pisentseto
03-18-2011, 12:35
Моля ви помогнете ми ,трябва ми спешно есе по философия на една от тези две теми
Човекът е обществено същество -Аристотел
Човек става човек само сред хора-Фридрих
не е точно по твоята тема .. но можеш да допълниш с нещоо от тук .. :) !
Човешкият характер- чудно нещо. Човекът- странно създание. А хубаво ли е да си човек?
Да си човек има и добра, и лоша страна в зависимост от начина, по който го погледнеш. Ако разгледаме добрата страна на човечеството ще открием качества, които прекалено малко хора притежават, но ако погледнем лошата, ще разберам какви сме или ще станем, ако се отклоним от пътя, водещ нагоре. Лошото при човечеството е, че всеки гледа от другия и малко или много му завижда, и това води до загуба на приятели и време. Пропиляно време съкращавава щастливите моменти в човешкото съзнание, а тези загубени приятели ни карат да страдаме ежедневно и да съжаляваме за неща, за които не сме виновни само ние. Но това да си човек има и добра страна. Рядко се срещаме с нея. Хубавото лице на добрата страна е наведено надолу. То е скромно, не парадира със себе си и затова понякога дори не го забелязваме. Добротата е достатъчно малка, за да бъде забелязана.
Хората вредят на себе си неусетно и след време изглеждат жалки. Ако един човек е достатъчно умен, вижда какво става с тях и знае как да им помогне, дали ще го направи? Естествено, че не, защото често човекът е егоист и мисли за свое добро. Това също е лоша черта в това да си човек. Защо няма един човек, който да иска да помогне на друг, без да се замисля? Е, може би има, но са малко! Добротата в човешкия характер и бит е много рядко срещано явление, но понякога се появява за миг и изчезва. Повечето добри хора, които са подпомогнали поне малко за доброто на народа, ни са измрели по страшно нечовешки начин от завистта на техните врагове. Доброто никога не се оценява от хората, но може и да съществува. Всъщност това означава, че хората не са толкова лоши, но има и такива, които мислят само как да да навредят. Добрите постъпки зависят единствено от желанието. Да положиш усилия в това да правиш добро е приемлив вариант, защото усилията може да не направят кои знае какво, но ти знаеш, че си опитал, а когато направиш добро, то може да няма ефикасен резултат.
Човешкият характер е така устроен да не разбира кога му се подарява добро и кога не, но и е направен да чувства и аз - ът може да бъде нараняван, защото без да си нараняван не знаеш какво е болка - не си изпитал нещата от живота. Писатели като Достоевски твърдят, че страданието пречиства душата. И само този, който е страдал, е способен на съчувствие, съпричастност към останалата болка. Хубаво е, че човекът умее да съчувства. Дори другите същества да си мислят, че човекът е безчувствен, мога да кажа, че не е така, защото всеки е изпитвал болка, тъга, обич, дори и умора от живота, което го кара да помага, да съчувства. Начинът, по който хората общуват и по който всеки ден се поздравяват, ни подсказва техния характер.
Да си човек е хубаво- наистина, но дали е хубаво, когато виждаш как другите са тъжни и унили- естествено, че не. Искам да съм човек и дори в някои случaи се гордея, че съм такава - да съм една от добрите, от колко една от лошите в голямата игра! БЪДИ ЧОВЕК, НО ДОБЪР!!!