doody
03-22-2011, 14:51
здравейте на всички. чета този форум от години, но не вярвах, че един ден и аз ще имам нужда да споделя собствен проблем и то с напълно непознати хора. ще съм благодарен за всеки съвет на всеки потребител.
накратко, запознах се с едно момиче преди година; тя е на 16, а аз на 18, от един и същи град сме. в началото всичко беше повече от ПРЕКРАСНО, излизахме през ден, забавлявахме се, смеехме се, споделяхме си, чувахме се на ден по 5-6 пъти. връзката ни продължи да се развива и в един момент осъзнах, че това момиче държи всички права над сърцето ми. за жалост от известно време насам (няколко месеца) нещата между нас не вървят; дето се казва: 2 назад, 1 напред. наранихме се много с нея (изневери не е имало, но си казахме думи, които доста ни нараниха). и така, днес с нея намираме изключително малко време един за друг, всеки се инати и се цупи на другия за какво ли не, и т.н. 2 пъти се опитахме да се разделим, но все още сме заедно. днес пак говорихме за това... хора, оставам безкрайно наранен почти всеки ден; спомена за миналото ме преследва и не мога да продължа напред. обичам я, наистина я обичам повече от всичко, но сякаш вече силите и на двамата свършиха. опитах, но не можах. но просто не знам как да кажа СБОГОМ, на човека, който след семейството ми значи всичко за мен...
накратко, запознах се с едно момиче преди година; тя е на 16, а аз на 18, от един и същи град сме. в началото всичко беше повече от ПРЕКРАСНО, излизахме през ден, забавлявахме се, смеехме се, споделяхме си, чувахме се на ден по 5-6 пъти. връзката ни продължи да се развива и в един момент осъзнах, че това момиче държи всички права над сърцето ми. за жалост от известно време насам (няколко месеца) нещата между нас не вървят; дето се казва: 2 назад, 1 напред. наранихме се много с нея (изневери не е имало, но си казахме думи, които доста ни нараниха). и така, днес с нея намираме изключително малко време един за друг, всеки се инати и се цупи на другия за какво ли не, и т.н. 2 пъти се опитахме да се разделим, но все още сме заедно. днес пак говорихме за това... хора, оставам безкрайно наранен почти всеки ден; спомена за миналото ме преследва и не мога да продължа напред. обичам я, наистина я обичам повече от всичко, но сякаш вече силите и на двамата свършиха. опитах, но не можах. но просто не знам как да кажа СБОГОМ, на човека, който след семейството ми значи всичко за мен...