Здравейте! Трябва ми образа на бай Ганъо в главата "Бай Ганъо в банята". По-точно характеристика на героя - портретна, речева, дейностна.. Смешното в бай Ганъо.. анализ.. Но само в главата "Бай Ганъо в банята".
sexa_na_kompleksa
02-27-2011, 15:26
http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=142251&start=3465
моля ви!!! .. спешно ми трябва трансформиращ преразказ на "Бай Ганьо у Иречека" от името на бай Ганьо .. предварително благодаря
SmilezZz
02-28-2011, 12:13
Трансформиращ преразказ на "бай ганьо у иречек"-
от името на бай Ганьо
Пристигнах от Виена в Прага. Реших да отида у Иречека, който е живял в България и обича българите, за да не си давам паричките за хотел.
Още на станцията, файтонджиите ми предложиха услугите си, но аз не исках да им давам пари и затова си понесох сам дисагите. Те, обаче, бяха нахални и един полицай им нареди да се махнат. После едно момче с червена шапка искаше да ми носи дисагите. Аз не му ги дадох, защото и той можеше да ми иска пари или да ми ги открадне, но му отговорих любезно, за да ме заведе у Иречека. Момчето тръгна пред мен и така намерихме къщата на Иречека.
Иречека мене не ме познаваше, но аз го познавах – той беше министър в България. Започнахме да говорим и аз си направих устата да спя у тях. Той, обаче, ми каза, че нямало място. Помолих го да ме заведе и по фабриките, да си продам розовото масло, но Иречек каза, че нямал свободно време. След това, обаче, ме покани да обядвам у тях.
После дойде майка му. Аз я питах къде е по-хубаво – в Прага или в София, но тя каза, че не била идвала в София. Нали е жена – какво да чакам от нея! Иречек й каза нещо по немски и тя ме поведе към другата стая. Дисагите ми останаха в кабинета. Жената започна да ми показва някакви картини, които никак не ме интересуваха.
Бях гладен и затова казах, че у нас, като стане пладне се обядва. Госпожата, обаче, рече, че те обядвали в 5 часа и излезе от стаята. Аз я чаках и от време на време плюех по килима и разтривах плюнките с ботушите си.
По едно време чух шум откъм кабинета и реших да надникна. Иречек беше клекнал близо до дисагите ми, но не ги пипаше.
После отидохме в друга стая да обядваме – аз, Иречек, сестра му и родителите му. Аз се прекръстих, за да се направя на цивилизован. Стопанката ми подаде супата, но аз я излях половината на покривката. Събрах си я с лъжицата и я върнах в чинията. Жената искаше да ми смени чинията, но аз не си я дадох.
Взех си една люта чушка от дисагите и си я разтрих в супата. Предложих и на домакините, ама те се щяха. Започнах да сърбам, както аз си зная и да затискам супата с хляб, че беше много люта. Целият се изпотих. Доста хляб изядох и винце си пийнах. После се оригнах, ама то е човешко.
Кафето отидохме да го пием в приемната стая. Аз си донесох пак дисагите, да са до мен – уж че тютюнът ми е вътре. Дадох на Иречека да пуши, но той отказа. Запуших и започнах да си сърбам кафето с наслаждение.
След това заговорих за политика и казах, каквото мисля: „И едните и други са маскари”, но трябва да си с тях, за да имаш келепир.