GunSnSteelflowers
02-19-2011, 23:32
Всички се раждаме еднакви. Това е голата истина, неудобна за повечето. Но не умираме еднакви. Пръкваме се с потенциал да бъдем добри или по-ясно казано верни на принципите си. Но идва един красив момент, в който си изправен пред избор. Избора дали да следваш това, което смяташ за правилно, или да се потопиш в чуждите представи за грешно и вярно.Вариантите са два и от тях зависи към чий клуб ще се присъединиш. Ако избереш себе си, това те изкачва на едно по-горно стъпало в йерархията. Ставаш неудобен за тези, които предпочитат да стоят на едно място без движение. Освен че си избрал себе си и си личност, ти се движиш постоянно. Това далеч не е последният избор , който правиш. Противниковият отбор постоянно се опитва да ти отреже главата и да те изравни със земята. И то точно чрез избора, който ти представя – или ще си от наще и ще си изключиш мозъка, или си аут и завинаги единак. Това е втората фаза – изборът кой да си и невидимият кантар, който претегля ценностите ти. Дали – или. Дали би избрал „сам, но с достойнство”, или „ просто една нещастлива овца от стадото”. „Всичко или нищо” или „нещо, но некачествено”. Този избор е само хипотетичен, но трябва да го направиш, за да оставиш следата, която искаш да оставиш. 7 милиарда души със 7 милиарда души. Ударението различава думите. Математически погледнато е невъзможно да бъдеш единак сред 7 милиарда себеподобни. Причината да се чувстваш такъв е в манипулацията, прилагана от хората поели по другия път – на застоя и себеотричането. Винаги е по-лесно другите да се нагодят към теб от колкото ти към тях. Преди църковните лица са горяли книги, за да си останем равни. Сега достъпната информация се е разрастнала достатъчно, за да бъде просто заличена. А и би било прекалено явно, набиващо се на очи. Тяхното оръжие е двуличието, тяхната маска е невежеството. Злото е мързел, мързелът е зло. Най-погубващия и същевременно градящ човешки порок. Градящ, защото ако го нямаше нямаше да имаме какво да надскачаме. Сизифовият товар далеч не е безсмислен и е чудесно мерило за мирогледа ни. Чудесен начин да провериш от кой отбор си. Човек сам си създава върхове, а този който отказва да ги гради и да ги прескача отказва да живее. Да буташ камъка, да си носиш кръста – колко много метафори за нещо толкова просто. Колко много сторически примери, за които си затваряме очите. Съвпаденията далеч не са случайни. Иисус – разпнат, Дон Кихот – поредния луд, Левски – обесен. И то от свойте. Изяден от тези, които е опитал да издигне. Оглозган. Наскоро четох в един исторически роман, че на път за Къкрино едно от турските заптиета, който Апостола е преметнал доста пъти, го е посъветвало да си намери калпак, защото го чака дълъг път през зимата. Отговорът бил „ Фес по-добре да сложа, фес”. Доста силно, доста гротеско. Реално погледнато са били нужни максимум 20 негови съмищленици да организират засада, да избият заптиетата и да го спасят. Но никой не се е заел. Оправдания. Истината е, че е по-удобно да бъдем под нечие владичество, защото е трудно да имаш достойнство, а сега, 160 години по-късно децата на децата на тези, заради които Левски ще си сложи феса, му купуват нечетен брой цветя. Гадно. И не е само той. Въпросът не е какво са направили, а какво не правят. Цялата система „грешка-поправка” е прецакана. Разкаянието го няма, покрай него и достойствто, а за каква смелост да си говорим тогава, за какви добродетели? Ето до къде са стигнали нищоправещите във войната, ето с какво превъзхождат. С изграждането на човешката информация, те имат все по-голямо разнообразие от места за скривалище. Злото не е вродено, злото се избира, злото е застоялост, злото е бездействие. Злото е слабост и убеждението, че е сила ни пречи да се справим с него. Ти избирай.