PDA

View Full Version : Сериозен проблем с родителите ми.



Greennight
02-21-2011, 12:30
Такам.Аз живея в едно "нормално" семейство.Родителите ми никога не са ме лишавали от нищо,гледали са да ми осигурят всичко добро,но....От време на време баща ми изпада в някви лоши настроения и се кара или с мен или с майка ми.Проблема е,че той почва да се заяжда,а аз съм си инат и дърво-изобщо не му трая и така...Преди години даже ме е "поступвал",защото и аз като се ядосам устата ми не млъква...Ние се караме сериозно рядко-примерно 2,3 пъти годишно,но става лошо...Тази сутрин беше един от тези пъти...Държа да уточня,че аз не съм някакъв нервак,даже съм си много спокоен човек попринцип...Та така по същество-цяла нощ не можах да спя и ми беше лошо помолих майка ми към 1 през нощта,ако сутринта не стана да не ме будят,защото означава,че съм болен...Та баща ми ме събуди в 6:30 сутринта аз му казах,че ми е лошо и той моля ви се най-нагло ми вика ставай нищо ти няма :-o откъде пък той ще знае какво ми има ? Не е като да симулирам всяка седмица,че да ми се заяжда...(явно пак беше в лайняно настроение) и аз станах вече ядосан,отивам да ям и той влиза в кухнята и аз още веднъж му казах,че не ми е добре и не искам да ходя на училище и той вика :Нищо ти няма,ще ходиш и ще питаш дали има още....Вече бях супер много изнервен,защото от всичко на света най-много мразя да ми заповядват и да ме заплашват...Особено близки като баща ми...Просто вече полудявах и едвам си дръжах лъжицата от злоба,а не можех и да ям от яд...След тва,след като ми каза,че ще питам дали има още аз поклатих глава и той ми вика:Не ми клати там глава да не дойда да ти я завра в млякото :shock: Тогава вече наистина полудях и единственото,което ме сдържаше да взема първия нож,беше знанието,че ми е баща и не бива да постъпвам така...Не,че съм някакъв психопат или съдист,но просто на моменти изобщо не ми пука,особено като знам,че ще очистя някво заядливо лайно...Едвам го изчаках да излезне от апартамента и скочих като някъв луд,почнах да удрям по стените и даже такава сила ми дойде от яростта,че пукнах 3 сантиметровият дървен баркплод.....

Та имам 2 въпроса.1вия е дали според вас съм някакъв откачен,щото сутринта просто откачих....
И 2рия ми е,нормално ли е баща ми да е такова леке на моменти ? :o

dimitar_ak
02-21-2011, 12:34
И каза че си бил болен ли? :razz:

Greennight
02-21-2011, 12:36
Еми да...Болен съм бях през нощта с 38 градуса температура...

dimitar_ak
02-21-2011, 12:46
Едвам го изчаках да излезне от апартамента и скочих като някъв луд,почнах да удрям по стените и даже такава сила ми дойде от яростта,че пукнах 3 сантиметровият дървен баркплод.....

И каза, че си болен?

Greennight
02-21-2011, 12:54
Да...бях ядосан...И от пневмония да бях болен пак щеше да ми дойде сила...Не ме е бутнала кола все пак.

ludiqtzubar96
02-21-2011, 13:19
Еми поговори с него и като ти е лошо,обаче той не те оставя да останеш у дома си,отиди на даскало и се върни от там.И трябва да си поговориш с него.Друг изход няма (освен ако не го убиеш).
П.П.Какво означава съдист!? :D

straus
02-21-2011, 15:59
Ми не е много нормално ама се случва, с моя баща бяхме постоянно така. Били сме се, крещяли сме си, колко псувни съм отнесъл само аз си знам. Моя съвет е като почне да се дръвчи да гледаш да си траеш въпреки всички нерви. И мен са ме изхвърляли така да ходя на училище, в тия моменти просто отивах у една приятелка да си доспя. Вечер го изчаквах да си легне и си биех камшика на някъде, приятелите винаги са ми помагали в такива ситуации. Въобще избягвай кавгите, само по-лошо ще стане ;)
Ако искаш да си поговорим още по въпроса ми пиши на лично, насреща съм ;)