View Full Version : За хора с дълги връзки
Здравейте, най - вероятно има такива теми, не знам, ама просто ми дойде да пиша. Та.. вие как сте с вашата дълга връзка? Отдавна ли сте заедно, обичате ли се още така, както в началото, кое се е променило от тогава? Карате ли се много и кое надделява - караниците или хубавите моменти? .. Аз пък сега като чета какво съм написала.. много песимистично започнах, може вашите връзки да са още свежи :) Не знам, при мен и моя човек май всички емоции и тръпки са изчезнали, всичко позитивно.. И основно прекарваме времето си в караници.
Има ли хора, които живеят с половинките си?
Снощи много мъчно ми стана след поредната караница за поредната простотия. Може и аз много да съм задълбала, а всъщност да не е така, както си мисля, но имам чувството, че вече е останала само голямата привързаност между нас и всичко друго си е отишло. Вече не правим нищо заедно. Освен, че живеем заедно. Но изглеждаме повече като съквартиранти, отколкото като двойка. Все пак мислех, че основната причина за това ни състояние е еднообразието, скучния живот. Мноооого скучни сме станали и двамата. Аз не мога да се позная. Толкова съм се променила за всичкото време, през което съм с него. Не сме от 10 години заедно, ако така изглежда по описанието ми, от 3г сме. И не съм на 25, на 18 съм. Както и да е, не е от голямо значение. А може и да е.
Като се сетя за ''преди'' и много голяма носталгия ме гони. За всичко. Не си харесвам сегашния начин на живот и не знам как да го променя. Имам нужда от нещо ново. А специално за връзката ми.. ясно е, че ''преди'' не може да се върне и не може сега да е същото, времето си казва думата. Не знам дали това е някакъв кофти период, щото през много такива сме минавали или връзката ни вече тотално започва да се изчерпва.
Нямам и 16, ала правя допускане... Сега си на 18, следователно сте се събрали, когато си била на 15. Това е период от живота, в който човек израства и много, много се променя. Като си спомням за себе си преди 3 години...
Та, заедно с промените може да си е отишло и това, което ви е държало заедно. Сега просто сте различни хора, затова връзката не върви.
galin4o0o
03-13-2011, 11:45
Аз съм с връзка от година и два месеца.Всичко е ок ..някой път не си говорим защото просто няма какво ...разделени сме тя почти не излиза аз също.Сещам се за предишни времена когато и аз пиех пушех и си правех каквото искам по хубавите купони,но сега вече е различно реших да съм с сериозна връзка и не съжалявам,наистина понякога ми липсват старите моменти и случки,но е рядко.А относно изчерпването на връзката не е само при теб (при мен не е) но много връзки са така...и според мен остане ли само едно привързване към половинка ти...по-добре разделени така само се "спъвате" един друг...и всеки прехвърля вината на другия...Мое мнение ! :)
anonymous708973
03-13-2011, 12:04
Връзката ми отдавна мина етапа на първоначалната еуфория. Нямаме нужда да си говорим 40 минути по телефона и т.н... Нов етап. Не по-лош, в никакъв случай. По-зрял.
От година и 2 месеца (почти) сме заедно. Правили сме супер много неща... Хубавите моменти не просто преобладават... САМО хубави моменти са. Не живеем в сапунен мехур, не е като да не сме се карали. Юли-август беше някакъв кошмар, дъвчехме се през 2 дена буквално, но от тогава нещата са страхотни.
Мисля, че проблемът ти не е само във връзката ти. Просто си влязва в коловоза и не можеш да направиш разлика между нещата - дали е целият ти живот или само връзката. Какво бих направила на твое място? Сядам и много сериозно се замислям дали да продължа връзката си. Ако щеш списък със "За" и "Против" си напиши, въпросът е да решиш нещо. Ако решиш да се разделите, отстоявай мнението си. Не позволявай да ти обяснява как ще се поправи и нещата няма да са същите. Ще е загуба на време, след като не се чувстваш добре с него.
Какво значи не правим нищо заедно? За какво се карате? Битови проблеми като положението на неговите чорапи по пода или за по-сериозни неща?
Дай си сметка дали се чувстваш пълноценна като човек. Ако не - промени го. Дай си повече зор в училище, запиши се на спорт, на някакъв език, гледай онези филми, за които никога не ти остава време, чети повече книги... Личното ми мнение е, че човек, който не се чувства пълноценна личност, не може да има пълноценна връзка.
А ако пък това не е проблемът и искаш да продължиш връзката си, поеми инициатива. В новия брой на Космо имаше идеи за двойки, хвърли едно око. Ако проблемът е в секса, оправете го.
Времето напоследък е топло - направете си пикник. Отидете в планината и карайте ски. Ако някой от вас не може, нека другият да го научи - ще ви е забавно. Ако ските не са за вас - кънки на лед, стрелба, федербал. Отидете на пейнтбол или някъде заедно на почивка... Дори за уикенда. Примерно на СПА хотел - не е толкова скъпо, а ще си прекарате приятно. Сгответе вечеря заедно! Наистина заедно... Възложи му задача, върши си твоята, поглеждай го, усмихвай му се, щипни го по дупето, докато минаваш покрай него. Малките изненади поддържат тръпката!
Преоткрийте човека до себе си. Чувствайте се като най-добри приятели и любовници (баси думата) едновременно.
marin4itu
03-13-2011, 12:46
PinkPan7her ти даде много хубави съвети. Само ще добавя, че за да се върне тръпката не стига само желание от теб, трявба и той да го иска.
lixofana
03-13-2011, 13:03
Ясно е, че никога не може да е като в началото, нещата се променят, първоначалната еуфория отминава. Всички двойки се карат, ако не се карат, значи не се интересуват един от друг. Но това, което ти описваш, надхвърля доста това, което е нормално да се случи след време с една връзка. Говорили ли сте по темата? Приятелят ти забелязва ли лошата промяна в отношенията ви?
Прави сте всички. Пинк Пантер, не знам какво решение да взема, не ми е лесно да реша да се разделим. А и мисля, че не го искам. Искам да си оправим връзката. Но както казваш май не говоря само за връзката си, а из цяло за живота си. Не се чувствам пълноценна, но не знам как да го променя. Не знам как да си вкарам и разнообразие в живота, щото лесно се измислят ски, почивка и СПА уикенд, но в тая криза изобщо не можем да си го позволим.
Абе както и да е, ама ме накара да се замисля, определено.
treisi90
03-13-2011, 19:23
Ето, че намерих и аз човек с подобна история като моята.. С моя приятел сме заедно от година и 5 месеца, в началото на връзката ни всичко беше приказно, бяхме непрестанно заедно.. просто ръка за ръка във всяко едно отношение, но напоследък не отскоро даже.. започнахме да се караме, да не си говорим, всеки чака другия да се извини и всеки се има за невинен. Започнахме някак да се отчуждаваме. Не живеем заедно, но много от нещата, които ти каза ги изживявам и аз в момента, също като теб се запитвам и търся отговори навсякъде заслужава ли си да сме заедно, но е много трудно да говоря за край на връзката ни.. Търпя и тайничко се надявам просто нещата да потръгнат, но може би напразно. Той не ме разбира вече :( Горе главата , там някъде има човек, който те чака и ще го намериш с течение на времето ! Успех мила, не ти помогнах никак, но поне е успокоение, че не само при вас е така... :)
Vilencety
03-14-2011, 11:19
Заедно сме от 2 години и 2 месеца аз съм на 17, а той на 18. Учим в два различни града, виждаме се през почивните дни и ваканциите! При нас забавните моменти може би все още не са изчезнали, защото през повечето време сме разделени.Продължаваме да се радваме един на друг просто всичко върви по мед и масло. Караниците ни са много рядко и то все за глупости. Просто не виждам с какво да се оплача само единнствено с това, че през времето което не сме заедно ми липсва! :)
Благодаря ви за отговорите :) Полезно ми беше. Не знам дали все още някой чете, но сега, няколко дни след това, нещата са си по - добре като че ли. Може би онзи ден ми се е пострупало много и затова съм пуснала темата :) Нооо че сте прави за заседналия ми и спрял на едно място в момента живот - прави сте. Трябва да работя върху себе си. Май там е проблема :)
kremen4eto
03-17-2011, 05:24
Нашата връзка и тя е в по-зрелия етап. Но това до някаква степен ме дразни и не ме удовлетворява съвсем - не обичам еднообразието. Но пък постоянно настоявам да правим нещо и не допускам да ми стане скучно с него. Заедно сме от година и 2 месеца.
Моят съвет е, че не трябва да стоиш и да чакаш, защото в един момент ще се огледаш и ще осъзнаеш, че си изгубила само времето си с него и ще се разделите. Този момент може да дойде по-скоро, отколкото очакваш. Това че живеете заедно, не означава, че трябва да излизате с приятели само в събота и неделя, нали? Изненадай го. Помисли, че и той може би се чувства като теб и би се зарадвал много, ако поемеш нещата в свои ръце.
И наистина - за битови проблеми ли се карате или за по-сериозни? Мисля, че знаеш колко огромно значение има това.
Ами сега няма да анализирам всяка караница, битови, небитови.. Знам, че има значение. Тези дребните караници не означават нищо по принцип, ама то като са всекидневни и почваш да се дразниш на всичко. Не си говорим нормално, все има нещо да се сдърпаме. Обвинява ме за разни неща, а не се вижда, че той самия ги прави (или съответно не ги прави) същите.
Но може би е нормално, всичко това идва от еднообразието.
MartiSSima
03-17-2011, 09:05
Ами да и аз си мислех, че сме на по - зрял етап а всъщност бяхме на 0-та. Вчера я пуснах тук темата " 2 години само се пробвахме"...Трябва да ти кажа, че в края на връзката ни аз се чувствах точно като теб, без чувства, без тръпка , без обич...Мислех , че всичко е един голям навик...На мнение съм че еднообразието, сивото ежедневие е най -големия фактор който води до убиване на връзката...От там тръгват и скандалите за глупости...Както казах 2 години а само се пробвахме...
TheBeliever
03-17-2011, 09:34
Всъщност дребните караници означават много. Ако всеки път се карате за едни и същи неща защо не положите усилие да премахнете дразнителите? Когато знаеш, че на другия дадено нещо му пречи, особено ако е от битово естество, не го прави повече. Старайте се да предотвратите тези малки караници, защото споровете за дреболии често нагнетяват положението до такава степен, че започвате да правите от мухата слон и всяко дребно провинение се възприема като велик проблем. Особено ако това се повтаря всеки ден.
И аз живея с приятеля си вече почти две години. Караме се за дреболии (даже караница е твърде силна дума), но не допускам тези битовизми да се отразяват на връзката ни. Да, мързи го да върши определени домакински задължения, отлага до последно и т.н, но и аз не съм перфектната домакиня. Когато дадено нещо ме издразни му го казвам без да повишавам тон, а когато знам, че аз не съм правата не споря на инат, а си признавам грешките. Няма смисъл от викове, обиди и натяквания.
А най-лошото, което може да направите е да обърнете спора за мръсните чорапи в "ти не ме обичаш вече" тирада или подобна. Когато се карате за нещо се старайте да не вмъквате други провинения. Разрешете единия проблем и тогава се насочете към следващия. Натякванията само влошават нещата.
И наистина е от огромно значение за какво се карате. Колкото и да не ти се иска трябва да анализираш всяка караница и да разбереш в какво се корени тя. Дали спора за мръсните чинии не е просто предтекст да изтъкнеш черта в характера му, която не ти харесва или да си го изкараш за нещо по-сериозно.
Най-добре ще е да си поговорите за тези неща спокойно. Изяснете си за какво всъщност са тези караници и обмислете варианти за разрешаването на проблемите. Например ако проблем са домашните задължения, направете си график - днес единия ще свърши това и това, другия ще го направи утре. И ако не се спазва не бързайте да се обвинявате. Случва се днес да си изморена и да не ти е до чистене примерно, не го превръщайте в световен катаклизъм, но се постарай на другия ден да се реваншираш по някакъв начин.
Ужасно дълго стана и може да се напише още 100 пъти по толкова. Но нищо няма да има ефект ако и двамата не правите компромиси и не проявявате разбиране спрямо другия.
^Така е, права си. А ние и двамата сме малко инати и всеки чака другия да направи компромис. Ще гледам аз направя първата крачка, пък да видим дали ще има подобрение :)
PyCoKoCkA93
03-17-2011, 17:24
Миличка,донякъде знам как се чувстваш.Аз също съм от 3 години с моето момче и може да се каже,че живеем заедно,защото постоянно сме заедно или в единия,или в другия...И при нас част от тръпката е изчезнала,но все още я има.Има я радостта в очите ни,когато се видим и обичта,която ни свързва.И от личен опит мога да ти кажа,че всичко се дължи на контакта с партньора и взаимните компромиси и отстъпки.Много е важно да разбираш и подкрепяш човека до себе си и постоянно да му показваш какво значи за теб.Можеш да промениш живота си като разнообразите ежедневието си-излизайте с приятели,излезте на кръчма или на дискотека,сега като е топличко отидете някъде на разходка или на някоя полянка сред природата.Говорете си на теми,които никога досега не сте обсъждали,правете неща,които не сте правили-сега сте млади и имате време и възможности за всичко.Изненадай го някоя вечер с романтична вечеря или с някоя секси дрешка-внеси разнообразие във връзката ви,а постепенно и той може да започне да го прави...Всичко зависи от нагласата ти-гледай позитивно на нещата и ти направи първата крачка към промяната,а той ще те последва :) З години не могат да се заличат лесно и 100% все още имате чувства един към друг,но просто рутината ви е накарала да спрете да си го казвате и показвате.Именно това променете :)
Rorschach
03-18-2011, 06:44
Ами проблема е в главите, а не в сърцата...
Аз съм във връзка от 3 години и половина, че и повече - скоро ще станат 4, но не бих казал, че сме влязвли в коловоза и рутината. Да, караме се, понякога аз създавам впечатлението, че се отчуждавам, но това е заради умора и натоварване - караниците ни не продължават дълго и това е - не държим негативни неща в нас и не ги натрупваме, а и рядко имаме поводи за откровени скандали.
За рутината - винаги в една по-дълга връзка настъпва този момент, затова е важно да се спазват две правила:
1. Лична свобода - много хора си мислят, че трябва всичко да правят заедно, да е споделено и да са нон-стоп един с друг. Аз определено не съм съгласен и подобен тип мислене е адски задушлив и води до ескалация на напрежението.
Аз искам да мога през уикенда да играя футбол, лятото да отида на фест с палатки или просто да изляза с приятели, да седна да си чета книга или да слушам музика (на слушалки, за да не й преча, де, винаги се съобразявам).
Тя на свой ред също иска да може да излезе с приятелки, да отиде на фитнес, да чете книга, да играе на ексбокса, да гледа някой сериал и т.н.
Даването на възможност за това "лично" време - без да се правят драми от тип на "ама защо сега не ми обръщаш внимание, ти не ме обичаш вече".
2. Ежедневието не трябва да е рутина - дали ще излезете на ново място, дали просто ще идете на разходка, на екскурзия. Да се видите с приятели, дори и заедно да изпробвате да сготвите някакво ново и непознато ястие - винаги е редно в общите ви занимания да има нещо интересно и ново.
Sasha2k8
03-18-2011, 15:30
Аз имам 5 годишна връзка. Не живеем заедно, но се виждаме почти всеки ден. В момента отношенията ни са повече от прекрасни. Разбираме се много хубаво, когато се видим си изкарваме времето страхотно (понякога си седим в къщи, понякога излизаме).
Най-трудния ни период беше средата на втората година - началото на третата. Тогава се карахме много и то за абсолютни глупости.
Не че сега не се караме (ако мога да го нарека така).. спорим и т.н. но всичко минава точно за 5 минути за разлика от преди.
Все още има тръпка, има разнообразие във връзката ни. Нито аз го ограничавам, нито той мен. До сега не е имало случаи в които аз да искам да изляза с приятелки и той да се е нацупил че ще съм с тях вместо с него.
ceballos1990
03-19-2011, 19:21
Аз см връзка от 3 години щастливи сме имаме си и спорове но аз ги избягвам просто ако почнем да спорим изчезвам някъде докато ми мине бяхме разделени за един месец в които бях с друга но моята ме помоли да се съберем и се събрахме првото гадже в живота съм и и маи единственото поне засега и за напред скоро искам да и предложа живеем заедно взехме си апартамент с олщи усилия задълженията си ги делим по равно еми общо взето това разбираме се караници няма но спорове си изникват няма как все пак сме по 24 часа заедно напрежението играе роля......аз съм на 20 тя също
TheBeliever
03-19-2011, 20:00
имаме си и спорове но аз ги избягвам просто ако почнем да спорим изчезвам някъде докато ми мине
Огромна грешка. Когато възникне проблем той трябва да се разреши, а не да се избягва. В противен случай негативите само се трупат, докато не дойде момент, в който всичко задържано и премълчавано изригва и се казват необмислени неща, които не само не помагат, а и влошават още повече положението. Израснала съм в такова семейство и от горчив опит ти казвам - не води до нищо добро.
lubomirky
03-19-2011, 20:36
хахаха ceballos1990 случайно да се казваш Барни Стинсън ?
SolemnityOfDeath
03-19-2011, 22:32
thebeliever, обожавам мненията ти. ;) роршах също даде нещо много стойностно.
от моите връзки каквото съм разбрал: еуфорията минава след 4-5-6 месеца, но това не означава, че връзката се е изчерпала. лично аз съм човек, който винаги се стреми към комуникация на по-дълбоко ниво с половинката си и успявам да го намеря, стига и от другата страна да е същото. нови неща, ЛИЧНО! време и свобода (много важно, но да не се прекалява), изкуство (поне за мен е ужасно важно двамата да го осмисляме и споделяме), какво ли не...
връзките не са парад на емоциите и нестихващата буря. но това не означава, че са лишени от подобни моменти от време на време, дори като нещата са улегнали и - айде да ги наречем по-рутинни..