AniBG
02-13-2011, 15:06
Такаа... Първо искам да уточня, че това е първият ми опит за писане в подобен стил или най-малкото - да пускам нещо, което съм сътворила тук. :D :D Таа... Ето и моята излагация, ако така мога да се изразя. :D :
Слънчев и прохладен ден, обзет от приятния мирис на трева. Вървя по пътечка през поляна, обсипана с полски цветя. Набирам китка с глухарчета и други мънички цветчета, сплитам ги на венец и продължавам. Постепенно навлизам в гора, непрогледна за слънчевите лъчи. Единственият звук са пукащите клонки под краката ми. Вървя, времето минава... Около мен забелязвам храсти с диви плодчета. Решавам да набера малко, изваждам кърпичката си от джоба на якето и я пълня с вкусните плодове. Прибирам ги, ако случайно огладнея. Пред мен се изпречва буйна и шумна река. Решавам да си почина и да пийна малко вода. Навеждам се и потапям шепи във водата, отпивам глътка... и още една... Уморена не мога да я прекося, затова лягам върху тревата под сянката на дърво. Унасям се в блаженен сън...
Може би минава час, може би два. Събуждам се и решавам да изям плодчетата, които по-рано набрах. Наслаждавам се на слънчевото и топло време и на чистата студена вода. Слизам по-надолу по течението на реката. В далечината виждам мост. Още сънена вървя към моста и неусетно се озовавам на отсрещния бряг...
Продължавам нататък ала след известно време усещам, че се въртя в кръг. Заблудена ли съм или пътя, през който минавам се повтаря отново и отново. Не мога да намеря мястото, пътеката, от където бях гръгнала. Монотонността из този лабиринт ме отегчава, може би паниката ме обзема, може би искам просто да се махна, насладата изчезва, чувството за спокойствие също... Мисълта, че съм се загубила на такова място, че не намирам пътя обратно ме поникьосва. Изведнъж се събуждам, дишането ми е ускорено и начесто, мисълта, че това е било само сън ме успокоява и освобождава от напрежението. И все пак е било само сън...
Както казах - за пръв път ми е, така че предпочитам да ме критикувате, за да знам къде са ми грешките и кое да поправя... :)
Слънчев и прохладен ден, обзет от приятния мирис на трева. Вървя по пътечка през поляна, обсипана с полски цветя. Набирам китка с глухарчета и други мънички цветчета, сплитам ги на венец и продължавам. Постепенно навлизам в гора, непрогледна за слънчевите лъчи. Единственият звук са пукащите клонки под краката ми. Вървя, времето минава... Около мен забелязвам храсти с диви плодчета. Решавам да набера малко, изваждам кърпичката си от джоба на якето и я пълня с вкусните плодове. Прибирам ги, ако случайно огладнея. Пред мен се изпречва буйна и шумна река. Решавам да си почина и да пийна малко вода. Навеждам се и потапям шепи във водата, отпивам глътка... и още една... Уморена не мога да я прекося, затова лягам върху тревата под сянката на дърво. Унасям се в блаженен сън...
Може би минава час, може би два. Събуждам се и решавам да изям плодчетата, които по-рано набрах. Наслаждавам се на слънчевото и топло време и на чистата студена вода. Слизам по-надолу по течението на реката. В далечината виждам мост. Още сънена вървя към моста и неусетно се озовавам на отсрещния бряг...
Продължавам нататък ала след известно време усещам, че се въртя в кръг. Заблудена ли съм или пътя, през който минавам се повтаря отново и отново. Не мога да намеря мястото, пътеката, от където бях гръгнала. Монотонността из този лабиринт ме отегчава, може би паниката ме обзема, може би искам просто да се махна, насладата изчезва, чувството за спокойствие също... Мисълта, че съм се загубила на такова място, че не намирам пътя обратно ме поникьосва. Изведнъж се събуждам, дишането ми е ускорено и начесто, мисълта, че това е било само сън ме успокоява и освобождава от напрежението. И все пак е било само сън...
Както казах - за пръв път ми е, така че предпочитам да ме критикувате, за да знам къде са ми грешките и кое да поправя... :)