GUESS
02-24-2011, 14:54
Здравейте (:
Разделихме се с приятеля ми преди 3 седмици (близо месец вече). Раздялата последва от една обичайна за нас къвга, но необичайна с това, че завърши с думите"...няма смисъл, тая връзка няма да стане". Успя да ме убеди, че наистина няма да се получи между нас, но това беше само за момента. (i guess). Това стана точно преди рожденият му ден и аз от гледна точка на respect му се обадих просто да го поздравя и това беше от моя страна. Не съм го търсила, не съм му писала. А, че ми беше гадно, гадно ми беше. Още ми е гдно, липсва ми, но си казах"ОК, тоя човек ме захвърли с лека рака, реши да се откаже без да се опита да ме разбере..няма смисъл".
След като му се обадих за рожденият му ден, последва една седмица от затишие. Седмица, много депресираща за мен, но стисках заби и търпях, чаках да мине. Докато 1 ден на skype получавам съобщение от него "Как си, какво правиш, как е даскалото"...праща ми някаква песен там. Но понеже аз трябваше да излизам, не успяхме да си пишем повече. След няколко дни беше Свети Валентин и той пак ми писа, но този път разговора ни протече по-дълго. Говорихме си съвсем нормално, чисто приятелски, правихме се, че все едно нищо не е имало между нас. Докато той сам не обърна разговора на тема "нас". Каза, че му е трябвало време да си помисли какво става, че искал да ме види. Ей такива хубави нещица ми писа. Целувки ми праща...въобще ме изтреля в небето от щастие! :D Разбрахме се да излезнем на другият ден, той настояваше да се видим. На другият ден се обади и каза, че трябвало да ходи на работа и да сме го оставили за друг път. :? След това пак ми писа след няколко дни, но по много страненен начин. Уж почва разговора като приятел, и после някакъв флирт се образува между нас. Много странно. Намеква, че иска да се видим, но пак нищо не прави по въпроса. Таа...Много съм объркана в момента. Не знам той какво цели, какво иска. Мисля си, че ако наистина иска да е с мен ще намери време да ми се обади да се видим, или просто ей така ше ми се обади по телефона, а не да ми пише по skype или facebook. От друга стрна си мисля, че може само надежди да ми дава, и да си прави сеира. Или пък незнам, да иска да е с мен, но да го е страх. Аз нищо не съм го питала защо така се държи, и чесно казано не искам и да го питам. Но до къде ще стигнем така ако само си чатим през ден , два?! Аз лично почвам да се ядосвам!
Разделихме се с приятеля ми преди 3 седмици (близо месец вече). Раздялата последва от една обичайна за нас къвга, но необичайна с това, че завърши с думите"...няма смисъл, тая връзка няма да стане". Успя да ме убеди, че наистина няма да се получи между нас, но това беше само за момента. (i guess). Това стана точно преди рожденият му ден и аз от гледна точка на respect му се обадих просто да го поздравя и това беше от моя страна. Не съм го търсила, не съм му писала. А, че ми беше гадно, гадно ми беше. Още ми е гдно, липсва ми, но си казах"ОК, тоя човек ме захвърли с лека рака, реши да се откаже без да се опита да ме разбере..няма смисъл".
След като му се обадих за рожденият му ден, последва една седмица от затишие. Седмица, много депресираща за мен, но стисках заби и търпях, чаках да мине. Докато 1 ден на skype получавам съобщение от него "Как си, какво правиш, как е даскалото"...праща ми някаква песен там. Но понеже аз трябваше да излизам, не успяхме да си пишем повече. След няколко дни беше Свети Валентин и той пак ми писа, но този път разговора ни протече по-дълго. Говорихме си съвсем нормално, чисто приятелски, правихме се, че все едно нищо не е имало между нас. Докато той сам не обърна разговора на тема "нас". Каза, че му е трябвало време да си помисли какво става, че искал да ме види. Ей такива хубави нещица ми писа. Целувки ми праща...въобще ме изтреля в небето от щастие! :D Разбрахме се да излезнем на другият ден, той настояваше да се видим. На другият ден се обади и каза, че трябвало да ходи на работа и да сме го оставили за друг път. :? След това пак ми писа след няколко дни, но по много страненен начин. Уж почва разговора като приятел, и после някакъв флирт се образува между нас. Много странно. Намеква, че иска да се видим, но пак нищо не прави по въпроса. Таа...Много съм объркана в момента. Не знам той какво цели, какво иска. Мисля си, че ако наистина иска да е с мен ще намери време да ми се обади да се видим, или просто ей така ше ми се обади по телефона, а не да ми пише по skype или facebook. От друга стрна си мисля, че може само надежди да ми дава, и да си прави сеира. Или пък незнам, да иска да е с мен, но да го е страх. Аз нищо не съм го питала защо така се държи, и чесно казано не искам и да го питам. Но до къде ще стигнем така ако само си чатим през ден , два?! Аз лично почвам да се ядосвам!