bbubkaa
03-06-2011, 17:58
Винаги съм била така, с времето имам желание за нещо, а след като не ми обърне желаното внимание се отдръпвам.. Какъв човек съм за бога...??
Обичам един човек, обичам, обичам, ама взема да ми писва.. Един ден се държи така, друг ден така... Не знам какво да си мисля.. отблъсква ли ме, не го разбирам, може би той е един от хората които са интересни за мен, но просто страни с държанието си... Когато си пишем (доста мразя такива глупости, но е от разстояние и нямаме голям избор..) аз съм супер щастлива, сияя от радост, а когато просто не го чувам, си мисля за него, усещам присъствието му, усмивката му, а понякога ми е безразличен, чувство на приливи, и отливи.. Боря се за него, но понякога ми писва, а не искам да се откажа от него.. Радвам се на хората, които имат кой да ги обича и като си се замисля за моя късмет .. не завист, а просто гадно чувство защо аз не съм на тяхно място.. Вече съм тотално объркана.. толкова много момчета се зарибяват с мен по всевъзможен начин, и то всеки различен.. (егати индивидите :D ) обърквам се и от тях, защото се чудя защо точно момчето което обичам не се държа така вече (не така идиотски както другите, беше по сладък и нежен начин... ) .. , а вече не се държи така, не студена от него ами някакво безразличие се усеща... знам, че и той си има проблеми, знам че и той е зает, а не ми споделя.. аз искам да сме близки, никога не съм обичала някой да се държи така с мен... Искам да изкрещя пред целия свят, че го обичам и, че бих направила всичко за него, а имам чувството, че него няма да го трогне, не че ще го направя, но някак така го усещам..
По-принцип пуснах темата, за да си излея пред някой душата, защото вече не смея пред много приятелки да го правя, пък и има такива които са до мен, а не знаеш като им кажеш какво ти мислят... пък и искам да чуя съвет от повече хора, какво да направя, за да спра да мисля за него или просто да продължа да живея с тази тежест в сърцето... не искам да се откажа от него, но уви... писна ми...
Обичам един човек, обичам, обичам, ама взема да ми писва.. Един ден се държи така, друг ден така... Не знам какво да си мисля.. отблъсква ли ме, не го разбирам, може би той е един от хората които са интересни за мен, но просто страни с държанието си... Когато си пишем (доста мразя такива глупости, но е от разстояние и нямаме голям избор..) аз съм супер щастлива, сияя от радост, а когато просто не го чувам, си мисля за него, усещам присъствието му, усмивката му, а понякога ми е безразличен, чувство на приливи, и отливи.. Боря се за него, но понякога ми писва, а не искам да се откажа от него.. Радвам се на хората, които имат кой да ги обича и като си се замисля за моя късмет .. не завист, а просто гадно чувство защо аз не съм на тяхно място.. Вече съм тотално объркана.. толкова много момчета се зарибяват с мен по всевъзможен начин, и то всеки различен.. (егати индивидите :D ) обърквам се и от тях, защото се чудя защо точно момчето което обичам не се държа така вече (не така идиотски както другите, беше по сладък и нежен начин... ) .. , а вече не се държи така, не студена от него ами някакво безразличие се усеща... знам, че и той си има проблеми, знам че и той е зает, а не ми споделя.. аз искам да сме близки, никога не съм обичала някой да се държи така с мен... Искам да изкрещя пред целия свят, че го обичам и, че бих направила всичко за него, а имам чувството, че него няма да го трогне, не че ще го направя, но някак така го усещам..
По-принцип пуснах темата, за да си излея пред някой душата, защото вече не смея пред много приятелки да го правя, пък и има такива които са до мен, а не знаеш като им кажеш какво ти мислят... пък и искам да чуя съвет от повече хора, какво да направя, за да спра да мисля за него или просто да продължа да живея с тази тежест в сърцето... не искам да се откажа от него, но уви... писна ми...