PDA

View Full Version : Аз съм песимист



SuNsEt
02-21-2011, 09:00
Постоянно си мисля за най-лошото и колкото повече време минава толкова по-зле става.Още по-интересното е че знам какво да правя,да не мисля по този начин,да гледам напред,да се отпусна...и да си повтарям,че ако си мисля за хубаво ще ми се случи хубаво,но въпреки това продължавам да съм песимист и то за всичко.Приятелите ми казват "Спри да мислиш,вече прекаляваш" и колко ли пъти не съм се карала с приятеля ми,защото той ми повтаря нещо,което е вярно,а аз го мисля за грешно или че не е на хубаво.
Когато всичко е наред,нямам проблеми,няма караници и тн започвам да си мисля,че това не е нормално-всичко да е наред.Сякаш има няква конспирация и че ей сега ще стане нещо лошо и започвам да си търся причини за притеснение от най-малкото.
Най-вече ме е страх от това,че ако започна да си мисля,че ще стане нещо хубаво в един момент да стане точно обратното и аз да се разочаровам.Не искам да се случва и от ...няколко години съм така на параноя за най-малкото.Приятелят ми казва "Щом те е страх да се разочароваш,значи много лесно се разочароваш" .Дори и когато виждам,че примерно съм в добро здраве или съм се оправила от нещо ,лекарите ми казват 'добре си' и т.н. пак не вярвам.Започвам да си мисля "Ами ако този лекар не е компетентен,ако този тест не е бил верен...ако тази оценка е сгрешена и вместо 6 всъщност е 4".

Викам си...абе що не отида до училищния психолог. 8-) Може да ви е смешно ама на мене не ми е особено забавно,защото усещам колко по-зле става.Не искам да съм песимист искам да съм оптимист,да не се притеснявам толкова бързо за нещата и да мисля спокойно...да мога да чакам всичко да си дойде на мястото,а не веднага да хуквам да търся причини защо нещо е станало така и дали е нормално.
Дайте някъв съвет...или да прочета някоя положително мислеща книга...или какво?

machoka
02-21-2011, 09:16
Не знам за книга, но може да се поинтересуваш от 'положително мислещи' автори, например започни с Дейл Карнеги - лек за прочит и малко по обем :)

Иначе теми (проблеми) като тази са много интересни - щом осъзнаваш явно какъв е проблема, не можеш ли да си намериш решението? Лошото е да не знаеш къде е, но щом си го дефинирала, от утре като се събудиш 'почни да мислиш позитивно, бъди с такава нагласа и малко по малко нещата ще се 'оправят'.

SuNsEt
02-21-2011, 09:27
Ще го видя този автор.

Аз знам къде ми е проблема дори знам от къде идва,знам какво да правя,обяснявала съм си го,казвала съм си 'Ето тук и тук ми е грешката,а трябва да е така и така' но въпреки това пак си мисля песимистично.Толкова е откачено,че понякога направо се побърквам и знам,че не е нормално.Опитвала съм се кви ли не положителни мисли не са ми минавали...пробвала съм да правя нещо,за да не мисля,но пак не става.Когато нещо ме притеснява не мога да върша абсолютно никаква работа,все едно съм хипнотизирана от проблема.Не мога да ям,да си пиша домашното...да говоря нормално и винаги ми личи,че има нещо.

reoffender
02-21-2011, 09:32
И аз съм така на моменти, да не кажа винаги.
Това си е до човек, според мен. И при мен я има тревожноста, и невъзможнота да правя нещо, когато съм притеснена/а това е доста,доста често/, плюс това ако имаш слаба нервна система, всичко си .....
Така, де, ако си решила да го промениш, по-добре наистина отиди при училищния психолог. Може да ти даде някой съвет, нищо,че аз съм малко скептична към такива хора, най-малкото, защото използват само клишета и дори в момента, да си мислиш,че проблема е решен, то когато трябва да се изправиш пред него виждаш,че нищо не се е променило.
Според мен, въпросът не е да се събудиш с нагласата,че всичко е розово и трябва да мислиш положително, защото и аз съм го правила, но в момента, в който се появи проблем всичко отива по дяволите. Трябва да се научиш да преодоляваш точно тези моменти, да си повтаряш нещо, когато усетиш симптомите, да си превърташ това, което си написала тук..

SuNsEt
02-21-2011, 09:41
Тъй като съм си мислила доста по тази тема..а възможно ли е подсъзнанието ми просто да не иска да приеме положителното мислене?Някъде вътре в мозъка ми да си казвам 'Не ще мисля отрицателно,не искам оптимистичност'.

Между другото както каза reoffender за нервната система-точно така е.От всичките тия притеснения ми се получиха страхотни здравословни проблеми...Сякаш,че не мога да контролирам това,което да мисля.Опитвам се да се настроя положително...искам да се променя.

reoffender
02-21-2011, 09:46
Бих искала да ти помогна, ама и аз имам абсолютно същата нагласа.
Не знам дали има връзка, но от както започнах да спортувам тези мисли започнаха да се разсейват, има ги, но доста по-лесно се научих да овладявам ситуацията.
Мислила ли си да се запишеш на нещо?

SuNsEt
02-21-2011, 09:57
Всъщност спорта помага за много неща.Когато спортуваш имаш по-различна нагласа,поставяш си цели(например да сваля еди си колко кг,да направя еди си какво упражнение...и т.н.) и ...абе спорта никога не може да ти навреди.
Много пъти съм мислела да се запиша на нещо,но нямам възможност.За това искам да мине зимата и да започна да тичам навън и разни подобни неща...а до тогава нямам представа.
Ти какво спортуваш и скъпо ли е?

Днес ще отида до книжарницата да се запозная с този Дейл Карнеги...

Deadlock
02-21-2011, 12:30
и аз съм такава. влияе ми положително денят ми да е запълнен и да няма време за гледане в една точка и анализи. друго не мога да кажа, но ще следя темата.. :)

SemperArdens
02-21-2011, 12:57
както правилно са се насочили по-горе - имаш нужда да се разсееш с нещо, било спорт, било нещо друго.
според мен проблема ти се дължи на т.н. overthinking. неща, които не са в твоята сила - имам 4 на контролното, днес ще вали и пр., трябва да се приемат такива каквито са.

а дали това, че гледаш с недоверие на всичко/всички не се дължи на някаква конкретна случка назад в живота ти? едва ли ей така от нищото си се превърнала в хардкор песимист, за всичко има причина. опитай се да разбереш първо "защо" това се случва, и си мисля, че тогава по-лесно ще откриеш отговора "как" да направиш така, че да спреш да се чувстваш по-този начин.

bebchoOoOoOo
02-21-2011, 13:16
Аз съм същата.. и дори в монета съм така и имам чувството, че ще полудея. За всичко съм непоправим песимист, винаги си мисля най-лошото. Но най-гадното е, че напоследък всичките ми черни мисли са насочени към връзката ми, Точно когато всичко е прекрасно, аз се събуждам с мислите "Дали той е правилният човек за мен?" и всякакви такива неща, които се задълбочават и накрая вече не ме оставят на мира, каквото и да правя мисля само за това, не мога да ям, да спя спокойно, отдалечавам се от приятеля ми... Той до сега винаги ми е помагал и не знам как издържа, но усещам, че започва да му писва. Знам, че много ме обича, и аз него, искам да спра да му го причинявам, а също и на себе си... И в този ред лошите мисли продължават "Дали да не се разделим, за да не страда заради мен"... Просто не знам какво да правя и как да спра това.. :cry: Прочетох книгата "Подсъзнанието може всичко" на Джон Кехоу, в която са описани какви ли не начини за положително мислене, но и това не ми помага.. Започвам да си мисля, че има нещо сбъркано в мен... :cry: :cry:

ShtrudeL
02-21-2011, 15:01
Трябва да се усмихваш повече и ти трябва обилна доза слънчеви лъчи. Ама така яко да попият в теб.
Аз пък съм нереалист и ми е идеаално <3

semantics
02-21-2011, 16:54
Много често следващата важна стъпка след дефинирането на проблема е да заживееш с него.
Приеми се, каквато си и едва после ще си в състояние да прецениш в каква степен това ти пречи и в каква степен е част от теб.
Защото ако е предимно второто, в него, в последна сметка, няма нищо лошо.
Хората биват най-различни и точно това е чудесно.

SuNsEt
02-21-2011, 16:57
Нереалист?Това за първи път го чувам. :)

Иначе SemperArdens,единственото,за което се сещам в миналото е развода на майка ми и баща ми и скандалите с баба ми и майка ми.Общо взето семейни проблеми,най-вероятно от там идват нещата.Освен това майка ми много често може да ме подлуди с какви ли не въпроси и мислене в стил "ами ако е това?ами ако е онова?" -въпреки,че тя не е песимист,нито е такава параноичка каквато съм аз.
Днес си казах "Край,до тук с лошите мисли" и до сега цял ден ми вървеше супер дори и на контролното по физика не се притесних,че не написах нищо.

SuNsEt
02-21-2011, 17:00
Много често следващата важна стъпка след дефинирането на проблема е да заживееш с него.
Приеми се, каквато си и едва после ще си в състояние да прецениш в каква степен това ти пречи и в каква степен е част от теб.
Защото ако е предимно второто, в него, в последна сметка, няма нищо лошо.
Хората биват най-различни и точно това е чудесно. Точно така е,но аз не искам да остана песимист.Как да се приема такава?Не мога...Искам да съм като приятеля ми,той в екстремни ситуации е спокоен,мисли трезво,много рядко се притеснява,никога не е мислел отрицателно и въобще неща,на които много се възхищавам. Казвала съм му,че искам да съм като него...

semantics
02-21-2011, 17:11
Искаш да си като него или искаш да се чувстваш добре със себе си?

Не се опитвам да правя от мухата слон, т.е. от две изречения, но ти трябва да си знаеш дали ти е нужно да разграничиш двете неща. Може би не е лошо да помислиш и в тази посока.

Никой не иска да е песимист или поне дълбоко в себе си никой не го усеща така. По-скоро предпочита да запазва състоянието си, защото промяната значи рискове и несигурност. Въпросът е, доколко е необходима тази промяна?

Нужно е да бръкнеш доста надълбоко в себе си, за да си отговориш, според мен.

SuNsEt
02-21-2011, 17:42
Ще помисля над този въпрос.Импулсивно бих ти казала,че искам да съм като него,но когато се замисля разбирам,че има разлика между двете неща.