8 месеца връзка.. сега какво?

[Pathx]

Здравейте.

Първо искам да се извиня, че пиша от нов профил, но си мисля, че приятелката ми следи форума и ми знае ник-а.. а това не е начина, по който искам да разбере точно какво мисля в момента - като види този пост.

Сигурно ще се получи дълго, така че който не му се занимава да чете просто да прескочи моята тема.

Аз съм на 19, тя на 20.
Всичко започна много яко - срещнах я на един купон с общи наши приятели, оказа се, че сме от един град, но никога не се бяхме виждали из улиците до сега.. Заговорихме се, започнахме да се опознаваме, харесахме се, влюбих се в нея и направих всичко възможно тя да се влюби в мен.. Времето ни заедно беше просто незабравимо, нямаше такива моменти в предишните ми връзки (или поне толкова чувствени и истински).. Един на друг споделихме неща, които не бяхме споделяли на никой друг до сега, разбирахме се перфектно, въпреки, че бяхме с различни характери и виждания по някои въпроси, това само ни беше плюс - допълвахме се.. Нейни и мои приятели са ни казвали, че се държим като най-сладката двойка на света, че сме супер късметлии, че сме намерили точния човек.. и това не са хора подмазвачи, а хора, които познаваме от 5-6 години..

Но не всичко беше толкова розово, колкото го виждахме.. Налагаше ми се да се примирявам с нейни лични проблеми, прекалено лични за да ги спомена, но все пак.. проблеми, които не ми помагаха да вярвам напълно в щастливото бъдеще на връзката ни..
Освен това го имаше и разстоянието, което ни се появи след края на лятото - студенти сме и учим на 100тина км един от друг.. Наложи ни се през седмицата, докато сме на лекции, да пътуваме за да се виждаме.. в повечето случаи аз пропусках лекции (моята програма е далеч по-лесна и упражненията, на които трябваше да присъствам, бяха чак към края на седмицата), за да мога да отида при нея и да сме заедно..

От там започнаха първите сериозни проблеми..
Не се имам за лепка, натрапник или каквото може да си помислите.. просто наистина съм влюбен и обичам това момиче, както никоя до сега.. Та, аз се стараех максимално много да прекарваме колкото се може повече време заедно.. Това обаче явно й идваше в повече..
Тя е учила от 8 до 12ти клас в училище с общежития, тоест е свикнала да живее с няколко съквартирантки и десетки хора около нея всеки божи ден.. Но след като го е завършила, се наложи да живее сама в апартамент за да учи в университет.. Нещо, което и е било много трудно да приеме и й е коствало невъзможно много усилия.. От там идва и това, че ако остана при нея за повече от 1-2 дни, тя започва да се изнервя за най-малкото, ядосва се, в крайна сметка се скарваме и т.н. .. Говорили сме го, по нейни думи, просто не е готова на тази следващата крачка - да живеем заедно или да сме живеещи от време на време на едно място.. не й понася идеята, след всички усилия по свикването на самостоятелното живеене, тя да знае, че някой я чака да се прибере от лекции или излизане..
Аз не зная как да го тълкувам.. Лично аз бих умрял от щастие, ако тя живее при мен или пък сме повече от 1-2 дни заедно.. премествам си плановете, игнорирам излизания и приятели, за да сме максимално време заедно..

Всичко вървеше добре, докато не си стигнахме до студентските сесии.. изпитите и ученето покрай тях ни скапа тотално, станахме ходещи нервни топки.. моите изпити свършиха далеч преди нейните и тя постоянно си го изкарваше на мен, дали по телефона или за малкото време, през което се виждахме, защото тя трябваше да учи.. въпреки, че живеем на 20 минути бавно ходене пеша един от друг в един и същи град..

В последствие изпитите минаха успешно, уж се оправихме, започнахме да се върщаме към любовта един към друг, към времето заедно..

Но напоследък пак се карахме супер жестоко, а в мен се зароди чувство, че нещо не е наред.. Преди около седмица почти скъсахме след бесния скандал.. от тогава тя си мисли, че вече всичко е наред, но това чувство не спира да ме тормози..

Най-скорошния ни готин момент може да се опише в това, че тя се забавляваше супер много, а аз.. се преструвах.

Чувството, че нещо не е наред, че нещо във връзката ни е убито, че не съм сигурен какво искам, си е там.. и не знам какво да направя, как да постъпя, ако й го кажа си мисля, че ще скъсаме.. а аз я обичам повече от всичко и не искам това да става.. но пък ако това продължава, мисля, че връзката ни ще тръгне все по-надолу..

Съжалявам, че темата излезе толкова дълга..
Ако сте прочели стената от текст, която изписах, благодаря ви.

[TheBeliever]

Искам, но не мога да ти дам съвет. Според мен връзката ви е близо до своя край и нещата не зависят от теб.

[SuperBadSuperFresh]

Пробвай да се отпуснеш.Сети се какво ви е събрало заедно и какво в крайна сметка ви държи заедно.На по 19-20 години,вече сериозни хора (е,почти) сте.Тепърва при развитие на връзката ви чака напрежение,проблеми и така нататък.Опитайте да поговорите,да го превъзмогнете...Все пак това ще ви помогне да продължите напред.Тя вероятно ще се ядоса,опитай да не подхождаш като скандал,да й обясниш,че не желаеш да се карате.Дано помогне :)

[SSGM]

Във всяка по - дълга връзка идва един момент, дето се чудиш к'во е станало и как сте стигнали до там. Но според мен можете да преодолеете този период и след това връзката ви ще стане наистина сериозна. А може и да не го. Дай всичко от себе си, щом я обичаш. И й остави малко пространство, щом й е толкова натоварено покрай ученето, иска да живее сама и т.н. Ще й залипсваш съвсем скоро ;)

[Pathx]

Благодаря ви, за отговорите. :)

SuperBadSuperFresh , SSGM, знам, че връзката ни, колкото и кратка да е, е напълно сериозна.. не сме си позволявали своеволия, кръшкания, дори не сме си давали почивки (точно преди изпитите си дадохме една и не издържахме до края на деня :lol: ).. Проблема е, че нещо ме гложди и не мога да разбера точно какво, не мога да го формулирам дори в съзнанието си.. някаква тъпа мисъл, че няма да се получат нещата, че бъркаме някъде, че всичко ще се срине.. а реално, поне в момента, нямам НИКАКВИ причини или поводи да го мисля това, защото погледнато реално, ние сме в добри отношения и за последните два дни не сме се сдърпвали за абсолютно нищичко..

Може би варианта да поговоря с нея е добър, но не ми се мисли за възможния изход.. наистина я обичам, не искам да я губя или да я накарам да се замисли, че връзката ни не е наред и че тя е пропуснала нещо..

Не е като да няма пространство. 5 дни от седмицата е в огромния град, почти всички нейни приятели са там и се виждат когато тя пожелае.. просто понякога аз успявам да си наглася нещата така, че да имам 2-3 дни напълно свободни, които естествено искам да прекарам с нея.. и всичко е наред първия ден, втория вече се усеща напрежението и вечерта му избухва.. Не искам да си мисля, че има някаква конкретна причина, нито пък, че не съм й приятен.. За тези 8 месеца винаги е била честна с мен, не вярвам, че за нещо такова ще ме лъже.. Не искам да й отнемам свободата, но и искам да съм с нея колкото се може повече, и естествено не разбирам защо тя не се държи както аз..

Пак дълго стана, съжалявам.. :-o

[TheBeliever]

Твърдиш, че няма какво да те тревожи във връзката ви, но не можете и два дни да издържите под един покрив?

[DevilWish]

Ох това чувство ми е познато.И не искам да бъда лоша, но мисля, че края наближава.
Пък може и да я плашиш с това оставане при нея, може да не е готова да живеете заедно както си ти.Все пак е на 19, не се знае дали ще си й последният приятел.Колкото и гадно да звучи рядко се правят правилни решение на 19 и 20 години за семеен живот и тн.Повече завъшват с късане или по-лошото брак ;)
Поговори с нея, кажи й, че имаш притеснения и я питай дали тя имам какъвто и да е било проблем във ваша връзка ;)
Не бъди страхлив да чуеш - край, защото ако всъщност го мисли това, но ти го каже чак след време ще ти е много по-кофти ;)
Успех, дано ти помогнах малко поне.

[Pathx]

Твърдиш, че няма какво да те тревожи във връзката ви, но не можете и два дни да издържите под един покрив?

Звучи така, явно.. но поне според мен не е.. не и в този смисъл.

Не зная как да го тълкувам, но тя твърди, че трябва да и "залипсвам малко" от рода на 1-2 дни без да ме вижда, че да е спокойна и да може да е кротка, ако стоя повече при нея..

Твърди, че ако сме в нейния или моя апартамент, сами, за повече от 2 дни, тя губи свободата си, почва да си мисли, че няма време само за себе си, че не е готова за нещо подобно, все още..

Боли ме, като го слушам, но това е.. през останалото време, ако например сме си в нашия град и тя си е при техните, не й е проблем да сме цял ден, от сутринта до вечерта заедно, защото знае, че ще се прибере и ще си е сама, в нейната стая, защото техните не са от онези хора, които си бутат носовете и досаждат.. явно така е свикнала..

Не знам и аз какво да си мисля вече..

[SSGM]

Ами да, мисля, че те разбирам. То положението при мен не е съвсем същото, де. Ама и аз писах теми тука.. И при нас реално няма някакъв проблем или по - точно не знам какъв е. Не знам, както казваш, как да го формулирам в съзнанието си. Знам, че има нещо, не сме щастливи, но не знам за какво да говоря с него. Вече не си говорим толкова много за тези неща, както преди. И ако му обясня всичко, както си го чувствам, и мен ме е страх да не се задълбаят нещата много навътре и затова си мълча.. и се караме, дразним се, после минава и все едно и също :) Сори, че отклоних вниманието от теб, но исках да кажа, че те разбирам защо не искаш и/или не знаеш как да говориш с нея.
Та мислех да те посъветвам отново с пространството :) - ясно, че го има, но "забрави" някой път да й се обадиш, изчакай да й залипсваш и тя да ти се обади. Ще се зачуди защо днеска не си й се обадил да й кажеш колко ти липсва и как нямаш търпение да дойде края на седмицата :) Такова пространство имах предвид да й дадеш. Примерно, де. И се опитай да намалиш караниците,въздържай се и прави компромиси, за да има тя по - голямо желание да прекарвате повече време. Съгласи се, че сигурно си мисли ''Ми то за какво да се виждаме, като пак ще се караме".. След като единия от вас започне да прави компромиси, другия ще забележи и също ще промени държанието си и... няма да има толкова скандали :) Поне така мисля. А ако нещата при вас си стоят по съвсем друг начин и аз нищо не съм разбрала, не ме слушай, ами отивай и говори с нея. С разговори се изясняват нещата.

[TheBeliever]

Не мога да гадая какво става в нейната глава, но ще ти споделя какво ставаше в моята преди време.

Бяхме вече от (само) 6 месеца заедно с приятелят ми, когато се наложи да заминем за друг град да следваме. Заживяхме заедно. И аз бях свикнала да се прибирам на спокойствие при мама и тате, и аз си харесвах личното пространство и свободата, но повече харесвах да заспивам до приятеля си и да се събуждам до него. С оглед на ранния етап, в който предприехме тази стъпка, може и да беше импулсивно и недообмислено решение, но не съжалявам. И по никакъв начин не съм се чувствала задушена, или "загубила свободата си".

Още повече ти казваш, че е живяла 5 години със съквартиранти, т.е свикнала е да живее с разни хора, при което пак се нарушава личното пространство до някаква степен. Но за три дни с теб не й издържат нервите?

Според мен трябва да поговорите и да си изясните какво поражда това напрежение, за което говориш. Явно нещо я дразни и, ако наистина искате нещата да потръгнат, трябва да разберете какво е и да поработите по въпроса. Ако обаче самото ти присъствие там за повече от няколко часа на ден, я изнервя, не мисля, че има какво да се направи.

[Pathx]

Ами.. прави сте.. трябва разговор..

Не знам дали след него ще съм все още обвързан, дали ще има нещо положително от него.. но само мога да се надявам..

Благодаря на всички вас, за времето, което ми отделихте.
:)

[bratignat]

Задай си един единствен въпрос, като игнорираш всички други фактори и хора, приятели и т.н:

- Правиш ли я щастлива и усмихната?

Ако отговора е не и я искаш щастлива, положенито е ясно, дори да сте били 100 години заедно.

[SolemnityOfDeath]

някаква тъпа мисъл, че няма да се получат нещата, че бъркаме някъде, че всичко ще се срине

тва не е фактор, споко. аз винаги съм мислил обратното - и кур :д

има такива периоди в една връзка, трусове. нормално е. най-добре е да слушаш thebeliever, защото ти казва нещо изживяно и от първо лице, а по-добър съвет от този с онагледен пример не знам дали има :)

[Biiiitch]

Виж, на 15 съм, но и аз смятам че връзката ви няма да трае дълго. Не знам дали изобщо ще ми прочетеш коментара, но ето какво аз смятам:

Ти я обичаш наистина много и би дал всичко за нея. Тя също те обича, но като че ли я е страх от обвързване, или факта че можете да живеете заедно ... Че тя ще трябва да дели с теб, ще трябва да се съобразява... Не знам, аз някакво такова чувство имам.

Може би цялото това учене, и цялото напрежение от пътуване само, за да се видите е повлияло по някакъв начин.

Но наистина смятам, че ще е добре да поговорите, да се изясните...

Това е моето мнение, надявам се да е помогнало по някакъв начин. :)

[lixofana]

Според мен няма какво друго да направиш, освен да поговориш с нея. Предварително обмисли какво ще и кажеш, гледай да си спокоен, подбирай думите си внимателно. Ако го направиш, не вярвам тя да реагира зле. Все пак всичко е за доброто на вашана връзка :)

[SlowDownBaby]

Виж аз съм на 18,тази година завършвам и живот и здраве,ако ме приемат там където искам - в случая в друг град,приятелят ми ще дойде с мен и ще живеем заедно. Лично аз нямам търпение,не мога да си представя колко ще ми е хубаво да съм постоянно с него,но честно казано има едно нещо,което ме плаши и може да е глупаво,но може то да е и нейна причина.
На мен проблема ми е,че не знам дали ще се справя.Може да звучи смешно,но на 18 ще трябва да готвя,да чистя,да пера.По принцип нямам проблем с тези неща,но все пак вкъщи или някой го върши вместо мен или поне ми помагат.А ако живея с приятеля ми,то това значи,че трябва да стана много по отговорна от това,което съм.И всъщност това ме плаши.
Може би моята причина няма нищо общо с нейната,но просто ти го казвам. :)

[TheBeliever]

Виж аз съм на 18,тази година завършвам и живот и здраве,ако ме приемат там където искам - в случая в друг град,приятелят ми ще дойде с мен и ще живеем заедно. Лично аз нямам търпение,не мога да си представя колко ще ми е хубаво да съм постоянно с него,но честно казано има едно нещо,което ме плаши и може да е глупаво,но може то да е и нейна причина.
На мен проблема ми е,че не знам дали ще се справя.Може да звучи смешно,но на 18 ще трябва да готвя,да чистя,да пера.По принцип нямам проблем с тези неща,но все пак вкъщи или някой го върши вместо мен или поне ми помагат.А ако живея с приятеля ми,то това значи,че трябва да стана много по отговорна от това,което съм.И всъщност това ме плаши.
Може би моята причина няма нищо общо с нейната,но просто ти го казвам. :)

И при мен имаше подобни притеснения, но нека не забравяме, че тя 5 години е живяля в общежитие. Готвила си е, чистила си е и сега като живее сама пак няма кой да ги върши тези неща вместо нея. Не мисля, че това е проблема.

По-вероятно е да изпитва страх, дори нежелание, за по-нататъшни наистина сериозни отношения. Защото едно е да се виждате с някого за няколко часа и да "ходите заедно", и съвсем друго е да живееш с този човек и да понесеш истинската тежест на една връзка.

[Vilencety]

Радвам се, че все още има малко такива хора, които се обичат толкова много, въпреки проблемите! Надявам се всичко между вас да се оправи! :)

[umri]

Как чи даваш на жена да ти вика, ве... Жена позволява ли си редовно да ти вика, значи рано или късно всичко ще се провали.

НИКОГА не игнорирай приятелите си заради жена. НИКОГА не игнорирай ученето заради жена. НИКОГА не пренебрегвай тренировките заради жена. Ако е наистина наложително и много отдавна не сте се виждали си направи предварително плановете така, че да и отделиш време, но поставиш ли жената №1 в приоритетната ти листа, знай, че ще загубиш нея и всичко останало. Бъди мъж, по дяволите!

[nwjsw]

Не всичко в една връзка е рози и щастие.Всяка връзка си има и хубави и лoши моменти така,че споко всичко ще се нареди! :-o :-o :-) :grin: