SweetHeartache
02-14-2011, 21:27
Добър вечер ,дами и господа. Тъй като съм новак във форума , очаквам доста крайна мнения,но важното е градивната критика.Искам да споделя пред Вас как се чувствам,тъй като няма с кого друг да споделя.Надявам се да не ви доскучае защото е дългичко...
Имаше едно време и си имах аз една приятелка - бях с момиче ,което не познавах , но тъй като не съм женкар и не съм имал много приятелки (нито една сериозна и 2-3 несериозни) реших да опитам да видя какво ще се получи.В началото всичко беше ОК,но с течение на времето се усещах каква жестока грешка съм направил.Та с въпросното момиче бяхме заедно около година и нещо ,като през цялото това време 1-2 пъти са ми слагали рогца.Тъй като съм Овен и все още си нямах понятие що значат любов и изневяра,доста тежко се сбъсках с действителността. Нека отбележа ,че тогава бях на около 16-17 мисля ... Осъзнах що годе ,някой работи,но нали съм добра душа си кротувах ,докато не се запознах с момиче , момиче което не съм си и представял ,че ще обичам тъй силно.Та в течение на връзката ми се запознах с момичето М. Накратко ще я опиша с очите които я видях тогава - тя беше същинско дете , излъчваща онази нежна красота ,за която може да мечтае един ангел. Тя беше много кротка и мила с другите. Всичко започна на една нова година - вечер ,която ще помня до старините си. Тя беше лудо влюбена в едно момче (или поне така си мислеше). Бяхме в един общ приятел . Не бяхме толкова близко , но отношенията ни бяха прекрасни ,с всеки изминал ден ставахме все по-добри приятели. На въпросната нова година ,аз бях с предишната си приятелка,но така се развиха обстоятелствата ,че тя заспа. Бяхме на един диван с момичето М. и нещо се заиграхме (тази младежка тръпка никога не се забравя),въпреки че тя харесваше друг тя ме допускаше малко по-малко до себе си. Малко по-късно тя беше на терасата и плачеше ,че не може да бъде с момчето в което е лудо влюбена,за което на мен ми стана кофти и се опитах да бъда съпричастен към болката и я прегърнах (някои ще си кажат да да той се възползва от момента,но не съм такъв!!!) От там започна всичко. По-нататък всичко се разви като сапунка (скрита любов , смс-и ,изпращах едната ,а се целувах с другата) Докато един ден не реших да скъсам с момичето с което бях (причини милиони , повод ЕДИН - изневяра). Тръгнахме с любимата моя М. Бих искал да отбележа ,че аз и предложих на 1-ви април ,което сега някакси ми се струва ирония на съдбата ,но за това малко по-късно. Всичко във връзката ни беше прекрасно - имахме всичко за което могат да мечтаят двама влобени - честност,искреност,уважени е и любов по-силна от всичко на света. Бяхме в рая до около втората - третата година , след това нещата се промениха. Тя е много отговорно и амбициозно момиче и докато времето летеше бавно идваше момента за реализацията на всички тези амбиции. Мисля ,че се сещате на къде бия. Все по-често имаше моменти в който тя искаше да излиза да се забавлява - получаваше го , макар на мен да не ми беше приятно.Стигнахме до компромис (примирих се с това ,че не съм център на вселената и вече).С течение на времето усещах как любовта и ми се изплъзва , опитвах всякак да и покажа ,че тя бе всичко за мен,както в началото на любовта ни. Все по-рядко имахме време да сме заедно,аз също започнах да уча висше и да работа , тя трябваше да кандидатства - беше много тежко и за двама ни.Още повече ,че тя е човек - перфекционист.Като прави нещо го прави както трябва и до край. Въпреки всички нерви и караници се държахме силно. Тя беше приета медицина. Искам да ви споделя драги читатели ,че не сме си изневерявали ,нито сме поглеждали други.Имахме безрезервна вяра един към друг (доста двойки биха мечтали за такава) . Следвайки амбициите си , тя бе много ангажирана в следствие на което се появиха много конфликти ,понеже аз имах недостиг на внимание . Нещата се утежняваха все повече с многобройните караници и обиди. Няколко пъти сме се разделяли (за не повече от 2-3 дена) ,никога допреди не се бе случвало при нас. Последните 2-3 месеца се карахме жестоко и вярвам ,че двамата сме страдали много. Случиха се неща ,който белязаха връзката ни завинаги - аз танцувах с друго момиче (нищо повече) ,а тя беше на гости на човек който си мисли ,че и бил приятел ,а той се е опитал да я утеши със сваляне на дрехите ... Неша ,които с много усилие успяхме да преодолеем. Най-тежкия период за мен във връзката ни беше , че след всичко това тя не беше сигурна дали може да продължим (преди това се разделихме 1 път ,защото тя искаше да се наживее , въпреки че имаше пълна свобода за всичко и от нищо не бе ограничавана). Надявам се да не е последното ни скарване беше провокирано от мен , исках да усещам любовта и която може би бе претърпяла метаморфоза в следствие на срещите с нови хора и т.н. Не исках много внимание ,исках просто да чувствам ,че знача нещо за някого и най-тежко ми беше когато и го напомнях и затова се карахме много. Та за (надявам се да не е ) последния път в който се скарахме беше ,защото за целия ден в който бяхме заедно ,аз не получих нито една целувка ,нито милувка нито каквото и да е било . Казах и в очите ,че според мен не е правилно да искаш повече, отколкото да даваш и ... тишина . Писах и следващите 2-3 дена , но няма никой. Нямам думи да ви опиша ,какво значи сърцето ви да стане на пух и прах . Страдах преди ,страдам и сега - 5 години не са малко време ,за мен това е 1/5 от живота ми (сега ставам на 23),но осъзнах няколко много важни неща - никой няма да ти помогне,ако не си помогнеш сам. Нямам близки приятели с които да споделя ,за което ми е тежко ,но такъв е живота. Доста често спомените се забиват като игли в сърцето ми , но се опитвам да приема нещата като нужен опит в живота и не съжалявам за нищо ,което съм изживал. Миличка ,ако четеш това - знай ,че винаги ще те обичам и надеждата да бъдем заедно никога няма да огасне в мен. Та драги хора - обичайте се , уважавайте се и гледайте винаги напред, препядствията за да ги прескачаме и да ставаме по-силни , не съжалявайте за нищо ,а се радвайте на живота и на всичкия буламач от чувства които ви поднася защото живота е нещо уникално и трябва го оценим подобаващо. Честит празник на влюбените (на патерици).
Имаше едно време и си имах аз една приятелка - бях с момиче ,което не познавах , но тъй като не съм женкар и не съм имал много приятелки (нито една сериозна и 2-3 несериозни) реших да опитам да видя какво ще се получи.В началото всичко беше ОК,но с течение на времето се усещах каква жестока грешка съм направил.Та с въпросното момиче бяхме заедно около година и нещо ,като през цялото това време 1-2 пъти са ми слагали рогца.Тъй като съм Овен и все още си нямах понятие що значат любов и изневяра,доста тежко се сбъсках с действителността. Нека отбележа ,че тогава бях на около 16-17 мисля ... Осъзнах що годе ,някой работи,но нали съм добра душа си кротувах ,докато не се запознах с момиче , момиче което не съм си и представял ,че ще обичам тъй силно.Та в течение на връзката ми се запознах с момичето М. Накратко ще я опиша с очите които я видях тогава - тя беше същинско дете , излъчваща онази нежна красота ,за която може да мечтае един ангел. Тя беше много кротка и мила с другите. Всичко започна на една нова година - вечер ,която ще помня до старините си. Тя беше лудо влюбена в едно момче (или поне така си мислеше). Бяхме в един общ приятел . Не бяхме толкова близко , но отношенията ни бяха прекрасни ,с всеки изминал ден ставахме все по-добри приятели. На въпросната нова година ,аз бях с предишната си приятелка,но така се развиха обстоятелствата ,че тя заспа. Бяхме на един диван с момичето М. и нещо се заиграхме (тази младежка тръпка никога не се забравя),въпреки че тя харесваше друг тя ме допускаше малко по-малко до себе си. Малко по-късно тя беше на терасата и плачеше ,че не може да бъде с момчето в което е лудо влюбена,за което на мен ми стана кофти и се опитах да бъда съпричастен към болката и я прегърнах (някои ще си кажат да да той се възползва от момента,но не съм такъв!!!) От там започна всичко. По-нататък всичко се разви като сапунка (скрита любов , смс-и ,изпращах едната ,а се целувах с другата) Докато един ден не реших да скъсам с момичето с което бях (причини милиони , повод ЕДИН - изневяра). Тръгнахме с любимата моя М. Бих искал да отбележа ,че аз и предложих на 1-ви април ,което сега някакси ми се струва ирония на съдбата ,но за това малко по-късно. Всичко във връзката ни беше прекрасно - имахме всичко за което могат да мечтаят двама влобени - честност,искреност,уважени е и любов по-силна от всичко на света. Бяхме в рая до около втората - третата година , след това нещата се промениха. Тя е много отговорно и амбициозно момиче и докато времето летеше бавно идваше момента за реализацията на всички тези амбиции. Мисля ,че се сещате на къде бия. Все по-често имаше моменти в който тя искаше да излиза да се забавлява - получаваше го , макар на мен да не ми беше приятно.Стигнахме до компромис (примирих се с това ,че не съм център на вселената и вече).С течение на времето усещах как любовта и ми се изплъзва , опитвах всякак да и покажа ,че тя бе всичко за мен,както в началото на любовта ни. Все по-рядко имахме време да сме заедно,аз също започнах да уча висше и да работа , тя трябваше да кандидатства - беше много тежко и за двама ни.Още повече ,че тя е човек - перфекционист.Като прави нещо го прави както трябва и до край. Въпреки всички нерви и караници се държахме силно. Тя беше приета медицина. Искам да ви споделя драги читатели ,че не сме си изневерявали ,нито сме поглеждали други.Имахме безрезервна вяра един към друг (доста двойки биха мечтали за такава) . Следвайки амбициите си , тя бе много ангажирана в следствие на което се появиха много конфликти ,понеже аз имах недостиг на внимание . Нещата се утежняваха все повече с многобройните караници и обиди. Няколко пъти сме се разделяли (за не повече от 2-3 дена) ,никога допреди не се бе случвало при нас. Последните 2-3 месеца се карахме жестоко и вярвам ,че двамата сме страдали много. Случиха се неща ,който белязаха връзката ни завинаги - аз танцувах с друго момиче (нищо повече) ,а тя беше на гости на човек който си мисли ,че и бил приятел ,а той се е опитал да я утеши със сваляне на дрехите ... Неша ,които с много усилие успяхме да преодолеем. Най-тежкия период за мен във връзката ни беше , че след всичко това тя не беше сигурна дали може да продължим (преди това се разделихме 1 път ,защото тя искаше да се наживее , въпреки че имаше пълна свобода за всичко и от нищо не бе ограничавана). Надявам се да не е последното ни скарване беше провокирано от мен , исках да усещам любовта и която може би бе претърпяла метаморфоза в следствие на срещите с нови хора и т.н. Не исках много внимание ,исках просто да чувствам ,че знача нещо за някого и най-тежко ми беше когато и го напомнях и затова се карахме много. Та за (надявам се да не е ) последния път в който се скарахме беше ,защото за целия ден в който бяхме заедно ,аз не получих нито една целувка ,нито милувка нито каквото и да е било . Казах и в очите ,че според мен не е правилно да искаш повече, отколкото да даваш и ... тишина . Писах и следващите 2-3 дена , но няма никой. Нямам думи да ви опиша ,какво значи сърцето ви да стане на пух и прах . Страдах преди ,страдам и сега - 5 години не са малко време ,за мен това е 1/5 от живота ми (сега ставам на 23),но осъзнах няколко много важни неща - никой няма да ти помогне,ако не си помогнеш сам. Нямам близки приятели с които да споделя ,за което ми е тежко ,но такъв е живота. Доста често спомените се забиват като игли в сърцето ми , но се опитвам да приема нещата като нужен опит в живота и не съжалявам за нищо ,което съм изживал. Миличка ,ако четеш това - знай ,че винаги ще те обичам и надеждата да бъдем заедно никога няма да огасне в мен. Та драги хора - обичайте се , уважавайте се и гледайте винаги напред, препядствията за да ги прескачаме и да ставаме по-силни , не съжалявайте за нищо ,а се радвайте на живота и на всичкия буламач от чувства които ви поднася защото живота е нещо уникално и трябва го оценим подобаващо. Честит празник на влюбените (на патерици).