nepowtorima
03-25-2011, 21:01
Не малко от нас са се сблъсквали с подобен тип любов и подобен тип раздяла. Мъчителна, болезнена, носеща в себе си спомена за изживяното и тъгата по неизживяното. Влюбените се разделят с обещанието за вечна любов, а в очите им се чете страх от неизвестното. Същото това неизвестно, което е създало мъдри сентенции като „Очи, които не се виждат се забравят“, „Далече от очите, далече от сърцето“ и най-хумористично-тъжното „Клин клин избива“, което често се явява в следствие безсилие да се преборим с болката
. Понякога презокеански връзки устояват на изпитанията на съдбата, но друг път любов през съседни градове бързо среща края си. На какво се дължи тази закономерност? Ами факт е, че разстоянието винаги е фактор. И то е най- явното доказателство дали една връзка има бъдеще. Понякога временна раздяла може да докаже силата на чувствата и взаимната привързаност. Когато обаче тя се се превърне в причина за отчуждаване, тогава служи просто като доказателство за явното несъответствие в характерите на двама души. И с малко сълзи, носталгия и няколко безсънни нощи любимият се превръща в спомен, а на дневен ред е новото очакване на „принца на бял кон“. И така сюжетът се завърта отново до момента, в който открием истинската си любов. Но и тук съдбата често ни крои неприятни изненади.
Ако обстоятелствата те принудят да се разделиш с човека, който смяташ предопределен за теб, това несъмнено е момент, който никому не препоръчвам да изпита. А още повече, ако тази раздяла се очертава да продължи и по-дълго във времеви план, това си е истинско изпитание на психиката ни. Вярно е, живеем във век, когато комуникацията дори между отделни континенти не е проблем. Но технологиите- мобилни, видео,интернет не могат да запълнят празнината, породена от разстоянието. Нищо не може да изрази емоциите толкова силно и въздействащо, както физическата близост между двама души. Затова виртуалната любов, колкото и актуална да ни се струва, само увеличава мъката и засилва липсата на любимия човек. Тъжно е, но човешкото съзнание е проектирано да се стреми към развитие напред в бъдещето, а връзките от разстояние тласкат към миналото, изживените емоции и красиви спомени.
Ако двама души наистина са родени един за друг, всяко едно препятствие по пътя към съвместното им щастие ще бъде само изпитание. Успеят ли да го преодолеят, ще докажат, че приказките, макар претворени върху лист хартия, са създадени от нас самите, а историите, които те разказват, са примери от нашия живот.
Обединявам малко .. защото все по-чести станаха темите за връзки от разстояние.. Разсъждавах върху това, малко взех от друг сайт, но това ще е полезно за всички нас..
. Понякога презокеански връзки устояват на изпитанията на съдбата, но друг път любов през съседни градове бързо среща края си. На какво се дължи тази закономерност? Ами факт е, че разстоянието винаги е фактор. И то е най- явното доказателство дали една връзка има бъдеще. Понякога временна раздяла може да докаже силата на чувствата и взаимната привързаност. Когато обаче тя се се превърне в причина за отчуждаване, тогава служи просто като доказателство за явното несъответствие в характерите на двама души. И с малко сълзи, носталгия и няколко безсънни нощи любимият се превръща в спомен, а на дневен ред е новото очакване на „принца на бял кон“. И така сюжетът се завърта отново до момента, в който открием истинската си любов. Но и тук съдбата често ни крои неприятни изненади.
Ако обстоятелствата те принудят да се разделиш с човека, който смяташ предопределен за теб, това несъмнено е момент, който никому не препоръчвам да изпита. А още повече, ако тази раздяла се очертава да продължи и по-дълго във времеви план, това си е истинско изпитание на психиката ни. Вярно е, живеем във век, когато комуникацията дори между отделни континенти не е проблем. Но технологиите- мобилни, видео,интернет не могат да запълнят празнината, породена от разстоянието. Нищо не може да изрази емоциите толкова силно и въздействащо, както физическата близост между двама души. Затова виртуалната любов, колкото и актуална да ни се струва, само увеличава мъката и засилва липсата на любимия човек. Тъжно е, но човешкото съзнание е проектирано да се стреми към развитие напред в бъдещето, а връзките от разстояние тласкат към миналото, изживените емоции и красиви спомени.
Ако двама души наистина са родени един за друг, всяко едно препятствие по пътя към съвместното им щастие ще бъде само изпитание. Успеят ли да го преодолеят, ще докажат, че приказките, макар претворени върху лист хартия, са създадени от нас самите, а историите, които те разказват, са примери от нашия живот.
Обединявам малко .. защото все по-чести станаха темите за връзки от разстояние.. Разсъждавах върху това, малко взех от друг сайт, но това ще е полезно за всички нас..