Charismatica
03-08-2011, 12:10
(още няма заглавие :о )
Началото
Това е моята история. Казвам се Сам. Работя за правителството и съм част от секретен проект за развиване на човешките способности. Нямам право да разказвам на никой за този проект , а също така ми е забранено да демонстрирам силата ,която придобих по време на експеримента. С две думи достигнах нивото на свръхчовек. Не знам какви планове имаха за мен , но всеки ден изпробваха уменията ми и ме подлагаха тестове. Не зная до кога щеше да продължи всичко това, и сигурно щях да живея по този начин, ако не бе дошъл онзи ден. Денят ,в който всичко се промени и разбрах каква е истинската ми цел. Мислех , че съм единственото „опитно зайче“ , ала грешах.
Имаше и други. Разбрах го , когато се натъкнах съвсем случайно на една тайна стая с няколко болнични легла. Картинката не беше от най-приятните, затова няма да я описвам с подробности. На едното легло лежеше някакво момче с доста болнав вид. Щом усети присъствието ми се втренчи в мен.
- Кой си ти? И ти си един от тях, нали? Не ме наранявай, моля те. Вече ми причиниха достатъчно.- момчето пребледня и започна да се дави от внезапна кашлица
- Хей, успокой се. Няма да ти сторя нищо. Самият аз съм експеримент.
- Сам? Ти ли Сам , за когото толкова говорят ? Слушай ме , най-добре изчезвай оттук докато имаш този шанс.-думите му отново бяха прекъснати от кашлицата
-Какво ти е?- попитах го
Умирам. Поредният неуспешен експеримент като всички преди мен. Никой не е издържал на опитите.... освен теб. Ти си еволюция на човешката раса. Ти си уникален. Затова си им толкова нужен. Чрез теб те могат да имат всичко.
Чакай, чакай. Онези с белите престилки изобщо не са ми споменавали такива неща. Доколкото си спомням не съм виждал такива неща и в договора , когато дойдох . Не трябваше ли този експеримент да е само с хора, които го желаят?
Дълбоко в себе си знаеш , че и ти не искаш да си тук. Тук няма доброволци, а само интереси. По някакъв начин са успели да те привлекат.
Щом си тук значи, че те са искали да си тук , а не ти...- момчето спря и в очите му прочетох ужас. Доктор Франкен бе влязъл и ни гледаше подозрително , ала изглежда не бе чул разговора .
-Сам, какво правиш тук? Тази стая е с висока степен на секретност.
-Не видях никакви пречки да вляза. А и кой ще ме спре? Все пак от няколко месеца това е моят дом. Реших да го поразгледам.
-Не се прави на умник. Знаеш , че не бива да влизаш в стаи , в които нямаш
работа, нали?
Ще те помоля да излезеш и двамата да забравим , че това се е случило. Знаеш , че наказанията не са никак леки.- старчето беше прав. Налагаше се да отстъпя , затова погледнах за последен път момчето и излязох. Какво ли щяха да му сторят? Умората не ми позволи да мисля повече и се прибрах в стаята си. Последните мисли и впечатления се изгубиха в съня ми.
Глава втора
Някъде около 8 сутринта...
Събудих се от необичаен шум. Сякаш в съседната стая имаше много хора ,които разпалено обсъждаха нещо на много висок тон , а предвид изострените ми сетива не можех да спя -все едно бяха до мен и ми викаха в ухото. Нямах избор , трябваше да ги изтърпя докато млъкнат и ме оставят да спя. Не желаех да ги подслушвам , ала беше неизбежно.
„-Ами , ако и този път е неуспешно? Вложихме прекалено много средства , а проклетите хора не издържат опитите. 2000 експеримента и само един положителен от тях.“
„-Длъжни сме да опитаме. Усещам , че имаме още един необикновен индивид.
А индивиди с такива показатели се срещат изключително рядко.“
„- Държавата намали средствата ни. Все по-малко прикритие ни остава. Този експеримент трябва да е успешен, не можем да си позволим нов провал. С оглед на положението това може да се окаже последният ни шанс.“
„- Добре тогава. Пригответе флуидите. Започваме след час.“
Разговорът приключи, ала след това което чух изобщо не ми се спеше. Бях изумен... 2000 експеримента?! Но как не съм видял никой . Денонощно съм тук. Няма как да са ги скрили.. но все пак вчера видях един и то съвсем случайно. Тази работа изобщо не ми харесваше.
Началото
Това е моята история. Казвам се Сам. Работя за правителството и съм част от секретен проект за развиване на човешките способности. Нямам право да разказвам на никой за този проект , а също така ми е забранено да демонстрирам силата ,която придобих по време на експеримента. С две думи достигнах нивото на свръхчовек. Не знам какви планове имаха за мен , но всеки ден изпробваха уменията ми и ме подлагаха тестове. Не зная до кога щеше да продължи всичко това, и сигурно щях да живея по този начин, ако не бе дошъл онзи ден. Денят ,в който всичко се промени и разбрах каква е истинската ми цел. Мислех , че съм единственото „опитно зайче“ , ала грешах.
Имаше и други. Разбрах го , когато се натъкнах съвсем случайно на една тайна стая с няколко болнични легла. Картинката не беше от най-приятните, затова няма да я описвам с подробности. На едното легло лежеше някакво момче с доста болнав вид. Щом усети присъствието ми се втренчи в мен.
- Кой си ти? И ти си един от тях, нали? Не ме наранявай, моля те. Вече ми причиниха достатъчно.- момчето пребледня и започна да се дави от внезапна кашлица
- Хей, успокой се. Няма да ти сторя нищо. Самият аз съм експеримент.
- Сам? Ти ли Сам , за когото толкова говорят ? Слушай ме , най-добре изчезвай оттук докато имаш този шанс.-думите му отново бяха прекъснати от кашлицата
-Какво ти е?- попитах го
Умирам. Поредният неуспешен експеримент като всички преди мен. Никой не е издържал на опитите.... освен теб. Ти си еволюция на човешката раса. Ти си уникален. Затова си им толкова нужен. Чрез теб те могат да имат всичко.
Чакай, чакай. Онези с белите престилки изобщо не са ми споменавали такива неща. Доколкото си спомням не съм виждал такива неща и в договора , когато дойдох . Не трябваше ли този експеримент да е само с хора, които го желаят?
Дълбоко в себе си знаеш , че и ти не искаш да си тук. Тук няма доброволци, а само интереси. По някакъв начин са успели да те привлекат.
Щом си тук значи, че те са искали да си тук , а не ти...- момчето спря и в очите му прочетох ужас. Доктор Франкен бе влязъл и ни гледаше подозрително , ала изглежда не бе чул разговора .
-Сам, какво правиш тук? Тази стая е с висока степен на секретност.
-Не видях никакви пречки да вляза. А и кой ще ме спре? Все пак от няколко месеца това е моят дом. Реших да го поразгледам.
-Не се прави на умник. Знаеш , че не бива да влизаш в стаи , в които нямаш
работа, нали?
Ще те помоля да излезеш и двамата да забравим , че това се е случило. Знаеш , че наказанията не са никак леки.- старчето беше прав. Налагаше се да отстъпя , затова погледнах за последен път момчето и излязох. Какво ли щяха да му сторят? Умората не ми позволи да мисля повече и се прибрах в стаята си. Последните мисли и впечатления се изгубиха в съня ми.
Глава втора
Някъде около 8 сутринта...
Събудих се от необичаен шум. Сякаш в съседната стая имаше много хора ,които разпалено обсъждаха нещо на много висок тон , а предвид изострените ми сетива не можех да спя -все едно бяха до мен и ми викаха в ухото. Нямах избор , трябваше да ги изтърпя докато млъкнат и ме оставят да спя. Не желаех да ги подслушвам , ала беше неизбежно.
„-Ами , ако и този път е неуспешно? Вложихме прекалено много средства , а проклетите хора не издържат опитите. 2000 експеримента и само един положителен от тях.“
„-Длъжни сме да опитаме. Усещам , че имаме още един необикновен индивид.
А индивиди с такива показатели се срещат изключително рядко.“
„- Държавата намали средствата ни. Все по-малко прикритие ни остава. Този експеримент трябва да е успешен, не можем да си позволим нов провал. С оглед на положението това може да се окаже последният ни шанс.“
„- Добре тогава. Пригответе флуидите. Започваме след час.“
Разговорът приключи, ала след това което чух изобщо не ми се спеше. Бях изумен... 2000 експеримента?! Но как не съм видял никой . Денонощно съм тук. Няма как да са ги скрили.. но все пак вчера видях един и то съвсем случайно. Тази работа изобщо не ми харесваше.