните, където надзора над тази търговия е необходим в общ интерес;
5.ще вземат необходимите мерки за обезпечаване и поддържане свободата на съобщенията и транзита, както и на справедливото третиране на търговията на всички членове на Обществото, като се има предвид, че ще трябва да бъдат взети под внимание особените нужди на областите, опустошени през войната от 1914-1918 г.;
6.ще се стараят да вземат международни мерки за предпазване и за борба с болестите.
Член 24.
1.Всички международни бюра, учредени въз основа на по-раншни общи договори, ще бъдат поставени, под резерва на съгласието на страните, под ръководството на Обществото. Всички други международни бюра и всички комисии за уреждане на въпроси от международен интерес, които ще бъдат създадени впоследствие, ще бъдат поставени под ръководството на Обществото.
2.Във връзка с всички въпроси от международен интерес, уредени с общи съглашения, обаче непоставени под контрола на международни комисии или бюра, Секретариатът на Обществото ще трябва, ако страните поискат това и ако Съветът се съгласи, да събере и разпрати всички полезни сведения и даде всяка необходима или желана подкрепа.
3.Съветът може да реши разходите на всяко бюро или комисия, поставени под ръководството на Обществото, да бъдат включени в тези на Секретариата.
Член 25.
Членовете на Обществото се задължават да насърчават и улесняват създаването и сътрудничеството между надлежно разрешените доброволни национални организации на Червения кръст, които имат за цел подобрение на здравето, предпазна защита срещу болестите и облекчаване на страданията в света.
Член 26.
1.Измененията на настоящия Устав ще влязат в сила, щом бъдат ратифицирани от членовете на Обществото, чиито представители образуват Съвета, и от мнозинството на тези, чиито представители образуват Събранието.
2.Всеки член на Обществото е свободен да не приеме направените в Устава изменения, в който случай той престава да членува в Обществото.