PDA

View Full Version : Моята цел... Мисля, че с малко настървеност ще я достигна :)



darkness848
03-22-2011, 16:58
Здравейте на всички! :)
Просто исках да споделя с вас за целта, която гоня в момента и честно казано най-накрая се чувствам доволна от самата мен... :)
Сега само да предупредя, че историята ми ще е малко дългичка, та на който не му се чете може още сега да затвори темата... 8-)
Когато бях на 13, имах супер стегнато и слабо тяло, естествено чуплива коса, ноооо предполагам както по-голямата част от нас... и аз не се харесвах.
Същата година дойдох в Испания и нещата взеха обрат. Не знам дали е било от депресията или пубертета (а може би и двете), намирах утеха в яденето и след месеци последствията от това си казаха своето. Напълнях страшно много. Не тренирах никакъв спорт и до 14 годишна бях 57 килограма на височина 157 сантиметра.
Но точно същото лято ходих с майка ми на пазар и се погледнах в едно огледало... Не можех да повярвам, че това момиче отсреща бях аз. От този момент реших, че е време нещата да се върнат в границите на нормалното.
Започнах да правя упражнения всеки ден и се подлагах на строги диети. Лошото беше, че упражненията ми умръзваха бързо, а след като спирах тези диети качвах двойно повече... :( Въпреки това стигнах до 53 килограма и много изтощен организъм.
След като станах на 15 (лятото на 2010) си казах напук на себе си, че нещата трябва да се променят. Бях постигнала толкова много, с адски много труд, а ми оставаше още малко. Вече бях пораснала с цели 3 сантиметра. :-D Исках да стигна поне 50 килограма. Да, но ето ти друг проблем. След всичките диети и малкото упражнения, тялото ми беше страшно отпуснато.
От началото на тази учебна година (10.09.2010), започнах да бъда просто на здравословен режим и да правя повече упражнения. Свалих около 2 килограма, като през това време ту ги качвах, ту ги свалях.
От този месец аз се записах на лека отлетика. Просто тичам за удоволствие, пък щом имам желание другото само ще си дойде. Ходя по два пъти в седмицата, като час и половина не спирам да тичам, да подскачам и т.н :D Когато пък не съм на тренировки унас си правя тае-бо и честно казано ми е страшно забавно. Игнорирах това, че в началото имах мускулна треска и сега се чувствам страхотно. Като стана сутрин правя по 20 коремни преси и различни упражнения. Чак след като свърша училище (17:30), си правя тае-бо-то вкъщи.
Относно режима ми на хранене... Наблягам на мюсли, сухари, плодове и зеленчуци, млечни продукти, яйца, риба, бяло месо... като гледам да са така комбинирани, че после да могат да ми се разградят по-лесно в организма. За сладко си позволявам по едно, две блокчета черен шоколад на ден. Най-често едно сутрин и едно на обед.
И с тази тема исках да кажа на всички момичета, които се чувстват дебели или искат да отслабнат, да не губят никаква надежда. Ако изгубят нея, значи са изгубили всичко. Резултата не идва след първата седмица. :wink: Иска се постоянство. Не се тормозете със страшни диети. Просто се опитвайте да се храните по-здравословно. Ще се отрази добре на външния ви вид, както и на самите вас. И най-вече! Трябва много спорт, но разбира се, ако е практикуван без желание... Резултатите ще закъснеят и никога няма да сте доволни от себе си. :)
Благодаря на всички, които отделиха време да прочетат историята ми. :) :-)

darkness848

biolojkata95
03-23-2011, 06:45
продължавай да гониш целта но се старай да не станеш анорексичка

DownloadVirus
03-23-2011, 12:09
Накрая постигна ли целта си?

RoSKo0o0
03-23-2011, 13:43
Внимавай с тези работи... момичетата имате изкривена представа за собствено тегло... да не те гледаме някой ден при Мартин Карбовски само...

ZipFail
03-23-2011, 14:25
Ако беше толкова лесно да станеш анорексик, всеки на диета щеше да е умрял вече, не прекалявайте с параноята :)

darkness848
03-23-2011, 19:59
Накрая постигна ли целта си?

Все още не напълно, но продължавам да скъсявам дистанциата до нея. :)


Внимавай с тези работи... момичетата имате изкривена представа за собствено тегло... да не те гледаме някой ден при Мартин Карбовски само...

Ех, мисля че чяк до там няма да стигна... Може би по простата причина, че родителите ми няма да ми дадат. :D Те и сега са против начина ми на хранене и с баща ми почти всеки ден се караме за това... Но, не се чувствам изтощена и не си умирам за дадено ястие (както преди). :)