2 години самос се пробвахме...

[MartiSSima]

Не моля за помощ, не моля за нищо просто исках да споделя и да чуя коментарите на странични за мен хора...
Мисля, че по принцип нямам място във форум за тийнове защото отдавна го минах този период но реших, че бих билаполезна на някого...
И така преди 2 години започнах връзка, връзка изпълнена със страст,любов, уважение, спокойствие, мечти, бъдеще..Една година връзката ни беше чудесна до момента в който аз се уплаших (защото ми закъсня а не исках бебе).Имах си приятели, човек когото обичах но не бях готова за родителство.Моя приятел ме натисна, каза че той го иска и тогава взех решението да прекратя всичко между нас...Така беше един месец, е не бях бременна но останах без приятел.Излизах с друго момче, просто приятели.Нищо повече от приятелство не беше нашето.Бившият ми тогава поиска да се съберем а аз осъзнах грешката която допуснах и реших че наистина ТОЙ е голямата ми любов.И така карахме още година, но тази година нямаше и помен от предишния човек който беше той.Всеки ден бях длъжна да доказвам любовта си, всеки ден трябваше да се усмихвам на скандалите, всеки ден трябваше да държа собственото си мнение зад зъбите, защото ако бях направила някое от гореизброените неща следваха скандали...Много пъти се опитвах да подхващам сериозни разговори и теми но нито една не се овенчаваше с успех.Всяка вечер в която оставах при него да спя ми се "насаждаше", че той команди, че може тази вечер заедно да си легнем а сутринта като станем да не иска да сме заедно,.Всеки скандал започнал се приключваше с моята сведена глава, потъпканите ми принципи и мнение и поредния компромис.
Сега 2 години по - късно , след като започна тази връзка сме разделени... Той сложи окончателния край, каза че неиска да сме заедно...Мина един месец от раздялата ни, чуваме се но времето го прекарваме в обиди, скандали, натякване...Оказа се, че сме се разделили за да ме пробва мен...какво ще направя след като приключи връзката ни, дали ще излизам, дали ще имам нов приятел...Да излизам в рамките на нормалното, не мога да се затворя в нас и да страдам ненонощно, нямам вече сълзи за да плача...И след края на всичко, продължавам да понасям ударите му продължавам да го защитавам макар че вътрешно знам че не е прав, продължавам да мисля за това дали той ще се расърди от това че аз излизам или нещо подобно...Безгрешни хора няма, аз не съм светица, аз съм човек който търпи критика,критика която ще ми показва грешниките.
И така живота продължава и аз с него, но на къде?На където ми видят очите или там където видя смисъл?Искам да кажа, че човек колкото и компромиси да прави и да угажда все има някой или нещо недоволни от това!

[nepowtorima]

Спираш да го чуваш, спираш всякакъв контакт с него...
Опитваш се да го превъзмогнеш и започваш да си живееш живота... който до сега не си можела да имаш, вече не си в оковите на гаджето си..
Не зачитай мнението му, като че ли не е жив...
Прави това, което ти се прави и не си правила...
С две думи :: Живей си живота...

[DarkTemplar]

Според мен си се отдала прекалено много на този човек. Първата ви щастлива година трайно е насадила у теб впечатлението, че той е перфектният мъж за теб и въпреки последвалите негови издънки и крайно лошо отношение, май вътрешно продължаваш да си убедена в това и да го търпиш (като поведение). Задавала ли си си въпроса - заслужава ли си? Помисли колко малко хубави неща са останали в отношенията ви, колко несигурна те кара да се чувстваш и как това влияе на целия ти тонус и поведение. Сама зачекна темата за смисъла на всичко това и бъдещето. Май е време за равносметка.

И аз съм минал тийн възрастта, спокойно. ;)

[valll]

според мен също трябва да се опиташ да го забравиш/ спри да мислиш дали те критикува или те манипулира, просто не му давай шанс да го направи. спри всякакви отношения с него. според мен дори да се съберете нищо няма да се промени, поне не и към добро. ще стане още по-зле. натяквания, ще те предизвиква да види реакцията ти и т.н. извинявам се, но според мен не е любов ако поставяш ултиматуми и изпробваш половинката си. в крайна сметка той дава ли си сметка колко те наранява с тези действия?

[MartiSSima]

Лошото е че изобщо не е осъзнал колко и какво съм му дала.Мнения, мечти всичко загърих защото исках ТОЙ да е човека.Току що се обедих още веднъж, че явно няма смисъл.Днес ме целуна по бузата ( трябваше да се видим, беше неизбежно), а преди малко като отворих гадния фейсбук видях снимки на които е той и новата му половинка...
ДО вчера ми се сърдеше че не съм си дигнала телефона като ми звъни а днес...Обеждаваше ме че не е любов това между тях а сега...Мога да преглътна целувките, мога да преглътна секса но не мога да преглътна факта че ме изпробва...Това е най - трудната връзка която съм имала, най - болезнената но и изпълнена с много красиви моменти.Боли ме от това че раздадох себе си в смисъл всички мили жестове в знак на обич аз ги правех.Всеки месец купувах картичка с мечета изписана с думи които чувствах...Постарах се да му направя най- запомнящият се рожден ден а той 2 дена след него ме остави с думите "...това е крайното ми решение..."...
И сега аз съм тази кояо е виновна за всичко... Съжалявам че обременявам много хора но единствено тук мога да получа безпристрастно мнение!Мерси!!!

[DarkTemplar]

Предстоят ти няколко месеца (може би дори година, че и отгоре) сериозни терзания, болезнени спомени и ровене в миналото с неизбежния въпрос "Защо". Няма да ти е никак лесно да преодолееш случилото се, но трябва да бъдеш силна. По някое време ще те налегне апатия и дори няма да имаш желание да ставаш сутрин от леглото за работа/лекции. Може дори да започнеш да изпитваш недоверие към мъжката част, страхувайки се да не се опариш отново. След като отминат най-тежките моменти, опитай да направиш така че мислите ти да са заети с друго. Дали ще вземаш допълнителни часове/смени на работа, ще се мъкнете с колегите насам-натам или пък ще обикаляте разни интересни места с приятели няма значение. Имаш нужда нещо да задържа вниманието ти и да те държи в настоящето, защото болезненото минало ще продължава да напомня за себе си по един или друг начин. Ако трябва започни да тренираш нещо или да ходиш на танци (в повечето големи градове има съответните клубове), а уикендите прекарвай с компания сред природата/извън града. Постарай се да се забавляваш и да правиш всичко, от което си се лишавала, докато си била с него, с две думи - да живееш разнообразно.

Постарай се да прекъснеш всякакви връзки с него (изтрий го от Скайп/Фейсбук и т.н.), не се опитвай да осмисляш неговата гледна точка, въобще старай се да мислиш колкото се може по-малко за тоя човек. Помоли го да спре да те търси и въобще да напомня за себе си, за да не те връща в миналото или да продължава да трови настоящето.

[MartiSSima]

Факт е но като прекъсна взаимоотношенията става точно обратното...Пробвах и така, беше затишие пред буря...Незнам до сега в такава ситуация никога ня бях изпадала...
Факт е че излизам с друг човек за сега излизаме,той не е готов за връзка нито аз но искренно се забавлявам, УСМИХВАМ СЕ а това беше рядкост преди...Беше усмивка на сила...Знам, че си прав, не се обвинявам защото според мен, аз нямам грешка в смисъл допуснала съм някой неща но не чак толкова големи за да получа това.
Чувствам се объркана, изморена, отпаднала, не виждам смисъл и няма какво да ме мотивира.Предполагам че с времето ще мине но всичко го приемам адски трудно, като снимките на които са заедно и се целуват...Та това беше моето място до преди дни...Смятам се за виновна заради това че допуснах той да се държи така с мен.За друго не съжалявам толкова много.

[DarkTemplar]

Целта на всичко, което изброих по-горе, е да те накара да забравиш миналото и да те зареди с положителна енергия и ще започне да те мотивира. Започнала си добре - излизайте си с другия пич, споделяйте си, близостта помежду ви само ще ти помогне. Това с усмивката също е много важно.

Щом прекъсването на отношенията не се получава, мини на вариант номер 2 - постепенно увеличаване на дистанцията. Би трябвало да свърши работа.

Ясно, че снимките с новата му изгора ти идват в повече, но в тези моменти е добре да си повтаряш, че си се отървала (което си е факт). Щастието им е временно. Щом е продавал такива номера на теб, рано или късно ще започне да ги продава и на нея, и на всяка следваща. Идиотът си е идиот.

Самообвиненията няма да ти помогнат с нищо. Осъзнала си грешките си, просто го имай за обеца на ухото и толкова. Иначе ще се измъчваш прекалено дълго.

[MartiSSima]

DarkTemplar давам си сметка за всичко което ти ми казваш и знам, че си прав!Спор няма!
Весело ми е с другото момче, забавлявам се, забравям за всичко...Просто ... незнам, вярвам в това, че това е най-доброто за мен.Неискам да се събираме защото върнали се назад, нещата ще станат още по - сложни.
Имам подкрепа на най-близката си приятелка която е свидетел на 90% от горе казаното.Говорихме си с нея и както и тук с теб, че вие виждате нещата от страни, което дава ясна представа за ситуацията.В такива моменти се дразня и се чувствам като кон с капаци.Ще последвам мнението ти и ще пробва с дистанция, да видим какво ще стане...Дано има ефект!
Имам нужда да се откъсна.Сега си спомням, че в последния ни разговор, той каза:"Сега това ми е решението.Може и да съжалявам някой ден, но това ще го разберем с времето.Ако ни е било писано да се пресекът пътищата ни отново ще пробваме...".След две раздели мисля, че няма място за трето събиране...

[DarkTemplar]

Понякога е много трудно да убедиш жените в нещо на пръв поглед явно и логически издържано, но кво да се прави. Разсъждавате от емоционална гледна точка и така. Това относно коня с капаци.
Иначе и аз мисля, че е по-добре пътищата ви да не се пресичат, щото горчилката е прекалено силна и едва ли ще се получи нещо добро. Продължавай напред, пък бъдещето ще покаже какво (и с кого) ще се случва. ;)

Гледам просто да ти дам по някой съвет, дано тонът ми не звучи различно от приятелски. :)

[GD]

Еми, според мен едната година добре после раздели след това още една. И нещата вече не са вървяли както преди.Хубаво е да се правят компромиси и от двете страни.Мисля че сама трябва да прецениш дали да си с него или не.Но според мен един път скъса ли се нишката назад връщане няма.

[MartiSSima]

DarkTemplar изключително съм благодарна за вниманието и това че се отзова приятелски :) Сега ще видим живота какво ще ми поднесе.Благодаря! :)