житейският избор на рамадан

[rokata555]

някои ще ми даде ли литературно съчинение на > какъв е житейският избор на рамадан „ДЕРВИШОВО СЕМЕ” трябва ми до 2 часa

[VaMpiRKaTaaa]

ТРАГИЧНИЯТ ВЪЗЕЛ НА ЛЮБОВТА И ОМРАЗАТА В ЧОВЕШКАТА ДУША

Драматичната изповед на героя от разказа на Николай Хайтов -Дервишово семе, провокира у читателя размисли върху ролята на съдбата и хуманните ценности в човешкия живот. В монологичната форма на повествованието убедително звучи споделената мъка, наслоявана през един дълъг житейски път. В съдбата на главния герой откриваме трагизма на изпепелената човешка душа, устремена изначално към щастието, но принудена да премине от рая на споделената любов към ада на болката и омразата, за да достигне до момента на пречистването, като стори добро на най-големия си враг.

В повествованието си Хайтов тръгва от мотивите за рода и родовите ценности, но набелязва като избор на основен драматичен конфликт съдбовните превратности на любовта и омразата вътре в душата на човека като индивид, част от родовата общност, но и личност, независима по отношение на емоционалния си избор. Сърдечните чувства се оказват водещ мотив при определяне на човешката участ. Сърцето е господар на времето. То е символен израз на емоционалните преживявания. Героят на разказа споделя: Сетне какво се случи, мина ей оттука, през сърцето го прекарах!

Изборът, който сърцето прави, е доминантен и предопределя поведението и възприятията на Рамадан, както и взаимоотношенията му с другите герои. Омразата се ражда там, където е било определено място за любовта и нейната митична сила. Тя изригва и залива всичко по пътя си. Под пепелта й се оказват реалните ценности в битието на човека - семейство, деца, дом, плодовете на труда. Рамадан е дълбоко наранен в най-съкровените си чувства и пориви: ... то, сърцето, се набивало, набивало и когато изведнъж го дръпнаха да се развие, отскубнаха ми го заедно с корена. Щастието е част от житейския кръговрат. Отнето, то нарушава хармонията и животът спира. Съдбовната нишка е прекъсната. Нито в моралните закони, нито в религиозните догми може да се намери оправдание за стореното зло. А Рамадан го измерва дълбоко в сърцето си. И там открива само омраза, която разпалва адски огньове и която времето не успява да угаси: Чучело видял ли си натъпкано със слама?... Моята слама беше злото!... Злото, дето щеше да направя на Руфатя. То ми беше все в акъла. И под халището, и на къра. И денем, и нощем... Вътрешният ад на Хайтовия герой разрушава и духа, и тялото му, отнема жизнените му сили. Приливите на омраза се готвят да унищожат дори най-значимото за родовата традиция възможността да се продължи Дервишовия род: ... най-сетне сламата в чучелото се подпали, треска ме затресе и се разболях. Тогава дедо се у плаши. Не за мене, а за Дервишовото семе. Драмата на човешката личност, подложена на силно изпитание от обстоятелствата, е голяма. Без значение са чувствата и преживяванията на човешкия индивид, същността на болката и страданието му. Животът е предопределен от една извечна функция на универсалното битие и за нея се грижи старейшината на рода. Затова и Рамадан разбира Коя? Каква? е избрана да бъде негова жена чак вечерта. Ритуалните детайли не са от особено значение: Припял ни беше ходжата, притупал ни беше тъпанът ... Оказва се все пак, че интересът към другия в този наложен съюз е жив и изненадата радва сърцето на младото момче.

Любовта се ражда най-напред с красотата на момичето:,,... видех момиче като пеперудка, бяла като мляко, със замиглени очета, ей такива! Всичко започва като игра, в която неусетно се завързват сърцата на Рамадан и Силвина. Чистотата на чувствата
http://www.referati.org/nikolai-haitov-dervishovo-seme-tragichniqt-vyzel-na-liubovta-i-omrazata-v-chovekshata-dusha/8187/ref

[VaMpiRKaTaaa]

http://izkustvoto.com/content/view/957/68/
Творбата”Дервишово семе”е част от сборника”Диви разкази”, като въвежда читателя в яркия и необятен свят на българската литература. В него авторът разкрива един изключително важен проблем пред младите хора от 19 век, а това е продължаването на рода. Проблемите, пресъздадени в разказа са характерни и в нашето време, въпреки че съвременните хора имат силата да се борят. Със своето майсторство Николай Хайтов се стреми да изобрази света такъв, какъвто е бил, за да може да послужи за урок на бъдните поколения.
Разказът поставя сериозни въпроси, свързани с рода и формирането на индивида, на които младият човек трябва да се подчини. Противоречието на законите на рода и утвърждаването на личността поражда драмата в творбата. Основният конфликт – това е сблъсъкът между старо и ново, природата като първичното и цивилизацията. Проблемите в разказа са много. Тяхното начало се поставя още със започването на творбата. Дядото решава, че трябва да задоми своя внук, защото неговата жена е с болна ръка и не може да върши къщната работа. На първо място стои грижата за семейството, но не по- маловажно значение има и продължението на рода. Това са законите и не може истинският син на Родопа да не им се подчини. Възрастните са тези, които трябва да решат съдбата на младите. Тяхната воля е по -силна от тази на отделния човек. Непреодолими са обаче и законите на любовта. Повелите на сърцето подреждат вътрешния свят на човека и чертаят бъдещия му живот, но когато към тези планове се присъединят външни до този момент хора, щастието си отива завинаги. Такъв е развоят на събитията в “Дервишово семе”.

Разказът започва много просто: ”Тоя възел, да ти кажа, много отдалече се завърза”, а това предвещава скорошното започване на проблеми. Още в началото читателят опознава неписаните родови закони и вписването на човека в тях. Продължаването на рода е най – голямото признание за човека, защото той трябва да остави диря след себе си. Дядото е загрижен да не пресъхне неговия род, но не се замисля за чувствата на Рамадан. Той е обикновено селско момче, на което се е наложило да се справи с перипетите на живота още преди да е пораснал. Страданието го съпътства още от най – ранните му години. В този момент героят е на”четиринайсет ненавършени години, без майка и баща”. Момчето е принудено да живее без майчина ласка и бащина закрила,”със стар бубайка и с баба”. Това не е единственото нещастие за героя. Скоро той ще бъде оженен за девойка, която дори не познава, защото дядо Асен Дервишов се нуждае от нова стопанка на къщата. За такова важно и съдбовно събитие не се иска мнението на младия човек. Рамадан е лишен от правото на лична позиция и от това да изповядва чувствата си. Неговата съдба и бъдеще са в ръцете на дядо му.”Възелът”на съдбата привързва Рамаданчо към родовото дърво, на което се крепи родът и връзките с него, като предпоставя зараждането на личната и човешка драма. Той не може да се сърди на своя дядо, защото е в своето право да се разпорежда със съдбата на внук си . Дългът на Асен Дервишов контрастира на правото на всеки свободен човек да изживее дните си така, както сърцето му повелява. В този случай правото е нарушено.
В крайна сметка сватба има като дори в деня на радостното събитие, Рамаданчо не знае коя ще му дойде за невеста. Притеснението да не наруши родовите традиции е заменено с възторг, изненада и възхищение, когато вечерта разбира коя е неговата съпруга. Двамата млади за житейски неопитни. Душевните трепети от непознатостта се заменят с естествена потребност за игра. Младоженците-деца играят на пумпал и постепенно съзрява тяхната любов. Силвина, с красотата, младостта и със своята пъргавост променя дните на Рамадан:”старата ни къща бе огряла като слънце”,”засмели се бяха гредите й”. Влюбеният юноша едва изчаква да свърши дългият летен ден, за да се прибере вкъщи при своята любима. За него тя е с неземна красота: “…като пеперудка, бяло като мляко, със замислени очета, ей такива …”. Въпреки любовта си към Силвина родът не е продължен. Законите на Природата се оказват по -силни от тези на Рода. Хармомията в живота е внезапно нарушена от братята на Силвина.”Разбрали,че си е още мома”, те я вземат насила от дома на Рамадан.

Отнемането на невяста е кръвна обида, която изисква отмъщение. Именно желанието за възмездие ще накара младия човек да порастне. Той трябва да защити рода, но в същото време и да отмъсти за погубеното си щастие. Това не е никак лека задача, но младият герой трябва да направи всичко възможно, за да изпълни родовия си дълг. Неговите чувства на обида трябва да бъдат скрити дълбоко в душата му. Обичната Силвина е продадена”за два пърча с два големи чана”. Променен е законът за дълг и дадена дума. Хуманното в родовите ценности е разколебано. Авторът показва как примитивната оценка на човешките стойности влиза в противоречие с индивидуалните чувства на героя. Благодарение на тях той преосмисля родовите традиции, моралните си задължения към обикновените неща, учи се на смиреност и търпение. Изпълнява своя дълг да продължи Дервишовия род, но сърцето му остава при Силвина. Любовта е грешна на битово равнище, защото е изневяра към съпругата. Но тя води до окончателно преодоляване на злото вътре в себе си. Омразата отстъпва все повече на заден план, за да даде място на любовта, която твори добро. Желанието за убийство е заменено с грижи към болния Руфат, защото благородството му няма граници. Тази загриженост е плод от любовта му към Силвина, като Рамадан е забравил думите”гад”,”звяр”,”хай� �азин”, с които доскоро го е наричал.Той се стреми да облекчи живота на своята любима, като се грижи за този, който “четиридесет години ме е държал ту в огън, ту в лед”. Тя облагородява и осмисля човешкото му съществуване.

В името на двата закона- на сърцето и на рода, героят все още не може да направи своя избор:”На това кръстопътче тъпча и не виждам накъде да хвана”. В края на творбата Хайтов изказва в скрито послание смисъла на заглавието, което пресъздава неспирния път на човек.
В разказа”Дервишово семе”се съдържат две изключително силни, жизнени и нравствени послания: първото, че продължаването на рода е жизнена повеля на човека, и второто, че без любов и щастие човешкият живот се обезсмисля напълно. Във времето Рамадан е подвластен на родовите традиции. Той не може да спази суровите повели на времето, защото трябва да защити любовта си. По този начин той остава оплетен във възела на съдбата, без да може да го развърже.
http://www.svitaci.com/index.php?option=com_content&task=view&id=1381&Itemid=142

[VaMpiRKaTaaa]

Героите на Николай Хайтов живеят в своя неприкосновен свят, в който цари уважение към рода. Книгата на писателя „Диви разкази”, появила се през 60-те години на XX век, ни докосва до моралните добродетели на родопчаните. Далеч от техническата градска цивилизация, те са съхранили нравствените ценности на българина Обичат и страдат, понасят с достойнство несправедливите удари на съдбата, преодоляват неимоверните изпитания за да станат по-силни и да се извисят като легендарните герои, да се превърнат в истински пълноценни личности.
В разказа „Дервишово семе” всеотдайната и чиста любов на Рамадан и Силвина е обречена заради неизбежния конфликт между човек и родов свят. Съдбата на Рамадан е трагична. От най-ранните юношески години му е отредено да изживее дълбока човешка драма, да се озове на кръстопът. Тайните на сърцето оживяват пред читателя чрез откровената изповед на героя: „ Тоя възел, дати кажа, много отдалеч се завърза. Бях тогава на четиринайсет ненавършени години, без майка и баща... ” Юношата живее без майчина ласкай бащина закрила, „със стар бубайка и с баба”. Изправен пред дълга да съхрани и продължи рода, той е принуден да се ожени, да поеме по съдбовен житейски път. В очакване да се свърже с избраното от „стар бубайко" „женище”- натрапената му съпруга, Рамадан е очарован от прелестната Силвина, чиято красота напомня хубостта на девойката от българските народни песни. Сравнена е с „пеперудка”- символ на неповторимите нюанси в заобикалящия ни свят, а кожата й се откроява с неотразимата белота на млякото. Символният смисъл на името й (Силвина от латински означава гора) подсказва на читателя, че Силвина ще породи у Рамадан романтичните тайнствени и загадъчни чувства. Любовта неминуемо ще се роди и ще пламне с невероятна и разтърсваща сила, която ще обсеби героите и ще присъства трайно и завинаги в живота им. Нишката на любовта ще свърже съдбите им и ще ги преведе през мъчителния свят на изпитанията. Любов и изпитания - път, по който героите ще страдат, ще се измъчват, за да намерят истинското щастие и да се изградят като пълноценни личности.
Любовта започва като някаква детинска игра. Младоженецът Рамадан усеща как нейната магия преобразява къщата, в която живее със своята избраница. Сполучливо използваната от автора метафора на засмените греди, „накичени от Силвина с разни цветове и билки...” представя цялата къща „като слънце”. В този приказен рай Рамадан мечтае по-скоро да се върне и понякога се гневи на слънцето, спряло „мързеливо” по средата на небето. Истинското слънце за него е Силвина и нежен копнеж обгръща сърцето му, а душата му прелива от радост, защото е намерил своето щастие. Неговата любима е с вълшебни и неотразими коси -ту руси, ту „червеникави, като че греят”. За влюбеното сърце денят е безкраен, а слънцето - враг, нощта е очаквана и желана, уютен пристан. Героят си мечтае: „Все да си е нощем, а пък аз все да си лежа до нея, или пък да й раздухвам миглите. ”Светлото чувство ще подкрепя Рамадан, ще му вдъхва сили, за да издържи на изпитанията, отредени му от съдбата. Любовта е живот, Силвина е радост и светлина.
След нейната загуба настъпва вечният мрак. Сърцето е ограбено завинаги, сякаш изтръгнато: отскубнаха ми го заедно с корена”. Тази метафора изгражда представата за непоносимото душевно страдание.Силвина е продадена от братята си за два пръча на Руфат. Любовта е смазана и унижена. Героите са разделени от бита и традициите, но любовта им ги свързва завинаги. Макар и разделени от съдбата, душите им съхраняват вечната магия, която ще ги озари и окрили, за да продължат да живеят, макар без ласка и нежност. Те се обичат и успяват да се преборят с омразата и желанието за отмъщение. Любовта им помага да бъдат цялостни личности, отговорни в избора си, готови да у крепят устоите на рода.
Душата на Рамадан страда и се изпълва с омраза, способна да го разруши и изпепели. Мрак витае в дълбините на сърцето му, пагубните сили на злото го обсебват: „Какво ли стана, не мога да ти кажа, ала дядо, като ме видя, че ловя ножа, хвана ме... На сутринта дядо доведе ходжата и ме заклеха: да се не бия, да се не давя в реката. Да се не карам и сбивам... Внуче да оставя деду и тогава главата да си кърша...”
Любовта е страдание за Рамадан. Той копнее за светли мигове, търси Силвина, гледайки „в пенджерчето на Руфатови”, но вижда само как „главата й висеше все като прекършена...” Студената му обезверена душа не може да приеме унижението на любимата. Животът му е лишен от смисъл. Сила да продължи да живее му дава единствено настанилото се там непобедимо зло: „...когато жалбата ти дойде много, само злото те подпира и спасява. Чучело видял ли си, натъпкано със слама? Няма вътре нищо! Няма сърце, няма кокал, държи се само на едната слама. Мойта слама беше злото!" Злото го обсебва, отдалечава го от истинския любещ Рамадан. За него сякаш няма спасение. Той живее с мисълта, че ще отмъсти. Злото му е „ все в акъла” през деня и през нощта: „ Триста пъти съм го трепал и съживявал. Главата ми гореше. Хиляди пъти го клах и драх. Ръцете се напрягаха, зъбите ми скърцаха, докато най-сетне сламата в чучелото се подпали, треска ме затресе и се разболях." Огънят на злото погубва, омърсява душата му. Освен Силвина, той не е в състояние да обича друга жена. Първото любовно чувство го обсебва, но не го отклонява от родовия дълг.
Любовта му към Силвина е преобразяваща сила, изправена срещу злото и отмъщението в душата му. Рамадан открива отново човешкото у себе си, осъзнава, че не би могъл да стори зло и да посегне на Руфат, защото в затвора няма дупчица да има към Силвина: „Ако я видя - смъкна и отрова, и умора, ако не я видя - цяла нощ скърцам със зъбите на Руфатя- дера го, душа го, тровя го и насита на душата не намирам. ” За него е достатъчен този миг на мечтана „среща" с любимата жена, за да оцелее.
Щастието е останало далечно и непостижимо, животът е подчинен на дълга пред рода, радостните мигове са скрити и неуловими. Рамадан живее с мисълта за Силвина. Любовта, преминала през неутешимото страдание, е изпълнила героите с мъдрост. Всеки живее със своята мъка, усещайки своята болка, без да може да избяга от нещастието на другия. Силвина е съхранила своята любов, направлявана от универсалните човешки ценности. Рамадан е загърбил злото, окрилен от силата на първата обич. Като истински отговорен човек е направил своя избор да върви по пътя на милосърдието и опрощаващата Любов към съгрешилия Руфат.
Николай Хайтов чрез избора на своите герои - Силвина и Рамадан, преминали през мимолетното щастие на любовта, изпитанията и ада на душите си, потвърждава истината, че човек може да се превърне в пълноценна личност, като спазва основните принципи на общочовешкия морал

http://www.zapiski.info/view.php?id=1369