...

[thegame92]

Здравейте. Темата може да ви се види малко глупава и смешна, но за мен се оказа сериозна. Значи цялата работа е че някак загубих желание за каквото и да било, самочуствието ми падна до 0 и не мога да си го върна въобще нищо не си е както беше преди.. Като цяло всичко беше добре до преди 3 години.. имах доста приятели контаткувах с доста хора, но в един период просто бях попаднал в такова даскало което явно не беше за мене, нито имаше спорт нито нещо което да ме влече толкова. Когато бях на 16 доста мои фр заминаха за чужбина защото повечето бяха по големи, е останаха някои фр но не беше същото както си беше едно време. Попаднах в клас в който не се разбирах много много с другите поради причината че нямахме някакви общи теми пък и само глупости дрънкаха. Дойде един период в който всичко ми беше безразлично както ми е сега де, но така и не разбрах заради както стана така. Като направих 17 като по чудо най накрая намерих истинската любов, защото до преди това все не се получаваше нещо. Ходихме 7 месеца но за тези 7 месеца се научих да обичам толкова силно, че още ми липсва. И сега всичко е коренно различно и в средата която съм и хората, просто всеки ден съм някак без настроение, просто всичко ми стана безразлично а не искам да е така, не мога да си обясня за какво изведнъж всичко се промени толкова много че е едва ли не изгубих идея за каквото и да е било. Особено много ми пречи това че вече нямам самочуствие и не мога да си го върна, още по голяма е липсата на някой до теб но когато нямаш самочуствие поне малко няма и как да има някой с теб. И сега от много фр останаха 2-3, и сякаш нещо ми куца в запознанствата с другия пол, което не знам на какво се дължи. Вече се чудя до кога ще продължи това всеки ден да ми е някакво шибано и безразлино и не ми останаха никакви идеи какво да направя. Има и още много по темата, но не ми се пише пък и най-вероятно доста малко хора ще я вземат на сериозно :) .

[Chacho]

Преди да търсиш логичното обяснение, трябва да знаеш, че понякога оставаш без настроение без никаква причина. Може и всичко да ти е на 6 и да се чувстваш по същият начин. Понякога тялото ти надделява на ума и не можеш да контролираш емоциите си. И все пак в такива моменти новите занимания или подновяването на стари такива е удачно. Спорт, хоби, стари познанства. Намери нещо, което да ти занимава умът, в което да си поставиш цели и да работиш върху това, което ще ти помогне за самочувствието. Може да нямаш желание сега, но скоро сигурно ще дойде.

[thegame92]

Преди да търсиш логичното обяснение, трябва да знаеш, че понякога оставаш без настроение без никаква причина. Може и всичко да ти е на 6 и да се чувстваш по същият начин. Понякога тялото ти надделява на ума и не можеш да контролираш емоциите си. И все пак в такива моменти новите занимания или подновяването на стари такива е удачно. Спорт, хоби, стари познанства. Намери нещо, което да ти занимава умът, в което да си поставиш цели и да работиш върху това, което ще ти помогне за самочувствието. Може да нямаш желание сега, но скоро сигурно ще дойде.

Ми нз.. от 2 месеца съм така.. еми пак си спортувам .. фитнес бягане само футбола спрях защото е мн зле тука като цяло.. но като цяло нищо не се променя :( .

[thegame92]

Забравих и да уточня че преди доста контакувах с момичета, но сега нз какво ми става просто не си е като преди вече :|.

[Chacho]

Аз в началото на годината бях в подобно състояние, така че ще ти разкажа какво точно беше при мен, да прецениш дали има общо. Тази учебна година ми е важна, тъй като ми е първа като студент. Преместих се в София, оказах се в съседство със повечето ми стари приятели и първоначално всичко беше наред. Имаше страшно много купон там, може да се кажеше, че живея на пълна газ и много скоро почнах да се чудя къде е смисълът на нещата, и всичко да ми писва. Спрях да ходя в университета, с колегите ми не създадох връзки, защото нямах желание да се запознавам с нови хора. Като излизах вечерно време говорех с познати на познати, но често отказвах да се представя, за да нямаме на другия ден нищо общо. Почти спрях да спортувам, не бях пипвал да уча и общо взето и аз не знам какво точно правех. Почнах да пуша като комин от скука и отвреме навреме с 4-5 близки приятели излизахме на кафе или вечерно време. Да не говорим, че изобщо не исках да се поглеждам в огледалото, защото хич се не навиждах. Не след дълго даже започнах да се чудя, дали съм влезнал специалността, която искам да уча. Нямах мотивация за НИЩО. Е.. с времето нещата се нормализираха, но бях в няква дупка известно време, да кажем няколко месеца.

[thegame92]

Аз в началото на годината бях в подобно състояние, така че ще ти разкажа какво точно беше при мен, да прецениш дали има общо. Тази учебна година ми е важна, тъй като ми е първа като студент. Преместих се в София, оказах се в съседство със повечето ми стари приятели и първоначално всичко беше наред. Имаше страшно много купон там, може да се кажеше, че живея на пълна газ и много скоро почнах да се чудя къде е смисълът на нещата, и всичко да ми писва. Спрях да ходя в университета, с колегите ми не създадох връзки, защото нямах желание да се запознавам с нови хора. Като излизах вечерно време говорех с познати на познати, но често отказвах да се представя, за да нямаме на другия ден нищо общо. Почти спрях да спортувам, не бях пипвал да уча и общо взето и аз не знам какво точно правех. Почнах да пуша като комин от скука и отвреме навреме с 4-5 близки приятели излизахме на кафе или вечерно време. Да не говорим, че изобщо не исках да се поглеждам в огледалото, защото хич се не навиждах. Не след дълго даже започнах да се чудя, дали съм влезнал специалността, която искам да уча. Нямах мотивация за НИЩО. Е.. с времето нещата се нормализираха, но бях в няква дупка известно време, да кажем няколко месеца.

Aми и моето е горе долу подобно.. но е малко по дълго и някак ми е по шибано, в смисъл не съм написал в темата всичко защото е доста дълго и има доста обяснение.. но като цяло не ми става за първи път така обаче този път прекалено мн се задълбочи и друг път ме е държало по няколко месеца, но тоя път е по зле от всякога. Ставам абсолютно всеки ден без настроение и всичко ми е беразлично, сякаш нищо не може да ме разсмее и да ме направи весел.. отделно че не мога да си обясня защо така изгубих контатки с момичета с които сме се имали .. нз нищо не мога да си обясня.