View Full Version : Всички ми омръзват
Не съм сигурна, че темата е точно за тук, защото не става дума точно само за отношенията ми с мъжете, а въобще с хората. И така... наистина всички ми омръзват. Имам приятен характер, търпелива съм с хората, дори много често ме вземат за довереница по тази причина, което е отвратително. Изключително бързо се сближавам с хората. Обаче съм супер обсебваща и предпочитам да имам контакт само с един човек, но наистина да сме неразделни. И това се случва, но след известно време се разочаровам. Намирам недостатъците им един след друг и накрая осъзнавам, че тези хора не ме заслужават... и ги сменям. На мен това не ми пречи, и така съм си добре. Просто една вечер си разсъждавах на тази тема от нямане на работа. Реално аз имам ли проблем или е от прекалено многото свободно време?
TheBeliever
03-17-2011, 14:09
Няма човек без недостатъци. Ти също имаш такива, но хората те търпят. Да, според мен имаш проблем.
тъй като имаш мн. свободно време се замисли дали тези недостатъци които намираш са обективни или само ти ги виждаш..бях дълго време с такова момиче до себе..изкарваше ми 316 кусура ,от които реални бяха 2-3 макс :)
BlindedAngel
03-17-2011, 14:15
Обсебваща си - това е отблъскващо ( не ти го казвам с цел да те обидя ).Ако някое момиче почне да ме "обсебва", то тя навлиза в личното ми пространство, а от там почват караниците и скандалите.Явно трябва да намериш някой с твоя характер, сигурно ще има някъде 8-)
PyCoKoCkA93
03-17-2011, 14:36
Момиче нищо лично,но ти имаш СВРЪХ его и прекалено високо самочувствие за себе си,което надали има пълно покритие.Преди да критикуваш околните и техните недостатъци първо обърни внимание на своите.По този начин ще започнеш да цениш хората около теб много повече...
ПП:Един съвет-не бъди толкова обсебваща,защото всеки има нужда от лично пространство + това човекът е социално ориентиран и има нужда от контакт с много хора :)
Нали знаеш сентенцията-приятел е този,който знае всичките ти недостатъци и все още е до теб.
Научи се да приемаш хората такива,каквито са,няма перфектни хора.Може би тогава ще си намериш истински приятели ;)
Ама аз имам истински приятели. Говоря за новото ми обкръжение. Сега университета ме принуждава да се запознавам и в различни моменти да съм в различни отношения с хората. Аз имах високи очаквания, а колкото и да се опитвам да се сприятеля с колеги... получава ми се, обаче после винаги намират начин да ми паднат в очите. И въобще не говоря за някакви дребни недостатъци, които мога да си ги измисля. Имам предвид неща, с които аз лично не мога да направя компромис като поведение на публично място, възпитание и обноски... такива неща. Не е като да не харесвам някой, 'щото прическата му е зле. Разбира се, обстоятелствата ме принуждават да поддържам отношения с тези хора и аз си се справям много добре. Много съм добродушна, повечето хора ме харесват. Иначе... с гаджетата е различно. С тях не съм толкова обсебваща, колкото с приятелите си, дори напротив. Обаче наистина не познавам някой, който да ме заслужава.
@babity знам как е и аз тази година съм първи курс,запознах се с много нови хора.Въпреки че първото впечатление е най-важно не бързай да си вадиш изводи за човека.Знаеш как е всеки гледа да направи впечатление в началото,да се изфука.Но за да оцениш истински един човек,трябва да прекарвате повече време,за да добиеш представа.В моя случай-някои от момичетата в групата ми допаднаха от първия момент имаше и две от които не бях очарован.Събирахме се вечер след лекции я на дискотека,я в някое общежитие хората от групата един вид да се поопознаем.И знаеш ли точно тези,които не ми правеха особенно впечатление,даже мога да кажа ми бяха безразлични сега сме почти неразделни.
Не отричам че има и хора като в твоя случай,от които просто струи простотия.Тях просто ги отбягвай.Но идеята ми беше такава-не бързай да съдиш за човека от първото впечатление или издънка-дай им време да ги поопознаеш ;)
да, да, да. Те и моите първоначални впечатления се обърнаха наопаки после. Ние сме на групи от по 10 човека и само за няколко седмици си намерих мястото. Просто докато го намеря смених няколко компании. И тъй като преди бях още по - мекушава и винаги обвинявах себе си за чуждите недостатъци и грешки, а сега преспокойно казвам на всеки какво харесвам и какво не в него, се замислих дали проблемът не е в мен. (но продължавам да смятам, че не е)
Просто имаш твърде високи критерии скъпа и хора неспособни да ги изпълнят...а това да обвиняваш себе си за чуждите недостатъци е доста глупаво :)
Rorschach
03-18-2011, 06:28
Глупости - да правиш компромиси само със себе си, за да могат другите да си веят кусурите.
Истината е, че с времето трябва да се научиш да спазваш лека дистанция между теб и хората - да не влизаш в рутина и т.н.
Също не смятам, че трябва да се насилваш да си приятел с някой, който има недостатъци, които те дразнят. Това е най-голямата тъпотия на хората, които са писали в темата и ми е жал за подобни конфомистчета.
Просто имаш твърде високи критерии скъпа и хора неспособни да ги изпълнят...а това да обвиняваш себе си за чуждите недостатъци е доста глупаво :)
Защо пък да няма високи критерии за хората, които ще са около нея?
valdesbg
03-18-2011, 07:14
Искам да изкажа открито несъгласие с всяка една дума на авторката.
Надя казвал съм ти го и преди - казвам ти го и сега. Вдигни си самочувствието и си го покрий с нещо реално, свали си критериите спри да мислиш че връзката е за да ти излекува нещо, да ти реши проблемите или да те направи по-добра.
И така :)
Лейди - щото е смешно да имаш мега високите критерии към другите, и сам да не можеш да си покриеш дори една десета от тях.
Лейди - щото е смешно да имаш мега високите критерии към другите, и сам да не можеш да си покриеш дори една десета от тях.
Aма това си е въпрос на личен избор. Или имаш високи критерии и се примиряваш с факта, че няма да имаш много приятели. Или си с ниските критерии и се нервиш, защото си заобиколен от идиоти.
А това дали сам можеш да си покриеш критериите е съвсем друг въпрос. Но в крайна сметка, приятелите си ги избираш сам.
valdesbg
03-18-2011, 07:25
Да де... идеята е че нямам моралното право да казвам на детето си/съпруга си/брат си "Спри цигарите" при положение че съм комин на пълен работен ден, не мислиш ли?
И поста ми е насочен именно натам - нека авторката първо си изравни критериите с възможностите, и чак тогава претендира за каквото и да е.
Просто съм малко по запознат с историята :)
Rorschach
03-18-2011, 07:27
Ако е истина, че "с какъвто се събереш, такъв ставаш" - то по-високите критерии са желание за израстване.
Да де... идеята е че нямам моралното право да казвам на детето си/съпруга си/брат си "Спри цигарите" при положение че съм комин на пълен работен ден, не мислиш ли?
Ами не, не разбирам. Защо да нямаш моралното право да кажеш на някой, че цигарите са вредни? Все пак, той (също като теб) има правото да направи информиран избор. Т.е. ти му казваш, че е вредно да пуши, а той може да избере да си трови живота, както си направил ти.
Нещо бъркаме двата щата, струва ми се.
Така както аз имам правото да имам високи критерии и да подбирам приятелите си особено внимателно, така и другите хора могат да го правят. Да, това сигурно ще ме свали от доста френдлисти, но пък какво да правиш - не може да се угоди на всеки и навсякъде. И когато си поставям критериите за приятелите, го правя с пълното съзнание, че едва ли ще ги покрият повече от 2-3 души, но пък на мен си ми стигат.
Разбираш ли какво се опитвам да кажа, че тая сутрин не ме бива много в обясненията.
Ами не, не разбирам. Защо да нямаш моралното право да кажеш на някой, че цигарите са вредни? Все пак, той (също като теб) има правото да направи информиран избор. Т.е. ти му казваш, че е вредно да пуши, а той може да избере да си трови живота, както си направил ти.
Нещо бъркаме двата щата, струва ми се.
Така както аз имам правото да имам високи критерии и да подбирам приятелите си особено внимателно, така и другите хора могат да го правят. Да, това сигурно ще ме свали от доста френдлисти, но пък какво да правиш - не може да се угоди на всеки и навсякъде. И когато си поставям критериите за приятелите, го правя с пълното съзнание, че едва ли ще ги покрият повече от 2-3 души, но пък на мен си ми стигат.
Разбираш ли какво се опитвам да кажа, че тая сутрин не ме бива много в обясненията.
Какво общо имат цигарите с темата?Както и да е примера не е удачен,щом човека е направил този избор,той най-вероятно знае рисковете,да не говорим че върху самата кутия цигари си пише.Но пак не зацепвам какво общо има този пример.Не би общувала с човек,само защото пуши ли?Боже,ами ако майка ти примерно пуши и с нея ли не би общувала?
С извинение но или не схващаш смисъла на темата или наистина нещо ти хлопа.
Авторката говори за тип характер,начин на държание и общуване...
Айде да изчетеш какво сме си писали с valdesbg, и после да ми обясняваш, че нещо ми хлопа, а?
valdesbg
03-18-2011, 07:48
Да, Марина.. разбирам те прекрасно. И пак ще кажа моя пост не е срещу високите изисквания. Даже съм ЗА тях. Щото както сама каза - дали ще съм заобиколен от кретени или интелигентни хора си е мой личен избор. Аз предпочитам вторите. А който има брадичка, ще си купи и гребенче, нали?
Въпроса е да са адекватно подплатени отвътре тези високи критерии. Или иначе казано - ако искам Ферари - окей, няма проблем. Въпроса е дали след това ще мога да го поддържам адекватно. Щото нали се сещаш че не гори 5 градско най-малкото. Ей тук е нещото, на което наблягам аз.
В случая с цигарите - в случая не му казваш че цигарите са вредни. Не му съобщаваш факт. Казваш му на човека да спре да ги пуши, поради еди какви си причини(или не му казваш по какви). И тук вече нещата се променят. Подбуждаш го да направи някакво действие, което ти сам не си предприел. Нямаш моралното право, защото просто не даваш никакъв пример в подкрепа на своите думи. Да, всеки може да се информира и да си прецени. Но не това имам предвид... по скоро когато искам нещо/подканвам някого за нещо/изисквам нещо от някого... трябва да съм убеден че аз мога да покрия моето изискване/искане/подбуда на 100%.
Или въведено в прост пример: "Аз ще се събирам само с добре облечени хора, които разбират от коли." Да де, ама нали се сещаш че за целта аз също трябва да съм добре облечен и да разбирам(поне малко) от коли. Щото иначе ще е най-малкото смешно, а най-много жалко. И рано или късно ако не се кача на нивото на хората с които се събирам.. ще бъда изхвърлен от компанията.
Което отново е нещото, което аз се опитвам да кажа - ще се кача на нивото, което искам да притежават всички хора, с които искам да общувам, и чак след това ще започна да искам и търся хора, които са достигнали това ниво. Иначе е същото да искаш от шефа ти да ти увеличи заплатата, щото заслужаваш повече, ама да не ти променя естеството на работа.
едит: Радко реши да се разпишеш просто, нали? Нищо че няма връзка.
TheBeliever
03-18-2011, 07:48
Да де... идеята е че нямам моралното право да казвам на детето си/съпруга си/брат си "Спри цигарите" при положение че съм комин на пълен работен ден, не мислиш ли?
Ами не, не разбирам. Защо да нямаш моралното право да кажеш на някой, че цигарите са вредни? Все пак, той (също като теб) има правото да направи информиран избор. Т.е. ти му казваш, че е вредно да пуши, а той може да избере да си трови живота, както си направил ти.
Да кажеш, че са вредни, да. Но да го караш да спре да пуши, докато ти самата опъваш поредния фас е най-малкото двулично. Поне аз така разбирам примера,, даден от Валдесбг.
И съм напълно съгласна с него. Не е морално да изискваш от човека срещу теб качества, които ти самия не притежаваш. Подчертавам - изискваш. Да очакваш от приятелите си лоялност и дискретност, примерно, а ти самия да клюкариш и сплетничиш зад гърбовете им.
Прочети ми пак поста и може да схванеш идеята.
Или имаш високи критерии и се примиряваш с факта, че няма да имаш много приятели. Или си с ниските критерии и се нервиш, защото си заобиколен от идиоти.
Тук съвсем започна да се вкарваш във филма.Чак пък да държиш толкова на критериите си,че да стигнеш дотам почти да нямаш приятели не ми се вижда нормално.
Хубаво-имаш критерии,които човек трябва да изпълни за да можеш да го наречеш свой пирятел.Но това че по-голяма част от обкръжението ти не отговаря примерно на някои неща,не значи да спреш всякакъв контакт с тях и да се правиш на отшелник.Просто гледаш да се сработите,след време решаваш,че си е заслужавало да преглътнеш част от егото си и разбираш,че въпреки липсата на дадено качество у този човек,той би могъл да ти бъде приятел,защото пък има други положителни черти.
Говоря за малки разминавания в очакванията.Не казвам че примерно ако приятелите ти се друсат и ти трябва да го правиш.Но трябва да се научиш да правиш компромиси.Идеални хора няма,а ако ти се мислиш за такава тънеш в дълбока заблуда.
Или въведено в прост пример: "Аз ще се събирам само с добре облечени хора, които разбират от коли." Да де, ама нали се сещаш че за целта аз също трябва да съм добре облечен и да разбирам(поне малко) от коли. Щото иначе ще е най-малкото смешно, а най-много жалко. И рано или късно ако не се кача на нивото на хората с които се събирам.. ще бъда изхвърлен от компанията.
Да, обаче я има и другата зависимост - че тези хора, с които искаш да се събираш ти, също могат да изберат дали да се или да не се събират с теб. Разбираш ли? Както каза Rorschach - с какъвто се събереш, такъв ставаш. И ако са ти високи критериите, потстепенно, съзнателно или не, ти също ще подобриш качествата си.
Смисълът е, че не е редно да я съветвате да си понижи критериите за приятелите си. Дори напротив, трябва да ги поддържа високи и да се нагоди според тях.
Прочети ми пак поста и може да схванеш идеята.
Или имаш високи критерии и се примиряваш с факта, че няма да имаш много приятели. Или си с ниските критерии и се нервиш, защото си заобиколен от идиоти.
Тук съвсем започна да се вкарваш във филма.Чак пък да държиш толкова на критериите си,че да стигнеш дотам почти да нямаш приятели не ми се вижда нормално.
Хубаво-имаш критерии,които човек трябва да изпълни за да можеш да го наречеш свой пирятел.Но това че по-голяма част от обкръжението ти не отговаря примерно на някои неща,не значи да спреш всякакъв контакт с тях и да се правиш на отшелник.Просто гледаш да се сработите,след време решаваш,че си е заслужавало да преглътнеш част от егото си и разбираш,че въпреки липсата на дадено качество у този човек,той би могъл да ти бъде приятел,защото пък има други положителни черти.
Говоря за малки разминавания в очакванията.Не казвам че примерно ако приятелите ти се друсат и ти трябва да го правиш.Но трябва да се научиш да правиш компромиси.Идеални хора няма,а ако ти се мислиш за такава тънеш в дълбока заблуда.
Говориш за същото нещо. Високите критерии не означават списък, по който да отмяташ хората. А да знаеш кои са важните неща, които търсиш в тях и да не се примиряваш с по-малко. В крайна сметка, ако ти държиш да си приятел с някого и това е ценно за теб, по някакъв начин ще се опиташ да покриеш неговите критерии. Обратното също е в сила.
Май наистина не се изразявам добре днес, защото очевидно не ме разбирате.
Rorschach
03-18-2011, 08:03
Sh@d0w
ти да не мислиш, че критерии означава един чеклист с качества?
Какви са тези неща, които говориш тук и създаваш смут сред мозъчните ми клетки - ясно се казва, че имат негативни черти, които не биха могли да бъдат преглътнати и създават неудобство на конкретния индивид.
Има хора, които са пълни с добри черти, а само една тяхна да е негативна в твоите/моите очи и това да ви пречи да "мелите заедно".
А съветчетата да се задоволяваш с това, което имаш или дори да намаляваш изискванията са ми толкова странни, дори бих го нарекъл плашещи. Това просто ми говори за посредственост и нежелание за развитие...
valdesbg
03-18-2011, 08:06
Да, Марина. Точно за това говоря. Отново сме двете страни на една и съща монета.
Или иначе казано - съветваме я да си понижи критериите защото няма друг начин да изравни критериите с възможностите си. А това както установихме вече е ключово. Та след като се случи това.. ще и е по лесно да започне да развива наравно и двете - и критериите си и възможностите, които ще предложи.
Или иначе казано - никой няма да те накара да скочиш в морето, ако не можеш да плуваш. Почваш от басейн с пояс. Което е и нашата идея. Щото малко ситуацията е "Искам да стигна по море до Америка, ама не мога да плувам." И излиза че Америка ми е виновна че е далече, както и водата че е мокра, както и морето че е дълбоко.
Прекрасно те разбирам, Марина. Спокойно :)
Или иначе казано - съветваме я да си понижи критериите защото няма друг начин да изравни критериите с възможностите си. А това както установихме вече е ключово. Та след като се случи това.. ще и е по лесно да започне да развива наравно и двете - и критериите си и възможностите, които ще предложи.
Ама това не е редно. Не може да я съветвате да си понижи критериите. Тъкмо обратното - трябва да я съветвате сама да се опита да ги покрие. Нека критериите са й високи - сама ще го разбере и сама ще оправи собствените си качества съответно.
Аз не мога да се примирявам с приятелите си. Приятелите ми са ми приятели точно защото са перфектни според мен и моите критерии (нека не се бъркат критериите с дребните кусури на личността).
Rorschach
03-18-2011, 08:12
А всеки един човек, който се е занимавал по-сериозно със спорт ще ти каже, че винаги е по-добре да се изправяш срещу по-силен противник, макар и да знаеш, че твоите възможности са по-ниски.
Истински прогрес се отбелязва тогава, когато се опитваш да надскочиш собственият си ръст, а не тогава когато си седиш на едно ниво.
ти да не мислиш, че критерии означава един чеклист с качества?
да намаляваш изискванията са ми толкова странни, дори бих го нарекъл плашещи. Това просто ми говори за посредственост и нежелание за развитие...
Усещаш ли как си противоречиш и "създаваш смут в мозъчните ми клетки"?
И напротив не говори за посредственост и нежелание за развитие,ами точно обратното-желание за развитие.Посредствен си ако не гледаш по-далече от хоризонта,ако ме разбираш.Именно това са така наложените критерии...
valdesbg, много силно ме вълнува един въпрос. Защо непрекъснато повтаряш, че не мога да покрия изискванията си? Познаваш ли ме? Смяташ, че щом някога си знаел нещо, то по никакъв начин не се е променило ли? Да, изискванията ми са напълно реалистични и ти покривам. Какво ако искам от приятелите ми да имат елементарно възпитание. Аз нямам ли го? Или аз не бива да съм заобиколена от интелигентни хора, защото самата аз не съм такава? Ако чувстваш, че имаш нещо да ми кажеш можеш да го кажеш винаги. Просто те съветвам да спреш да се изказваш така сигурно и сякаш знаеш нещо много повече. Не е така. Точно защото съм се променила и самочувствието ми си е дошло на мястото си позволявам да изисквам от хората.
Изключително съм съгласна с мнението, че трябва човек винаги да се стреми да се развива, а защо не и чрез обкръжението си. Между мен и най - близката ми колежка от университета съществува една много здравословна конкуренция, която помага и на двете ни да поддържаме нивото си.
Nam3less3
03-18-2011, 08:53
Не съм сигурна, че темата е точно за тук, защото не става дума точно само за отношенията ми с мъжете, а въобще с хората. И така... наистина всички ми омръзват. Имам приятен характер, търпелива съм с хората, дори много често ме вземат за довереница по тази причина, което е отвратително. Изключително бързо се сближавам с хората. Обаче съм супер обсебваща и предпочитам да имам контакт само с един човек, но наистина да сме неразделни. И това се случва, но след известно време се разочаровам. Намирам недостатъците им един след друг и накрая осъзнавам, че тези хора не ме заслужават... и ги сменям. На мен това не ми пречи, и така съм си добре. Просто една вечер си разсъждавах на тази тема от нямане на работа. Реално аз имам ли проблем или е от прекалено многото свободно време?Явно си твърде напреднала личност, и хората около теб не са на твоето ниво и ти писва от човешките същества. 8-)
Не е нужно да ставаш асоциална, но просто стой на дистанция от всички щом не ти харесват, намери си 1 човек на твоето ниво който да ти е партньор в живота, и друго не ти трябва :D
Аз примерно(с изключение на 2-3ма човека) винаги поддържам близко-далечни отношения, в смисъл - близки, щото имам доста приятели които не бих се притеснил да им дам ключовете ми за нас, и далечни, в смисъл че не забърквам в техните проблеми, нито в сериозни отношения, ситуации, стоя настрани от филмите им изобщо отношенията ми с всички са майтапчийски, простират се дотам да си праим бъзици, да обсъждаме забавни ситуации и забавното минало, да ходим на някоя кръчма и дискотека, а най-близките ми и стари приятели са тия, с които поддържам най-майтапчийски отношения, един вид сме партньори в забавата и някой път в дребни финансови отношения. Ако почна да съм сериозен ще се изпокарам с всички на секундата.
Rorschach
03-18-2011, 08:58
Би ли се аргументирал/а?
Защото не виждам смисъл в твърденията ти, нито виждам противоречие в моите... ;)
Ако под хоризонта слагаш ограничението на собствените критерии, то тук имаме генерална мисинтерпретация и неразбиране на основните понятия, както и не разбиране на темата.
Човек има изисквания(критерии) и възможности, като е нормално да се стреми да достига възможно най-високите стойности на първото, но не е задължително критериите и възможностите да са на едно ниво. Даже е по-скоро нежелателно, защото означава, че няма желание за прогрес.
Изискванията са твоите нужди, които ти търсиш да бъдат задоволени и понеже вече бяха давани примери с автомобил Ферари, то аз ще използвам подобен пример. Твоите лични нужди определят критериите, затова и един човек с голямо семейство ще предпочете SUV, a не Coupe - не защото купето е лошо или има някакви дефекти, а защото не отговаря на неговите критерии.
Ти колкото и да му говориш, че купето си има своите прекрасни страни - може да е по-динамично, по-красиво или пък по-икономично, маневрено и бла-бла, то ще е глупаво той да пренебрегне своите критерии и да избере такъв вариант, правейки компромис.
А за възможностите - купето може да е и Мазерати, и Опел Калибра - личното ниво и възможности не са определящи за критерия. ;)
Май се включвам малко със закъснение ,но едно мнение отгоре едва ли ще навреди
И така... наистина всички ми омръзват. Имам приятен характер, търпелива съм с хората, дори много често ме вземат за довереница по тази причина, което е отвратително. Изключително бързо се сближавам с хората. Обаче съм супер обсебваща и предпочитам да имам контакт само с един човек, но наистина да сме неразделни. И това се случва, но след известно време се разочаровам. Намирам недостатъците им един след друг и накрая осъзнавам, че тези хора не ме заслужават... и ги сменям. На мен това не ми пречи, и така съм си добре.
Съжалявам за глупавата 'викторина' ,която ще ти организирам ,но помисли над следните въпроси :
1. За какво са ти приятелите ?
2. Имаш ли някакви очаквания от тях ?
3. Какво означава за теб 'приятелство' ?
4. Защо търсиш контакт с хората ?
5. Стигаш до извода ,че не те заслужават ,или просто ти омръзват ?
Не те познавам и дори нямам впечатления от форума за теб, така че няма как да знам със сигурност дали сме на една позиция по този въпрос ,но мога да споделя своята гледна точка :
Имам си познати ,които ми се водят 'приятели'(истината е ,че не знам хората защо използват тази дума - както бих помогнал на някой познат ,така бих направил същото и за някой непознат на улицата, ако ми е във възможностите ... ) , излизам с тях ,забавлявам се и прочие ,но реално се сближавам с тях само и единствено защото са ми провокирали интереса. И всъщност това е единственото ,което ме задържа в обкръжението им - възможността да науча нещо повече за тях. Ако са ми под нивото - просто не са ми "интересни".
Точно затова ти зададох онези смешни въпроси тип 'есе за 5ти клас'.
Мисълта ми е - ако намериш човек ,с когото можеш да говориш на теми, които в повечето случаи са извън интелектуалните възможности на повечето хора ,а в същото време и да се забавляваш с него/нея и да покрива критериите ти за вид и образование - ситуацията ще се промени.
Колкото и да ми е неприятно ,ще трябва този път да се съглася с Неймлес
Явно си твърде напреднала личност, и хората около теб не са на твоето ниво и ти писва от човешките същества.
А относно изказванията на някои хора в темата - не разбирам какво ви навежда на мисълта ,че момичето не покрива собствените си критерии ? Познавате ли се лично изобщо ?
Просто ще е смешно ако се окаже ,че и тук са се намерили хора ,засягащи се когато някой каже ,че се има за нещо повече.
Ще трябва и с Rorschach да се съглася (въпреки иронията ,която си направи с мен в една друга тема 8-) ). Sh@d0w ,ако твърдиш ,че примиряването с недостатъците у другите и приемането им (било то и в разумни граници) е път към личностен прогрес - :shock: .
Хайде и аз да се включа с нелепите примери - непушач си и не приемаш за нормално тютюнопушенето. Постепено познатите ти пропушват. Решаваш ,че ще се примириш. С времето започва да ти изглежда съвсем нормално. Е ,добре - това не е ли чиста проба морална деградация в следствие на заобикалящата те среда (тоест т.н. ти приятели). И плюс това - ако преди те е възпирало мнението ,че е неправилно и вредно ,то сега ,когато го смяташ за "нормално" , кой ще ти набие спирачките ?
Да налагаш шаблони на хората далеч не е посредственост - просто болшинството са си като по каталог - нищо уникално ,нищо специално.
Твърдейки ,че като не давам шанс на някого ,само защото му липсва нещо ,което търся (мисля това се опитваш да кажеш) у хората ,съм посредствен , на практика казваш ,че посредственост = взискателност.
Интересно твърдение. Още по-интересно ще е да му видя обосновката.
Също така - всеки си подбира обкръжението според собствените си интереси и достойнства - ти би ли си прекарвала свободното време с някое неграмотно цигане ? Предполагам не. Е ,представи си за момент ,че е възможно в очите на някой друг ти да си точно толкова 'долу' ,колкото и ромчето.
Само още нещо :D - valdesbg- това ,което описваш ,е типичен човек с погрешна представа за себе си и силно завишено самочувствие.
Нужно ли е да ти казвам ,че съществуват и хора ,които действително превъзхождат другите по един или повече параграфи ?
ПП :shock: :shock: ебаси романа изписах. някой ако го прочете да драсне да го черпя една бира (или за непълнолетните кола :lol: )
Sh@d0w ,ако твърдиш ,че примиряването с недостатъците у другите и приемането им (било то и в разумни граници) е път към личностен прогрес - :shock: .
Хайде и аз да се включа с нелепите примери - непушач си и не приемаш за нормално тютюнопушенето. Постепено познатите ти пропушват. Решаваш ,че ще се примириш. С времето започва да ти изглежда съвсем нормално. Е ,добре - това не е ли чиста проба морална деградация в следствие на заобикалящата те среда (тоест т.н. ти приятели). И плюс това - ако преди те е възпирало мнението ,че е неправилно и вредно ,то сега ,когато го смяташ за "нормално" , кой ще ти набие спирачките ?
Да налагаш шаблони на хората далеч не е посредственост - просто болшинството са си като по каталог - нищо уникално ,нищо специално.
Твърдейки ,че като не давам шанс на някого ,само защото му липсва нещо ,което търся (мисля това се опитваш да кажеш) у хората ,съм посредствен , на практика казваш ,че посредственост = взискателност.
Интересно твърдение. Още по-интересно ще е да му видя обосновката.
Също така - всеки си подбира обкръжението според собствените си интереси и достойнства - ти би ли си прекарвала свободното време с някое неграмотно цигане ? Предполагам не. Е ,представи си за момент ,че е възможно в очите на някой друг ти да си точно толкова 'долу' ,колкото и ромчето.
Нормално,че те иронизират по другите теми,виж се какви глупости пишеш.Май не си изчел цялата тема.Пак включвате това пушене в темата.Обясни ми как си избираш приятелите-по това дали пушат?И какво като пуши човека нима е с нещо по различен?Това си е негов избор не те кара и ти да го правиш ако не желаеш.
Не мога да разбера защо го намесваш?Нима нямаш приятели пушачи?От какво зависи характера на един човек от това дали пуши или не?Айде преди да пишете глупости,малко се замислете.
Аз също съм непушач и не подкрепям пушенето.Но не ми пречи да имам за приятел пушач-даже напротив имам доста.И какво от това според теб като съм непушач трябва да ги задраскам от листа си с приятели ли-не аз ще направя компромис.Ато за тези изключения говоря-не да си променяш мнението отсносно пушенето,а да приемеш човека с недостатъците му.
Деградираш именно като се водиш по шаблони,наложени от някои индивиди които писаха в темата,но има време да осъзнаят че прекаленото им високо мнение за тях самите само им вреди и огражда социалния им живот със стена.
EDIT:Примера с цигането няма да го коментирам,явно не си ме разбрал.Говоря за малки изключения от критериите ти не за това което говориш....
Nam3less3
03-18-2011, 11:08
Колкото и да ми е неприятно ,ще трябва този път да се съглася с Неймлес
Просто почваш да поумняваш и за това :lol:
Иначе една от малкото интересни теми в тоя раздел, даже заслужава да напиша стена от текст и да разбуня духовете. :booooomb:
Мисля, че започнахте прекалено много да издребнявате и да изпадате в крайности. Разбира се, че имам някаква търпимост към хората. Както казах, мога да преглътна неприятен вкус за дрехи или минимални дози дребнавост и мрънкане от време на време. Обаче не мога да се примиря с хора, чиято главна цел в живота е да им изпълнят всички дупки с... "любов", липса на амбиции, прекалената драма, просташкото поведение плюс пълният отказ да се говори на нормален български език. Това сега са някакви дреболии, които изброявам. След като аз искам един ден да бъда най - добрата в работата си и се стремя всячески да е така, то очаквам ПОНЕ такива усилия от хората около мен. Ако аз мога да призная винаги грешките и недостатъците си и да се опитвам да ги поправя, то съм убедена, че заслужавам някого, който прави най - малко това. Всичките ми близки хора са такива. Зареждат ме, дърпат ме напред, карат ме да се развивам.
^ За какво си говорим тогава? :)
valdesbg
03-18-2011, 11:24
Аурис съвсем наясно съм че има хора и хора. Наясно съм че има хора, които са в пъти над мен и моето развитие. Както и хора, които са в пъти под мен. Нормално е да е така. В случая не смятам че е така, защото един високо развит човек би приел тов анещо за естествено развитие. И би продължил да търси тези, хора, които смята за интересни без да се оплаква че се разочарова от 10000 индивида, щото им намира куп недостатъци.
Авторке и ако се смяташ за толкова променена и уравновесена защо поставяш очевадното като проблем и се чудиш и маеш какво да направиш? Или по друг начин казано - ако се смяташ за човек, който си заслужава значи по пътя на логиката би трябвало да стигнеш до идеята че хората, които заслужават да са с теб се броят на пръстите на едната ти ръка. Та къде тук е чуденката не виждам?
Другото което мисля че е по вероятно - смятам че не можеш да покриеш изискванията си, защото не виждам никаква промяна от едно време. Променила си опаковката, обаче вътре си е останало същото. Защо ли? Защото все още се мъчиш някой да ти е интересен за да поддържаш контакт с него. И ако на теб не ти е интересно с конкретния човек и дай да му бием шута. И другото, както сама казваш лепваш се за някой с някакъв образ, който си изградила за него. И когато опознаеш човека и видиш че той не припокрива образа ти (чудно защо) лепваш всичко различно като недостатъци. И нормално да се разочароваш. Щото си сложила етикетче на човека. А това етикетче не отговаря на душевността на човека.
Преди пак беше така. А щом казваш че не ти пречи.. защо изобщо пускаш темата? Ако си си добре в малкия си свят и не се нуждаеш от отговори или съвети или напътствия или някаква дискусия изобщо... защо изобщо си правиш труда да ни занимаваш нас с неща, които после ще отречеш?
Има много повече психология отколкото си мислиш в твоя случай. И все още се въртим около идеята някой да ти помпа егото за да можеш да съществуваш. Просто сега го наричаш с други думи.
едит:написала си още нещо, докато аз пиша поста си. Окей, тогава ако си толкова пораснала и знаеща какво искаш - започни да се държиш така.
Имам си свободно време, сверявам си часовника един вид. Защо пък да не ми е интересно да чуя още мнения? Ти обаче по никакъв начин не спираш да говориш наизуст. Но сигурно си имаш своите причини.
soni4kuu
03-19-2011, 07:47
Хахаа и имаш проблем,но и явно не попадаш на точния човек :) и аз бях така до преди 3-4 месеца... мн ми омръзваха.. понеже бяхме непрекъснато заедно и просто ми ставаше тъпо по едно време.. нз какво стана, промених ли се,какво.. сега ми е мн. добре, даже искам повече време да сме заедно.. :D :D
Обичай ближния със всичките му недостатъци. Никога няма да намериш перфектния човек за теб. Никой не е съвършен (ако за това се оглеждаш, разбира се). Различни характери, различни интереси. Някои момичета искат корави момчета, други умни, трети любвеобилни и т.н. Като гледам ти искаш три в едно май :D
Едно е сигурно обаче... Напълно добронамерено ти казвам, че ще си намериш майстора, който коренно ще промени начина ти на мислене. Иначе изглеждаш добричка :)
Ама аз имам истински приятели. Говоря за новото ми обкръжение. Сега университета ме принуждава да се запознавам и в различни моменти да съм в различни отношения с хората. Аз имах високи очаквания, а колкото и да се опитвам да се сприятеля с колеги... получава ми се, обаче после винаги намират начин да ми паднат в очите. И въобще не говоря за някакви дребни недостатъци, които мога да си ги измисля. Имам предвид неща, с които аз лично не мога да направя компромис като поведение на публично място, възпитание и обноски... такива неща. Не е като да не харесвам някой, 'щото прическата му е зле. Разбира се, обстоятелствата ме принуждават да поддържам отношения с тези хора и аз си се справям много добре. Много съм добродушна, повечето хора ме харесват. Иначе... с гаджетата е различно. С тях не съм толкова обсебваща, колкото с приятелите си, дори напротив. Обаче наистина не познавам някой, който да ме заслужава.
факта че виждаш толкова лесно и отчетливо недостатъците на другите според мен е адски добро качество. показва че познаваш добре себе си, това което цениш и нещата които те дразнят и отблъскват. на повечето хора им отнема години да го осъзнаят.
това, разбира се, е нож с две остриета, защото ще ти е много по-трудно да задържаш приятелства. повечето хора правят несъзнателни компромиси с другите, самозаблуждавайки или нарочно затваряики очите си за много от трансгресиите на техните приятели ( дефиницията за "трансгресия" тук е строго индивидуална за всеки, теб те дразнят едни неща, другите - други, само че разликата е че ти не се колебаеш да отчетеш този факт ), което им помага да задържат приятелството или добрите отношения със съответния човек. доколко те са изцяло искрени и открити, без никакви задни мисли от сорта на "ма еди какво си ме дразни в него/нея" е съвсем друг въпрос.
"insightful" си, а на хората, които гледат навътре повече вместо навън, никога не им е лесно "навън". защото се познават по-добре, а познавайки се по-добре, ще познаваш и останалите по-добре, и ще си лишен от перманентните розови очила на блаженото неведение, в което повечето хора тънат.
и в отговор на валдес - много ясно че ще бие шута на всеки който не и е интересен. за какво да поддържа връзка, интимна или приятелска, ако в нея няма интерес? това е огъня, който е в основата на всяка връзка. интереса.
истините са простички и трудни за приемане, и хората си измислят цял куп морални норми, с които да забулят и притъпят удара на истината, когато тя не им харесва в нейната цялост.
Не те заслужават ли....
А ти замисляла ли си се дали ги заслушаваш???
Ти да не би да нямаш недостатъци, да не би да си безгрешна!
Може би точно ти не ги заслужаваш с твоето отношение... все пак ако се сближаваш бързо с хората някои от тях започват да ти казват тайно може би.. не знма, а ти в същото време ги оте****ш..
:? :?