PDA

View Full Version : Експериментална литература ( ВИЕ СТРОИТЕ ИСТОРИЯТА!!!!)



YouNeedLobotomy
02-19-2011, 01:34
Те са родени от отегчен, ироничен и поетично психически увреден писател, който не изпитва никакво съжаление към тях. Те са шестима.
Жоро бе с невъзпитано кръгло телосложение. Телесната му миризма варираше от всяка, от която може да ти се пригади до всяка, от която можеш да не успееш да се спреш да си прережеш гръкляна, за да не те преследва. Тайно се притесняваше, че още никой не е виждал пениса му, а е на 40, но си го обясняваше с това, че е истински пуританин. Пишеше шедьоври, които родителите му оценяваха докато изкарваха прехраната му. Докато един ден невидимата ръка на Барон Джак го завлече право в Сферата на рядко срещаните начини да умреш. Елена изглеждаше сякаш е рисувана. Което отчасти не бе лъжа, защото вече едва ли имаше част от тялото си, която си беше нейна. Преправи носа си на тринайсет, челото и ушите - на четиринайсет, долната челюст - на 15, полира зъбите си, уголеми гърдите, намали задника и изправи краката си - на 16 и на 17 окончателно полира и черепа си, за да стане съвършена, каквато винаги е искала да бъде. И сега ясно осъзнаваше как е абсолютно съвършена и по-добра от всички останали, които са родени, които са се раждали или които биха могли да се родят някога. И на 18 бе завлечена в Сферата на рядко срещаните начини да умреш. Докато Жоро си играеше на писател, а Елена си играеше на перфектна, Стефан си играеше на манипулативен интригант. Имаше дъх на синьо сирене и психически увреждания колкото имаше само в учебниците по психични травми. Беше дълбоко комплексиран, беше любовния махмурлук на родителите си и бе намерил върховния начин да се чувства пълноценен, въпреки че е грозен, мързелив и тъп. Да лъже и обърква другите с цел лично забавление. Единствения приятел, който Стефан имаше и обичаше, беше верният му молекул-хранител, който той бе убеден, че не спира да обикаля около него. Мирена бе един от онези хора, които са направени да работят в община. Беше лишена от въображение, заядлива, инстинктивно се подмазваше на властимащите и разполагаше с огромен задник, който да й пази гърба и на който може да подскача, ако все пак се отегчи от дългите дни зад касата. Бе убедена, че всички са влюбени в нея и мразеше всички. Осъзнаваше пълното си право да казва на другите как трябва да говорят, да мислят, да ядат, да си почиват, да клякат, да отслабват, да се обличат и да живеят. Гот бе изключително музикален. Но не можеше да разбере дали харесва някоя песен преди да знае какъв стил е и коя година е писана. Защото харесваше само стар и твърд метъл. Всички, които слушаха друго, бяха позьори. Ако Гот не бе достатъчно тъп, щеше да е лишен от каквито и да е начини да изкарва прехраната си, но за щастие той бе. Затова бе ръководител на фен групата на We Rape Little Bunnies While Using Nuclear Weapons And We Praise Satan и взимаше процент от всичко, за което събираха пари. КХХХРК е хлебарка. И никой от другите участници дори не знаеше, че тя е завлечена в Сферата на рядко срещаните начини да умреш.
Всяка седмица историята ще бъде развивана и един от шестимата ще умира. И кой ще е това зависи само от гласуването ви. Участникът събрал най-много гласове изчезва от историята по болезнен начин, а другите продължават докато не остане само един.
Чувствайте се способни да коментирате кой искате да умре, защо или колко як нов пуловер сте си взел.

Ще пускам епизодите и тук, но който желае да е част от гласуването може да го направи в http://jconfederation.blogspot.com/p/blog-page_18.html

YouNeedLobotomy
02-20-2011, 14:57
Бе огромен купол, подобен на парник, но направен от някакво изключително твърдо стъкло, което допускаше светлина, но зад което не можеше да се види. В центъра бе издигнат пилон, на който бяха окачени високоговорители, които прогърмяха.
- Събрани сте от цялото полукълбо, но всички говорите български като роден език. В хамбара на изток от пилона ще намерите цялата храна, която ви е нужна. Ще бъдете освободени от купола след пет седмици. Един от вас страда от венерическа болест. Ако някой разбере кой е той, ще получи първата част от пъзела, с който ще можете да напуснете сферата. Ако някой налучка грешно, то болният ще получи първата част. За да изкажете предположението си, трябва да застанете на високоговорителя на един крак и да го изкрещите.
***
Стефан
- Да Монтескьо действително изглеждат точно като Юпитер. Само че са два. - С любимия ми молекул обсъждахме задника на една от съкилийничките ни.
- Изглежда съмнително тя да страда от венерическата болест. Ако нещо е правило любов с нея, вече най-вероятно е мъртво.
- Съгласен съм. Подозрителността ми към нея спада на 45% . Трябва да отделим повече внимание на другите.
- Така или иначе, не ти ли се струва досадно да играеш по свирката на високоговорителите?
- От една страна го намирам за унизително, но от друга наистина интересът ми е запален. На пръв поглед изглежда, че единствената способна да има венерическа болест е онази моделираната, защото изглежда като осемнайсетгодишна, което значи, че най-вероятно е правила секс на шестнайсет, защото е най-популярното мнение за общоприета възраст за загубване на девствеността. Но, от друга страна, изглежда сякаш не би си позволила да прави секс с някого, ако първо не е изучила него и семейството му до прапрадядо.
- Ами онзи тип. Дето много държи да покаже, че е метъл? - попита Монтескьо с тихия си молекулен глас.
- Доколкото съм запознат със средите на съвременните метъл позьори, при тях лесният секс се свързва с чалгата. Тоест злото. Момичетата им в повечето случаи са особено асексуални и той не изглежда от хората, които биха могли да се преборят с това. Колкото и да не ми се ще да вървя по свирката на високоговорителите, ми става твърде интересно
***
КХХХРК
Няма как да знаем дали храната и подслонът ще стигнат, затова първите ни задачи са:
1. Да намерим скривалище и да струпаме максимално много ресурс в него (в хамбара най-вероятно ще има места, недостъпни за по-големи организми, където ще можем да се окопираме)
2. Да разучим сенчестите пътища, които ще са трудно видими и които ще използваме като тунел.
3. Предвид факта, че няма други хлебарки наоколо, трябва да намерим възможно най-много дупки и да ги напълним с възможно най-много храна, защото не се знае колко дълго ще трябва да стоим.
Както и предположихме, в хамбара има достатъчно скривалища, затова се наяждаме до насита и след това носим трохи от хляба в тях, за да не ги изядат големите същества.
(КХХХРК на езика на хлебарките значи Беър Грилс)
***
Елена
Нямам представа кой е посмял да направи подобен номер, но вече е труп. Щом изляза от тук, гадното комплексирано момченце или момиченце ще е преследвано от най-добрите адвокати, които могат да се намерят. Само трябва да се успокоя. Нервите състаряват. Не искам да мухлясам. Вселената не трябва да губи това прекрасно лице.
- Хей, ти! - извиках към някакво прегърбено извинение за човек, което си говореше само. - Ще ти дам да ме пипнеш, ако ми сервираш.



Ако имате предположение кой има венерическа болест, пишете в коментарите. Първият, който познае, ще може да направи някой от героите безсмъртен за следващата седмица.

За да се включите с гласуване, предположение или коментар - http://jconfederation.blogspot.com/p/blog-page_18.html

YouNeedLobotomy
02-21-2011, 15:51
Гот
Е, очевидно е, че съм аз. Шибани проститутки. Какво, за Бога, може да е ? Сега обаче трябва да се крия.
-Защо, мамка му, ме зяпаш бе пухкав?- Насрах дебелия нърд, с който се оказах в купола.
Защо, мамка му, се вързах на акъла на Пешо, да ги забършем на околовръстното. Дали ще започне да ме боли? Като го опипвам още нищо му няма...
Не трябва да изглеждам подозрителен. Всичките кифли ме следят.
Влязохме в хамбара и той се оказа стая, широка колкото вагината на хипопотам. В центъра бяха струпани дървени кутии и започнахме да ги разопаковаме.
***
Мирена
Всички изглеждаха сякаш получавам по-голяма заплата от тях, освен може би Елена. Веднага и научих името.
-Здравейте, госпожице!- Мислеше да си даде багажа на прегърбения плужек пред нея, но се съмнявам, че той е достатъчно разсъдлив да се сближи с нея.- Нека аз ви помогна с багажа.
-Заповядай.- Каза тя и ми ги връчи.
Глупаците твърдят, че се подмазвам и така нататък, но истината е, че просто уважавам преуспелите. Нима има нещо лошо в това да се учиш от умните?
-Кой мислите е болния?
-Знам, че не съм аз. Ти ли си?
-В никакъв случай, госпожице! Ей, ти!- Извиках към някакво дебело момче.- Спри да се размотаваш. Ела да ни помогнеш с торбите.
Изпитах момент на объркване. Защо тя е единственият човек с торби наоколо?
***
Жоро
Втурнах се да помогна на момичетата.
-Да, разбира се! Просто се бях заблял.- Ухилих им се неловко. Симпатичното момиче, което ме извика, ме погледна за момент, но като усети, че другото(по-красивото) не ме гледа, се втренчи напред. Мисля, че бях влюбен. Бе като фея! Щях да си представям как я спасявам от дракони и правим любов в замъка ми цяла вечер.
Ох! Пак съм се обринал по гърдите. Но този път изглежда като звездички в небето! Любовта прави всичко толкова красиво!
-Аз съм писател.- Казах гордо, но никой не ми обърна внимание.- Искате ли да ви разкажа някой разказ?
Скоро пристъпихме в хамбара. Бе пълно с някакви дървени кутии, в които най-вероятно имаше храна.
На едната кутия беше изчегъртено нещо. " СФЕРАТА Е ШИБАН πρ ♂ "
-Какво е това?



Който разбере първи какво значи πρ ♂ ще може да прибави два гласа към някой . Ще го правим механично. Който пръв напише в коментарите казва към кой прибавя и смятаме.

За да се включите с гласуване, коментари или разгадаване на загадка > http://jconfederation.blogspot.com/p/blog-page_18.html

YouNeedLobotomy
02-23-2011, 21:58
4 част
Всеки от участниците се беше събрал около странния надпис.
- Пи, Ро и знак за мъж - каза Жоро. - Пише, че сферата е пи, ро и знак за мъж.
- Сферата е пироман - каза Стефан, като беше отворил неестествено големите си очи така, че приличаше на богомолка. - Тя има багаж. - Стефан посочи към Елена. - Никой друг няма. И, което е още по-необяснимо, никой не е в шок.
- Тва не е нормалната реакция на хора, които са току-що отвлечени - потвърди Гот. - Защо имаш багаж, кифло? - попита метълът.
- Когато се събудих тук, чантата си беше до мен, плужек - изгледа го студено Елена. - А и си е моя чанта. Мога да ви кажа какво има в нея. - Участничката инстинктивно отвори чантата и в нея имаше само един лист. - И не е това...
Жоро тръгна да бърка към листа, но Мирена го избута.
- Не бъркай в женски чанти, пикльо.- И Елена започна да чете написаното сама.
- Никой от вас не съществува. И шестимата сте създадени тук...
- Ние сме пет – измънка Гот.
- ...цялото ви минало е само илюзия, съвторена от автора. Никой от вас не е съществувал и няма да съществува. Всеки ден един от вас ще умира, докато накрая не остане само един. - Елена започна да прималява.
- Кой психопат е измислил това?- изписка Мирена.
- Да, Монтескьо, действително звучи много интересно.
- Очевидно някакъв откачен се опитва да ни стресира. Всички само трябва да се успокоим - каза Жоро.
- Кой има венерическа болест? - попита Стефан и всички млъкнаха. - След като всички сте убедени, че е някакъв психопат, защо да не работим като екип?
- Не съм аз - Гот.
- Нито аз - Жоро.
- А откъде да знаем, че психопатът не е сред нас? Например ти - каза Мирена подозрително, към Стефан.
- Тогава нека всички стоим заедно. Тогава няма как да убие без да го видим.
****
Отворихме кутиите и вътре имаше храна за всички, но никой не смееше да яде.
- Не, Монтескьо! Знам, че си гладен. Но е твърде рисковано да ядеш. - Всички изгледаха Стефан стресирано, но никой не каза нищо.
- Знаете ли какво? НЕ МЕ ЕБЕ! - изкрещя Гот и взе някавка бутилка водка, а после излезе навън.
- Пишеше, че ще умира един на ден. Ако умре той, то тогава ще можем да ядем спокойно - каза Жоро. Мирена и Елена изчакаха някой да се възмути около минута, а след това се съгласиха. Стефан играеше на "Очите ми виждат нещо с буквата" заедно с молекула си.
Мирена, Елена и Жоро бавно запристъпваха навън, където Гот в истерията си бе започнал да прави лицеви опори и да крещи някаква дет метъл песен. Човеко-касиерката хвана по-здраво шишето, което бе взела за оръжие и се приближи зад гърба на Гот.
- Кво праиш? - обърна се рязко Гот.
Мирена изпищя, падна, претърколи се на задника си и си счупи врата.
- Мъртва е... - прошепнаха всички в един глас.


За да се включите http://jconfederation.blogspot.com/p/blog-page_18.html

YouNeedLobotomy
02-24-2011, 16:20
Доумирането на Мирена

Доумирането на Мирена
-Не, не съм.- едва прошепна Мирена.
-Оу.
-Хора, Монтескьо казва, че ако храната е отровна, дори да я убиете, храната (пак?) ще е отровна. А ако той е искал да умре, само един от нас днес няма да отрови храната по начало. Това е безсмислено.- Каза Стефан.
Един от високоговорителите се откъсна от пилона и увисна на някакъв кабел, на който явно е бил закачен. И падна върху задника на Мирена. Подскочи и се удари в главата и.
-Е сега е мъртва.- предположи Гот.
-Не, не съм!- отрече трупа на Мирена. И внезапно се запали в пламъци.
-А? Какво за бога стана?
-Ами има теория, според която е възможно.- каза Стефан.
-Е сега поне знаем, че е мъртва.
-АААААААААААА.- пищеше Мирена.
-Няма ли да и помогнем?- попита Гот.
-Прилича на секретарка. Не си струва усилията. Няма да липсва на никой. - каза Елена.
КХХХРК танцуваше ла кукарача.

YouNeedLobotomy
02-24-2011, 16:51
Новата седмица започна!
Гласувайте деца! --> http://jconfederation.blogspot.com/p/blog-page_18.html

YouNeedLobotomy
03-01-2011, 17:44
Стефан
минало
Няма как да си набавя нужните знания, за да разбера защо помня някои моменти от миналото си толкова ясно, а други не проблясват и частично. Зная, че баща ми е бил известен химик и че някаква държавна полиция го е извлякла от вкъщи, докато аз съм бил там. Подозирали са го, че подпомага терористична организация. Но това разбира се няма нищо общо с темата и не представлява никакъв интерес като цяло.
Официалната версия, че не помня горните събития разбира се е, че съзнанието ми ме предпазва. Но това не звучи рационално по никакъв начин, защото единствената емоция, която съм усещал към баща ми е вина, че не усещам нищо. И не съм никак сигурен дали ако бяхме продължили да стоим заедно това щеше да се промени.
Мама, нея помня, избяга от града заедно с мен. Тя бе известна лекарка. Мисля, че се страхуваше да не подгонят и нея, но страховете и бяха отвъд рационалното . Живеехме в огромна къща в някаква закътана част от Австралия, чието име така и не разбрах. Наоколо рядко имаше хора, освен тези, които идваха веднъж месечно да ни доставят провизии.
До дванайсетата си година растях напълно сам и се чувствах прекрасно в комфорта на собствения си ум.
Знаете ли какво представлява диалектичният метод за достигане на истината? Имаш твърдение, представете си го като стрелка =>, но някой идва и казва, че твърдението ти не е вярно и го оборва с антитеза, представете си я с обратна стрелка <=. И след като тезата ти и неговата антитеза се сблъскат, се появява нова теория за истината, която от своя страна се превръща в теза. Казвам ви това, защото то обяснява защо толкова бързо се сприятелих с Монтескьо. Да осъществвяваш диалектичния метод сам не е никак ефективно или интересно. За това бе истински дар от бога, че молекулът хранител избра точно мен.
С Монтескьо създадахме и измислихме много неща заедно, много от които мама нямаше да разбере и които не трябваше да се говорят на глас. За това си измислихме код.

аа+а аа-д аа аа+и аа-з аа-й \ аа+ж аа-д
-Откъде знаеш?- Попита Монтескьо.
-Чел съм. Дори в трети стадий
-Има само един начин да научим дали наистина е така.- Монтескьо бе относително прав. Личният опит е сравнително доста по-сигурен от прочетеното или чутото. Знаех къде мама държеше любимците си. Подсигурих се, че спи и тръгнах нагоре, а моят малък приятел се носеше плътно зад мен. Вдигнах ампулата с надпис "Сифилис" .


За предположения относно кода, коментари, гласуване и т.н. http://jconfederation.blogspot.com/p/blog-page_18.html