Спри сърце

[Shreya]

Изгарях жестоко от много лъжи,
лицемерие срещах във всички очи.
Добра аз бях,когато се раздавах,
а удари вместо обич получавах.
На враговете дори опора бях
в трудните моменти от живота,
а те отново стъпкваха на прах
подадената ми ръка за помощ.
А аз не спирах-пак повярвах
и отново вярвах в добротата,
но без да искам пак се спънах,
ранила бях си кърваво душата.
Сега не вярвам в нищо вече,
ранена съм безбожно много
света ще гледам отдалече,
греховете ще са моята опора.
Спри сърце!Не се бонтувай!
Недей да ми разплакваш пак очите...
Победи ме ти отново,пак празнувай
разбрах аз вече,че измама са мечтите!