roach00
02-14-2011, 19:32
Не знам, дали точно тук ми е мястото, но ми трябва съвет.. Да, това е поредната напудрена история, която повечето от вас ще спрат да четат някъде тук - преди изобщо да е започнала или след малко - на първото изречение. Да, аз съм поредната объркана тийнейджърка с недостатъчно опит в живота и много въпроси..
Всичката глупост, с която ще ви занимая сега се случи преди не по-малко от година.. Запознах се с едно момче (Всичко така започва, нали?). Станахме приятели, но това не продължи дълго, защото след като го опознах започнах да го харесвам. Той разбра и се отдалечи от мен, но преди това беше казал, че може би ме харесва. Последваха спорове, лошо държание и много лоши чувства, но колкото и лошо да беше, той все се връщаше. Един ден просто чашата преля, пишехме си в скайп и аз просто не издържах и му казах да се махне от живота ми и да не се връща, след което го блокирах.. Послуша ме. Не бях го виждала дълго, може би 8 или 9 месеца, но не можах да издържа и го отблокирах, нямаше как инъче да го видя или да се чуя с него. Беше очуден и му пролича. Писахме си за кратко и това беше. На следващият ден го видях и направо избягах.. и аз не знам защо, просто тогава ми се стори най-логично. След това се чувствах ужасно глупаво, сякаш бях някакво дете от детската градина.. От тогава нищо.. Не искам да му пиша за да не се натрапвам, пък и ме е страх да не се породи някакъв спор.. или да не е в настроение и да си го изкара на мен.. Да чакам да ми пише той или аз да съм първа?
Всичката глупост, с която ще ви занимая сега се случи преди не по-малко от година.. Запознах се с едно момче (Всичко така започва, нали?). Станахме приятели, но това не продължи дълго, защото след като го опознах започнах да го харесвам. Той разбра и се отдалечи от мен, но преди това беше казал, че може би ме харесва. Последваха спорове, лошо държание и много лоши чувства, но колкото и лошо да беше, той все се връщаше. Един ден просто чашата преля, пишехме си в скайп и аз просто не издържах и му казах да се махне от живота ми и да не се връща, след което го блокирах.. Послуша ме. Не бях го виждала дълго, може би 8 или 9 месеца, но не можах да издържа и го отблокирах, нямаше как инъче да го видя или да се чуя с него. Беше очуден и му пролича. Писахме си за кратко и това беше. На следващият ден го видях и направо избягах.. и аз не знам защо, просто тогава ми се стори най-логично. След това се чувствах ужасно глупаво, сякаш бях някакво дете от детската градина.. От тогава нищо.. Не искам да му пиша за да не се натрапвам, пък и ме е страх да не се породи някакъв спор.. или да не е в настроение и да си го изкара на мен.. Да чакам да ми пише той или аз да съм първа?