stuudenokruwnaa
03-23-2011, 08:29
Здравейте..
Не бях писала от доста време тук... искам да споделя с някой, но нямам доверие на много хора та затова ще пиша тук и очаквам отговори .. Моли ви без СПАМ и без критики..
Тотално съм объркана вече...
Влюбена съм в определен човек.. Смятах го за невероятно свестен - е той е, обаче... не знам какво стана, но уви той се отдръпва малко по малко..
опитвам се да върна всичката тръпка, която я имаше.. Какво ли не правя, но няма и смисъл вече. Имам чувството, че само си пропилявам времето с него, само му повдигам егото като го търся само аз, а когато той се сети за мен (това е изключително рядко, даже почти никога :shock: ) . най-много общуваме за 2 - 3 минути.. Вижда се, че не ми върви с момчетата в последно време.. апък и в момента има такива момчета от които просто се обърквам жестоко,.. едни ми пишат като ненормални какво ли не (бахти индивидите) , а този към който имам чувства почти не се сеща за мен .. Дето се вика ..
той обича тебе, ти обичаш друг, друг те гони, ти гониш друг.. Ама в моя живот всичко е така за бога, вече се чудя кога ще ми дойде и моя късмет, когато и аз ще съм щастлива, кога ще имам поне за какво да се хвана и да мога да кажа, че и аз вече съм щастлива... но кога ли ще стане това- никой не знае. Толкова ли много искам?? Вечно има какво да ме разстрои.. нещо, което ще ме натъжи и ще се затворя в себе си. Искам да намеря моя човек с който да имам пълноценна връзка, ако ще после да се разделим да има болка и т.н. - то без това не може така или иначе..
Не бях писала от доста време тук... искам да споделя с някой, но нямам доверие на много хора та затова ще пиша тук и очаквам отговори .. Моли ви без СПАМ и без критики..
Тотално съм объркана вече...
Влюбена съм в определен човек.. Смятах го за невероятно свестен - е той е, обаче... не знам какво стана, но уви той се отдръпва малко по малко..
опитвам се да върна всичката тръпка, която я имаше.. Какво ли не правя, но няма и смисъл вече. Имам чувството, че само си пропилявам времето с него, само му повдигам егото като го търся само аз, а когато той се сети за мен (това е изключително рядко, даже почти никога :shock: ) . най-много общуваме за 2 - 3 минути.. Вижда се, че не ми върви с момчетата в последно време.. апък и в момента има такива момчета от които просто се обърквам жестоко,.. едни ми пишат като ненормални какво ли не (бахти индивидите) , а този към който имам чувства почти не се сеща за мен .. Дето се вика ..
той обича тебе, ти обичаш друг, друг те гони, ти гониш друг.. Ама в моя живот всичко е така за бога, вече се чудя кога ще ми дойде и моя късмет, когато и аз ще съм щастлива, кога ще имам поне за какво да се хвана и да мога да кажа, че и аз вече съм щастлива... но кога ли ще стане това- никой не знае. Толкова ли много искам?? Вечно има какво да ме разстрои.. нещо, което ще ме натъжи и ще се затворя в себе си. Искам да намеря моя човек с който да имам пълноценна връзка, ако ще после да се разделим да има болка и т.н. - то без това не може така или иначе..