Моля Ви! [Архив]

VaMpiRKaTaaa

03-01-2011, 13:03

БАБО, БЛАГОДАРЯ ТИ, ТИ СИ ДОБРА ЖЕНА !

ЗАЩО БУНТОВНИКЪТ ЦЕЛУВА РЪКАТА НА БАБА ИЛИЙЦА ЕДНА БЪЛГАРКА , ИВАН ВАЗОВ

•ВЪВЕДЕНИЕ

Прекрасният разказ Една българка на Иван Вазов вълнува и продължава да вълнува българският писател. Това трайно въздействие се дължи на образа на главната героиня баба Илийца , която в размирно и бунтовно време , въпреки личното си нещастие , поема съзнателно риска да спаси живота на борец за свобода.

Вазовата героиня проявява изключителна твърдост и сила на духа по пътя на човешкото спасение. Тази на пръв поглед незабележима жена се оказва способна на възвишени чувства и велика саможертва в името на високохуманно дело.

•ТЕЗА

Бунтовникът скланя глава в синовна признателност и благодарност над напуканата ръка на селянката от Челопек с умаленото Бабо, благодаря ти , ти си добра жена ! , защото за него тя е майка , спасител , истинска доблестна българка , готова на саможертва.

•ДОКАЗАТЕЛСТВЕНА ЧАСТ

Отношението на благодарност и човешко уважение у бунтовника към баба Илийца се развива постепенно и се задълбочава в миговете на техните две кратки срещи, както и в дългите часове на очакването.

Кое е накарало бунтовника да се покаже пред непознатата и да търси помощ? Вероятно нейният вид на бедна селска отрудена жена е вдъхнал първата искрица доверие у младия бунтовник. Тя беше жена около шейсет годишна, висока , кокалеста , мъжка на вид.На ръце държеше едно дете , увито в скъсано чердже. Сигурно и тя като него , подгонена от някакво нещастие , е тръгнала сама по това време през гората .

Момъкът забелязва изплашването на баба Илийца при неочакваната му поява, но в същото време вижда , че тя се отзовава на молбата му за хляб. Страхът отстъпва място на добротата и благородството и затова първият жест на старата жена е да му даде последните корички хляб, останали в торбата й. Тя не отминава безучастно, не изоставя самотния четник , сломен и отчаян в непознатата гора. У него се ражда чувство на благодарност към милостивата жена .

Бунтовникът оценява искреността на баба Илийца , която го предупреждава , че в Челопек сега не може да се подслони. Честният й отговор е продиктуван от грижа , от милост към него. Обръщението синко е попило обичта , топлината , нежността и тревогата на майка. Четникът разбира , че случайно срещнатата жена е не само добра , великодушна и сърдечна , а и честна , доблестна . Това поражда у него уважение и почит.

Като майчин съвет прозвучават думите й Скрий се, синко, сега в гората . Може да те види някой. Тая нощ чакай ме , навъртай се, тука пак да те намеря. И хляб ще ти донеса и някоя друга дреха. С тия не бива . Ние сме христиени.