JustaLittleKid
03-22-2011, 13:05
Чаках те
Чаках те. Облечена в грях,
в легло, покрито с рози.
Чаках тихо, плачех и мълчах,
потопена в мъдри монолози.
Слушах тишината вътре в себе си,
защо ли чух я чак сега?
Шепнеше ми истини болезнени,
навяваше ми мъничко тъга.
Спомени подгониха ме. Чаках.
Розите превърнаха се в пепел.
Теб, любими, не дочаках.
Вечността ме взе и мене.
Илияна Дадарова
- краят ти е възможно най-несполучливият и ти го знаеш.
- темата, дълбочината й и готовите фрази няма да ги коментирам, само ще спомена, че се засмях инстинктивно на няколко пъти и се кокорих като пред чалга парче - още толкова.
в заключение откровение+съвет:
това, че можеш да пишеш (генерално, не в случая), не означава автоматично, че си способен на поезия. ако искаш просто да разказваш истории, по-добре се насочи към друг жанр, стихът не е кратък преносител на сюжети, сбита анотация и прочее. от височината си (лично мен ме респектира) поезията изисква някакво наличие на красота (влагам в думата всичките нюанси на искреност), дали в изразните средства, формата, съдържанието, посланието или възникващи встрани от текста свободни читателски асоциации, изборът е богат. но лично аз съм на мнение, че когато нямаш какво да кажеш, не знаеш как да го кажеш, когато не си сигурна, че желаеш да пуснеш хората свободно да щъкат из света ти, по-добре е да не пишеш. упражненията по писане са за прозаиците. поезията (поне за мен) е нещо повече.
//с този си пост давам хляб за спор/дискусия, та ако някой прояви желание, да пише:Д
ПП: пиша ти го това точно тук, защото съм видяла, че умееш да пишеш. точно на твоите години спрях да пиша за известно време (защото влизах в клишето, а да повтаряш за мен е обратното на това да правиш изкуство). големите неща, за които исках да пиша, ми бяха прекалено далечни, а малките не си струваха опитите за завоалиране. теб не те съветвам да спираш, а да четеш (с критично око!!!), да оценяваш (дори по схемата харесва ми-не ми харесва), да видиш кой, какво, какво и защо пише, като в процеса откриеш себе си (много проникновено, мисля че е ясно какво имам предвид:Д). през това време експериментирай с формата, максимално искрено, забравяш "собствения си ритъм" за момент и влизаш в "чужд" образец. ако не друго, поне е интересно и един вид творческа задача/изпитание. в най-добрия случай можеш да израснеш като автор, в най-лошия - ще си перманентно вдъхновена.;
успех! //очаквам да ми игнорираш мнението, няма да го приемам много навътре:Д