IvoncHeTyYy
03-07-2011, 17:06
Когато си млад и буен не те интересуват много неща. Важното е да си с приятелите си, да се забавлявате и да се смеете, но на заден план остават онези важни за здравето на всеки от нас неща, които наистина трябва да знаем. Трябва да сте подготвени за всяка ситуация. Всички знаем какво става по купоните, по дискотеките, та дори в училищата..не си мислете, че големите не знаят какви ги вършите, та нали до вчера те са били на ваше място. Преживели са го, така че, колкото и да не искате трябва да ги слушате понякога.
Аз ще ви запозная със значението на думите, които със сигурност срещате често, но не винаги разбирате.
Да започнем с най-често използванието в тази възраст, а именно думички свързани със секса.[i]
:arrow: Семенникът
1. Как е устроен семенникът (тестисът)?
Семенникът – тестис – е чифтен орган – произвежда мъжките полови клетки (сперматозоиди) и мъжкия полов хормон – тестостерон. Тестисът е овално тяло, леко удължено и приплеснато встрани. Левият тестис обикновено малко по-голям от десния и стои по-ниско от него. Дължината на тестиса е около 40-45 мм. Върху него е разположен надсеменникът. Семенниците се разполагат в кожна гънка наречена скротум извън тялото. Това разположение е свързано с обстоятелството че за нормалната сперматогенеза (образуване на сперматозоиди) оптималната температура е по-ниска от тази в коремната кухина.
Семенникът е покрит от плътна обвивка. Структурата му е делчеста, като всяко делче съдържа 1-3 извити семенни каналчета, които се свързват помежду си и образуват лабиринт. От тях започват 12-18 изнасящи каналчета, които се насочват към надсеменника.
В извитите семенни каналчета се развиват сперматозоидите – мъжките полови клетки. Те имат т.н. хаплоиден хромозомен набор (хромозомния набор на човека е диплоиден – 46 хромозоми, хаплоиден – 23 хромозоми). При сливането на мъжката и женската полова клетка при оплождането, диплоидния хромозомен набор от 46 хромозоми се възстановява, като по този начин се предава наследствеността на новия организъм от двамата родители.
Хормоналносекреторната функция на тестиса се осъществява от т.н. Лайдигови клетки, които произвеждат тестостерон. Под влиянието на този хормон се развиват вторичните полови белези на мъжа.
Семепроводът е продължение на канала на надсеменника. Дължината му е около 50 см., сечението около 3 мм. Вследствие на силно развитата мускулатура той има сравнително твърда на пипане консистенция.
По протежението на семепровода се различават следните части:
* семенникова – къса, разполага се на задната повърхност на семенника
* фуникуларна – влиза в състава на семенната връв
* ингвинална – дълга около 4 см., и се разполага в слабинния (ингвинален) канал
тазова – разположена в кухината на малкия таз, преминавайки през простатната жлеза се съединява с пикочния канал.
Стената на семепровода е изградена от 3 слоя:
* лигавица
* мускулатура
* съединителна тъкан
Мускулния слой е изграден от 3 подслоя – външен и вътрешен надлъжен слой и среден – циркулярен. Съкращенията на надлъжната мускулатура създава вакуум, всмукващ сперматозоидите, а циркулярният чрез ритмични съкращения ги изтласква напред.
Семепроводът е главен резервоар на сперматозоидите – той ги освобождава по време на еякулация.
2. Каква е функцията на семенникът (тестисът)?
Основния хормон, секретиран от тестиса, е тестостеронът. Малки количества тестостерон се секретират и от яйчника, а сходни с неговото действие стероидни хормони (андрогени) се секретират от надбъбречната кора и у двата пола. От друга страна, тестисът секретира и малки количества естрогени.
Ефектите на тестостерона и на сходните с него стероидни хормони (андрогени) е повлияване на белтъчната синтеза и развитието на първичните и вторични полови белези. Тестостеронът стимулира и смъкването на тестиса в скротума.
Анаболният ефект върху белтъчната обмяна е второто важно действие на тестостерона и особено на някои негови синтетични аналози. Той стимулира синтезата на протеини предимно в мускулната и костната тъкан, с което увеличава мускулната маса и потенцира костния растеж.
Други ефекти на андрогенните хормони са увеличаване на броя и активността на мастните жлези в кожата и склонност към възпалителни процеси в тях (акне), оплешивяване.
При намалени или липсваща секреция на тестостерон промените в организма зависят от възрастта, когато са настъпили.
Кастрацията след пубертета не се отразява съществено върху способността за извършване на полов акт, въпреки известно намаляване на половото влечение. Вторичните полови белези също се запазват, вероятно поддържани от бъбречните андрогени.
Кастрацията преди пубертета задържа развитието на първичните и не дава възможност за поява на вторичните полови белези у мъжа. Такива индивиди се отличават с висок ръст, дълги крайници, телесно оформяне от женски тип, инфантилен пенис, висок и тънък глас и оскъдно окосмяване само в областта на пубиса и подмишниците – картина, типична за т.н. евнухоидизъм.
Повишената секреция на андрогени има клинично значение предимно за жените, но ако се развие преди пубертета – и за мъжете. В първия случай се развива маскулинизация (вирилизъм) с поява у жената на характерни за мъжа вторични полови белези (брада, мустаци, груб глас), а във втория – преждевременен пубертет или псевдопубертет.
:arrow:Ерекция
Ерекцията е рефлексно съдово явление, което се дължи на парасимпатикови импулси. Неговото биологично значение е да създаде възможност за имисио на половия член във влагалището на жената. Ерекцията се получава психогенно много преди коитуса и се дължи на интензивната вазоконгестия, която настъпва в продължение на няколко минути. В резултат се променя както дължината, така и дебелината на половия член, който се уголемява и втвърдява.
Механизмът на ерекцията не е напълно ясен.Смята се, че главният фактор за нейното настъпване е отпускането на на тонуса на артериалната стена поради вазодилатативния ефект на парасимпатикуса и настъпването на активна хиперемия в съдовете на пениса и кавернозните тела. Настаналата възбуда в половите центрове на хипоталамуса и лимбичната система се предава по гръбначния мозък до половия член, където се отделя азотен окис.Той предизвиква релаксация на гладката мускулатура. В артериите на пениса се намират особени уплътнения, т.нар. възглавнички на Ебнер. Те се отпускат и отварят път за обилно нахлуване на кръв в кавернозните тела. По всичко изглежда тук играят роля редица медиатори (например - фосфодиореза-5), инхибицията на които води до разширяване на кръвоносните съдове на половия член. Така, за да се осъществи ерекция е необходим сексуален стимул, който да повиши количеството на азотен окис, като ерекцията се засилва поради много забавеното му разграждане.
Допуска се, че заедно с активната хиперемия за осъществяването на ерекцията допринася и пасивната хиперемия, която настъпва поради опъване на мускулите на тазовото дъно, а може би и от препълнения пикочен мехур. С последното някои обясняват и сутрешната ерекция, но нейният механизъм вероятно е много по-сложен и е свързан с промените на вегетативния тонус по време на сън.
Паралелно с промените в кавернозните тела на пениса настъпват у аналогични явления и в кавернозните тела на уретрата и главичката на пениса. Уретралното кавернозно тяло обаче е много по-малко, поради което неговата ерекция е по-слаба, така че не затваря уретралния канал и не пречи на еякулацията. Главичката на члена набъбва, но все пак остава мека и подовно на възглавничка покрива и предпазва по време на коитус половия орган на мъжа, а и на жената от травми.
Стабилността на ерекцията по време на копулативния цикъл е променлива. Отклоняването на вниманието от несексулани дразнители може бързо и рязко да намали ерекцията, а продължаването на еротичното стимулиране отново да я възстанови.
По време на ерекцията семенното възвишение, което също има кавернозни тела, набъбва и стеснява семенния поток, като прегражда достъпа на урината в уретрата, както и преминаването на еякулат към пикочния мехур. Това се осигурява и от рефлексния спазъм а вътрешния сфинктер на пикочния мехур. По време на половата възбуда се активира секрецията на уретралните жлези на Cowper и на Littrei - т.нар. либидозна уретрорея (предсеменна течност). Обикновено този секрет е незабележимм но понякога той може да е обилен и да изтична като бистра безцветна капка. Секретът овлажнява гениталните органи и улеснява имисиото. В него обаче могат да се намират живи сперматозоиди и това да стане причина за неочаквано забременяване. При еротична стимулация скротумът се повдига нагоре.
:arrow: Еякулация
Еякулация е процесът на изхвърляне на семенна течност от пениса.
При хората еякулацията обикновено е съпровождана от оргазъм като резултат от сексуално възбуждане. Тя може да настъпи и спонтанно по време на сън (наречена нощна полюция), в резултат от стимулиране на простатата или понякога поради заболяване на простатата.
Еякулацията е рефлекс, който обикновено не може да бъде спрян, след като вече е започнал, без болезнено свиване. Има две фази: емисия и същинска еякулация. По време на емисията, двете тръбички, познати като vas deferens контрактират, за да изтласкат спермата от епидидимите (където тя е складирана) до ампулите в горния край на ваз деференс. Началото на емисията обикновено се усеща като момент, от който връщане назад няма. След това спермата минава през еякулаторните тръбички и се смесва с течности, идващи от семенните торбички, простатата и булбоуретралните жлези, за да образува семенна течност или еякулат. По време на същинската еякулация семнната течност се изхвърля през уретрата с ритмични контракции.
Силата и количеството еякулат се променят широко между различните индивиди. Една нормална еякулация може да съдържа от 2 до 15 мл (от половин чаена лъжичка до цяла супена лъжица), въпреки че най-често количеството е от 2 до 6 мл. Обемът на еякулата се влияе от времето, изминало от предходната еякулация (т.е. продължителността на еякулаторната абстиненция — въздържане от изпразване). След по-продължително въздържане се освобождават по-големи количества еякулат. Продължителността на стимулацията, водеща до еякулация, също може да повлияе на обема. Ненормално ниският обем се нарича хипоспермия.
Броят сперматозоиди в една еякулация също се променя широко в зависимост от много фактори като времето, изминало от предходната еякулация, средната температура на тестисите, силата и продължителността на сексуално възбуждане преди еякулацията, възрастта, нивото на тестостерона и общата плодовитост на индивида, както и общият обем на семенната течност. Необикновено ниския брой сперматозоиди се нарича азооспермия.
Еякулаторният рефлекс се причинява от симпатиковия дял на нервната система, докато ерекцията се причинява от парасимпатиковия дял на нервната система. Повечето мъже имат необходимост от забавяне от около половин час за възстановяване на способността за еякулация. През време на този рефракторен период е трудно или невъзможно да се получи ерекция, тъй като симпатичната нервна система неутрализира действието на парасимпатичната нервна система.
Има големи различия в продължителността на половото сношение преди настъпването на еякулация. Изследванията показват, че повечето мъже могат да забавят еякулацията не повече от 5 минути при активно тласкане. Малко са тези, които могат да еякулират донякъде по желание и да забавят еякулацията за час или повече по време на полово сношение.
Когато един мъж еякулира преди да го е пожелал, става дума за преждевременна еякулация. Ако един мъж не е способен да еякулира в рамките на някакъв приемлив интервал след продължителна сексуална стимулация, независимо от желанието да го направи, става дума за забавена еякулация или аноргазмия. Оргазъм, който не е придружен от еякулация се нарича сух оргазъм.Често случващи се сухи оргазми могат да бъде признак на увреждане на половите органи и е добре да се потърси професионална помощ.
Интересни факти
* Средно количество семенна течност при еякулация : 2 до 6 мл
* Среден брой еякулации за един живот : 7 200
* Средно количество на всичката еякулаця за един живот : 17 литра
* Средно количество калории в супена лъжичка сперма : 7
* Средна продължителност на оргазма : 4 секунди
:arrow: Сперма
Сперма или семенна течност е вещество, която се отделя от пениса на мъжа при еякулация. Спермата е основният преносител на мъжките полови клетки - сперматозоидите, произвеждани от тестисите. Тя е смес от овлажняващи вещества, отделени от жлезите на Купър, простатен секрет, хормони и сперматозоиди.
Нормалната човешка сперма е средно гъста течност с бял, до жълтеникав или пък леко синеещ цвят, с много специфична миризма. В нея се виждат бели ивици (резки) и части, които са по-скоро безцветни. Във въздушна среда много бързо губи своята гъстота. Видът и количеството на спермата са индивидуални и зависят от честотата на семеизпразване. При по-честа дейност на половите органи тя е светло бяла и гъста. При продължително въздържание спермата става по-жълтеникава. Обикновено за нормални стойности се приемат от 2 до 10 мл или от около половин чаена лъжица до цяла супена лъжица.
Спермата съдържа: 60% простатен секрет, само 2 до 5% сперматозоиди, както и фруктоза (която служи за енергийно депо на семенните клетки), тестостерон, цинк и други вещества помагащи на сперматозоидите за оплождане на яйцеклетката.
Сперма може да бъде отделена не само при оргазъм, но и при неволно семеизпразване, най-често през нощта или т. нар. нощна полюция, характерна за възрастта на пубертета.
Чрез спермата могат да се предават полово предаваните болести като СПИН, сифилис, гонорея, трипер и др. Рискът от това намялява само презервативът.
Оплодителните качества на спермата зависят от много фактори. Най-вече това е броят на сперматозоиди в грам семенна течност, които нормално трябва да бъдат над 10 милиона. За по-малки стойности ефект оказват стресът, влошената околна среда, носенето на тесни панталони, алкохолът, тютюнопушенето и наркотиците. За доказване на техният брой се прави медицинско изследване, наречено сперматоцитограма.
Сперматозоидите зреят за около 70 дни, което означава, че ако се предприемят мерки за подобряване качествата на оплождане, те няма да настъпят веднага. Трябва да се има предвид, че нормалната температура в „инкубатора“ за сперматозоиди – тестисите – е по-ниска от нормалната телесна температура с около 3-4 градуса. Ето защо тестисите са извън коремната кухина. Затова тесните панталони и гащи, всякакъв вид прегрявания като сауна, гореща вана, дълго стоене в седнало положение и др. влошават оплодителната способност на мъжките полови клетки.
:arrow:Хименът
Хименът (латински: hymen (думата идва от името на гръцкия бог на брака Хименей) е тънка ципа, стесняваща входа на влагалището при девствени момичета и жени. Той е гънка на влагалищната мукоза, която покрива входа на влагалището, без да го затваря напълно. Отделя се от малките лабии (на латински: labia minora pudendi s. nymphae) със sulcus nympho-hymenalis. Обикновено има едно отверстие. Различават се повече от 20 форми на химена, но по-често срещаните са :
* Hymen annularis - пръстеновиден химен — хименалният отвор е разположен почти централно
* Hymen semilunaris - полулунен химен — хименалният отвор лежи по-високо, така че долният ръб на химена е по-високо. Много честа форма.
* Hymen falciformis - сърповиден химен — липсва вентралната част на химена, така че хименалното отвърстие има формата на сърп.
* Hymen fimbriatus - краищата на химена са назъбени. Тази форма на химена има важно практическо значение, тъй като може да даде повод да се допусне неправилно станала дефлорация
* Hymen bifenestratus (septus) - хименът има два отвора, разделени най-често с разположена вертикално преградка
* Hymen cribriformis - решетъчен химен — има множество малки отворчета. Обикновено се налага разсичане на преградата.
* Hymen imperforatus s. atresia hymenalis — атрезия на химена, отворът му липсва. Това е рядко състояние, при което влагалището е затворено към външните полови органи. При първата менструация менструалната кръв не може да се оттече свободно навън и се натрупва във влагалището (на латински: haematocolpos), а в по-тежки случаи и в матката (на латински: haematometra). Това налага оперативното отваряне на химена.
Обикновено при първия полов акт хименът се разкъсва до основата на едно или няколко места. Когато хименът е много месест (hymen carnosus), той може да затрудни половия акт и при разкъсване да се получи по-силно кръвотечение. Когато е назъбен или широк и ненормално разтеглив, хименът може да не се разкъса при сношението. При първото раждане хименът се разкъсва така, че остават малки висулки (на латински: carunculae hymenales s. myrtiformes).
От задното съединение на малките срамни устни до основата на химена се намира малка ямка, наречена ладийна ямка (fossa navicularis)
:arrow: Клитор
Клиторът (латинкси: clitoris, от гръцката дума κλειτορις-малък хълм) е еректиращ се орган, част от външните женски полови органи (вулва - vulva s.pudendum femininum), състоящ се от две крачета и тяло. Двете крачета на клитора (crura clitoridis) са шуплести кавернозни тела, обвити със съединително-тъканна обвивка (albuginea) които при оргазъм набъбват. Те са разположени на нискоходящите, клонове на os pubis в основата на големите лабии (labia pudendi majora) и са прикрепени към периостта на костта. На долния край на симфизата двете крачета се сливат помежду си и образуват тялото на клитора (corpus clitoridis). Това е единично цилиндрично тяло, дълго 2-2,5 см (при ерекция 3-4 см), което е прикрепено към долния ръб на симфизата с lig. suspensorium и завършва със закръглен край, наречен главичка на клитора покрита от praeputium clitoridis, по чиято вътрешна страна има много мастни жлези, които отделят смегма (smegma clitoridis).
:arrow: Матка
* У нераждали жени формата на матката наподобява пясъчен часовник, а у раждали – круша. Различава се тяло на матката (corpus uteri), стеснение (isthmus uteri) и шийка(collum uteri или cervix uteri). Дълбочината на маточната кухина от външния отвор на цервикалния канал до дъното на матката е около 7 см у нераждали жени и 8 см у раждали.
* Матката лежи приблизително в средата на малкия таз между пикочния мехур и правото черво. Когато мехурът и ректумът са празни, оста на тялото ѝ при правостоящи жени има почти хоризонтална посока и сключва с оста на шийката отворен напред ъгъл (anteflexio uteri), не по-малък от 90 градуса. Освен това оста на цялата матка е наклонена спрямо проводната ос на таза напред (anterversio uteri), така че нормалното положение на матката е anterversio flexio. С предната си повърхност матката лежи върху пикочния мехур, а със задната се допира до правото черво и тънките черва. Шийката лежи перпендикулярно на задната влагалищна стена.
* Матката е подвижен орган, но с ясно изразена наклонност да запазва типичното си положение, което е резултат от действието на поддържащия (тазовото дъно) и удържащия (връзки на матката) матката апарат.
* Консистенцията на матката е твърдоеластична.
* Схематична рисунка на матката
* Тялото на матката (corpus uteri) представлява около две трети от цялата дължина на органа. Частта, която изпъква между местата на навлизането на яйцепроводните тръби, се означава като дъно на матката (fundus uteri). Областта, която включва местата на навлизането на яйцепроводите и местозалавянията на маточно-слабинната връв (lig. rotundum uteri) и на маточно-яйчниковата връв (lig. ovarii proprium), се нарича рог на матката.
* Стената на маточното тяло се състои от 3 слоя :
* Серозният слой (perimetrium) представлява покриващият матката перитонеум.
* Мускулният слой (myometrium) е средният и най-масивен. Съставен е от гладка мускулатура, която има структурата на решетка поради кръстосването на две спираловидни системи от мускулни влакна. Тези спираловидни системи могат да се сгъват и разгъват.
* Мукозата (endometrium) тапицира мускулния слой откъм маточната кухина. Тя е гладка, червена, с влажна повърхност, прирастната към подлежащата мускулатура, но строго ограничена от нея. Изградена е от цилиндрично-призматични епители, снабдени с движещи се в дистална посока ресни, от съединителнотъканна строма и от тръбести жлези, формирани от вдълбочаващи се в стромата повърхностни епители.
* Маточната мукоза на полово зрялата жена се намира в процес на постоянни изменения и заради това има различен хистологичен изглед в различните моменти на менструалния цикъл. При това на тези циклични промени е подложен почти изключително само повърхностният слой на ендометрия (функционалният слой – pars functionalis), докато основният слой (pars basalis) почти не участва в тях.
Това са няколко от най-важни термина използвани в Сексуалния живот.
Информация взета от книга. "Аз гинекологът" и www.wikipedia.com
Аз ще ви запозная със значението на думите, които със сигурност срещате често, но не винаги разбирате.
Да започнем с най-често използванието в тази възраст, а именно думички свързани със секса.[i]
:arrow: Семенникът
1. Как е устроен семенникът (тестисът)?
Семенникът – тестис – е чифтен орган – произвежда мъжките полови клетки (сперматозоиди) и мъжкия полов хормон – тестостерон. Тестисът е овално тяло, леко удължено и приплеснато встрани. Левият тестис обикновено малко по-голям от десния и стои по-ниско от него. Дължината на тестиса е около 40-45 мм. Върху него е разположен надсеменникът. Семенниците се разполагат в кожна гънка наречена скротум извън тялото. Това разположение е свързано с обстоятелството че за нормалната сперматогенеза (образуване на сперматозоиди) оптималната температура е по-ниска от тази в коремната кухина.
Семенникът е покрит от плътна обвивка. Структурата му е делчеста, като всяко делче съдържа 1-3 извити семенни каналчета, които се свързват помежду си и образуват лабиринт. От тях започват 12-18 изнасящи каналчета, които се насочват към надсеменника.
В извитите семенни каналчета се развиват сперматозоидите – мъжките полови клетки. Те имат т.н. хаплоиден хромозомен набор (хромозомния набор на човека е диплоиден – 46 хромозоми, хаплоиден – 23 хромозоми). При сливането на мъжката и женската полова клетка при оплождането, диплоидния хромозомен набор от 46 хромозоми се възстановява, като по този начин се предава наследствеността на новия организъм от двамата родители.
Хормоналносекреторната функция на тестиса се осъществява от т.н. Лайдигови клетки, които произвеждат тестостерон. Под влиянието на този хормон се развиват вторичните полови белези на мъжа.
Семепроводът е продължение на канала на надсеменника. Дължината му е около 50 см., сечението около 3 мм. Вследствие на силно развитата мускулатура той има сравнително твърда на пипане консистенция.
По протежението на семепровода се различават следните части:
* семенникова – къса, разполага се на задната повърхност на семенника
* фуникуларна – влиза в състава на семенната връв
* ингвинална – дълга около 4 см., и се разполага в слабинния (ингвинален) канал
тазова – разположена в кухината на малкия таз, преминавайки през простатната жлеза се съединява с пикочния канал.
Стената на семепровода е изградена от 3 слоя:
* лигавица
* мускулатура
* съединителна тъкан
Мускулния слой е изграден от 3 подслоя – външен и вътрешен надлъжен слой и среден – циркулярен. Съкращенията на надлъжната мускулатура създава вакуум, всмукващ сперматозоидите, а циркулярният чрез ритмични съкращения ги изтласква напред.
Семепроводът е главен резервоар на сперматозоидите – той ги освобождава по време на еякулация.
2. Каква е функцията на семенникът (тестисът)?
Основния хормон, секретиран от тестиса, е тестостеронът. Малки количества тестостерон се секретират и от яйчника, а сходни с неговото действие стероидни хормони (андрогени) се секретират от надбъбречната кора и у двата пола. От друга страна, тестисът секретира и малки количества естрогени.
Ефектите на тестостерона и на сходните с него стероидни хормони (андрогени) е повлияване на белтъчната синтеза и развитието на първичните и вторични полови белези. Тестостеронът стимулира и смъкването на тестиса в скротума.
Анаболният ефект върху белтъчната обмяна е второто важно действие на тестостерона и особено на някои негови синтетични аналози. Той стимулира синтезата на протеини предимно в мускулната и костната тъкан, с което увеличава мускулната маса и потенцира костния растеж.
Други ефекти на андрогенните хормони са увеличаване на броя и активността на мастните жлези в кожата и склонност към възпалителни процеси в тях (акне), оплешивяване.
При намалени или липсваща секреция на тестостерон промените в организма зависят от възрастта, когато са настъпили.
Кастрацията след пубертета не се отразява съществено върху способността за извършване на полов акт, въпреки известно намаляване на половото влечение. Вторичните полови белези също се запазват, вероятно поддържани от бъбречните андрогени.
Кастрацията преди пубертета задържа развитието на първичните и не дава възможност за поява на вторичните полови белези у мъжа. Такива индивиди се отличават с висок ръст, дълги крайници, телесно оформяне от женски тип, инфантилен пенис, висок и тънък глас и оскъдно окосмяване само в областта на пубиса и подмишниците – картина, типична за т.н. евнухоидизъм.
Повишената секреция на андрогени има клинично значение предимно за жените, но ако се развие преди пубертета – и за мъжете. В първия случай се развива маскулинизация (вирилизъм) с поява у жената на характерни за мъжа вторични полови белези (брада, мустаци, груб глас), а във втория – преждевременен пубертет или псевдопубертет.
:arrow:Ерекция
Ерекцията е рефлексно съдово явление, което се дължи на парасимпатикови импулси. Неговото биологично значение е да създаде възможност за имисио на половия член във влагалището на жената. Ерекцията се получава психогенно много преди коитуса и се дължи на интензивната вазоконгестия, която настъпва в продължение на няколко минути. В резултат се променя както дължината, така и дебелината на половия член, който се уголемява и втвърдява.
Механизмът на ерекцията не е напълно ясен.Смята се, че главният фактор за нейното настъпване е отпускането на на тонуса на артериалната стена поради вазодилатативния ефект на парасимпатикуса и настъпването на активна хиперемия в съдовете на пениса и кавернозните тела. Настаналата възбуда в половите центрове на хипоталамуса и лимбичната система се предава по гръбначния мозък до половия член, където се отделя азотен окис.Той предизвиква релаксация на гладката мускулатура. В артериите на пениса се намират особени уплътнения, т.нар. възглавнички на Ебнер. Те се отпускат и отварят път за обилно нахлуване на кръв в кавернозните тела. По всичко изглежда тук играят роля редица медиатори (например - фосфодиореза-5), инхибицията на които води до разширяване на кръвоносните съдове на половия член. Така, за да се осъществи ерекция е необходим сексуален стимул, който да повиши количеството на азотен окис, като ерекцията се засилва поради много забавеното му разграждане.
Допуска се, че заедно с активната хиперемия за осъществяването на ерекцията допринася и пасивната хиперемия, която настъпва поради опъване на мускулите на тазовото дъно, а може би и от препълнения пикочен мехур. С последното някои обясняват и сутрешната ерекция, но нейният механизъм вероятно е много по-сложен и е свързан с промените на вегетативния тонус по време на сън.
Паралелно с промените в кавернозните тела на пениса настъпват у аналогични явления и в кавернозните тела на уретрата и главичката на пениса. Уретралното кавернозно тяло обаче е много по-малко, поради което неговата ерекция е по-слаба, така че не затваря уретралния канал и не пречи на еякулацията. Главичката на члена набъбва, но все пак остава мека и подовно на възглавничка покрива и предпазва по време на коитус половия орган на мъжа, а и на жената от травми.
Стабилността на ерекцията по време на копулативния цикъл е променлива. Отклоняването на вниманието от несексулани дразнители може бързо и рязко да намали ерекцията, а продължаването на еротичното стимулиране отново да я възстанови.
По време на ерекцията семенното възвишение, което също има кавернозни тела, набъбва и стеснява семенния поток, като прегражда достъпа на урината в уретрата, както и преминаването на еякулат към пикочния мехур. Това се осигурява и от рефлексния спазъм а вътрешния сфинктер на пикочния мехур. По време на половата възбуда се активира секрецията на уретралните жлези на Cowper и на Littrei - т.нар. либидозна уретрорея (предсеменна течност). Обикновено този секрет е незабележимм но понякога той може да е обилен и да изтична като бистра безцветна капка. Секретът овлажнява гениталните органи и улеснява имисиото. В него обаче могат да се намират живи сперматозоиди и това да стане причина за неочаквано забременяване. При еротична стимулация скротумът се повдига нагоре.
:arrow: Еякулация
Еякулация е процесът на изхвърляне на семенна течност от пениса.
При хората еякулацията обикновено е съпровождана от оргазъм като резултат от сексуално възбуждане. Тя може да настъпи и спонтанно по време на сън (наречена нощна полюция), в резултат от стимулиране на простатата или понякога поради заболяване на простатата.
Еякулацията е рефлекс, който обикновено не може да бъде спрян, след като вече е започнал, без болезнено свиване. Има две фази: емисия и същинска еякулация. По време на емисията, двете тръбички, познати като vas deferens контрактират, за да изтласкат спермата от епидидимите (където тя е складирана) до ампулите в горния край на ваз деференс. Началото на емисията обикновено се усеща като момент, от който връщане назад няма. След това спермата минава през еякулаторните тръбички и се смесва с течности, идващи от семенните торбички, простатата и булбоуретралните жлези, за да образува семенна течност или еякулат. По време на същинската еякулация семнната течност се изхвърля през уретрата с ритмични контракции.
Силата и количеството еякулат се променят широко между различните индивиди. Една нормална еякулация може да съдържа от 2 до 15 мл (от половин чаена лъжичка до цяла супена лъжица), въпреки че най-често количеството е от 2 до 6 мл. Обемът на еякулата се влияе от времето, изминало от предходната еякулация (т.е. продължителността на еякулаторната абстиненция — въздържане от изпразване). След по-продължително въздържане се освобождават по-големи количества еякулат. Продължителността на стимулацията, водеща до еякулация, също може да повлияе на обема. Ненормално ниският обем се нарича хипоспермия.
Броят сперматозоиди в една еякулация също се променя широко в зависимост от много фактори като времето, изминало от предходната еякулация, средната температура на тестисите, силата и продължителността на сексуално възбуждане преди еякулацията, възрастта, нивото на тестостерона и общата плодовитост на индивида, както и общият обем на семенната течност. Необикновено ниския брой сперматозоиди се нарича азооспермия.
Еякулаторният рефлекс се причинява от симпатиковия дял на нервната система, докато ерекцията се причинява от парасимпатиковия дял на нервната система. Повечето мъже имат необходимост от забавяне от около половин час за възстановяване на способността за еякулация. През време на този рефракторен период е трудно или невъзможно да се получи ерекция, тъй като симпатичната нервна система неутрализира действието на парасимпатичната нервна система.
Има големи различия в продължителността на половото сношение преди настъпването на еякулация. Изследванията показват, че повечето мъже могат да забавят еякулацията не повече от 5 минути при активно тласкане. Малко са тези, които могат да еякулират донякъде по желание и да забавят еякулацията за час или повече по време на полово сношение.
Когато един мъж еякулира преди да го е пожелал, става дума за преждевременна еякулация. Ако един мъж не е способен да еякулира в рамките на някакъв приемлив интервал след продължителна сексуална стимулация, независимо от желанието да го направи, става дума за забавена еякулация или аноргазмия. Оргазъм, който не е придружен от еякулация се нарича сух оргазъм.Често случващи се сухи оргазми могат да бъде признак на увреждане на половите органи и е добре да се потърси професионална помощ.
Интересни факти
* Средно количество семенна течност при еякулация : 2 до 6 мл
* Среден брой еякулации за един живот : 7 200
* Средно количество на всичката еякулаця за един живот : 17 литра
* Средно количество калории в супена лъжичка сперма : 7
* Средна продължителност на оргазма : 4 секунди
:arrow: Сперма
Сперма или семенна течност е вещество, която се отделя от пениса на мъжа при еякулация. Спермата е основният преносител на мъжките полови клетки - сперматозоидите, произвеждани от тестисите. Тя е смес от овлажняващи вещества, отделени от жлезите на Купър, простатен секрет, хормони и сперматозоиди.
Нормалната човешка сперма е средно гъста течност с бял, до жълтеникав или пък леко синеещ цвят, с много специфична миризма. В нея се виждат бели ивици (резки) и части, които са по-скоро безцветни. Във въздушна среда много бързо губи своята гъстота. Видът и количеството на спермата са индивидуални и зависят от честотата на семеизпразване. При по-честа дейност на половите органи тя е светло бяла и гъста. При продължително въздържание спермата става по-жълтеникава. Обикновено за нормални стойности се приемат от 2 до 10 мл или от около половин чаена лъжица до цяла супена лъжица.
Спермата съдържа: 60% простатен секрет, само 2 до 5% сперматозоиди, както и фруктоза (която служи за енергийно депо на семенните клетки), тестостерон, цинк и други вещества помагащи на сперматозоидите за оплождане на яйцеклетката.
Сперма може да бъде отделена не само при оргазъм, но и при неволно семеизпразване, най-често през нощта или т. нар. нощна полюция, характерна за възрастта на пубертета.
Чрез спермата могат да се предават полово предаваните болести като СПИН, сифилис, гонорея, трипер и др. Рискът от това намялява само презервативът.
Оплодителните качества на спермата зависят от много фактори. Най-вече това е броят на сперматозоиди в грам семенна течност, които нормално трябва да бъдат над 10 милиона. За по-малки стойности ефект оказват стресът, влошената околна среда, носенето на тесни панталони, алкохолът, тютюнопушенето и наркотиците. За доказване на техният брой се прави медицинско изследване, наречено сперматоцитограма.
Сперматозоидите зреят за около 70 дни, което означава, че ако се предприемят мерки за подобряване качествата на оплождане, те няма да настъпят веднага. Трябва да се има предвид, че нормалната температура в „инкубатора“ за сперматозоиди – тестисите – е по-ниска от нормалната телесна температура с около 3-4 градуса. Ето защо тестисите са извън коремната кухина. Затова тесните панталони и гащи, всякакъв вид прегрявания като сауна, гореща вана, дълго стоене в седнало положение и др. влошават оплодителната способност на мъжките полови клетки.
:arrow:Хименът
Хименът (латински: hymen (думата идва от името на гръцкия бог на брака Хименей) е тънка ципа, стесняваща входа на влагалището при девствени момичета и жени. Той е гънка на влагалищната мукоза, която покрива входа на влагалището, без да го затваря напълно. Отделя се от малките лабии (на латински: labia minora pudendi s. nymphae) със sulcus nympho-hymenalis. Обикновено има едно отверстие. Различават се повече от 20 форми на химена, но по-често срещаните са :
* Hymen annularis - пръстеновиден химен — хименалният отвор е разположен почти централно
* Hymen semilunaris - полулунен химен — хименалният отвор лежи по-високо, така че долният ръб на химена е по-високо. Много честа форма.
* Hymen falciformis - сърповиден химен — липсва вентралната част на химена, така че хименалното отвърстие има формата на сърп.
* Hymen fimbriatus - краищата на химена са назъбени. Тази форма на химена има важно практическо значение, тъй като може да даде повод да се допусне неправилно станала дефлорация
* Hymen bifenestratus (septus) - хименът има два отвора, разделени най-често с разположена вертикално преградка
* Hymen cribriformis - решетъчен химен — има множество малки отворчета. Обикновено се налага разсичане на преградата.
* Hymen imperforatus s. atresia hymenalis — атрезия на химена, отворът му липсва. Това е рядко състояние, при което влагалището е затворено към външните полови органи. При първата менструация менструалната кръв не може да се оттече свободно навън и се натрупва във влагалището (на латински: haematocolpos), а в по-тежки случаи и в матката (на латински: haematometra). Това налага оперативното отваряне на химена.
Обикновено при първия полов акт хименът се разкъсва до основата на едно или няколко места. Когато хименът е много месест (hymen carnosus), той може да затрудни половия акт и при разкъсване да се получи по-силно кръвотечение. Когато е назъбен или широк и ненормално разтеглив, хименът може да не се разкъса при сношението. При първото раждане хименът се разкъсва така, че остават малки висулки (на латински: carunculae hymenales s. myrtiformes).
От задното съединение на малките срамни устни до основата на химена се намира малка ямка, наречена ладийна ямка (fossa navicularis)
:arrow: Клитор
Клиторът (латинкси: clitoris, от гръцката дума κλειτορις-малък хълм) е еректиращ се орган, част от външните женски полови органи (вулва - vulva s.pudendum femininum), състоящ се от две крачета и тяло. Двете крачета на клитора (crura clitoridis) са шуплести кавернозни тела, обвити със съединително-тъканна обвивка (albuginea) които при оргазъм набъбват. Те са разположени на нискоходящите, клонове на os pubis в основата на големите лабии (labia pudendi majora) и са прикрепени към периостта на костта. На долния край на симфизата двете крачета се сливат помежду си и образуват тялото на клитора (corpus clitoridis). Това е единично цилиндрично тяло, дълго 2-2,5 см (при ерекция 3-4 см), което е прикрепено към долния ръб на симфизата с lig. suspensorium и завършва със закръглен край, наречен главичка на клитора покрита от praeputium clitoridis, по чиято вътрешна страна има много мастни жлези, които отделят смегма (smegma clitoridis).
:arrow: Матка
* У нераждали жени формата на матката наподобява пясъчен часовник, а у раждали – круша. Различава се тяло на матката (corpus uteri), стеснение (isthmus uteri) и шийка(collum uteri или cervix uteri). Дълбочината на маточната кухина от външния отвор на цервикалния канал до дъното на матката е около 7 см у нераждали жени и 8 см у раждали.
* Матката лежи приблизително в средата на малкия таз между пикочния мехур и правото черво. Когато мехурът и ректумът са празни, оста на тялото ѝ при правостоящи жени има почти хоризонтална посока и сключва с оста на шийката отворен напред ъгъл (anteflexio uteri), не по-малък от 90 градуса. Освен това оста на цялата матка е наклонена спрямо проводната ос на таза напред (anterversio uteri), така че нормалното положение на матката е anterversio flexio. С предната си повърхност матката лежи върху пикочния мехур, а със задната се допира до правото черво и тънките черва. Шийката лежи перпендикулярно на задната влагалищна стена.
* Матката е подвижен орган, но с ясно изразена наклонност да запазва типичното си положение, което е резултат от действието на поддържащия (тазовото дъно) и удържащия (връзки на матката) матката апарат.
* Консистенцията на матката е твърдоеластична.
* Схематична рисунка на матката
* Тялото на матката (corpus uteri) представлява около две трети от цялата дължина на органа. Частта, която изпъква между местата на навлизането на яйцепроводните тръби, се означава като дъно на матката (fundus uteri). Областта, която включва местата на навлизането на яйцепроводите и местозалавянията на маточно-слабинната връв (lig. rotundum uteri) и на маточно-яйчниковата връв (lig. ovarii proprium), се нарича рог на матката.
* Стената на маточното тяло се състои от 3 слоя :
* Серозният слой (perimetrium) представлява покриващият матката перитонеум.
* Мускулният слой (myometrium) е средният и най-масивен. Съставен е от гладка мускулатура, която има структурата на решетка поради кръстосването на две спираловидни системи от мускулни влакна. Тези спираловидни системи могат да се сгъват и разгъват.
* Мукозата (endometrium) тапицира мускулния слой откъм маточната кухина. Тя е гладка, червена, с влажна повърхност, прирастната към подлежащата мускулатура, но строго ограничена от нея. Изградена е от цилиндрично-призматични епители, снабдени с движещи се в дистална посока ресни, от съединителнотъканна строма и от тръбести жлези, формирани от вдълбочаващи се в стромата повърхностни епители.
* Маточната мукоза на полово зрялата жена се намира в процес на постоянни изменения и заради това има различен хистологичен изглед в различните моменти на менструалния цикъл. При това на тези циклични промени е подложен почти изключително само повърхностният слой на ендометрия (функционалният слой – pars functionalis), докато основният слой (pars basalis) почти не участва в тях.
Това са няколко от най-важни термина използвани в Сексуалния живот.
Информация взета от книга. "Аз гинекологът" и www.wikipedia.com