Как възприемаме раздялата :)

[christina98877]

Здравейте . Със сигурност по голямата част от вас, сте преживявали някоя по емоционална връзка, която /съвсем нормално/ е завършила с радяла ... Как го преодоляхте, как се отказахте от това да бъдете с някои,когото обичате, въпреки всичко и всеки ...
А , Плакалили сте за човек от противоположния пол ... за вашо гадже - по време и след раздялата...

[BaffaLsc]

Всъщност.. и аз не знам как го преодолявам, времето лекува.. как се отказах ли ? Ами.. по принцип винаги се примирявам и се опитвам да продължа напред.. : )
И да, плача, защото съм чувствителна, както и повечето момичета..
Най - често плача , когато се разделя с някой..

[TheBeliever]

До сега не съм имала тежки раздели. В повечето случаи аз съм инициатора на раздялата и предприемам стъпката когато вече съм охладняла към дадения човек. А като няма чувства няма какво да се нарани.

Плакала съм по "несподелена любов". Като всяко младо и наивно момиченце. Но ми минаваше бързо. От части защото осъзнавах, че не си помагам по този начин и се заставях да мисля за нещо друго.

Иначе много навътре приемам нещата и лесно се разплаквам. В повечето случаи от яд и безсилие. Но и лесно се съвземам.

[DarkTemplar]

Зависи колко съм харесвал/обичал човека до себе си. Не съм прекалено емоционален, но се е случвало да "вляза във филма". Обикновено времето, забравата и появата на нов човек ме лекуват най-добре.

[BlueFace]

Не съм плакал за момиче и не мисля, че си заслужава да плачеш за някого, който не би плакал за теб :)
А по въпроса как се преодоляват такива връзки- с времето забравяш, чувствата ти изчезват, намираш си някой друг и така :)

[buzzzz]

И аз съм плакала заради несподелена любов.. И съм била наранявана, и съм наранявала. Настоящия ми приятел и времето излекуваха всичко и сега за друг не ща и да чувам. 8)

[pitfall]

плакала съм заради несподелена любов... раздяла.. не съм сигурна, че точно тогава имаше такава, но аз го понесох много зле и не мога да кажа, че вече съм го преодоляла, макар че се надявам времето да лекува ..

[tanch3t093]

Скоро преживях тежка раздяла. Бях много зле - сигурно 2-3 месеца не можах да се оттърся от спомена за него, от всичко свързано с този човек .. В един момент си казах "заслужава ли си изобщо .. Той продължи напред, защо да не мога и аз?? " Изпитам сама чувствата си, волята си, казвам си "по-силна си от това, едно момче не го заслужава независимо колко дълбоко е в сърцето ти.." И сега, като се сетя за него ми става кофти .. Но не е като в началото... Общо взето тежко преживявам раздели. А не искам да е така, искам да не ми пука... Обаче не става.

[nikchity]

...

[SuNsEt]

Ами зависи от това в какви отношения съм била с момчето и колко сме били близки,колко сме се обичали и тн. Когато си бил с някой просто ей така или не сте били привързани един към друг като към ''единствените'' ,тогава нещата не са чак толкова тъжни и се приема по-добре.Пък ако е точно обратното,тогава минава доста време за да спре да те боли.Понякога дори и след години да се сетиш пак си има гадно чувство.

[fUcKsMiLe]

Да, плакала съм не веднъж..
Трудно го преодолях, но всичко минава с времето.

[fenkaaa]

Проливала съм не малко сълзи,но чак крокодилски не.Плакала съм точно за 2 момчета,адски много.. сега със сегашния ми приятел както по нагоре едно момиче беше казало.. за друг неща и да чувам.. но й той е плакал за мен,и аз съм плакала.. и заедно сме плакали.. но въпреки всичко обичам го много :)

[VaMpiRKaTaaa]

До сега не съм имала тежки раздели. В повечето случаи аз съм инициатора на раздялата и предприемам стъпката когато вече съм охладняла към дадения човек
Същото.

[Nam3less3]

Минаване от секс на ръчни.

[mechtaq_za_teb]

Преодолява се. В крайна сметка нищо не е вечно.
Спомням си първата ми тежка раздяла. Беше късно вечер и той ми каза, че нямало смисъл да бъдем заедно. Не ми даде никакво обяснение. Бяхме заедно само 2-3 месеца, но явно се бях привързала доста. Прибрах се и почнах да плача. Спомням си, че не можах да спя изобщо няколко нощи подред, не се хранех, не излизах, не правех нищо. След това просто нямаше как това да продължава. С времето спомените избледняваха, появяваха се нови хора в живота ми и след няколко месеца просто осъзнах, че вече не ми става мъчно и има за какво да гледам напред.
Другата гадна раздяла, която съм преживяла беше със сегашния ми приятел. Бяхме вече заедно от почти година, когато той ми каза, че искам да се разделим. Каза ми го и се обърна и си тръгна. Краката ми се бяха подкосили, бях изтръпнала цялата и изобщо не виждах и не чувствах нищо. Бях като в транс и не знаех дори къде се намирам. Навън валеше ужасен дъдж, а аз просто си вървях под него, без да знам къде отивам. В крайна сметка сега сме заедно, но пък спомена за онази раздяла никога няма да се изтрие.

[YourBlueEyes]

Тази ,която ми предстои ще е най-тежката .... :-# и аз самата не знам какво ще правя....

[VaMpiRKaTaaa]

Минаване от секс на ръчни.
За мъжете.
А за жените? :D

[Nam3less3]

Минаване от секс на ръчни.
За мъжете.
А за жените? :D Е жените не правят ли ръчни :D
Даже за тях има и богат асортимент от продукти като вибратори и т.н.

[WinterIsComing]

Преживявани са раздели, естествено е - животът е така устроен, че няма как да се предпазиш от това и да знаеш кой ще е точния човек, с който ще си изкараш живота - особено на такава възраст.

Истината е, че не точно времето помага в такъв случай, а ХОРАТА, които са в това време - тоест близките ти, новите запознанства (от голямо значение)...

Има един дебил в youtube - gradualreport, който сподели нещо много ценно и важно, което обаче трудно се усвоява при раздяла - "Relationships are like buses, each 15 minutes one comes, but not all are in your direction" 8-)

[VaMpiRKaTaaa]

Nam3less3
Продават и изкуствени вагини.
8-)

[GossipGirl89]

Последната раздяла я приех много леко, не знам защо така. Не мога да кажа, че съм нямала чувства - имах, но просто като че ли бях осъзнала пречките за просъществуването на връзката и това олекоти самата раздяла.

Първата любов я преживях трудно. Общо взето ми трябваше около 1 година и нещо, за да се оправя напълно и да забравя въпросния човек. Честно казано и аз не знам как стана номера - първоначално бях доста депресирана няколко месеца, след това започнах да се боря с депресията, после пак ме връхлетя и точно, когато си мислех да се откажа и да приема, че никога няма да го забравя, стана чудото :D

Иначе да, плакала съм и по време на връзка, и след нея...

[VaMpiRKaTaaa]

По темата пак..
Лесно почти винаги.
Даже вчера аз бях инициятора 8-)

[RoSKo0o0]

Хахаха.... тъкмо преди да пиша започна в уинампа I-G&MimzZ - Kyde si slynce moe :D Ирония...

Изминалата вечер ми показа, че не съм го преодолял. Отказал съм се, защото никого не държа на сила. По време на връзката... не знам, след раздялата - да. Но като цяло времето лекува, уж :)

[VaMpiRKaTaaa]

^Rosko0o0
Времето нистина лекува. :)

[Vilencety]

Времето лекува всичко!
беше ми много тежко, тъпо, не конфортно, всичко и всеки ми беше крив,
но с времето всичко минава и заминава!
Сега вече съм щаслива от 2 години и много се радвам, че човека до мен оценява какво има, а не после когато го загуби! :)

[christina98877]

Благодаря ви за отговорите .. И наистина трябва да бъдем силни, защото НЯМА НЕЗАМЕНИМИ ХОРА :)

[againstyou]

Ами преди плаках,но след последната ми раздяла си казах,че няма да стане да страдам заради тоя боклук.Никакво внимание не обърнах,даже го приех с усмивка.Радвам се,че се разделихме,защото осъзнах на време какъв е и че не си заслужава.

[Prank]

Ами все още не съм го преодолял, за плакането да ... само веднъж и след това си обещах да не плача ... за каквото и да е и не съм. ^^ а от тогава минаха почти година и седем месеца : ))

[sladur4etyYy]

всеки край е ново начало. :)

[marti93]

минах през ада за него и най-накрая трябваше да се разделим (такава му е работата ,командироват го насам натам) е все още не съм го забравила и се чуваме от време на време .боли ме когато ида в някое кафе и съм била с него там или вечер когато вместо него гушкам възглавницата...