Раздяла

[eclipse06]

Здравейте на всички.. Аз съм поредния човек, който излива душата си тук, но наистина вече много ми се събра и имам нужда да споделя с някой. Вече се чувствам тотално объркана, а в главата ми е някаква каша.

Наскоро се разделих с приятеля ми, с когото бяхме заедно близо от 6 месеца. (аз съм на 17, а той на 18 ) Това беше първата ми истински сериозна връзка. С това момче бяхме изключително близки, прекарвах времето си с него с голямо удоволствие и се стараех по всякакъв начин да бъда най-добрата за него, но без естествено да му огаждам за щяло и нещяло, тъй като и аз съм малко несломим характер. Правила съм сумати жестове към него, дребни неща, които в повечето случаи са го радвали, но понякога се отнасяше по-хладно към тях. Никога не съм полагала под съмнение любовта му, тъй като много пъти ми я е доказвал. Всичко във връзката ни беше оравновесено и никога не сме имали някакви съществени спорове, относно някаква непоносимост един към друг, а сме се карали главно заради пълните глупости. Проблемът беше единствено, че и двамата сме доста инатливи, както и понякога горделиви, а той на моменти повече, от колкото трябва. Но и той, както и аз сме правили компромиси. Обобщено, връзката се градеше на стабилна основа, имахме си уважението, отделно, че познавахме родителите си и роднините си.

И каква беше причината да се разделим. Тъй като той ми беше първия, както се досещате нямах особено голям опит в леглото, а и имаше проблеми в самото начало, всеки може да се досети от какво естество. Интимните ни контакти не бяха за възторг, но сме имали и добри такива. Отделно, че винаги сме се привличали и това никога не е представлявало проблем за нас.
И така, една вечер отивам да спя у тях, но нямах никакво настроение. Денят ми беше много тежък, а и имам проблеми вкъщи, които допълнително ме натоварват. Естествено не му споделих, тъй като не исках да развалям вечерта. Та накратко, всичко което се случи беше кошмарно и болезнено и се боя, че заради опита ми да се сдържам и да продължавам, без да се оплаквам, явно по някакъв начин му паднах в очите.. Не знам как. След този ден той ме изпрати сутринта до някъде и ме гледаше по много странен начин. Сбогувахме се и не се бяхме чували цял ден. След това 3 дена не ми се обади, а на четвъртия когато аз го потърсих, ми каза, че ме чакал аз да му се обадя. Разбрахме се да се видим на следващия ден, но когато той дойде му звънях сумати пъти и накрая като ми вдигна, ми заяви, че спи и че отново няма да се видим - да сме го оставили за "следващите дни". При което ми падна пердето пред очите, събрах всички неща, които ми е давал и му ги оставих в една кутия пред вратата. Не ме потърси дяла вечер, а ми се обади чак на следващия ден, за да ме попита защо съм му върнала нещата. Аз му отговорих, че му ги връщам, тъй като явно не иска да е смен и той не отрече. След това ми каза, че нещата не били същите вече и било по-добре да се разделим, но да си запазим добрите отношения, при което аз му казах, че не желая да поддържаме какъвто и да е контакт поне в скоро време. Не знам по каква причина започна да ми обеснява как не бил готов за сериозна връзка и като се знае какъв е карък, скоро няма да има такава. Пожелах му успех и това беше.
След няколко дена останових, че глобулската му карта, която ми беше дал да си говорим е в мен и нямаше как да не му се обадя, за да му кажа. Всъщност си търсех повод да го направя и това беше като златна възможност. Разбрахме се да видим следващите дни, за да му я върна, но така и не ми се обади в продължение на 1 седмица. През тази седмица вече бях започнала да свиквам без него и с помощта на приятелите ми бях започнала отново да се чувствам по-добре, докато едно друго бивше гадже не ми пусна мухата в главата, че ако искам да си го върна трябва да направя нещо и аз ест. лапнах въдицата и му пратих смс с въпрос кога ще си вземе картата. Не ми отговори. На следващия ден му се обадих. Пак не ми отговори. Държа да отбележа, че не съм от досадните гаджета, които нон стоп звънят на приятелите си. Давах му пълна свобода и му се обаждах само за да се оговаряме. Та дойде и днешния ден и вече напълно се бях отказала от идеята, че ще се оправят нещата между нас и се бях успокоила, когато ми звънна телефона и видях, че е той. Тъй като спях и той ме събуди може би съм звучала малко груба, но в крайна сметка се оговорихме за днес, вечерта да му се обадя като мога и да му занеса картата. Така и стана, обадих му се, но той... ест не ми отговори. Звъннах му час след това и пак същото. Ядосах се, тъй като това за мен си е чиста подигравка, дори да е вероятно да не ми отговаря, понеже спи, защото се е случвало и друг път. Но все пак е много грубо и несериозно след като си се оговорил с някой, да се покриеш или да не отговаряш. Написах му смс и му казах, че ако си иска картата да дойде да си я вземе, защото не съм длъжна да го търся като ненормална за да му я върна. Отговор нямаше и все още няма, но най-странното, което се случи беше, че най добрия му приятел ми писа, при положение, че не го беше правил до сега и ми задава някакви рутинни въпроси. Това ме навежда на мисълта, че явно са заедно и деднага ми изниква картина пред очите как си правят пълната гавра с мен. Не знам дали е така, тъй като до сега никога не е показвал неуважение към мен, но не знам какво да си мисля вече. Сигурно си правят кефа на мой гръб, а аз глупачката им се връзвам и страдам. Не знам как стоят нещата, само знам, че тъкмо когато всичко започна да се нарежда, пак се срина до основи. Пак съм в същото тъпо и отвратително състояние и пиша сълзливи истории само и само да го изкарам от себе си, защото не мога да се издържам така.
Едно нещо не разбирам. Защо когато дадеш всичко от себе си да някой, той накрая по най-долния начин се подиграва с теб. Наистина, не мога да си го обесня. Може би не бях достатъчно добра за него въпреки всичките ми усилия или може би прибързах, но не можах да изтърпя да ми мачкат по този начин достойнството.. Сега нито знам как да се чувстам, нито как да постъпя. Това ме разяжда отвътре, но какво да се прави, явно съм безсилна да сторя каквото и да е.

Благодаря на всички, които имаха търпението да прочетат това, признателна съм им. Знам, че съм написала роман, за което се извинявам, но предвид обстоятелствата бях принудена. Ще се радвам да чуя мнението ви, би бибо полезно за мен. Пожелавам това, което ми се случи, да не се случва на никой.

[DarkkGirll]

За въпроса ти "Защо когато дадеш всичко от себе си да някой, той накрая по най-долния начин се подиграва с теб." и аз незнам, и аз не мога да си го обесня. А пък за самия него знам, че сега ти е супер гадното, но в случая ти няма какво да направиш. Ако той те потърси за картата, може би евентуално ще си поговорите за случилото се. Но единствения ти вариант е да се опиташ постепенно да го забравиш и просто се опитай в повечето време от денонощието да си с приятели, или ума ти да е зает с нещо друго :) :) :) :)

[FuckedUp]

Защо направо не заебеш тая скапана карта и не спреш всякакъв контакт с него? Обясни ми.

[eclipse06]

Опитвам се, но просто явно наивната надежда в мен, че всичко ще се оправи не умира.. Наистина се старая да го откъсна от живота си, но винаги се появява някой или нещо, което ме спира. Или може би аз самата се спирам, не знам :(

[Shiny94]

Защо направо не заебеш тая скапана карта и не спреш всякакъв контакт с него? Обясни ми.

Защото може би го обича...

Мила, не бих могла да ти помогна по какъвто и да е начин, освен да ти пожелая да го преодолееш бързо и да намериш някой по-добър... Не се унижавай заради него, сигурна съм, че имаш надежда и дори да отричаш пред всеки и дори пред самата себе си(не знам дали е така, предполагам само), вътрешно искаш да сте заедно отново. Може би му трябва време да се осъзнае, но все пак ми се струва, че е минало достатъчно време и явно или вече не изпитва такива чувства като преди или е поредния незадоволен идиот. Не се самообвинявай в никакъв случай. Би трябвало той да разбере, че не може да си като някоя порно актриса, при положение, че ти е първи... Недей да го търсиш повече, но не се и карай с него, само ще му покажеш, че още ти пука и ще се унижиш... Излизай по-често с приятелки, ходи по купони, запознавай се с много хора, скоро ще срещнеш и други момчета... Първата раздяла е най-трудна, но поне си взимаш поука и се опитваш да не повтаряш грешките си, а именно да се доверяваш изцяло на някой...

[FuckedUp]

Опитвам се, но просто явно наивната надежда в мен, че всичко ще се оправи не умира.. Наистина се старая да го откъсна от живота си, но винаги се появява някой или нещо, което ме спира. Или може би аз самата се спирам, не знам :(

Не съм много с материала, ама не мога да разбера щом си толкова потъпкана и не се отнасят на сериозно от другата страна, защо въобще още се занимаваш? Това, че си наивна - наивна си 8-) Ако не проявяват интерес от другата страна няма смисъл да се занимаваш, само се измъчваш :) По-добре за теб. Бъди силна в такива ситуации. Не знам как повече да ти помогна, ако искаш да си попишем - драсни 1 лс.

[eclipse06]

Защо направо не заебеш тая скапана карта и не спреш всякакъв контакт с него? Обясни ми.

Защото може би го обича...

Мила, не бих могла да ти помогна по какъвто и да е начин, освен да ти пожелая да го преодолееш бързо и да намериш някой по-добър... Не се унижавай заради него, сигурна съм, че имаш надежда и дори да отричаш пред всеки и дори пред самата себе си(не знам дали е така, предполагам само), вътрешно искаш да сте заедно отново. Може би му трябва време да се осъзнае, но все пак ми се струва, че е минало достатъчно време и явно или вече не изпитва такива чувства като преди или е поредния незадоволен идиот. Не се самообвинявай в никакъв случай. Би трябвало той да разбере, че не може да си като някоя порно актриса, при положение, че ти е първи... Недей да го търсиш повече, но не се и карай с него, само ще му покажеш, че още ти пука и ще се унижиш... Излизай по-често с приятелки, ходи по купони, запознавай се с много хора, скоро ще срещнеш и други момчета... Първата раздяла е най-трудна, но поне си взимаш поука и се опитваш да не повтаряш грешките си, а именно да се доверяваш изцяло на някой...

Благодаря за съвета, смятам, че е много полезен. Това трудно ще стане, но ще направя всичко възможно по силите ми, да не се излагам повече като го търся. А относно приятели и купони - това правя в момента, но вечерите, в които съм сама, всичко е пак същото. Лекува, но не напълно. Наистина се надявам все някога да се намери човек, който да обикна така, както бях обикнала него.

[VaMpiRKaTaaa]

Защо когато дадеш всичко от себе си да някой, той накрая по най-долния начин се подиграва с теб.
Защото като даваш от себе си,накрая почва да те има за даденост.
Спри да се занимаваш с него.
И спри всякакъв контакт с него и приятлите му.
Покажи му,че не си глупачката за,която те има.

[eclipse06]

Защо когато дадеш всичко от себе си да някой, той накрая по най-долния начин се подиграва с теб.
Защото като даваш от себе си,накрая почва да те има за даденост.
Спри да се занимаваш с него.
И спри всякакъв контакт с него и приятлите му.
Покажи му,че не си глупачката за,която те има.

Това е, че не знам дали ще се сдържа ако ме потърси отново. На себе си съм си казала, че по никакъв повод за нищо няма да го търся, но ако той го направи.. тогава не знам какво бих направила.

[saskou]

Опитвам се, но просто явно наивната надежда в мен, че всичко ще се оправи не умира.. Наистина се старая да го откъсна от живота си, но винаги се появява някой или нещо, което ме спира. Или може би аз самата се спирам, не знам :(
Изливай си мъката, но си взимай решенията самичка, МОЛЯ ТЕ. :-o

[Fiction7577]

Ъъъъъ, определено този те ебава.

Очевидна причина няма, може би като такава е възможно да се посочи простотията му и огромната липса на сиво вещество.

Извинявай, сигурно го обичаш и не ти е приятно да го чуеш, но според мен е така.

Защо просто не изговориш скапаните минути от глобулската карта с приятели, а пък ако случайно той в последствие ти звъни, че си я иска, не му вдигай и ти.

Сори ама при положение, че ти е първият, знае колко много е означавал за теб, да си прави подобни гаври е наистина унизително - (и какво ли още не).

Днеска е така за картата, утре за какво ще те пре*бе?

Тегли му една майна и да се свършва.

[eclipse06]

Опитвам се, но просто явно наивната надежда в мен, че всичко ще се оправи не умира.. Наистина се старая да го откъсна от живота си, но винаги се появява някой или нещо, което ме спира. Или може би аз самата се спирам, не знам :(
Изливай си мъката, но си взимай решенията самичка, МОЛЯ ТЕ. :-o

Никой не кара точно ТИ да ми ги взимаш, така че остави на мен РЕШЕНИЕТО кой да ми взима решенията ^^

[mrazqkindergarten]

Аз на твое място щях да ида до тях направо и да се приключат нещата, но тъй като ти каза, че гордостта ти идва малко в повече, не знам какво да те посъветвам.. А да чакаш той сам да се сети да звънне за картата ми се струва като да чакаш писмо от мъртвец от това, което прочетох.

П.П Поздравления за грамотното писане, не ми стана досадна историята и това спомогна.

[saskou]

Опитвам се, но просто явно наивната надежда в мен, че всичко ще се оправи не умира.. Наистина се старая да го откъсна от живота си, но винаги се появява някой или нещо, което ме спира. Или може би аз самата се спирам, не знам :(
Изливай си мъката, но си взимай решенията самичка, МОЛЯ ТЕ. :-o

Никой не кара точно ТИ да ми ги взимаш, така че остави на мен РЕШЕНИЕТО кой да ми взима решенията ^^
Извинявам се тогава, че се опитах да ти помогна. Щом не ти пречи.... Успех!

[eclipse06]

Ъъъъъ, определено този те ебава.

Очевидна причина няма, може би като такава е възможно да се посочи простотията му и огромната липса на сиво вещество.

Извинявай, сигурно го обичаш и не ти е приятно да го чуеш, но според мен е така.

Защо просто не изговориш скапаните минути от глобулската карта с приятели, а пък ако случайно той в последствие ти звъни, че си я иска, не му вдигай и ти.

Сори ама при положение, че ти е първият, знае колко много е означавал за теб, да си прави подобни гаври е наистина унизително - (и какво ли още не).

Днеска е така за картата, утре за какво ще те пре*бе?

Тегли му една майна и да се свършва.

Нямам никакво намерение да ползвам картата, така че ще е голямо облекчение ако си я вземе, тъй като тя е единственото нещо, което по някакъв начин би могло да ме свърже с него вече. Щом се освободя от отговорността, че трябва да му я върна, някак си ще ми е по-спокойно. Поне така смятам. Именно затова реших да му върна всички неща, които ми е давал, за да знам, че не му дължа нищо вече. Моя си логика, а колко е така, кой да ти каже :) Иначе да, мисля, че му е пределно ясно колко много значи за мен и точно за това се е стигнало до там, че да ме разиграва. Единственото, което не знае е, че това няма да трае вечно. Може би в момента съм объркана, тъй като емоциите контролират мислите и решенията ми, но с времето и те ще изчезнат. Тогава се надявам да успея да продължа напред. Благодаря, че изказа мнението си. Всяко едно е от изключителна важност за мен, тъй като винаги чуждото мнение е по-обективно от твоето собствено.

[eclipse06]

Опитвам се, но просто явно наивната надежда в мен, че всичко ще се оправи не умира.. Наистина се старая да го откъсна от живота си, но винаги се появява някой или нещо, което ме спира. Или може би аз самата се спирам, не знам :(
Изливай си мъката, но си взимай решенията самичка, МОЛЯ ТЕ. :-o

Никой не кара точно ТИ да ми ги взимаш, така че остави на мен РЕШЕНИЕТО кой да ми взима решенията ^^
Извинявам се тогава, че се опитах да ти помогна. Щом не ти пречи.... Успех!

Ами откъдето и да го погледнеш в крайна сметка аз ще си взема решението, така че за какво изобщо говорим?

[bratignat]

Девойче, този тип дори не ти е казал причината, поради, която е насран и не ти казва в очите, че къса с теб. Явно, е че си влюбена все още в него въпреки всичко това, но поне спаси себе си - ще те върти жестоко ако с еопиташ да се съберете отново.

[eclipse06]

Девойче, този тип дори не ти е казал причината, поради, която е насран и не ти казва в очите, че къса с теб. Явно, е че си влюбена все още в него въпреки всичко това, но поне спаси себе си - ще те върти жестоко ако с еопиташ да се съберете отново.

На мен причините са ми пределно ясни - не вървеше интимния живот напоследък, често бях под напрежение, което може да се е отразило на държанието ми и накрая постъпката ми, когато му върнах всички неща. Всичко е комплексно, не изключвам да е имало и други причини. А и самата му реакция беше защитна след това, което направих, поне като се поставя от неговата страна. Но ако наистина държеше на мен, предполагам поне щеше да направи някакво усилие за да се изгладят нещата, но той не е инициативен. Това съм го разбрала от много време насам, съдейки по нашата връзка и това, което ми е разказвал за предишните му връзки. Та цялото това притеснение от моя страна е, защото се чувствам виновна, че аз съм го подтикнала да постъпи така с импулсивните ми действия. И да, може и да не си заслужава да се съберем отново, не мога да предвидя как би се държал, но самата мисъл какво е могло да стане, ако не бях постъпила така, ме изгаря.. Не ми дава мира.

[valdesbg]

Здравей :)

Така като гледам... сама си стигнала до правилния път и от съвети не се нуждаеш. Нуждаеш се от подкрепа или поне кураж да извървиш пътя докрай.

Какво имам предвид - тая карта е единственото, което ви свързва. Просто я извади от апарата и я остави на бюрото ти, или в портмонето ти или където искаш. Въпроса е да не може да те намери на нея.

Ако толкова желае да си върн картата, предполагам ти има другия телефон, има ти и адреса - ще те потърси. Ако има топките за това де.

Щото на мен също ми изглежда че нещо те мотае пича. Само не знам защо използва толкова женски оправдания. А доколкото помня от това, което сме си писали преди... си супер свястно момиче. Та не вярвам да си го заслужила.

И така.. съвета си го казах.. мнението също :)

Честит празник, иначе :)

[eclipse06]

Здравей :)

Така като гледам... сама си стигнала до правилния път и от съвети не се нуждаеш. Нуждаеш се от подкрепа или поне кураж да извървиш пътя докрай.

Какво имам предвид - тая карта е единственото, което ви свързва. Просто я извади от апарата и я остави на бюрото ти, или в портмонето ти или където искаш. Въпроса е да не може да те намери на нея.

Ако толкова желае да си върн картата, предполагам ти има другия телефон, има ти и адреса - ще те потърси. Ако има топките за това де.

Щото на мен също ми изглежда че нещо те мотае пича. Само не знам защо използва толкова женски оправдания. А доколкото помня от това, което сме си писали преди... си супер свястно момиче. Та не вярвам да си го заслужила.

И така.. съвета си го казах.. мнението също :)

Честит празник, иначе :)

Валдес, много ми е приятно и от части вече малко гузно, че пак взимаш големите ми малки проблеми предвид. С особено голямо доверие гледам на това, което казваш и предполагам си прав. В действителност нищо друго не ми остава освен да чакам да си вземе въпросната карта. Отдавна съм я изкарала от употреба, така че поне в това отношение явно съм направила и аз нещо правилно. Благодаря за комплимента и за пожеланието, а пък аз от своя страна на теб мога да ти пожелая (което си е и за мен пожелание) да не ти се налага повече да се занимаваш с проблемите ми ^^

[valdesbg]

Като допълнение мога да ти напомня старата, вулгарна но много вярна приказка:

"Ако баба беше мъжка...
дядо щеше да пъшка..."

И надеждата на пияча "Ако морето беше от бира... ей тва няма изпиване бе..."

Другото което е мисля че нямаш машина на времето.. така че е безсмислено да се терзаеш "какво би станало ако" - квото и да е можело да стане - вече не може.

Нека се придържаме към реалността и фактите, които са пред лицето ни. А именно:
разделили сте се, пича не знае какво и как иска, не знае и защо го иска.

И ти се чудиш как да му намериш оправдание, за да се нагърбиш с цялата отговорност за това че сте скъсали. И видиш ли пича е жертва. Да, жертва е.. на собствената си неувереност.

А при това положение аз да попитам - как може само ти да си виновна? Нали сте били двама в тая връзка :)

[saskou]

Опитвам се, но просто явно наивната надежда в мен, че всичко ще се оправи не умира.. Наистина се старая да го откъсна от живота си, но винаги се появява някой или нещо, което ме спира. Или може би аз самата се спирам, не знам :(
Изливай си мъката, но си взимай решенията самичка, МОЛЯ ТЕ. :-o

Никой не кара точно ТИ да ми ги взимаш, така че остави на мен РЕШЕНИЕТО кой да ми взима решенията ^^
Извинявам се тогава, че се опитах да ти помогна. Щом не ти пречи.... Успех!

Ами откъдето и да го погледнеш в крайна сметка аз ще си взема решението, така че за какво изобщо говорим?
Говорих за това, колко е трудно да слушаш себе си. Ти сама каза.... Някой си твой, бивш ти казал, че трябва да му се обадиш и ти хоп, обаждаш му се. Защо? Аз смятам, че това е едно от решенията, които в живота ни трябва да взимаме сами. За мен, ти си малка ако не на години, то умствено. Дано един ден да разбереш, че истинският ти приятел е твоето аз.

[eclipse06]

Говорих за това, колко е трудно да слушаш себе си. Ти сама каза.... Някой си твой, бивш ти казал, че трябва да му се обадиш и ти хоп, обаждаш му се. Защо? Аз смятам, че това е едно от решенията, които в живота ни трябва да взимаме сами. За мен, ти си малка ако не на години, то умствено. Дано един ден да разбереш, че истинският ти приятел е твоето аз.

Благодаря за оценката, надявам се да не се разстроиш много, ако не я взема предвид :)

[eclipse06]

А при това положение аз да попитам - как може само ти да си виновна? Нали сте били двама в тая връзка :)

Обвинявам себе си, тъй като виждам нещата от собствената си гледна точка. Търся нещата, които аз съм направила, за да предизвикам проблема. Понеже не обичам да хвърлям топката на някой друг, най-често вината пада върху мен :)

[djipsito]

По тва което чета, виждам че малко или много си приличаме с теб.
Същите въпроси съм си ги задавала и аз, както и всички тук, които се сблъскват за пръв път с нещо такова.
Не мисли за това какво е можело да стане, радвай се, че е имало нещо, дори да не се е получило. Виждаш ми се достатъчно умна, и мисля, че знаеш, че няма винаги да се получава така както на нас ни се иска.
Не се връщай назад, не хвърляй вината изцяло на себе си, въпреки че е много хубаво това, че не бързаш да обвиняваш другия, за да излезеш ТИ "чиста" от цялата работа.
Направила си това, което си счела за правилно, това е важното. Избора е твой и винаги ще бъде и не трябва да съжаляваш. Сама каза, че той ако е искал да се изгладят нещата и той щеше да направи нещо, а както виждаш няма топки дори да поговори с теб, а те отбягва.
Опитът от тази връзка много ще ти помага при следващите ти връзки, гледай положително на нещата. Въпросът "ЗАЩО" накрая винаги увисва, просто трябва да се научиш да не му обръщаш внимание, защото някои неща не могат да се обеснят и не трябва да се обесняват... те просто са там. Колкото и да сме любопитни...
Най-важното е да не се обвиняваш и да не се самосъжаляваш. Колкото повече го мислиш, по-бавно ще ти мине.

[valll]

милата :( виж, не се обвинявай, не мисля, че проблемът е в теб, макар, че за края на една връзка вина винаги имат и двете страни. според мен си направила много и за връзката ви и за това да се съберете отново. ако наистина сексуалният ви живот е в основата на раздялата ви, това означава, че просто той не е момче, което си заслужава. моя приятел не ми беше пръв, но преди него само веднъж бях правила секс и в началото и аз бях малко сдървена и не се справях, но това не го отблъсна, даже му хареса, че той е човекът, който допускам толкова близо до себе си. според мен така е трябвало да бъде и между вас. наистина не виждам като чета къде е бил проблемът, но не му прави чест сега да се държи така с теб и да те държи в неведение. според мен трябва да го забравиш. ти си направила възможното, но той не поема....за напред само те съветвам да се научиш да споделяш, не като все едно си на психоаналитик, но когато нещо те тормози сподели с половинката си, защото иначе той и да иска няма как да ти помогне. успех мила :)

[VaMpiRKaTaaa]

Защо когато дадеш всичко от себе си да някой, той накрая по най-долния начин се подиграва с теб.
Защото като даваш от себе си,накрая почва да те има за даденост.
Спри да се занимаваш с него.
И спри всякакъв контакт с него и приятлите му.
Покажи му,че не си глупачката за,която те има.

Това е, че не знам дали ще се сдържа ако ме потърси отново. На себе си съм си казала, че по никакъв повод за нищо няма да го търся, но ако той го направи.. тогава не знам какво бих направила.
Дай си малко воля.
Само слабите хора казват ''не мога''.

[eclipse06]

По тва което чета, виждам че малко или много си приличаме с теб.
Същите въпроси съм си ги задавала и аз, както и всички тук, които се сблъскват за пръв път с нещо такова.
Не мисли за това какво е можело да стане, радвай се, че е имало нещо, дори да не се е получило. Виждаш ми се достатъчно умна, и мисля, че знаеш, че няма винаги да се получава така както на нас ни се иска.
Не се връщай назад, не хвърляй вината изцяло на себе си, въпреки че е много хубаво това, че не бързаш да обвиняваш другия, за да излезеш ТИ "чиста" от цялата работа.
Направила си това, което си счела за правилно, това е важното. Избора е твой и винаги ще бъде и не трябва да съжаляваш. Сама каза, че той ако е искал да се изгладят нещата и той щеше да направи нещо, а както виждаш няма топки дори да поговори с теб, а те отбягва.
Опитът от тази връзка много ще ти помага при следващите ти връзки, гледай положително на нещата. Въпросът "ЗАЩО" накрая винаги увисва, просто трябва да се научиш да не му обръщаш внимание, защото някои неща не могат да се обеснят и не трябва да се обесняват... те просто са там. Колкото и да сме любопитни...
Най-важното е да не се обвиняваш и да не се самосъжаляваш. Колкото повече го мислиш, по-бавно ще ти мине.

Благодаря ти! Съветите ти са много ценни и непременно ще ги взема под внимание. А относно обвиняването е някак си неизбежно да го няма, но важното е въпреки, че го има да намеря накакъв вътрешен покой.

[eclipse06]

милата :( виж, не се обвинявай, не мисля, че проблемът е в теб, макар, че за края на една връзка вина винаги имат и двете страни. според мен си направила много и за връзката ви и за това да се съберете отново. ако наистина сексуалният ви живот е в основата на раздялата ви, това означава, че просто той не е момче, което си заслужава. моя приятел не ми беше пръв, но преди него само веднъж бях правила секс и в началото и аз бях малко сдървена и не се справях, но това не го отблъсна, даже му хареса, че той е човекът, който допускам толкова близо до себе си. според мен така е трябвало да бъде и между вас. наистина не виждам като чета къде е бил проблемът, но не му прави чест сега да се държи така с теб и да те държи в неведение. според мен трябва да го забравиш. ти си направила възможното, но той не поема....за напред само те съветвам да се научиш да споделяш, не като все едно си на психоаналитик, но когато нещо те тормози сподели с половинката си, защото иначе той и да иска няма как да ти помогне. успех мила :)

Ами това е, че не съм сигурна дали наистина сексуалния живот е в основата или нещо друго и въпроси от това естество ме човъркат. Чувствам се малко в неведение. А относно споделянето, мисля, че от моя страна нямаше проблеми в това отношение. Той знаеше какво се случва и му казвах как се чувстам, докато в началото не беше така. След направена забележка от негова страна, започнах по-свободно да му споделям и да се отварям към него, но имам чувството, че това ми изигра лоша шега. Като чели повече го интересувах, когато бях по-потайна. А за въпросната вечер, когато бях у тях, единствено тогава му спестих проблемите ми, защото напоследък много го бях занимавала с тях и реших да не развалям вечерта. Още една допусната грешка, която ми излезна солена, но какво да се прави. Благодаря, че ми влизаш в положението и съм напълно съгласна с частта за споделянето :)

[eclipse06]

Дай си малко воля.
Само слабите хора казват ''не мога''.

Да, това ще трябва да направя. Страх, нестрах ще вървя срещу течението, пък да става каквото има да става :)

[valll]

в такъв случай просто продължи напред. според мен си много обективна като гледаш в миналото, защото повечето момичета биха се описали като света вода. и наистина не се връщай назад, просто продължи. в крайна сметка споделянето не се отнася само за теб. щом и той е бил достатъчно потаен, за да не знаеш коя е причината за раздялата ви. продължи. той не мисли, че трябва да ти обяснява, защо тогава ти да се измъчваш?