hublotgeneve
02-26-2011, 18:26
Здравейте,
мисля, че се увлякох по едно момиче, даже май се влюбих, щом вече повече от година мисля за нея. В началото тя искаше да се видим с голямо желание, беше въодушевена. Но въпросът е там, че после не си изиграх картите добре, прекалено рано се разкрих, като че ли. Или пък просто е било несподелена любов, каквото и да значи това. Мисълта ми е, че чувството е гадно, дори понякога се чудя защо страдам, макар с тъпа болка. Може бе загадъчността на това момиче, нещо в нейния характер ме грабна. Отначало всичко беше на шест, но явно после съм и омръзнал. Вследствие на това съм се опитвал да се сближим, но без успех. Учим заедно и понякога се засичаме. Струва ми се, че е от онези момичета, които не знаят какво искат, малко е философка, търси внимание. От известно време спрях дори да я поздравявам, гледам да не се разминаваме в коридорите, видимо я отбягвам. Това ми е защитната реакция, просто в един момент реших, че е по-лесно да нямам никакъв контакт с нея - за какво ми е да си говорим, като мен не ме интересува дали си е взела изпита и с колко, дали е учила. Това, което ме интересуваше, беше самата тя. И така, в един момент се уморих от това изкуствено приказване по теми, само за да си говорим. Просто искам да я забравя, на практика се държа все едно не съществува за мен, което може и да не е правилно спрямо нея, но въпросът е, че щом не иска да е с мен, не искам и да се интересувам от нея, колкото и понякога да го правя по фб например.
Никога не съм и предполагал, че мога да се озова в такава ситуация. И не че не мога да се спрява с това, но преди си мислех, че аз не мога да съм "прецакания", че не съм толкова "тъп", че да ме изиграят, а то стана. Е, може би е опит, но е много горчив.
Съжалявам, че е дълго.
мисля, че се увлякох по едно момиче, даже май се влюбих, щом вече повече от година мисля за нея. В началото тя искаше да се видим с голямо желание, беше въодушевена. Но въпросът е там, че после не си изиграх картите добре, прекалено рано се разкрих, като че ли. Или пък просто е било несподелена любов, каквото и да значи това. Мисълта ми е, че чувството е гадно, дори понякога се чудя защо страдам, макар с тъпа болка. Може бе загадъчността на това момиче, нещо в нейния характер ме грабна. Отначало всичко беше на шест, но явно после съм и омръзнал. Вследствие на това съм се опитвал да се сближим, но без успех. Учим заедно и понякога се засичаме. Струва ми се, че е от онези момичета, които не знаят какво искат, малко е философка, търси внимание. От известно време спрях дори да я поздравявам, гледам да не се разминаваме в коридорите, видимо я отбягвам. Това ми е защитната реакция, просто в един момент реших, че е по-лесно да нямам никакъв контакт с нея - за какво ми е да си говорим, като мен не ме интересува дали си е взела изпита и с колко, дали е учила. Това, което ме интересуваше, беше самата тя. И така, в един момент се уморих от това изкуствено приказване по теми, само за да си говорим. Просто искам да я забравя, на практика се държа все едно не съществува за мен, което може и да не е правилно спрямо нея, но въпросът е, че щом не иска да е с мен, не искам и да се интересувам от нея, колкото и понякога да го правя по фб например.
Никога не съм и предполагал, че мога да се озова в такава ситуация. И не че не мога да се спрява с това, но преди си мислех, че аз не мога да съм "прецакания", че не съм толкова "тъп", че да ме изиграят, а то стана. Е, може би е опит, но е много горчив.
Съжалявам, че е дълго.