rand0m
03-25-2011, 19:51
Историята ми е дълга, така че се настанете удобно. Вмомента съм отчаяна. В класът ми има едно момиче А. и момче Н.. С Н. винаги сме имали сложни взимоотношения, но никога не сме стигали до сериозна връзка. Винаги докато той е активната страна, аз не го отразявам и обратното, но все още сме(или може би бяхме) приятели и то добри. Момичето А.? Тя е много стара приятелка, но често между нас започва някаква странна вражда и се надпреварваме "на коя и пука по-малко за другата". В такива моменти ме изнервя всичко, което говори, как върви, как диша и т.н. 8-) . Наскоро тя започна да ми разказва, че Н. (с когото са още по-близки приятели) започнал да я привлича. Тогава събуди някакъв инстинкт у мен и с Н. отново започна занимавката. До днес А. ми беше ужасно близка и с НИЩО не исках да я наранявам. Всеки ден говореше за него, но имаше нещо, което аз ти Н. знаехме, но не и тя. Когато Н. ме изпращаше до спирката и чакахме заендо автобуса( бяхме голяма компания) и някакси скришно от всички намирахме начин да се доближаваме и да си разменяме нежности и целувки. Това продължаваше 3-4 дена всяка вечер. Времето, през което твърдяха, че се харесват. Мислила съм си, че може би започвам да се влюбвам в Н. и това ме побъркваше. Той не знаеше какво иска. Ако го поискам толкова силно, той ми е в кърпа вързан, но аз не исках да наранявам А.. Н. е(беше) просто неустоим. Целувах го и съвестта ме гризеше от вътре, но не спирах. Исках го. Един ден, когато отново бяхме до спирката, той отново ме целуна. Прибрах се с усмивка до ушите. Седнах в скайп и А. ми писа. Тя полудяваше без него. Искаше да си изяснят нещата и да се приключи вече с тези игрички. Тези 4 дена бяха много ужасни за мен. Не можех да й кажа какво правим на спирката. Би било долно от моя страна, а и никога не съм била такава. Кучка. Очаквах, че ако беше поне малко досетлив, той няма веднага да е готов за връзка с нея. Не исках Н. да я нарани, а тя не подозира, че имам нещо общо. Прибирах се у дома и плаках под душа, защото , както казваме тук, си набих ужасен филм. Настоявах да говорят, за да разбера ако наистина все още иска да е с нея, просто да се махна. Давах и кураж да му пише. Тя разбра, че той я харесва и просто избухна от щастие. Аз седях пред монитора с fake smile и се опитвах поне малко да се радвам за нея. Но не. Не знаех, че за Н. целувката е нещо толкова незначително. А. усети, че крия нещо от нея. Започна да ме притиска да й кажа. Ако разбреше от мен, щеше да бъде още по-брутално. По-късно му писах. Той се правеше, че не знае за какво говоря. Днес имахме предчас с Н. и очаквах тогава, когато сме сами да говорим. Седяхме един до друг както на спирката и отново се опита да ме целуне. Цял час едва сдържах сълзите си. След училище како винаги се събираме цялата компания да лафим за глупости. Не понасях да гледам как А. седи в него и му се радва. С момчетата П. и И. бяхме в една посока предложих да тръгваме. Тогава А. Н. и другото момче Д. Също станаха с нас. Те се забавиха назад и после Н. ни настигна. Стана ми ясно за какво са говорили. Н. забрави всичко от спирката и се отдаде на А. Когато се прибрах видях във фейсбук, че са обвързани. ... в момента мразя А. без никакво основание, защото аз така и не й казах за Н. . Мразя него, защото само ме използваше. Мразя себе си, че не загубих надежда до последно.. Когато се уредиха, А. не ме погледна повече, а Н... той също. Не знам как ще ги гледам всеки ден. Просто ще полудея вече. С Н. и приятелството си загубихме. Кажете ми с какви очи да го гледам вече. Ужасно съм зле. Искам просто всички да изчезнат, а аз да си седя в леглото си и да се мразя за всичко. Какво да правя?? :cry: :cry: :cry: