DYNAMIC
02-15-2011, 11:16
Не знам откъде да започна.
Може би с това,че съм на 19 и тази година очевидно е важна заради кандидатстването,матурите и другите неща.Мислех,че съм голяма за да се оплаквам за тези неща в тиин форум,обаче ми тежи и ме е страх да кажа на глас цялата истина.
Имам връзка от около година и половина,обичам мноого човека до себе си.Училището винаги е било нещо ,с което съм се справяла добре и отлично,макар че не съм от хората ,които учат по цял ден и се нахъстват нон-стоп.По-скоро съм от тези..които един ден са супер мотивирани после бум всичко се изпарява и отново ме мързи..или имам 1000 по-интересни неща за правене.Дори и сега имам да уча,имам изпити..,а си губя времето сякаш.Преди бях мн щастлива и усмихната..сега се превръщам в зомби.Не е като да уча много,нито пък да правя кой знае какво..просто седя,лежа и съм потисната.Много ме е страх от това какво следва,казвам си че ще бъда постоянна и после не съм,казвам си ,че ще се постарая и после не го правя..или поне не както е в представите ми. Наще винаги са ме учили,че ако искам нещо трябва да дам ,за да го имам..а аз сякаш искам да прескоча всички трудности и просто да съм си добре,без напън-без нищо.Ще кажете-наивно е, тъпо е..е и сама sси го знам. Страх ме е от решенията,които ще трябва да взема и,че вече трябва да се справям сама.Ужасно се притеснявам за всичко и се чувствам неподготвена за всеки един изпит,мисля,че каквото и да направя ще се проваля.Сещам се за всичики хора,които ходят на уроци или си учат стабилно и после за себе си- как имам големи идеи и цели и си мисля,че ще ми паднат от небето.Все си мисля ,че няма да се справя,просто защото не съм положила достатъчно усилия и ми се плаче ...имам амбицията да уча в чужбина,а дори не знам дали ще взема изпита ,който ми трябва..защото не се готвих съвестно и сега просто се чувствам неподготвена,а въобще нямам време вече за да променя това..ахх . Моето момче ме обича,но напоследък и в това се съмнявам,дори не знам защо.Постоянно тегне усещането,че сякаш е отдръпнат и студен,не е толкова мил както преди на думи..но жестовете ги прави и той и тогава разбирам,че ме обича,но не знам дали е както преди.Той също изживява подобни неща,като моите дори и без да ми е казал..защото го усещам по всичко.Преди ми пишеше смс-и за лека нощ или казваше колко си хубава ..казваше по-често обичам те..а сега сякаш само аз го казвам.Може вече да откачам,не знам.Имам чувството,че само аз го търся и го искам,а той мен не чак толкова..но после прави нещо хубаво и ми минава,до следващия път когато пак ще е мълчалив и затворен..или просто студен.Всичко ми е сиво..и времето навънка и времето в мен и сякаш просто ще се проваля..независими колко мечти имам..ах и този мързел..страх.
:(
Може би с това,че съм на 19 и тази година очевидно е важна заради кандидатстването,матурите и другите неща.Мислех,че съм голяма за да се оплаквам за тези неща в тиин форум,обаче ми тежи и ме е страх да кажа на глас цялата истина.
Имам връзка от около година и половина,обичам мноого човека до себе си.Училището винаги е било нещо ,с което съм се справяла добре и отлично,макар че не съм от хората ,които учат по цял ден и се нахъстват нон-стоп.По-скоро съм от тези..които един ден са супер мотивирани после бум всичко се изпарява и отново ме мързи..или имам 1000 по-интересни неща за правене.Дори и сега имам да уча,имам изпити..,а си губя времето сякаш.Преди бях мн щастлива и усмихната..сега се превръщам в зомби.Не е като да уча много,нито пък да правя кой знае какво..просто седя,лежа и съм потисната.Много ме е страх от това какво следва,казвам си че ще бъда постоянна и после не съм,казвам си ,че ще се постарая и после не го правя..или поне не както е в представите ми. Наще винаги са ме учили,че ако искам нещо трябва да дам ,за да го имам..а аз сякаш искам да прескоча всички трудности и просто да съм си добре,без напън-без нищо.Ще кажете-наивно е, тъпо е..е и сама sси го знам. Страх ме е от решенията,които ще трябва да взема и,че вече трябва да се справям сама.Ужасно се притеснявам за всичко и се чувствам неподготвена за всеки един изпит,мисля,че каквото и да направя ще се проваля.Сещам се за всичики хора,които ходят на уроци или си учат стабилно и после за себе си- как имам големи идеи и цели и си мисля,че ще ми паднат от небето.Все си мисля ,че няма да се справя,просто защото не съм положила достатъчно усилия и ми се плаче ...имам амбицията да уча в чужбина,а дори не знам дали ще взема изпита ,който ми трябва..защото не се готвих съвестно и сега просто се чувствам неподготвена,а въобще нямам време вече за да променя това..ахх . Моето момче ме обича,но напоследък и в това се съмнявам,дори не знам защо.Постоянно тегне усещането,че сякаш е отдръпнат и студен,не е толкова мил както преди на думи..но жестовете ги прави и той и тогава разбирам,че ме обича,но не знам дали е както преди.Той също изживява подобни неща,като моите дори и без да ми е казал..защото го усещам по всичко.Преди ми пишеше смс-и за лека нощ или казваше колко си хубава ..казваше по-често обичам те..а сега сякаш само аз го казвам.Може вече да откачам,не знам.Имам чувството,че само аз го търся и го искам,а той мен не чак толкова..но после прави нещо хубаво и ми минава,до следващия път когато пак ще е мълчалив и затворен..или просто студен.Всичко ми е сиво..и времето навънка и времето в мен и сякаш просто ще се проваля..независими колко мечти имам..ах и този мързел..страх.
:(