PDA

View Full Version : ЛИС



NIKI7AAA
02-22-2011, 12:36
Основния конфликт в "Японски филм" на Валери Петров ЛИС
трябва ми спешно за утре който мой да помогне да напише нещо
сори ако има друга подомна тема но не намерих

VaMpiRKaTaaa
02-22-2011, 12:54
ВАЛЕРИ ПЕТРОВ - „ЯПОНСКИЯТ ФИЛМ”
ПРОБЛЕМЪТ ЗА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ИЗКУСТВОТО ВЪРХУ ЧОВЕКА


Стихотворението на Валери Петров „Японският филм" проблематизира текста по посока на необходимостта да се изследhttp://www.teenproblem.net/forumва духовната култура на зрителската публиhttp://www.teenproblem.net/forumка. Отношението творец - публика е интерпретирано като важен аспект на отhttp://www.teenproblem.net/forumчуждението във времето на девалвиращите ценности. Неслучайно отначало докрай се дистанцират и отблъскват лично-местоименните форми „вий" („вас") и „мен" и неконкретизираното „ние": И вий скучаете край мен.
А вий се смеете във мрака
на глупостта, че сте дошли. Няколко са конфликтите, които изпълват вътрешното пространство на стихотворениhttp://www.teenproblem.net/forumето. На първо място се откроява този, който привидно визира една чужда действителhttp://www.teenproblem.net/forumност, нямаща нищо общо с реалността тук и сега. Упоритият труд на двамата герои, обиhttp://www.teenproblem.net/forumтаващи и обработващи голия остров, няма отплата:
На остров гол дивеят двама
и го поливат нощ и ден.
• • •
Жената, хвърлила черпака, се просва с хълцания зли.
• • •
Но на екрана, мълчалива,
жената се изправя пак,
за да полива свойта нива
все тъп, черпак подир черпак.
Срещата между времената сблъсква вънhttp://www.teenproblem.net/forumшно смешното („А вий се смеете във мраhttp://www.teenproblem.net/forumка”) с действително трагичното („Защо? Ниhttp://www.teenproblem.net/forumма сте духом голи...”).Това е и конкретният повод за разрива между изкуството и стесhttp://www.teenproblem.net/forumнения зрителски хоризонт. Повече от очеhttp://www.teenproblem.net/forumвидно е, че екзистенциалните послания не могат изведнъж да достигнат до затвореностhttp://www.teenproblem.net/forumта на човешкия свят. Но зрителят, влязъл в ролята на ценител и на човек, е решен докhttp://www.teenproblem.net/forumрай да воюва за спасяването на човешкото у младежката аудитория.
При прочита на тази кратка творба не моhttp://www.teenproblem.net/forumже да не възникне въпросът за драматизма в нея. На пръв поглед е трудно да се разбере коя драма е по-голяма- на безплодното съhttp://www.teenproblem.net/forumществуване или на духовното отродяване. Но когато се вникне в текста и се осмислят авторските послания, се разбира, че остроhttp://www.teenproblem.net/forumвът, макар и „гол", е дом и родина за обикhttp://www.teenproblem.net/forumновените хора. Неслучайно след умората и отчуждението идват нови сили за борба със сушата' и безплодието („пак"). Ражда се миhttp://www.teenproblem.net/forumсълта за ограничения избор: да се трудят върhttp://www.teenproblem.net/forumху парчето земя денонощно или да загинат, изолирани от останалия свят, неполучили нищо в замяна на усилията си. Затова и така укорително звучи репликата на лирическия герой към отчуждения човек, безчувствен към чуждата драма:
Това е филмът. Друго няма.
И вий скучаете край мен.
А вий се смеете във мрака на глупостта, че сте дошли.
Защо? Нима сте духом голи
подобно оня остров там?
Ако е тъй, то за какво ли
се трудиме над вас, не знам!
Много са причините, поради които не се осъществява замисленият комуникативен акт чрез филма, прожектиран пред една пубhttp://www.teenproblem.net/forumлика с предимно консуматорско отношеhttp://www.teenproblem.net/forumние към живота и нежелаеща да се ангажиhttp://www.teenproblem.net/forumра с показаните на екрана ценности. Вероhttp://www.teenproblem.net/forumятно режисьорът, запознат отблизо с пробhttp://www.teenproblem.net/forumлемите на хората в своята страна, не е напhttp://www.teenproblem.net/forumравил необходимото, за да прикове внимаhttp://www.teenproblem.net/forumнието на онези, които трудно се поддават на внушенията, идващи от изкуството. Избhttp://www.teenproblem.net/forumраната за интерпретация тема не е никак заhttp://www.teenproblem.net/forumнимателна, а възприемателите обикновено очакват забавление, откъсване от ежедневhttp://www.teenproblem.net/forumните проблеми чрез киното. Така се създаhttp://www.teenproblem.net/forumват разнородни предпоставки за възникваhttp://www.teenproblem.net/forumнето на конфликта не само между поколенията, а и между човека и света, межhttp://www.teenproblem.net/forumду изкуството и живота, между очакванията и резултата от тях. В пространството на творhttp://www.teenproblem.net/forumбата поколенията се разминават, тъй като имат различни разбирания за ценностите. Нежеланието да се съпреживее чуждата болка обаче не е въпрос само на разбиране, а и на виждане за мястото, което заема чоhttp://www.teenproblem.net/forumвечността в живота на индивида, смятащ се за свободен. Фактът, че видяното не докосhttp://www.teenproblem.net/forumва сърцата на младите хора, е показателен за пътя, по който върви едно общество, заhttp://www.teenproblem.net/forumгърбващо всекидневно не продуктите на труда, а усилията на родителите си. Затова би било несправедливо, ако вината се търси само и единствено у скучаещите младеhttp://www.teenproblem.net/forumжи, без да се отчете и влиянието на средата им за формиране на тяхната нравствена сисhttp://www.teenproblem.net/forumтема. Затова и лирическият герой се чувства емоционално и етично ангажиран с пробhttp://www.teenproblem.net/forumлема:
докрай, додето разцъфтите,
ще мъкнем влагата към вас!
Въпросът, който неизбежно възниква след реакцията на публиката, е свързан със същността на съвременния човек, който е дълhttp://www.teenproblem.net/forumбоко убеден, че е цивилизован носител на универсални ценности. Трудно е обаче да му се повярва, когато се вижда, че отчуждеhttp://www.teenproblem.net/forumнието му е следствие от незаинтересоваhttp://www.teenproblem.net/forumността на другите към него (семейство, учиhttp://www.teenproblem.net/forumлище, държавни институции, власт, приятелhttp://www.teenproblem.net/forumски кръг, изкуство). Липсата на естетическа култура му пречи да се приобщи към изобhttp://www.teenproblem.net/forumразяваното събитие или поне да оцени траhttp://www.teenproblem.net/forumгизма на ситуацията. И ако никой не е пряhttp://www.teenproblem.net/forumко отговорен за възпитанието, което е получил, то е свободен да потърси път към другите, който не унижава достойнството им.
Избраният от Валери Петров класически стих афористично, анекдотично и асоциаhttp://www.teenproblem.net/forumтивно внушава идеята за необходимостта от търсене на пътища за въздействието на изкуството върху зрителската аудитория. Игриво-артистично, чрез вътрешно цитиране (на Вапцаровата творба „Кино”: „Това е филмът. Друго няма.”) поетът провокира мисълта на своите читатели. Иронично-метафоричното му послание достига до всичhttp://www.teenproblem.net/forumки, които съпоставят острова с живота и поhttp://www.teenproblem.net/forumведението на двамата му обитатели - с търсенията на всеки човек, независимо от това, къде и как живее.
Основани на разликата между видяното и преживяното, съотношенията между поеhttp://www.teenproblem.net/forumтическия език и киноезика са интертекстуални. Първоначално може да се мисли, че езикът на киното е по-функционален, за да се „преведе” на него случилото се. Но в дейсhttp://www.teenproblem.net/forumтвителност много по-богати възможности за въздействие притежава поетическото слоhttp://www.teenproblem.net/forumво.
Като естетическо явление и компонент на културата киното произвежда продукт, предназначен за ползване от публиката, с цел осъществяване на комуникация с нея от естетическа гледна точка. А филмът е „сисhttp://www.teenproblem.net/forumтема от кодове” (както твърди Кристиян Мец). Следователно, взаимоотношенията между тях са като между литература и книhttp://www.teenproblem.net/forumга, между игра и живот. Те съществуват поhttp://www.teenproblem.net/forumотделно, но въздействат тогава, когато са заhttp://www.teenproblem.net/forumедно, защото е очевидна естетическата им мисия.Умножаването на гледните точки в творhttp://www.teenproblem.net/forumбата на Валери Петров „Японският филм” се постига чрез смяната на глаголното лице и число („вървете”, „шумете”, „смейте се”) в края на стихотворението. Чрез тази ритоhttp://www.teenproblem.net/forumрична фигура се визира желаната идентиhttp://www.teenproblem.net/forumфикация на творческата личност с изкустhttp://www.teenproblem.net/forumвото. Неслучайно поетът си поставя за задаhttp://www.teenproblem.net/forumча да облагородява, да въздейства, да подhttp://www.teenproblem.net/forumтиква към размисъл, да събужда съчувствие и състрадание към видяното на екрана.
Той е наясно, че човекът на изкуството не бива да се отказва от идеята да въздейства върху съзнанието на публиката. В това вижhttp://www.teenproblem.net/forumда истинския смисъл на живота. Много важhttp://www.teenproblem.net/forumно е да бъде провокирана нравствеността на човека. Това с особена сила важи за градhttp://www.teenproblem.net/forumския човек, който има притъпени сетива за етичното проявление на другите и е необhttp://www.teenproblem.net/forumходимо да се намерят повече и сигурни средства за пробуждането им.Днес киното все по-трудно въздейства върху чувствата на публиката, понеже се приема предимно като зрелище, а не като естетически факт. Изместването на акцента по посока на външните сблъсъци оказва отhttp://www.teenproblem.net/forumрицателно влияние върху възприемателите, които се чувстват ограбени в стремежа си да разберат вътрешния драматизъм на геhttp://www.teenproblem.net/forumроите, показвани на екрана. Но истинският творец не бива да се отказва от мисълта да направи всичко възможно, за да се случи „чудото" на приобщаването към изкуствоhttp://www.teenproblem.net/forumто чрез избор на житейски ситуации, близhttp://www.teenproblem.net/forumки до съзнанието на зрителите (читателите), защото многовековната история на света доказва, че чрез търпение и възпитание моhttp://www.teenproblem.net/forumже да се постигне много.
Стихотворението на Валери Петров „Японският филм" показва, че приобщаhttp://www.teenproblem.net/forumването на масовата публика към изкуството се оказва сложен и нееднороден процес.Културните бариери, понижената духовна чувствителност на публиката, номинацията на кича и развлекателните програми все поhttp://www.teenproblem.net/forumвече изместват акцента в истинското изкусhttp://www.teenproblem.net/forumтво и масовият човек като че ли престава да се замисля върху действителните стойносhttp://www.teenproblem.net/forumти. Алиенацията отнема и последната възhttp://www.teenproblem.net/forumможност за осъществяване поне на задоhttp://www.teenproblem.net/forumчен диалог с мислещата аудитория, на кояhttp://www.teenproblem.net/forumто трябва да се подскаже, че животът и днес прилича на „нива” и „остров гол”, изискваhttp://www.teenproblem.net/forumщи монотонен труд за оцеляване. Но по-важно е човек да се съхрани, въпреки всичhttp://www.teenproblem.net/forumки трудности.
Предпочетената от поета симетрична композиция се основава на принципа на повторяемостта и промяната („се просва”-„се изправя”, сюжет - поведение на публиката, режисьорско решение - поетическо отношение). Тя кореспондира пряко с вреhttp://www.teenproblem.net/forumмената, срещащи се в пространството на творбата („ден и нощ”, повторителните „все тъй”, „сега”, „докрай, додето” и носещото надежда бъдеще време - „ще”). Затова не е чудно, че „своето” интересува в много по-голяма степен твореца. Изпитанието е пред възприемателите, а не пред героите на филhttp://www.teenproblem.net/forumма. Но е ясно, че трябва да се преодолява „чуждият” поглед към проблемите на друhttp://www.teenproblem.net/forumгите. Необходимо е да се измине дълъг път от детството до зрелостта, за да се скъса с повърхностното отношение към живота.
В пространството на „Японският филм" зазвучават няколко лирически гласа на поеhttp://www.teenproblem.net/forumта, на режисьора, на младежката аудитория, на езика на киното чрез филма, и накрая - и на възприемателя. Тази е причината И 33 ОПИ-та на твореца да разшири метафорично фиhttp://www.teenproblem.net/forumзическите граници за сметка на стеснения духовен хоризонт. Неслучайно голотата е събитийна („остров гол”- „духом голи”).
Адресатът на произведението не е едноhttp://www.teenproblem.net/forumроден. Децата, младежката аудитория, обикhttp://www.teenproblem.net/forumновеният човек с делник, подобен на този, който имат героите от произведението, или чувствителната личност несъмнено ще под-ходят по различен начин към възприеманеhttp://www.teenproblem.net/forumто на стихотворението. Но едва ли някой би останал безразличен към авторовите послаhttp://www.teenproblem.net/forumния. В този смисъл може да се твърди, че „Японският филм” на Валери Петров е представителна за съвременността творба, тъй като не всички млади хора имат сетива за символно-метафоричния подтекст на действието. Езикът, който е „необичайно явhttp://www.teenproblem.net/forumление”, дава възможност на обществото да се замисли върху посланията на изкуството, които винаги изпреварват времето си.



“Японският филм”
от Валери Петров
1.Тема-Ролята на изкуството в човешкия живот-В стихотворението “Японският филм” се представя една необичайна ситуация.Лирическият герой е отишъл на кино и гледа един меко казано “странен” и еднообразен филм, в който монотонно се повтаря едно и също действие – двама души носят вода, за да поливат един малък каменист остров, който искат да облагородят.В същото време повечето зрители ужасно скучаят.

1.Темата на произведението е свързана с търсенето на смисъла на живота, на истинската същност на човека.Валери Петров представя трудещия се човек , който е поставен пред безброй изпитания по своя житейски път :
“Нима сте духом голи” , “На остров гол живеят двама и го поливат нощ и ден”.

Темата на стихотворението “Японският филм” е липсата на чувсвителност и духовност у хората-консуматори и невъзможността да се създаде диалог между такава публика и твореца:
“Това е филма. Друго няма. / И вий скучаете край мен

3.Поетът едновременно разказва за усилията , които се полагат от страна на творците за изкуството , и публиката , която не го разбира.Авторът е дълбоко възмутен от нейното поведение , но в същото време той не я осъжда:
“ще мъкнем влагата към вас!” , “Жената, хвърлила черпака” .
4.В днешните филми повечето действия са хипербoлизирани и са почти невъзможни в действителния живот, докато в “Японският филм” всичко е реално и носи дълбоки внушения, но външно е скучно :
“На остров гол живеят двама “ , “…поливат нощ и ден “ .

7.Идеята на филма е свързана с нуждата от упорит труд,вяра и надежда в човешкия живот, за да може дори в еднообразието и монотонността му да бъде вложен смисъл:
“…живеят двама...Това е филма.Друго няма”
8.В “Японският филм” авторът говори както на себе си, така и на публиката, търсейки смисъла на собствения си творчески труд:
“Сега вървете към вратите” , “И вий скучаете край мен” .
9.В това произведение Валери Петров се намесва в сюжета , защото е възмутен и обиден от поведението на ограничената публика, която не разбира и не оценява изкуството и неговата роля в живота :
“Нима сте духом голи “ , “ще мъкнем влагата към вас!”
10.Изкуството е неделима част от културата на обществото и от самия живот.То не е само средство за естетическа наслада , но и начин за разбиране езика на живота и природата;то разкрива дълбоките истини за човека,обществото и света :
“ще мъкнем влагата към вас!”
11.Творбата ( филмът) може да стане по-интересна и лесна за възприемане от обществото чрез повече действия и картини , по-вълнуващи диалози и развитие на случката.
“Но на екрана , мълчалива” , “…скучаете край мен” .



Японският филм



Тема:
Темата на стихотворението “Японският филм” е липсата на чувсвителност и духовност у хората-консуматори и невъзможността да се създаде диалог между такава публика и твореца:
“Това е филма. Друго няма. / И вий скучаете край мен.”
Конфликт:
Конфликтът, заложен в стихотворението, е между липсата на по-дълбока душевност и нуждата от по-висок обществен морал. Той е между лирическия герой и зрителите, които са на противоположни позиции спрямо филма:
“Защо? Нима сте духом голи / подобно оня остров там? / Ако е тъй, то за какво ли / се трудиме над вас, не знам!”
Нещата, за които разказва лирическият герой:
Нещата, за които се разказва в текста, са тежкото битие на една жена, безразличието на зрителите към нея и неодобрението на лирическия герой към липсата на чувствителност у публиката ,към неразбирането на важните неща . Той разказва за духовната голота на смеещата се публика и за художествената задача на творците – писатели , режисьори , артисти - да проникнат в тайните на живота и да ги споделят с публиката :
“Жената, хвърлила черпака, / се просва в хълцания зли. / А вий се смеете във мрака / на глупостта, че сте дошли.”
Разбираема ли е днес описаната ситуация?
Художествената задача на всеки филм е не само да забавлява, но и да въздейства по определен начин върху зрителите. Затова стихотворението е актуално и днес, защото засяга общочовешки проблеми:
“докрай, додето разцъфтите, / ще мъкнем влагата към вас! “
Кои са “вие” и кои са”ние”:
“Ние” са творците , съзнаващи мъдростта на японския филм , а “вие” са всички зрители , които се присмиват над “скучния сюжет” и проявяват глупостта на човешката същност:
“Ако е тъй , то за какво ли / се трудиме над вас , не знам !”
В коя от групите виждате себе си?
Не знам. Може би първоначално ще съм в смеещата се публика , но после ще вникна в смисъла на филма.
Идеята на филма:
Идеята на филма е свързана с усилието да се живее ,с битието на човека , което понякога е външно еднообразно , но изисква вяра , силна воля и упорит труд . Срещу дълбокия смисъл на филма поетът изправя бездуховността на съвременния човек – консуматор, който не желае да направи усилието да разбере смисъла на изкуството :
“На остров гол живеят двама.”
“И вий скучаете край мен.”
На кого говори лирическият герой:
Лирическият герой директно се обръща и към своите събеседници и към читателите , за да документира пряко това , което се случва около него.
Защо Валери Петров се намесва с коментари и дори си позволява да отправи директно поучение?
Авторът се намесва , за да повлияе , макар и косвено, на читателя със своето мнение по въпроса , да предизвика вникване в дълбокия смисъл на филма , останал скрит за публиката , но не и за читателя на стихотворението , благодарение на автора:
“А вий се смеете във мрака / на глупостта , че сте дошли. ”
Ролята на изкуството в обществото:
Изкуството разкрива тайнствата, мистерията на съществуването на човека,борещ се за оцеляване, непрекъснато подхранващ живота с усилия,еднообразни и скучни, но необходими за вечния кръговрат на живота.Изкуството не само е естетическа наслада, но и средство за разбиране езика на живота.
Коментар на произведението:
Може би да направи по-интересна и лесна за възприемане от обществото чрез повече действия и картини.
“Но на екрана, мълчалива,/жената се изправя пак,/за да полива свойта нива/все тъй,черпак подир черпак.”



Японският филм

1.Тема:
Представен е невъзможният диалог между създател на произведение на изкуството и зрител. Това предизвиква смущението на лирическия говорител от недооценяването на изкуството . Диалогът между творец и възприемащ е нарушен, сякаш говорят на различни езици:
“... и го поливат ден и нощ.” ; “Жената, хвърлила черпака...” ; “...мълчалива, жената се изправя пак, за да полива свойта нива все тъй, черпак подир черпак.” ; “Това е филма. Друго няма. И вий скучаете край мен.”
2.Основен конфликт:
Свързан е с невъзможния диалог между творците и тези, които трябва да оценят тяхното изкуство. Но зрителите невинаги преценят правилно стойността на творбата. Това прекъсва връзката между публика и създатели :
“... и вий скучаете край мен.” ; “А вий се смеете във мрака/ на глупостта, че сте дошли.” ;”Сега вървете към вратите, шумете , смейте се на глас...”
3.Неща, за които говори лирическият герой - връзка:
Лирическият герой разказва паралелно за съдържанието на филма и за зрителите в киното.Той иска да осъществи и покаже връзката между тях, но всъщност е представен невъзможният диалог между хората, създаващи изкуство , и тези, които трябва да го оценят:
“На остров гол живеят двама... И вий скучаете край мен” ; “Жената, хвърлила черпака, се просва в хълцания зли. А вий се смеете във мрака...” ; “... за да полива свойта нива все тъй, черпак подир черпак. Сега вървете към вратите , шумете, смейте се на глас...”
4.Описаната ситуация- разбираема или не, поради липсата на такива филми:
Именно липсата на такива филми прави ситуацията неразбираема. По този начин човекът се е отчуждил от този тип изкуство. Съдържанието на филма създава впечатление за еднообразие,но носи дълбоки послания за смисъла на живота :
“Това е филма. Друго няма. И вий скучаете край мен.” ;”Нима сте духом голи подобно оня остров там?”
5.”Ние” и “Вие” :
Разделението на “Ние” и “Вие” изразява отново конфликта между създаващите и възприемащите изкуството. Това очертава границата между тях.”Ние” и “Вие” са двете страни на невъзможния диалог:
“И вий скучаете край мен.” ; “А вий се смеете във мрака.” ; “Нима сте духом голи...” ; “...се трудиме над вас...” ; “...ще мъкнем влагата към вас!”
6.Къде поставяме себе си в групите?
В групата на зрителите като публика и оценители на филма и самото изкуство. Виждаме себе си като едни от зрителите в киното, тъй като и ние не можем да разкрием напълно смисъла на филма. Това се дължи на липсата на такива произведения в съвременното кино:
“Това е филма. Друго няма. И вий скучаете край мен.” ; “Сега вървете към вратите , шумете, смейте се на глас...” ; “жената се изправя пак...”
7.Близки ли са за вас внушенията на поета ?
Не, защото авторът вижда света от друга гледна точка.
8.Лирически герой – слушател:
От една страна лирическият герой се обръща към присъстващите в киното зрители , неуспели да оценят създаденото изкуство, а от друга страна се обръща към читателите, за да им внуши, че неоценяването на изкуството води до скъсването на връзката между творци и публика :
“ Защо? Нима сте дугом голи подобно оня остров там, ако е тъй , то за какво ли се трудиме над вас, не знам!” ; “Сега вървете към вратите, шумете, смейте се на глас – докрай, до дето разцъфтите, ще мъкнем влагата към вас!”
9.Защо авторът отправя директно поучение?
Защото иска да внуши по-силно идеята на стихотворението. Валери Петров показва нуждата от осмисляне и оценяване на изкуството и чрез директното си обръщение разкрива сериозността на скъсаната връзка между творец и зрител:
“Нима сте духом голи подобно оня остров там?” ; “...то за какво ли се трудиме над вас, не знам!” ; “докрай, до дето разцъфтите, ще мъкнем влагата към вас!”
10.Изкуството - роля в обществото :
Изкуството играе голяма роля в обществото. Главната му цел е да поучава и да забавлява. В стихотворението “Японският филм” е представена първата му страна. Авторът учи читателя да оценява всяко изкуство,да вниква в смисъла му:
“ Ако е тъй, то за какво ли се трудиме над вас, но знам!” ; “...шумете, смейте се на глас... ще мъкнем влагата към вас!”
11.Ситуация – коментар:
Творбата има дълбок смисъл, но е скучна за възприемане. Може би трябва да се създават подобни творби, но в тях все пак да има елементи, които биха били интересни на читателя.


Японският филм


1.Тема-Безразличието и липсата на състрадание у хората; неразбирането на дълбокия смисъл на изкуството:
“Друго няма. И вий скучаете край мен.”
“Нима сте духом голи подобно оня остров там?”

2.Конфликтът- Той е между лирическия герой ,който е творец , и зрителите, които са масовата публика от консуматори , неразбиращи не само филма, но и смисъла на изкуството:
“Сега вървете към вратите,
шумете, смейте се на глас-
докрай, додето разцъфтите,
ще мъкнем влагата към вас!”

3.Разказаните неща- Разкрити са , от една страна , тежката съдба на двама души и тяхната упорита борба с трудностите на живота , а от друга страна - безразличието и нехайството на хората за останалите, липсата на усет за съществените неща :
“На остров гол живеят двама
и го поливат ден и нощ.
Това е филма. Друго няма.
И вий скучаете край мен.”

4.Доколко е разбираема темата – Едва ли днес подобна ситуация може да се разбере от болшинството хора, които гледат филми съвсем различни от този:
“Но на екрана, мълчалива,
жената се изправя пак,
за да полива свойта нива
все тъй, черпак подир черпак.”

5.”Вие” и “ние” в текста – “Вие” са всички бездуховни консуматори, ниско културни,безчувствени хора по света, докато “ние” са творците , малкото хора, останали в наши дни с морал и чувство за състрадание:
“И вий скучаете край мен”
“А вий се смеете в мрака”
“Ще мъкнем влагата към вас.”

6.Къде сме ние сред групите – Надяваме се във втората ( “ние” ),защото сме чувствителни към човека , света и изкуството .

7.Идеята на филма – Съдържанието на филма е скучно за бездуховната публика , но неговата идея със сигурност е в развръзката - след грижата, вярата и търпението на хората от острова, той да разцъфти и да стане плодороден.

8.На кого се говори – Най-вероятно лирическият герой – творец говори на целия свят, на всички хора, не само на неоценяващите културата и изкуството и техните внушения :
“Защо? Нима сте духом голи
подобно оня остров там?
Ако е тъй, то за какво ли
се трудиме над вас, не знам!”

9.Защо авторът изменя на един от любимите си похвати? – Защото иска да акцентира върху важен житейски въпрос и иска да посочи точно грешките на хората:
“Защо? Нима сте духом голи
подобно оня остров там?”

10.Ролята на изкуството – Изкуството може много силно да въздейства върху хората и затова хората на изкуството трябва да се стремят да пресъздават колкото може по- важни житейски проблеми :
“Ако е тъй, то за какво ли
се трудиме над вас, не знам!”

11.Коментар на ситуацията – Трябва да се опитаме да разберем тази творба и да вникнем в смисъла й , защото като всяко произведение на изкуството и тя ни дава познание за човека и света .