SuNsEt
02-22-2011, 18:15
С приятелят ми сме заедно от 4 месеца и много се обичаме ест.Проблемът е неговите родители.В моето семейство майка ми и баща ми са разведени и живея с мама и приятеля й.Понякога у нас е лудница,майка ми често говори глупости и се държи незаслужено гадно с мен,заяждаме се,караме се ...с нейния приятел също двамата постоянно се карат и си мислех,че моето семейство е бая зле докато не разбрах какво е неговото.
Не знам точно как да започна...възмутена съм тотално!Има по-голяма сестра(на 21),която живее все още със семейството,а той е на 18.Чувала съм ги по телефона как си говорят.Тя му крещи "Боклук,нещастник,наркоман" и кво ли не още, той също я храни здраво.Отначало си мислех "ок,брат и сестра са..да кажем,че е нормално" въпреки до сега не съм била свидетел на нещо такова.Те се мразят буквално,не си говорят...нямат никакво отношение един към друг.С майка му също не са в добри отношения.Мислех си отначало,че е като мойта майка,с нея се караме,но когато сгреши се извинява и е по-толерантна(е до колкото може де).Неговата,обаче ...кара му се без причина,обвинява го за неща,които не е направил и като разбере,че не е била права дори не си признава,че е сгрешила.Баща му пък почти винаги си мълчи и се прави,че не вижда нищо.Дават му по 2лв на ден,а той си е мъж...как ше се наяде например с 2лв ??Не казвам,че трябва да му дават по 20лв на ден,но...Постоянно му правят проблеми за най-малкото,докато сестра му сякаш е мила и кротичка.Голяма лисица е и винаги получава това,което иска.Даже съм си мислела,брей да не е осиновен та така се държат с негоМного ми е мъчно и виждам,че връзките родител-дете и брат-сестра са доста далечни.
Вчера си говорихме по телефона за това.Аз не съм ги виждала,не сме се запознавали,но от това,което той ми казва ми става много тъжно.Той не заслужава такова отношение!Не е някакъв безотговорник,учи и има добри оценки,дори в училище директорката го познава и казва за него,че е доволна.Сега е 12 клас...търси си работа,за да има повече пари от някъде,защото неговите не му дават.Същевременно трябва и да учи.Семейството му не е бедно,средно статистическо семейство си е,нито той иска да излиза по купони и да харчи милиони,нито е глезен и само се оплаква.Просто не е нормално да се държат така с него.Него много го боли от това,но каза,че вече се е отказал да се опитва да промени нещата,защото те просто са си такива.
Когато си говорех с него бях доста отрицателно настроена и по време на разговора те го прекъснаха и чух как той им се развика много злобно.После му стана още по-гадно.Сетих се,че най-вероятно без да искам съм го настроила онази вечер против тях,а не искам да е така.Не знам какво да му кажа...защото знам какво е положението и аз честно казано хич не ги харесвам нито родителите му,нито сестра му.
Как да му помогна ?
Не знам точно как да започна...възмутена съм тотално!Има по-голяма сестра(на 21),която живее все още със семейството,а той е на 18.Чувала съм ги по телефона как си говорят.Тя му крещи "Боклук,нещастник,наркоман" и кво ли не още, той също я храни здраво.Отначало си мислех "ок,брат и сестра са..да кажем,че е нормално" въпреки до сега не съм била свидетел на нещо такова.Те се мразят буквално,не си говорят...нямат никакво отношение един към друг.С майка му също не са в добри отношения.Мислех си отначало,че е като мойта майка,с нея се караме,но когато сгреши се извинява и е по-толерантна(е до колкото може де).Неговата,обаче ...кара му се без причина,обвинява го за неща,които не е направил и като разбере,че не е била права дори не си признава,че е сгрешила.Баща му пък почти винаги си мълчи и се прави,че не вижда нищо.Дават му по 2лв на ден,а той си е мъж...как ше се наяде например с 2лв ??Не казвам,че трябва да му дават по 20лв на ден,но...Постоянно му правят проблеми за най-малкото,докато сестра му сякаш е мила и кротичка.Голяма лисица е и винаги получава това,което иска.Даже съм си мислела,брей да не е осиновен та така се държат с негоМного ми е мъчно и виждам,че връзките родител-дете и брат-сестра са доста далечни.
Вчера си говорихме по телефона за това.Аз не съм ги виждала,не сме се запознавали,но от това,което той ми казва ми става много тъжно.Той не заслужава такова отношение!Не е някакъв безотговорник,учи и има добри оценки,дори в училище директорката го познава и казва за него,че е доволна.Сега е 12 клас...търси си работа,за да има повече пари от някъде,защото неговите не му дават.Същевременно трябва и да учи.Семейството му не е бедно,средно статистическо семейство си е,нито той иска да излиза по купони и да харчи милиони,нито е глезен и само се оплаква.Просто не е нормално да се държат така с него.Него много го боли от това,но каза,че вече се е отказал да се опитва да промени нещата,защото те просто са си такива.
Когато си говорех с него бях доста отрицателно настроена и по време на разговора те го прекъснаха и чух как той им се развика много злобно.После му стана още по-гадно.Сетих се,че най-вероятно без да искам съм го настроила онази вечер против тях,а не искам да е така.Не знам какво да му кажа...защото знам какво е положението и аз честно казано хич не ги харесвам нито родителите му,нито сестра му.
Как да му помогна ?