TrickyAngel
02-27-2011, 09:38
Финансов и данъчен контрол
Съдържание:
1. Същност на контрола.
2. Видове контрол.
3. Форми на контрола.
4. Средства за контрол и техните източници.
5. Методи и способи на контрола.
6. Органи на контрола.
7. Външен контрол.
8. Вътрешен одит.
9. Вътрешен контрол.
10. Данъчен контрол.
11. Контрол върху корпоративното подоходно облагане.
12. Контрол върху облагане доходите на физическите лица.
13. Контрол върху облагане с ДДС.
14. Контрол върху облагането с акцизи.
15. Контрол върху облагане с местни данъци и такси.
1. Същност на контрола.
1. Същност на контрола като обществено отношение и управленска функция. Обекти и субекти на контрола
Обикновено под проверка се разбира нещо което е част от цяло а под контрол проверка на нещо завършено, на нещо цяло. Понятието “контрол” произлиза от френската дума “controle”, която означава проверка. По време и обхват контролът има неограничено действие, докато проверката е сравнително стеснена и ограничена. Разгледан като отношение в най-общия му вид, контролът се осъществява при наличието на две страни - субект и обект. Той се изразява в критично отношение на субекта към всяка дейност на субекта - слабости, грешки, неуспехи, положителни прояви и постижения. Субекти на данъчния контрол са оторизирани органи в държавата. Те използват контрола не само като средство за проверка на изпълненията на едни или други стопански решения, но и за оценка ефективността на тяхното реализиране. Срещат се редица случаи в практиката на контрола, когато информацията, използвана от данъчния контрольор се подава с недостоверно съдържание с цел да се подвеждат контролните органи. Доказателствеността на информацията се постига чрез използван на обективно съществуващите информационни данни в или извън обекта на контрола. Обектите на данъчния контрол са: българиски и чуждестранни фирми, българските граждани и фирми на граждани, чуждестранни лица, подлежащи на данъчно облагане по българското законодателство. Обект на проверка е и навременното, достоверното и законосъобразното отразяване на стопаската дейност и резултатите от нея. Контроланата система може да се определи и като информационна система, чрез която държавата следи функционирането на пазарното стопанство като цяло. Получената информация от една страна характеризира състоянието на обекта, а от друга - задоволява потребностите на държавното управление. На базата на агрегатната информация става възможно отстраняване на отрицателно действащи условия и фактори, преди да настъпи вредното им въздействие. Става възможно изучаването на явленията в икономиката и насочване на вниманието към основните проблеми на стопанското развитие, към разкриване на диспропорции и противоречия в политиката на изпълнителната власт.
2. Принципи на контрола.
- Спазване на законността – заема приоритетно място в работата на контролните органи. Законите, правилниците, инструкциите съдържат в себе си определени норми за поведение. Нарушенията водят до изкривяване, разпадане на връзките в обектите и обкръжаващата среда.
- Опазване на националното богатство и собствеността на предприятията и гражданите – този принцип стои в основата на опазването на българския бит и народност. Тук не става въпрос само за имуществени блага, а и за духовните ценности на нашия народ.
- Изпълнение на националните програми и планове – това са програми за социалното развитие на страната и регионите, за развитието на промишлеността, селското стопанство, търговията и извънпроизводствената сфера.
- Защита на жизнените интереси на населението – има общонационално значение. Контролните органи следят за стриктното спазване на Кодекса на труда и всички останали закони, регламентиращи трудовата и социална дейност в страната.
2. Видове контрол.
1. В зависимост от обхвата контролът може да бъде разгледан като общ и специален. Общият контрол е присъщ на органите на власт и управление в страната и в отделните обекти. Той е насочен към глобалните явления и процеси. Резултатите от него служат за изработването на общи оценки за състоянието на държавата и обектите и насочване дейността на специалните и специализирани контролни органи към конкретизация и задълбочаване на тези оценки. Това показва, че общият контрол има първичен характер. За разлика от общия, специалният контрол има точно определено приложно поле. Той е насочен към определени проучвания, в резултат на което може да има вторичен характер. Този контрол обхваща цялостната дейност на обектите, но от определени позиции. Такъв контрол е ревизионният. Той обхваща цялостната дейност на обектите, но с цел да се извърши преценка на законността и целесъобразността на настоящи и минали явления и процеси.
2. В зависимост от принадлежността на контролните органи контролът бива вътрешен и външен.
Вътрешният контрол се извършва от органи, които се намират в трудовоправни отношения с обектите на контрол. Този контрол обхваща само явления и процеси, които се развиват в рамките на конкретния обект. Вътрешният контрол се отличава с оперативност и дава възможност за висока разкриваемост. Самите органи на този контрол са участници в производствените и управленски процеси на обектите.
Външният контрол се осъществява от органи, които по своята принадлежност се намират извън проверявания обект. Те са в трудовоправни отношения с други институции. Практически той е по-действен от вътрешния контрол0 В условията на фирмена организация значението на този контрол ще намалява. Той ще остане да съществува като функция за защита на държавните интереси.
Външният контрол се проявява под формата на ведомствен, извънведомствен и надведомствен контрол.
Ведомственият контрол се осъществява от органи на отделните министерства, ведомства и комитети. Той е тясно свързан с управлението на министерството или ведомството и засяга не само управлението на по-горестоящата структура, но и на нейните поделения.
Извънведомственият контрол се осъществява от специално създадени контролни структури, които в административно отношение принадлежат към други министерства и ведомства.Това е преди всичко държавен контрол, отличаващ се с императивност и взискателност.
Надведомственият контрол е контрол на надведомствените звена в държавната йерархия. Този контрол произтича от правото на власт и служи за защита на тази власт. Осъществява се от Народното събрание, Министерския съвет, Сметната палата, Главна прокуратура и др.
3. В зависимост от техническите средства контролът може да бъде механизиран и автоматизиран. Характерно за тези два вида контрол е, че те са свързани не с дейността на обекта, а със средствата, които той използва. Когато тези средства се ползват пряко, непосредствено от субекта за определяне на характеристиките на обектите, той и механизиран. Но когато контролният орган не ги използва пряко, а участва при разработването на програмите, използва, получената информация за оценки и изработването на изводи и предложения, то той е автоматизиран.
4. Според предназначението си контролът бива за законосъобразност и целесъобразност. Чрез тези видове контрол се постига защита на законността в страната, те са повод за вземане както на стратегически, така и на тактически решения от ръководни органи на страната и предприятията, на кооперациите, бюджетните учреждения, акционерните и командитни дружества.
5. Развитието на демократичните промени е критерий за класифицирането на видовете контрол като държавен и обществен. Държавният контрол се осъществява от държавни институции и се разглежда като една от основните функции на държавно управление.
Общественият контрол се осъществява от обществено-политическите организации, формалните и неформални сдружения и отделните граждани. Това е неинституционализиран контрол. Той може да се разгледа като социален барометър, отразяващ слабостите и недостатъците в развитието на държавата. Значително развитие получава парламентарният контрол, контролът в кооперациите, акционерните и командитни дружества.
3. Форми на контрола.
Формата на контрола разкрива неговото вътрешно съдържание, структура и обхват. Формите не са насочени към разкриване същността на контрола, а към неговата съдържателна страна.
1. Предварителният контрол е широкообхватен процес, включващ условията за развитие, ресурсното осигуряване, кадровото осигуряване, подготовката и вземането на решения.
2. Текущият контрол се развива и проявява успоредно с развитието на явленията и процесите на своя обект, което разкрива неговия оперативен характер, докато предварителният контрол има ярко изразен превантивен характер. Превантивността намира място и при текущия контрол, но от момента на започването на развитието. Тя може да намери приложението като стопер на отрицателното развитие и да не допусне повече натрупването на отрицателни ефекти.
3. Последващият контрол обхваща явленията и процесите след тяхното завършване. Той е насочен към готовия продукт, неговите количествени и качествени характеристики, към съществуващата отчетност и крайните финансови резултати и финансово състояние на обектите, което потвърждава неговия констативен характер. Основен недостатък на последващия контрол е липсата на възможност да влияе превантивно върху проверяваните обекти.
Всяка една от посочените форми се реализира чрез една или няколко конкретни форми.
Диагностиката е сред конкретните форми на предварителния контрол. Тя дава възможност за контрол преди решението, а не след изпълнението му. Чрез контролната диагностика трябва не само да се установят неблагоприятните обстоятелства, но и да се провери реалността на симптомите, свързани с тях
Проверка на версията. Чрез нея контролният орган ще потвърди или отхвърли появилата се версия. Тази информация се подлага на анализ, за да се разкрият границите на отклоненията / преразход, щети, спад на производството /.
Формиране на диагнозата. Разкрива какво точно е действителното състояние на явленията и процесите, развиващи се в подконтролната система. Формирането на диагнозата не означава край на контролните процедури. Чрез тях трябва да се предпишат действия, които да повлияят върху бъдещото развитие на системата.
Проверка на резултата. Резултатът от проверката може да покаже, че се влошава поведението на системата или че се стабилизира.
Контролната диагностика има смисъл само, когато е навременна. За специалистите в областта на контрола е по-добре да изпреварят отрицателните явления и процеси, отколкото да се търсят пътища за тяхното разкриване и санкциониране.
4. Средства за контрол и техните източници.
Средствата за контрол служат за измерване на параметрите, които са обекти на контрола, за преработка на получената информация. Въз основа на тях могат да се извършват съпоставки, анализи и наблюдения.Чрез отделните средства се онагледява получената информация, създава се възможност за даване на гласност и по-лесното възприемане на тази информация.
1. Цифрови данни. В областта на стопанския и финансов контрол това са най-широко използваните средства. Тези данни разкриват състоянието на обекта и неговото изменение. За да се използват за нуждите на контрола, цифровите данни трябва да са получени по определена методика и въз основа на достоверни математически пресмятания. Набирането на цифровите данни може да стане от първичните документи, съставени в обекта, счетоводните записвания, статистическата информация.
2. Технически средства. Тези средства служат на субекта на контрола за метрифициране на параметрите на обектите.Чрез тях се получава информация за тежина, дължина, дебелина, плътност. Чрез тази група средства се постига достоверност на контролната информация, което повишава нейната полезност.
3. Организационни средства. Те могат да бъдат технически, под формата стандарти, технологии, под формата на пломби, марки и др. Намират приложение при предаване на информация за доказване на различие. Могат да се обединят в две групи:
Средства, обслужващи контролната дейност
Средства, доказващи извършена контролна дейност
Към първата група спадат транспортните средства, комуникациите, средства за обработка на информацията /компютри/
Средствата от втората група се използват при завършени контролни процедури. От номерата на пломбите, печатите може да се установи не само, че е извършена съответната проверка, но и кой е контролният орган, който я е извършил.
4. Средства за онагледяване на контролния процес и получените резултати. Такива средства могат да бъдат диаграми, графики, компютърни продукти, схеми за технологична последователност на контролния процес, табла. Тези средства намират приложение при реализацията на каузалния характер на контрола /изучаването на причините/. Прилагат се в научното изследване на криминогенните фактори, обуславящи стопанката престъпност и тяхното графично изобразяване.
5. Психологически средства. Много често тези средства се използват несъзнателно от контролните органи. Те могат да намерят израз в убеждение, въздействие, предразполагане към спокойна обстановка по време на ревизии. За да може да използва посочените средства, субектът на контрол трябва да е добър психолог, да може да изучава поведението на обектите, когато те са отделни длъжностни лица или граждани, подлежащи на проверка.
Набирането на цифровите данни може да стане от различни информационни източници. Такива са първичните документи, счетоводните отчети и регистри, балансите.
Първичните документи са основен информационен източник.Въз основа на тях се съставят вторични документи под формата на сводки, рекапитулации, отчети.
Счетоводният баланс е източник с особено място в контролната дейност. Много често той е първият документ, с който се запознават външните контролни органи и дава информация за общото състояние на обекта по отношение на активите и пасивите, собствените и привлечени средства, вземания и задължения.
В областта на финансово-стопанския контрол като източник на средства намира приложение и неотчетната информация. Това са сигнали, критични материали, обследвания, лицензи и патенти, научни разработки. Този източник трудно може да се използва, но е полезен, когато е включен в информационно търсещи системи, базиращи се на определени признаци.
5. Методи и способи на контрола.
Чрез способите се постига изучаването на обекта от контролния орган. Способите се разглеждат като практически подходи за изучаване на конкретни явления и процеси, обект на контрола. Методът е по-широко понятие. Той е форма за теоретично и практическо усвояване на обектите.
Най-често използваните способи в практиката по стопански и финансов контрол са писмените обяснения, сведенията, справката, анкетата, обследването, фотоснимката, инвентаризацията, експертизата и документалната проверка.
1. Писмените обяснения заемат определящо място в работата на контролните органи. Чрез тях се изучават причините, условията, начините за извършване на нарушенията и престъпленията, кръга на участниците. Мястото на контролния орган е да мотивира виновното лице към добросъвестно отразяване на фактите с подробности и в детайли.
Разновидност на писмените обяснения е разпитът на виновното лице от контролния орган. Когато нарушенията и щетите са извършени от няколко лица, се провежда кръстосан разпит. Важно условие при разпита е той да се проведе своевременно. В противен случай неистинността ще съпътства дадените отговори.
2. Сведенията се вземат от местните органи на власт и управление в лицето на общини, кметства, съд, прокуратура, полиция. Чрез тях може да се допълни съществуващата до момента информация, да се уточни положението на виновното лице.
3. Справката може да бъде писмена или устна. Втората има по-малка практическа значимост. Писмената справка се използва когато трябва да се изучат явления и процеси, за които в подконтролния обект не се води специален информационен носител. След спазването на определени изисквания, тя се превръща в официален служебен документ.
4. Анкетата се използва за набиране на допълнителна информация, необходима за формиране на цели и задачи на предстоящи ревизии, обследвания, инспекции. За провеждането на писмена анкета се съставя въпросник, който след дадените отговори се обработва.
5. Обследването намира приложение, когато трябва да се придобие представа за целия обект. Чрез него се обхваща дейността както на дъщерни фирми, така и на фирмата майка, когато трябва да се разкрие връзката между тях. Резултатът от обследването се оформя в служебен доклад, съставен в два екземпляра.
6. Фотоснимката намира приложение в областта на стопанския и финансов контрол само в отделни случаи. Практикува се основно в криминалистиката. Добри резултати от нейното използване се получават, когато е налице разпиляване, умишлено повреждане, разбиване на складове, каси, магазини.
7. Инвентаризацията намира основно приложение в областта на стопанския и финансов контрол. Чрез нея се установяват фактически наличности, което винаги става на мястото, където се намира обектът за инвентаризиране.
8. Експертизата се използва, когато се оспорва резултатът на съответния контролен орган. Извършва се от висококвалифицирани специалисти в съответната област, наречени експерти. Резултатът се оформя в експертно заключение, в което по недвусмислен начин се отразява установеният резултат по време на експертизата.
9. Документалната проверка е типичен способ в областта на стопанския и финансов контрол. Същността на този способ се състои в преценка на качествата и съдържанието на документите, тяхното правилно оформяне.
6. Органи на контрола.
1. Принципи и подходи при изграждане и функциониране на контролните органи.
При упражняването на финансов контрол контролните органи прилагат следните принципи:
законност - осъществяване на контролната дейност въз основа на Конституцията, законите и международните договори, по които Република България е страна;
независимост при планирането, възлагането, извършването и отчитането на контролната дейност от институциите, органите и лицата, чиято дейност се контролира.
обективност и служебно начало - установяване обективно и по инициатива на контролните органи на всички факти и обстоятелства относно контролираната дейност;
опазване на служебната тайна - неразгласяване и непредоставяне на информация, станала им известна при или по повод изпълнение на служебните им задължения, освен когато това е предвидено в закон.
2. Класификация и правомощия на контролните органи.
2.1. Държавен финансов контрол
Държавният вътрешен финансов контрол се ръководи и осъществява от Агенция за държавен вътрешен финансов контрол.
Агенцията е администрация към министъра на финансите и е юридическо лице на бюджетна издръжка. Агенцията има териториални звена, които са със статут на териториални дирекции.
Структурата, численият състав на агенцията и районите на действие на териториалните дирекции се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.
Органи на агенцията са директорът и заместник-директорът на агенцията, директорите на териториалните дирекции и вътрешните одитори.
Агенцията се представлява и ръководи от директор, който се назначава от министъра на финансите, съгласувано с министър - председателя, по трудово правоотношение за срок 4 години, без ограничения в броя на преназначаванията.
Органите на агенцията при изпълнение на служебните си задължения имат право:
на свободен достъп до служебните помещения и документацията на одитираните обекти;
да проверяват активите и пасивите, системите за финансово управление и контрол, информационните системи и всички документи, включително електронни, които имат значение за контролната дейност;
да изискват в определени от тях срокове от длъжностните лица документи, заверени копия от документи, сведения и справки във връзка с осъществяването на контролната дейност;
да изискват от длъжностните лица декларации за всички банкови сметки в страната и в чужбина на одитираните обекти;
да изискват сведения и заверени копия от документи от юридически лица и еднолични търговци извън одитирания обект, както и да извършват насрещни финансово- счетоводни проверки в тях, които имат значение за контролната дейност;
да се запознават с разрешение на съда и на органите на досъдебното производство със следствените и други материали, които имат значение за контролната дейност.
2.2. Национална агенция за приходите.
Националната агенция за приходите има 28 териториални ди¬рекции, които обслужват републиканските данъци (данък общ доход, корпоративни данъци, акцизи, ДДС, патент), и задължителните осигу¬рителни вноски. Обслужването на местните данъци и такси (такса смет, данък сгради, данък при придобиване имущество и т. н.) се поема от общините. Причините за тази промяна – общините сами да администрират местните си данъци и такси, са свързани с финансовата децентрализация и постигането на финансова независимост на местните власти.
Тъй като тези данъци постъпват в общинските бюджети, логично е те сами да събират и контролират плащането на тези данъци и такси.
Правомощията на данъчните органи се свеждат до следното:
Свободен достъп в подлежащите на контрол обекти.
Изискване на документи, данни, сведения, справки от контролираните лица.
Изискване от едноличните търговци, търговските дружества и др. юридически лица при данъчни проверки и ревизии да декларират банковите си сметки в страната и чужбина.
Да извършват насрещни проверки.
Да изискват писмени обяснения от проверяваните лица.
Да назначават вещи лица.
Да налагат запор и възбрана по установения от закона ред за обезпечаване на държавните вземания.
Какво се променя за гражданите и фирмите?
Обслужват на едно място данъчните и осигурителните си задължения. Това спестява време и не е необходимо да контактуват с две администрации.
Общи декларации за данъци и осигуровки.
Възможност за намаляване на данъчно-осигурителната тежест, заради повишаване на приходите от увеличеното доброволно плащане на данъци и задължителни осигурителни вноски.
Допълнителни приходи в бюджета, при намаляваща издръжка на адми¬нистрацията.
Нови алтернативни начини за обслужване на задълженията – по интернет и по банков път. Без да е необходимо да посещавате администрацията.
Намаляване на корупционния натиск, заради непрекия контакт с адми¬нистрацията.
По-ясни и разбираеми данъчни и осигурителни закони.
2.3.Сметна палата.
Сметната палата е държавен орган за външен одит на бюджета и други публични средства и дейности съгласно този закон.
Сметната палата е независима при осъществяване на своята дейност и се отчита пред Народното събрание.
Дейността на Сметната палата се основава на принципите на публичност и прозрачност.
Сметната палата има самостоятелен бюджет, който е част от републиканския бюджет на Република България.
Сметната палата осъществява одит на:
1. държавния бюджет;
2. бюджета на държавното обществено осигуряване;
3. бюджета на Националната здравноосигурителна каса;
4. бюджетите на общините;
5. други бюджети, приемани от Народното събрание.
7. Външен контрол.
1. Характеристика на финансовата ревизия.
Финансовата ревизия може да се разглежда като съвкупност от проверки, анализи и наблюдения , извършени от органи на външния ревизионен контрол, върху настоящата и миналата дейност на обектите с цел да се установи законността и целесъобразността на явленията и процесите. Чрез ревизията може да се обхване цялостната или частична дейност на даден обект.
2. Органи на ревизионен контрол.
В страната са създадени две системи в областта на ревизионния контрол – системата на държавния финансов контрол и системата на ведомствения финансово-ревизионен контрол. Държавният финансов контрол е на пряко подчинение но Министерството на финансите. Той се оглавява от Агенция за държавен вътрешен финансов контрол.
Агенцията се представлява и ръководи от директор, който се назначава от министъра на финансите, съгласувано с министъ- председателя, по трудово правоотношение за срок 4 години, без ограничения в броя на преназначаванията. Териториалните дирекции на агенцията извършват ревизии на обектите, намиращи се на територията на областта. Чрез тях се постига доближаване на ревизионния контрол до неговия обект. Тези управления не са подчинени на местните органи на власт, което ги прави независими.
Документално оформяне резултатите от финансовата ревизия.
Ревизионният акт е основен приключителен документ. Той се съставя винаги, когато при ревизията се установят слабости и недостатъци. Актът се разполага в три части – обща, констативна и заключителна.
В първата част се посочват номера на заповедта, ревизионният период, продължителността на ревизията, броя но МОЛ, които фактически са проверени.
Основно внимание се отделя на констативната част. В тази част се посочват само онези констатации, които са направени по време на ревизията на основата на преки контролни действия. Не се включват констатации, които не са резултат на контролни действия, а са вследствие на подадени сигнали, които не са проверени. Констатациите се подреждат по степен на важност – престъпления, щети, нарушения, слабости и недостатъци.
Заключителната част по акта съдържа заключението на ревизора и документирането на направените констатации. Заключението е самостоятелен документ, но е неразделна част от акта.
Ревизионният акт се съставя в четири екземпляра. Единият се изпраща, въз основа на писмо, в ревизионната служба, включва се в досието на обекта и се съхранява в рамките на една година след приключване на следващата финансова ревизия. Останалите се изпращат на принципала, прокуратурата и един екземпляр остава за обекта, който е ревизиран.
Ревизионната разписка е също основен приключителен документ. За разлика от ревизионния акт тя се съставя, когато по време на ревизията няма установени слабости и недостатъци. Тя е задължителен документ. Чрез нея се потвърждава, че е извършена ревизия, съгласно плана на ревизионното управление, и не са установени слабости във връзка с проверката на задачите, отразени в програмата.
Актът за начет е съпроводителен документ. Съставя се успоредно с ревизионния акт. Той е документ с подчертана доказателствена сила и сезираща функция. Съставя се винаги, когато има причинени щети от материалноотговорни лица и отчетници. В него се посочват само констатациите, направени относно нанесените щети.Всяка констатация се обосновава с оригинални документи, преписи или фотокопия. Към акта се прилагат дадените от виновните лица писмени обяснения, протоколите за извършените разпити. Актът се съставя в четири еднообразни екземпляра. Единият се връчва на виновното лице, а другите са за съда или прокуратурата, ревизионната служба и ревизирания обект. Този документ се съхранява една година след събиране на вземанията по него, но не повече от 10 години от момента на издаването на изпълнителния лист.
Актът за нарушение е съпроводителен документ. Съставя се, когато по време на ревизията се установят нарушения на Закона да държавен финансов контрол и други нормативни актове. Има установителна функция – установява извършено административно нарушение. Има и сезираща функция – слага се началото на административнонаказателн ото производство.
8. Вътрешен одит.
1. Същност и обхват на одита.
Вътрешният одит се осъществява в съответствие със стандарти за вътрешен одит, Етичен кодекс на вътрешните одитори и при спазване на следните принципи:
1.1. независимост и обективност;
1.2. компетентност и професионална грижа;
1.3. почтеност и поверителност.
Вътрешният одит се осъществява чрез изпълнение на конкретни одитни ангажименти за даване на увереност или консултиране.
Одитният ангажимент за даване на увереност се изразява в предоставяне на обективна оценка на доказателствата от вътрешния одитор с цел да се предостави независимо мнение или извод относно процес, система или друг обект на одита.
Целта и обхватът на всеки одитен ангажимент за даване на увереност се определят от ръководителя на вътрешния одит. Одитният ангажимент за даване на увереност преминава през следните фази: планиране, извършване на фактически проверки, докладване и последващи действия за проследяване изпълнението на дадените препоръки.
Одитният ангажимент за даване на увереност се осъществява основно чрез: одит на системите, одит за съответствие, одит на изпълнението, финансов одит, одит на информационните системи и технологии и преглед на
Вътрешният одит по този закон се осъществява във:
1. организациите, разпореждащи се със средства от държавния бюджет;
2. организациите, разпореждащи се с извънбюджетни средства;
3. организациите, разпореждащи се със средства от общинските бюджети и фондове;
4. организациите, разпореждащи се със самостоятелни и/или автономни бюджети, включително Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса;
5. организациите, разпореждащи се със средства, гарантирани от Република България;
6. организациите, разпореждащи се със средства по фондове и програми на Европейския съюз;
7. търговските дружества по чл. 61 от Търговския закон и държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон;
8. други организации, разпореждащи се с публични средства по силата на нормативен акт.
2. Организация на одитната дейност.
Вътрешните одитори се назначават от ръководителя на организацията по трудово или по служебно правоотношение.
Ръководителят на вътрешния одит и вътрешните одитори имат право:
9. на свободен достъп до ръководството, целия персонал и всички активи на организацията във връзка с осъществяването на одитната дейност;
10. на достъп до цялата информация, включително класифицирана, според нивото им на достъп, както и до всички документи, включително и електронни, които се съхраняват в организацията и са необходими за осъществяването на одитната дейност;
11. да изискват от отговорните длъжностни лица сведения, справки, становища, документи и друга информация, необходима във връзка с одитната дейност.
Ръководителят на вътрешния одит и вътрешните одитори получават необходимото съдействие от ръководството и персонала на организацията при извършването на одит.
Ръководителят на вътрешния одит и вътрешните одитори са длъжни да не разгласяват и да не предоставят информацията, станала им известна при или по повод осъществяването на дейността им, освен в случаите, предвидени в закон.
Документиране резултатите от одита.
Резултатите от одитния ангажимент се докладват и обсъждат с ръководителя на организацията и с ръководителите на структурите, чиято дейност е одитирана.
За изпълнението на всеки одитен ангажимент се изготвя одитен доклад, който съдържа резюме, цели и обхват на ангажимента, констатации, изводи и препоръки, както и коментарите на ръководителя на организацията и ръководителя на структурата, чиято дейност е одитирана.
Ръководителят на вътрешния одит изготвя годишен доклад за дейността по вътрешен одит
9. Вътрешен контрол.
1. Обхват и организация на държавния вътрешен финансов контрол.
Държавният вътрешен финансов контрол включва:
1. системите за финансово управление и контрол
2. вътрешния одит, упражняван от органите на агенцията;
3. превантивния контрол
Ръководителите изграждат системи за финансово управление и контрол по отношение на средствата, получени от републиканския или общинския бюджет, съгласно указания на агенцията.
Системите за финансово управление и контрол включват система за предварителен контрол и система за двоен подпис по отношение на поемането на финансови задължения и извършването на разходи.
Предварителният контрол е контрол за законосъобразност на всички документи и действия, свързани с финансовата дейност, и се осъществява чрез проверки и преди земане на решения за поемане на задължения и извършване на разход.
Предварителният контрол е функция и отговорност на разпоредителя или ръководителя и се осъществява от финансов контрольор. При упражняване на предварителен контрол финансовият контрольор одобрява или отхвърля предложенията на разпоредителя или ръководителя за поемане а задължения или за извършване на разходи.
За финансови контрольори се назначават дееспособни български граждани, които не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер и не са лишени по съдебен ред от правото да заемат съответната длъжност. функции на разпоредител с кредити и счетоводител.
При изпълнение на служебните си задължения финансовият контрольор има право да получава и да изисква всички данни и документи, необходими за осъществяване на дейността му, включително електронни. По своя преценка той може да прави и роверки на място.
При осъществяването на вътрешен одит се проверява:
1. законосъобразното събиране, съхраняване, стопанисване, разходване и
2. отчитане на имуществото на одитираните обекти;
3. организацията, законосъобразността и достоверността на водената счетоводна отчетност;
4. неизпълнението на задължения към държавния бюджет, общинските бюджети, звънбюджетните сметки и фондове.
2. Документиране резултатите от дейността на ДВФК.
За резултатите от вътрешния одит се съставя доклад, който съдържа направените констатации и изводи, подкрепени с доказателства.
Докладът за вътрешен одит се връчва на ръководителя на одитирания обект за
становище в 14-дневен срок от съставянето му.
На лицата, чиято дейност е била предмет на проверка при вътрешния одит, се предоставят за становище констатациите от одитния доклад, свързани с тяхната дейност. Становищата заедно с доклада за вътрешен одит се изпращат на органа, който го е възложил. Директорът на агенцията има право да делегира вътрешен одитор към одитираните обекти. Вътрешният одитор по своя инициатива може да съветва ръководителя и финансовия контрольор по всички финансови въпроси преди вземането на финансово решение. Този съвет няма задължителен характер.
10. Данъчен контрол.
1. Същност и организация на данъчния контрол.
Контрол върху облагането с данъци, които следи за стриктното им прилагане като по този начин осъществява определена данъчна политика и се формират приходите за държавния бюджет е данъчната администрация. У нас е изградена организационна система на данъчна администрация на три звена. Главно управление “Данъци“ е първото звено на тази система. То няма право да извършва оперативно - контролна дейност, т.е. да извършва данъчни проверки и ревизии. Неговите функции се изразяват в осъществяване ръководство и контрол върху второто звено на данъчната система, териториално данъчно упавление, анализиране, обобщаване и организиране на прохидите за държавния бюджет, да осигуряват квалификации на данъчните служители, да водят данъчна статистика, да подготвят спогодби за избягване на двойно данъчно облагане.Второ звено е Териториално данъчно управление. Неговите задачи са същите, като на Главно данъчно уплравление, но насочени към данъчните служби, които са третата част на стистемата. Основните функции на териториалното данъчно управление са контрола върху определянето, събирането и отчитането на данъците. Третото звено са данъчните служби, чиято основна задача е определяне и събиране на приходите за бюджета. Те реализират данъчна регистрация, изготвят данъчните досиета, отчитат събраните данъчни задължения. Това те правят чрез данъчни проверки и ревизии или осъществяват оперативно - контролната дейност. При извършването на периодични и нарочни проверки, данъчния орган следи за реда на извършване на данъчните процедури.
1. Публични вземания и събиране на вземания.
Националната агенция за приходите е специализиран държавен орган към министъра на финансите за установяване, обезпечаване и събиране на публични вземания.Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.
Нейните функции и правомощия са да
1. 1.Обслужва данъкоплатците, осигурителите, осигурените и самоосигуряващите се лица, като им осигурява необходимата информация, разяснения по правата и задълженията им, осигурява отпечатването и безплатното разпространение на данъчни и други декларации, съдържащи указания за попълването им, на формуляри и други документи, които се изискват или издават въз основа на закон, като ги публикува и в Интернет на страницата на агенцията;
2. Установява публичните вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски по основание и по размер;
3. Обезпечава и принудително събира публичните вземания .
4. Събира доброволните плащания на публичните вземания .
5. Установява административни нарушения и налага административни наказания по данъчните закони, както и по законите, регламентиращи задължителните осигурителни вноски;
6. Разглежда жалби срещу издадени от нейни органи актове или срещу откази за издаване на актове, както и срещу действия или откази от действия на нейни органи или служители;
11. Контрол върху корпоративното подоходно облагане.
1. Същност и насоки на контрола.
Корпоративното подоходно облагане има пряк характер. То обхваща печалбите и доходите на юридически и неперсонифицирани дружества от стопанска дейност. Проверката на обхватността е контролно действие с подчертан превантивен характер. Това са целенасочени действия, чрез които ще се установи обхванати ли са всички приходи и разходи, които влияят върху крайния размер на печалбата, има ли укрити приходи, завишени разходи и неочаквани доходи. При тези проверки могат да се открият допуснати грешки при отчитането на разходите и приходите, но не са изключени и преднамерени действия от служебни лица, чрез които се намалява размера на облагаемата печалба.
2. Проверка на данъчната основа и дължимия данък.
Проверката на данъчната основа представлява съвкупност от контролни действия и пресмятания, насочени към правилността на определяне размера на облагаемата печалба. Проверката на счетоводната печалба се извършва въз основа на Отчета за приходите и разходите. Полученият резултат от съпоставката е основа за данъчно преобразуване. Проверките се извършват въз основа на данните от годишната данъчна декларация, която се подава от данъчните субекти. Увеличаването на счетоводната печалба има основно място в работата на контролните органи. На проверка се подлагат всички случаи, при които се намалява размерът на счетоводната печалба. Чрез тях се намалява размерът на облагаемата величина и респективно данъчното задължение.
3. Проверка на взаимоотношенията с бюджета.
Спазването на сроковете е важно условие не само да се акумулират средства в бюджета, но и ритмично да постъпват. Съществено място тук намира текущият контрол върху постъпленията на средствата от данъчно задължените лица. Проверката на срочността се извършва въз основа на данъчните декларации. Обект на данъчния контрол са и авансовите вноски, които се правят за данъка върху печалбата и данъка за общините. На проверки и пресмятания се подлага дали правилно е определена авансовата вноска и спазен ли е срокът за внасянето й.
4. Контролно въздействие при допуснати нарушения.
При нарушения във връзка с изискванията на Закона за корпоративното подоходно облагане се налагат имуществени санкции и глоби, а при наличието на обстоятелства за извършено престъпление – може да се търси и наказателна отговорност.
Имуществена санкция на юридическо лице се налага, когато не се внесе дължимия данък и когато не се издават фактури за отчитане на приходи.Погасяването на тази отговорност се извършва чрез плащане, а контролът се осъществява въз основа на издадени платежни нареждания за превеждане на дължимите суми и служебното досие на данъчния субект.
Глобите се налагат въз основа на съставените по време на данъчните ревизии актове за нарушения и издадените въз основа на тях наказателни постановления.
12. Контрол върху облагане доходите на физическите лица.
1. Обхват на контрола.
Чрез контролната дейност се следи за правилното определяне на данъчната основа, спазването на процедурите по начисляването на данъка и внасянето на данъчното задължение.
Обект на контрола е самият данък върху облагането доходите на физическите лица. В неговия обхват са данъчните субекти и техните доходи; формирането на общия годишен доход; патентния данък; декларирането, изчисляването и внасянето на данъчното задължение.
2.. Проверка на обхватността на облагаемите доходи.
Законът предвижда облагане на различни доходи, което налага контролните органи в своята дейност да подхождат диференцирано. На проверка подлежат доходите, получени в резултат на: трудови правоотношения; търговска дейност; занаятчийска дейност и свободни професии; селско, горско и водно стопанство; доходи от наеми, рента и аренда; авторски и лицензионни възнаграждения; дивиденти и доходи от дялово участие; премии и награди.
В проверките е заложена превантивност на контрола. Чрез тях се предотвратяват възможностите за укриване на доходи и намаляването на техните размери. Това налага проверките да имат перманентен характер, с което може да се следи състоянието и измененията на доходите и данъчните субекти, да се разкриват допълнителни приходоизточници и увеличават постъпленията в бюджета.
3. Проверка на декларирането, изчисляването и внасянето на данъчното задължение.
Успоредно с формалните проверки се проверява и дали са спазени сроковете при подаване на данъчните декларации, правилното изчисляване на данъка, внасянето на авансовите вноски, посочените разходи и получения доход, подлежащ на облагане с данък. При доходите от трудови правоотношения се проверява разчетно-платежната ведомост и съставените платежни нареждания за внасяне на дължимия данък.
Внасянето на патентния данък е по четиримесечия, като за първото срокът за внасяне е 31 януари, за второто 31 юли и за третото 31 октомври.
При доходите, реализирани от свободни професии, срокът за внасяне е в рамките на един месец от момента на подаване на данъчната декларация.
4.Процедури по констатиране и санкциониране на нарушителите.
Констатираните нарушения се доказват със съставени от данъчните контролни органи актове за нарушения. Налагат се глоби в установени от закона мерки, диференцирани в зависимост от вида на нарушението и неговата поредност - за първи или втори път нарушаване на изискванията на закона. Това е административна мярка с възпитателна функция.
13. Контрол върху облагане с ДДС.
1. Същност и обхват на контрола.
ДДС е усъвършенствана форма на данъка върху оборота, негова разновидност. Косвено чрез цените на стоките и услугите, той се плаща от потребителите или по-точно данъчната тежест се носи от потребителите, а внасянето (плащането на данъка се извършва от лицата и фирмите, които продават стоки и извършват услуги). на приспадането“ и фактурния способ. Документа, чрез които могат да се установят продажбите, покупките и начисления данък е фактурата. Освен нея се използват и някои счетоводни документи. Контролния орган има за задача да провери за правилното съставяне и издаване на първичните счетоводни документи, а те са:
- данъчна фактура, опростена (обикновена) фактура
- дебитно и кредитно известие
- митническа декларация
- товарителница
- протоколи
2. Проверка на обхватността.
Проверката е насочена към извършените от лицето покупки, първичните документи в тях, отразяването им в счетоводството на лицето. Вниманието при проверката е насочено преди всичко върху сделките с право на данъчен кредит. Данъчния кредит е предварително внесен, които е платен от регистрираното лице при доставката на стоката който може да се приспадне или възстанови от бюджета. Данните от дневника за покупките се съпоставят със съответните счетоводни сметки и със съответните клетки на справката декларация за данъка. Проверява се правилно ли са съставени първичните документи, удостоверяващи покупката. Регистрираното лице има право да приспада данъчен кредит за сделки, за които притежава оригинална данъчна фактура или данъчно дебитно известие, заверени по ДДС или компютърна фактура, издадена от регистрираното лице. При съмнения относно достоверността на фактурите се прави насрещна проверка чрез съответната данъчна служба по ДДС. Съпоставя се и печатът на фактурата с печатите образци, изпратени от данъчните служби по ДДС. За компютърните фактури и за фактурите, напечатани на счетоводни машини, се проявява седмичния опис на тези фактури, представен в данъчната служба. При нередовна фактура стойността й се изключва при определянето на данъка и данъчния кредит.
3. Резултати от данъчната проверка.
Законът за данъчната проверка обособява три основни документа при данъчната проверка, чрез които се реализира контрола върху облагането с ДДС.
Първият е акт за констатация. Това е задължителен документ, в който се систематизират всички констатации със съответните доказателствени средства като приложение:
- копия от различни документи
- извлечения от сметки и други
- писмени обяснения на лица
В акта за констатации се установяват само факти, нарушения и действия без да съдържа санкции.
Акта се подписва от лицето, което го издава и лицето, срещу което се издава. Ако второто лице откаже да подпише, е необходимо да фигурират двама свидели, които да докажат това. Възражения по акта за констатации се правят в 14 дневен срок. Актът за констатации е основание за изготвяне на данъчен облагателен акт (ДОА). Той се съставя само при констатирано нарушение. Чрез връчването на ДОА на задълженото лица, задължението става изискуемо. ДОА е основен документ на данъчната администрация. В него изрично се упоменава начина за определяне на данъчното задължение. Традиционно в практиката, е издаването на ДОА за всеки отделен данък. ДОА съдържа две части: едната е т.нар. легитимна част, а втората е част по съдържание. ДОА се издава от началника на данъчната служба и се връчва на лицето, срещу което се издава. Ако лицето, което получава акта откаже да подпише се прилага същата процедура както при акта за констатации. С ДОА се определя срока за доброволно изпълнение на данъчното задължение: от 15 до 30 дни. Срокът за обжалване на акта е 14 дни от момента на връчването му.
14. Контрол върху облагането с акцизи.
1. Същност на акциза като обект на контрола.
По своята същност акцизът представлява косвен данък. Той се включва в цената на стоката и се заплаща от този, който я купува. Данъчните контролни органи трябва да могат да определят вида и характера на съответната акцизна стока.
Данъчнозадължени лица по Закона за акцизите (ЗА) са всички лица, които произвеждат или внасят акцизни стоки или организират хазартни игри, посочени в тарифата към закона, включително и чуждестранните лица, които извършват стопанска дейност самостоятелно или чрез място на стопанска дейност.
При внос на стоки акцизът се начислява от митническите органи, като определеният размер на дължимия акциз се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение. Акцизът от стоки местно производство, както и акцизът при закупуване на български акцизни бандероли за стоки местно производство и от внос се внася по съответните сметки на териториалната данъчна дирекция за приходите на републиканския бюджет.
2. Проверка на реалността на начисления акциз.
За стоките, за които е предвидено използването на бандерол, производителите и вносителите заплащат акциза със закупуване на бандеролите или обезпечават сумите на акциза с банкова гаранция в размер на дължимия акциз за срок 60 дни. След изтичането на 40 дни, считано от датата на издаване на банковата гаранция, териториалната данъчна дирекция предприема действия за събирането й. Регистрацията се извършва чрез подаване на писмена декларация за регистрация в териториалната данъчна дирекция, където лицата са данъчно регистрирани, по образец На територията на страната се извършват сделки с алкохол, тютюневи изделия, бензин, различни видове услуги предвидени за облагане с действащата тарифа. Размерът на акциза се установява чрез фактическа на данъчната фактура за отделната стока и от справката-декларация, когато е изтекъл данъчният период.
3. Проверка на срочността на внасянето на акциза.
На проверка се подлага предварителното и последващото внасяне на дължимия акциз. Датите за внасяне на сумите, отразени в квитанциите, се съпоставят с датите на подадените декларации. Дължимият акциз трябва да бъде внесен в седемдневен срок от датите на тези документи. При вносните стоки срокът за внасяне на акциза е датата на преминаване на стоката през митнически контрол.
4. Контролно въздействие.
Това въздействие може да намери израз в налагането на глоби, имуществени санкции, отнемане в полза на държавата и наказателна отговорност.
Глобата се налага, когато лицето не се е регистрирало в срок от 14 дни от момента на започване на дейността.
Имуществени санкции се налагат при липса на лиценз за упражняване на дейността, наличието на акцизни стоки без бандерол.
Наказателната отговорност е крайната мярка, която се използва като контролно въздействие. Тя се прилага при продажба на алкохол и цигари без бандерол, при организиране на хазартни игри без разрешение и повреждане на печатите, с които са запечатани помещенията и съоръженията за хазартни игри. Особеното е, че въздействието не се осъществява от данъчните контролните органи, а от съдебните власти.
15. Контрол върху облагане с местни данъци и такси.
1. Обхват на контрола.
В зависимост от това къде се внасят данъците и таксите в републиканския бюджет или в общинските бюджети, те биват държавни и местни.
Според хипотезите на чл.1 от ЗМДТ /в сила то 01.01.2002г./ в общинския бюджет постъпват:
1.1. Местни данъци:
- данък върху недвижимите имоти;
- данък върху наследствата;
- данък върху даренията;
- данък при възмездно придобиване на имущество;
- данък върху превозните средства;
- пътен данък;
- други местни данъци, определени със закон;
1.2. Местни такси за:
- битови отпадъци;
- ползване на пазари, тържища, панаири, тротоари, площадки, улични платна;
- ползване на детски ясли, детски градини, лагери, общежития, домове за социални грижи и други форми на социално обслужване;
- ползване на курорт;
- добив на кариерни материали;
- технически услуги;
- кучета;
- откупуване на гробни места;
- други местни такси, определени със закон.
Местните данъци се събират от органите на данъчна администрация, а таксите - от общинската администрация, освен ако законът не предвижда друго. Производствата по регистрация на данъчните субекти, установяване, обезпечаване и събиране на вземанията по местните данъци и такси, актовете свързани с това, както и тяхното обжалване са правно регламентирани в Данъчно процесуалния кодекс, Закона за местните данъци и такси, решенията на общинските съвети и вътрешните правила.
Спецификата на местните такси изисква данъчният контрол върху събираемостта им да се осъществява от данъчна администрация, съвместно с общинските органи на власт и управление. Въпреки подчертано констативният характер на контрола, се проявява и в останалите си форми превантивен и оперативен.
2. Способи за контрол.
Данъчният контрол върху събираемостта на местните такси се осъществява посредством данъчни проверки и данъчни ревизии. Данъчните проверки на местните такси представляват рутинна дейност. Могат да бъдат ежедневни, текущи и периодични. Чрез тях се установява спазват ли се ЗМДТ и решенията на общинските съвети, правят се констатации за факти и обстоятелства, свързани с процеса на начисляването и внасянето на сумите. Тук трябва да се направи разграничение между такса битови отпадъци, която се начислява и внася заедно с данъка върху недвижимите имоти и останалите общински такси. Данъчна проверка се прави в момента на подаване на декларацията. На проверка подлежат всички данъчни субекти, както и общинската администрация, ангажирана със събирането на приходите. По смисъла на закона данъчни субекти са местните физически и юридически лица, държавната администрация, учрежденията и общините, когато осъществяват стопанска дейност, както и чуждестранните физически лица, които получават доход в страната, притежават имущества в страната или извършват дейност, подлежаща на облагане.
3. Резултати от контролната дейност.
Резултатите от всички се оформят в констативен протокол, на основа на който се издава акт за нарушение. Ако се нанасят поправки в протокола, те трябва да бъдат придружени от подписите на лицата, които са ги нанесли и новите доказателства в тяхна подкрепа. Както всяка друга ревизия, данъчната ревизия се приключва като се съставят следните приключителни документи:
Данъчен ревизионен акт
Издава се от органа, определен с акта за възлагане на данъчната ревизия. С него се определят, изменят и прихващат данъчни задължения, както и се възстановяват внесени суми.
За резултатите от данъчните проверки, както и за резултати от действията на контролните органи се съставя протокол. Протоколите служат като доказателствено средство за извършване на действия, за реда по който са извършени и за събрани доказателства. Протокол се съставя и за предаване на документи на данъчните органи, когато ревизията е в данъчната дирекция.