BrokenInnocence
03-06-2011, 17:09
Все си мисля, че уж вече съм на години, на които мога да си решавам проблемите и без да чакамм съвет от форуми, но все пак ми се иска да чуя обективното мнение на непознати.
Та така... баща ми по принцип е кротък и разбран човек, от хората, които никога не решават проблеми със скандали или викове, винаги запазва самообладание и е търпелив. Никога не ми се е карал, никога не се е държал грубо, дори когато съм правела нещо, което не одобрява. По принцип той не живее с мен и майка ми (дълга история), но двамата не са разведени, в много добри отношения са и т.н. Това, че не живее с мен не знам доколко е някакъв фактор, но все пак го споменавам за всеки случай.
Съвсем наскоро се оказа, че мненията ни се различават до известна степен относно това какво смятам да правя следващата година. Моята идея беше по-скоро да си взема почивка, да поработя една година, да планирам и обмисля добре къде точно искам да изкарам магистратура, да имам време да оправям документи и т.н. Неговата се оказа, че е магистратура на всяка цена, тази година, без никакво прекъсване.
Държа да отбележа, че аз не съм се карала, не съм крещяла, просто обясних защо съм решила да си взема ЕДНА ГОДИНА почивка, че не съм се отказала да карам магистратура и т.н. Той ми крещя, направо беше друг човек, беше си наумил, че трябва да стане неговото и това е, през 10 минути звънеше на майка ми да пита търся ли университети в интернет, проверявам ли познатите и колегите ми къде ще карат магистратури, информирам ли се за сроковете за магистратури, постоянно! Накрая положението ескалира дотам, че той ми изкрещя в лицето как от мен нищо нямало да стане освен някаква продавачка на улицата.
И така... аз му казах, че след като така стоят нещата и му е такова мнението не искам повече да говоря с него. Той каза "Ми добре, като се държиш така (тоест, че няма да карам магистратура) и аз не искам да говоря с теб".
Аз потърсих унита, намерих си 1-2 дето ми харесват, в процес на кандидатсване съм, както и да е... накрая след като стана така както той беше решил, че трябва да стане, идва да ми се извинява и се усмихва едва ли, все едно всичко е било шега. Казах му, че не искам да ми говори, нито да ми се извинява. Оттогава не съм му говорила, сега ми се обажда да ми се извини пак, защото днес се искало прошка. Нищо не му казах.
Не знам... може би изглежда все едно съм някаква лигла, която не уважава баща си и се впряга за някакви неща, казани в момент на гняв. Но просто съм ужасно обидена от думите му. Много ми е болно, не ми е приятно, че не си говорим, тъжно ми е. Все пак ми е баща, обичам го. Но съм убедена, че това, което каза той си го мислеше, убедена съм, че той действително вярва, че нищо няма да стане от мен ако пропусна една година и не го послушам. Възприема ситуацията така все едно съм казала "Ей, аз мисля да спра да уча и да продавам семки на пазара." И ми е супер обидно. Хем ми е гадно, че му се сърдя, хем знам, че ако се направя, че ми е минало и му кажа "Няма проблем, татко" всъщност не е така, понеже вътрешно не съм му простила и ще ме гризе отвътре.
И така... обективни мнения... глупаво ли се държа... или трябва да изчакам да мине време, да ми мине и на мен, за да мога искрено да кажа "Всичко е наред".
За хората имали търпение да изчетат докрай една дълга тема, в която не става въпрос за секс, бременност и напивания, поздравления.
Та така... баща ми по принцип е кротък и разбран човек, от хората, които никога не решават проблеми със скандали или викове, винаги запазва самообладание и е търпелив. Никога не ми се е карал, никога не се е държал грубо, дори когато съм правела нещо, което не одобрява. По принцип той не живее с мен и майка ми (дълга история), но двамата не са разведени, в много добри отношения са и т.н. Това, че не живее с мен не знам доколко е някакъв фактор, но все пак го споменавам за всеки случай.
Съвсем наскоро се оказа, че мненията ни се различават до известна степен относно това какво смятам да правя следващата година. Моята идея беше по-скоро да си взема почивка, да поработя една година, да планирам и обмисля добре къде точно искам да изкарам магистратура, да имам време да оправям документи и т.н. Неговата се оказа, че е магистратура на всяка цена, тази година, без никакво прекъсване.
Държа да отбележа, че аз не съм се карала, не съм крещяла, просто обясних защо съм решила да си взема ЕДНА ГОДИНА почивка, че не съм се отказала да карам магистратура и т.н. Той ми крещя, направо беше друг човек, беше си наумил, че трябва да стане неговото и това е, през 10 минути звънеше на майка ми да пита търся ли университети в интернет, проверявам ли познатите и колегите ми къде ще карат магистратури, информирам ли се за сроковете за магистратури, постоянно! Накрая положението ескалира дотам, че той ми изкрещя в лицето как от мен нищо нямало да стане освен някаква продавачка на улицата.
И така... аз му казах, че след като така стоят нещата и му е такова мнението не искам повече да говоря с него. Той каза "Ми добре, като се държиш така (тоест, че няма да карам магистратура) и аз не искам да говоря с теб".
Аз потърсих унита, намерих си 1-2 дето ми харесват, в процес на кандидатсване съм, както и да е... накрая след като стана така както той беше решил, че трябва да стане, идва да ми се извинява и се усмихва едва ли, все едно всичко е било шега. Казах му, че не искам да ми говори, нито да ми се извинява. Оттогава не съм му говорила, сега ми се обажда да ми се извини пак, защото днес се искало прошка. Нищо не му казах.
Не знам... може би изглежда все едно съм някаква лигла, която не уважава баща си и се впряга за някакви неща, казани в момент на гняв. Но просто съм ужасно обидена от думите му. Много ми е болно, не ми е приятно, че не си говорим, тъжно ми е. Все пак ми е баща, обичам го. Но съм убедена, че това, което каза той си го мислеше, убедена съм, че той действително вярва, че нищо няма да стане от мен ако пропусна една година и не го послушам. Възприема ситуацията така все едно съм казала "Ей, аз мисля да спра да уча и да продавам семки на пазара." И ми е супер обидно. Хем ми е гадно, че му се сърдя, хем знам, че ако се направя, че ми е минало и му кажа "Няма проблем, татко" всъщност не е така, понеже вътрешно не съм му простила и ще ме гризе отвътре.
И така... обективни мнения... глупаво ли се държа... или трябва да изчакам да мине време, да ми мине и на мен, за да мога искрено да кажа "Всичко е наред".
За хората имали търпение да изчетат докрай една дълга тема, в която не става въпрос за секс, бременност и напивания, поздравления.