Философска тема: защо влюбването е дългосрочно.

[w0sh]

Бирите и нулевите равенства ме карат да философствам.
В контескта на форумната мода:

Защо не можеш да си влюбен, когато познаваш някого от 2, 5, 24 часа?

Какъв е срокът, който трябва да измине, за да се влюбиш/да обичаш (дори) някого.

Не е ли това личен избор.
Кой определя как ще се тълкуват думите и дали осъзнавате, че хората имат различни разбирани.

[djipsito]

Интересна тема.
И въпроси с повишена трудност. :)

Всеки има различни разбирания и всеки различно приема думите и държанието на някого. Ама тва е ясно.. на един му харесва едно, на друг-друго.. Няма конкретна схема или човек, който да определя кое как ще се тълкува. Не мисля, че трябва да се генерализира. Истината за всеки е различна.

Колко време е нужно и защо не можем да се влюбим след няколко часа.. ? При всеки индивидуално, мисля и че не е невъзможно да се влюбиш за няколко часа.. зависи доколко допускаш човека да те завладее. За да обикнеш някой трябва повече време, защото не мисля, че можеш да обичаш някой, който не познаваш и който не харесваш.
Като цяло всеки е предпазлив в началото, заради опита зад гърба си. Допускането на някой до теб и преценката ти за него са твой личен избор. Чувствата се пораждат от мислите (съзнателно и подсъзнателно). Повърхностно никой не избира какво да чувства и какво не. Ама за всяко нещо си има причина. Мисля, че всички (или голяма част от хората) не се замислят по-задълбочено над това.
И доброто и лошото, което ни се случва си го правим сами. Чувствата са плод на мислите, самовнушението, вярата....
Тва са си мои някакви философски разсъждения, не знам доколко може да ся вярни..

[WinterIsComing]

Естествено, че хората имат различни разбирания.

Има и различно протичане на емоциите на хората - някои са по-интензивни и бързо адаптиращи се, други хора трудно отключват по-дълбоко свое емоционално ниво. За някои са нужни дни само, за други - години едва ли не, за да кажат 'обичам те' или да признаят друга силна емоция.

Но има някакви граници, поне според моето виждане. За 4 часа няма как обективно да развиеш дълбочината на едно сериозно чувство - дори да си от тези горепосочените интензивно емоционални хора.

[DarkTemplar]

Според мен за да се влюбиш човекът трябва да е:
-непознат (по-скоро малко познат)
-интригуващ типаж (много субективен фактор, различен за всеки)

Основно тези 2те. Трябва да има нотка на мистерия, да се чудиш защо въпросният човек е такъв и с това да задържа вниманието ти. Или може би само при мен е така, не знам.

Трябва поне частично да го опознаеш, за да те грабне. На всеки му е нужно различно време, зависи и от обстоятелствата.

Нулевите равенства са полезни, особено когато са постигнати на негостоприемни стадиони. ;)

[LadyDi]

Не че не можем да се влюбим веднага.
Просто не ни се иска :)

[lixofana]

Според мен можеш да се влюбиш и за няколко часа, но не можеш след няколко часа вече да обичаш някого. Влюбването е много различно от това да обичаш. Но наистина всеки има различни разбирания по темата.

[nikitka_]

..

[NomNomNom]

Имам някакъв контрол над това, ако съм сама винаги мога да изпитам чувство на "любов" към някого около мен ( нужно ми е , не съм свикнала да съм сама ) . Всеки има някакви качества , които могат да те накарат да го търпиш, да те привлича сексуално , да се привържеш към него .
За да започна връзка с някого трябва да съм преценила , че е безопасен и че ще ме кара да се чувствам единствено и само добре - няма да ме кара да го ревнувам , да го чакам и т.н. Та ако намеря такъв индивид във всеки един момент може да се появи любовното чувство в мен .
В случая лошото е , че по-често съм в една апатия и не изпитвам подобно чувство към когото и каквото и да е било . Но в периодите, в които преди намирах нещо, което да е ценно за мен и да вкарва смисъл в съществуването ми - о, каква гама от чувства ( си въобразявах че) е имало в мен.
Не, не съм емо.

[babity]

Според мен повечето хора традиционно влагат в думата влюбване по - скоро привличане. Достатъчно е да им хване окото и да ги "подпали" с някой лаф и вече се пишат в графа влюбени. Поне при тинейджърите е така.

На мен ми е нужно повече за да се влюбя. Трябва да имам продължителен контакт с човека, да преценя дали ми харесва как се отнася с мен, дали ме привлича нещо в него (извън външността), т.е. до голяма степен той трябва да ме възхити с нещо, да е повече от мен и един вид да искам да съм като него. Да имам какво да взема от него (черта от характера). За да искам съзнателно да стана зависима от него (което според мен е част от влюбването), трябва да ме провокира да искам да се развивам, да го догонвам, да сме равни, а защо не да го надмина. Това в момента дефинирам като влюбване.

Що се отнася до "срокът" за влюбване, то е ясно, че е относително за всеки. Но след като за мен лично е необходимо някакво (дори повърхностно) опознаване преди да се влюбя, то следователно няма да ми стигна 2-3-5 часа за това.

[w0sh]

Ще се включа с допълнение и бонус въпроси по-късно днес.

Сега само ще подхвъря нещо в подходящата насока - защо смятаме, че отношенията се изграждат от думите, които използваме, за да ги опишем.

[MaLkaTa_LaDy]

Според мен за да се влюбиш човекът трябва да е:
-непознат (по-скоро малко познат)
-интригуващ типаж (много субективен фактор, различен за всеки)

Основно тези 2те. Трябва да има нотка на мистерия, да се чудиш защо въпросният човек е такъв и с това да задържа вниманието ти. Или може би само при мен е така, не знам.
Не само при теб е така. Съгласна съм с мнението ти.

На някои хора може да им се стари странно, но има едно чувство, когато се запознаваш с някого и той ти напомни на нещо, което никога не си срещал, но винаги си знаел, че познаваш. И ето така изведнъж той ти напомни на него, без ясна логика... За мен това е влюбването. Прилича на дежавю. Абсолютно спонтанно, неконтролируемо и нелогично.

[ScarletBite]

Защото не успяваш да определиш и класифицираш чувството в началото.

[ShtrudeL]

Дъм...за да се влюбиш в някой, трябва да е непознат,странен и очарователен.
Влюбването свършва, когато го опознаеш или иначе казано до към третия месец (може и по-рано/късно, според зависи)
Аз се влюбвам от пръв поглед, както всички останали без да познавам вътрешността.
После я опознаваме и не сме чак толкоз влюбени. Това е цялата магия.
Разбира се, при мен влюбването може да няма край според зависи дали от среща ми се показва заинтересованост. Ако усетя, че на човека до мен му е не чак толкова интересно и на мен престава да ми е.

[umri]

Аз се влюбвам в мечтата и представата за някоя. Като прекарам малко време с нея, и като видя неща, които подсъзнателно не ми харесват, бързо се отвлюбвам. Всеки си представя идеала, и много често подсъзнателно идеалът не е идеален.

[jghgh]

Аз се влюбвам в мечтата и представата за някоя. Като прекарам малко време с нея, и като видя неща, които подсъзнателно не ми харесват, бързо се отвлюбвам. Всеки си представя идеала, и много често подсъзнателно идеалът не е идеален.
Най-най-готиният ми даскал по философия казваше, че е чиста загуба на време, ако не успееш да се влюбиш по човешки в ЧОВЕКА, а не в представата за него.

И аз го имам тоя проГлем де. Просто като го написа и все едно мен..