времето

[SolemnityOfDeath]

времето

времето, казват
било горещо
или понякога
съвсем студено.
казват, чувам
било като
искряща леща
на око тихо
око вкаменено.

вярвам,
не отричам.
времето е
ярък многопласт
времето е
хлад, ала и страст
и никак
ама никак
не е незначимо.

и тъй
както преди
Вапцаров казал е
че живота
най, ама най обича
аз казвам:
времето
и това, което
от него произтича
аз също обичам.

но, признавам
двойно
трижди
всъщност
повече аз него
със сърцата си мразя.

времето е това
което
съвсем тихо
съвсем проклето
бръчките
и умората
по лицата наслагва.
времето, общо-взето
не е меч книжен
а житейска брадва.

времето е това
което
ме кара
от млад
смъртен да ставам
и блед
и - фалшиво - поет
и да мисля
че тук е
почти, почти там.

същото време
проклето,
презряно
отрано, отрано
слага тежка ръка
и гледа
никак не-милостиво
на всяка душа
и оцветява
пак леко и леко
отрано - във сиво.

и тъй както
аз времето
тихичко мразя
то мен
пък решава да пази.
не знам защо
не бих го и питал
знам само,
че не точно
като Вапцаров
аз не живота
а времето
времето бих изритал.