Ne_Znaesh
02-14-2011, 01:56
Здравейте :))
Абе от много време не съм писала в тоя форум, защото мислех, че съм достатъчно голяма да си решавам сама проблемите ама уви...явно не е така.
Накратко казано: Събрах се с моята голяма любов след 1 god раздяла. По точно той се върна при мен като и двамата очаквахме нещата да са по-добре от преди.И те наистина бяха по-добри, и двамата се разбирахме чудесно, нямаше ги проблемите от предишната година, всичко вървеше супер! И така 2 месеца докато майка му не загуби работата си. От този момент нещата се обърнаха в обратна посока за нас. Той започна да работи повече, защото всичките сметки висяха на него, а времето през, което беше свободен- прекарваше с приятели или в повечето случеи си стоеше в къщи поради недостига на пари да излезне.
Това се отрази на връзката ни, по точно на мен. На него сякаш не му правеше впечетление, че се виждахме само 1 път в седмицата. Извинието беше "Аз нямам пари!". Добре. Уж се опитах да му влезна в положение, да проявя разбиране, но разберете, когато обичате някого 1 път в седмицата не е достатъчно... или поне за мен не е. Та последваха поредици от скандали, спорове, сплетни от моя страна, а той проявяваше някакво търпение и изчакваше да се успокоя до следващият мой скандал. А аз приемах нещата по съвсем различен начин, че няма желание да ме вижда, а не че няма толкова пари.
Преди две седмици пак се бяхме скарали много гадно заради същата причина (че не се виждаме), но нешата още се крепяха до петък вечер (вечерта, която по принцип се виждахме). Уж нямаше да ходим на кино, но щом неговите приятели му звъннаха веднага си промени решението и решихме да ходим на кино. Аз му бях все още много ядосана от предишният ден, в който се бяхме карали, а и това, че той се повлия от неговите приятели ми дойде в повече и напълно ми бяха потънали гимиите. :booooomb: Нито му говорех, нито го поглеждах, нито му обеснuх какво ми има...НИЩО! А за сметка на това си тръгнах и го оставих в киното сам, с неговите приятели. Той се опита да ме потърси, но аз не отговорих. И така след 2 дни размисъл над постъпката ми, аз сама реших да му звънна. Не ми вдигна на първият път, но все пак вдигна на вторият. :D Разговор не се състоя, а за сметка на нова имаше един безкрайно болезнен монолог, който аз водех със себе си обеснявайки се как се чуствам, и защо постъпвам така. Той мълчеше и ме слушаше цял 1 час. Само ми каза, че няма какво да ми каже, че нешататата между нас явно няма да потръгнат, защото "Се караме мнoгo". На въпроса: "Това официална раздяла ли е?", не отговори.
След този разговор нито той, нито аз го потърсих. Но няколко дни след това му беше рожденият ден, та аз реших да му се обад просто да му честитя, не да се обясняваме пак. Обадих се, той много се зарадва...протече един къс разговор от сорта на как си, какво правиш и накрая завършихме с думите "Ами добре ПРИЯТЕЛЧЕ, ще се чуваме!". WTF?! :shock: И как го каза само...самата дума я каза по много странен начин, усетих извесна доза сарказъм. Последва Затишие докато няолкото дни след това той ми писа на facebook...попита как съм , какво правя, ала бала..изпрати ми една много яка песен, но аз трябваше да тръгвам и го оставих. От тогава пак затишие...не сме се чували, не сме си писали (то не че и аз съм сядала на skype, или на fb де). И така.
Тааа заключението е, че ми е много мъчно, болно без него. Едва 2 седмици са минали, а аз вече чуствам някаква огромна празнина. Не знам какво да направя, не знам той какво иска, какво изпитва. Дали наистина иска да го оставя и да си бъдем "приятелчетата" или какво?! Щях да приема факта, че сме разделени, но това че ми писа на fb ме обърка. И сега съм в някакво пълно неведение. Аз да му звъня пак, не виждам смисъл, и да му звънна, какво да му кажа?! Незнам, незнам какво да правя.
Абе от много време не съм писала в тоя форум, защото мислех, че съм достатъчно голяма да си решавам сама проблемите ама уви...явно не е така.
Накратко казано: Събрах се с моята голяма любов след 1 god раздяла. По точно той се върна при мен като и двамата очаквахме нещата да са по-добре от преди.И те наистина бяха по-добри, и двамата се разбирахме чудесно, нямаше ги проблемите от предишната година, всичко вървеше супер! И така 2 месеца докато майка му не загуби работата си. От този момент нещата се обърнаха в обратна посока за нас. Той започна да работи повече, защото всичките сметки висяха на него, а времето през, което беше свободен- прекарваше с приятели или в повечето случеи си стоеше в къщи поради недостига на пари да излезне.
Това се отрази на връзката ни, по точно на мен. На него сякаш не му правеше впечетление, че се виждахме само 1 път в седмицата. Извинието беше "Аз нямам пари!". Добре. Уж се опитах да му влезна в положение, да проявя разбиране, но разберете, когато обичате някого 1 път в седмицата не е достатъчно... или поне за мен не е. Та последваха поредици от скандали, спорове, сплетни от моя страна, а той проявяваше някакво търпение и изчакваше да се успокоя до следващият мой скандал. А аз приемах нещата по съвсем различен начин, че няма желание да ме вижда, а не че няма толкова пари.
Преди две седмици пак се бяхме скарали много гадно заради същата причина (че не се виждаме), но нешата още се крепяха до петък вечер (вечерта, която по принцип се виждахме). Уж нямаше да ходим на кино, но щом неговите приятели му звъннаха веднага си промени решението и решихме да ходим на кино. Аз му бях все още много ядосана от предишният ден, в който се бяхме карали, а и това, че той се повлия от неговите приятели ми дойде в повече и напълно ми бяха потънали гимиите. :booooomb: Нито му говорех, нито го поглеждах, нито му обеснuх какво ми има...НИЩО! А за сметка на това си тръгнах и го оставих в киното сам, с неговите приятели. Той се опита да ме потърси, но аз не отговорих. И така след 2 дни размисъл над постъпката ми, аз сама реших да му звънна. Не ми вдигна на първият път, но все пак вдигна на вторият. :D Разговор не се състоя, а за сметка на нова имаше един безкрайно болезнен монолог, който аз водех със себе си обеснявайки се как се чуствам, и защо постъпвам така. Той мълчеше и ме слушаше цял 1 час. Само ми каза, че няма какво да ми каже, че нешататата между нас явно няма да потръгнат, защото "Се караме мнoгo". На въпроса: "Това официална раздяла ли е?", не отговори.
След този разговор нито той, нито аз го потърсих. Но няколко дни след това му беше рожденият ден, та аз реших да му се обад просто да му честитя, не да се обясняваме пак. Обадих се, той много се зарадва...протече един къс разговор от сорта на как си, какво правиш и накрая завършихме с думите "Ами добре ПРИЯТЕЛЧЕ, ще се чуваме!". WTF?! :shock: И как го каза само...самата дума я каза по много странен начин, усетих извесна доза сарказъм. Последва Затишие докато няолкото дни след това той ми писа на facebook...попита как съм , какво правя, ала бала..изпрати ми една много яка песен, но аз трябваше да тръгвам и го оставих. От тогава пак затишие...не сме се чували, не сме си писали (то не че и аз съм сядала на skype, или на fb де). И така.
Тааа заключението е, че ми е много мъчно, болно без него. Едва 2 седмици са минали, а аз вече чуствам някаква огромна празнина. Не знам какво да направя, не знам той какво иска, какво изпитва. Дали наистина иска да го оставя и да си бъдем "приятелчетата" или какво?! Щях да приема факта, че сме разделени, но това че ми писа на fb ме обърка. И сега съм в някакво пълно неведение. Аз да му звъня пак, не виждам смисъл, и да му звънна, какво да му кажа?! Незнам, незнам какво да правя.