Roni10
03-28-2011, 23:49
Здравейте,има едно момиче...едно момиче което страшно обичам....което искам да забравя,да забравя всичко това което чувствам...Нека ви разкажа историята...
11 клас съм и от 8 клас(влязох в гимназия) съм в един клас с едно момиче...Момиче което харесвам от много време,момиче което смея да кажа че обичам...Тя е страхотна,какво да ви кажа за нея,познавам я почти идеално знам всяка нейна мисъл,знам кога е щастлива,сърдита,ядосана,т� �жна...Познавам я идеално....за времето в което сме заедно сме тръгвали няколко пъти но за доста кратко,не се получаваше нещо винаги и така и си остана,станахме добри приятели,но това не значи че я приемам само като приятелка...от много време просто имам много силни чувства към нея...тя го знае,казах и го,но тя ми отговори по начина по който очаквах...приемам те просто като приятел...тва е най-лошото нещо което може да ти каже момичето което харесваш най-малко...да знаеш че не ти ще правиш дадени неща с нея,а ще я посъветваш как да ги прави с някой друг...След като разбрах че няма как да съм с нея започнах да се опитвам да я забравя,но все удрях на камък...и то не просто удрях на камък,усещам как всеки ден тези чувства се засилват...докато се опитвам да я забравя,направих 18,почнах да излизам по кафета,дискотеки,намирам си постоянно занимавка,почнах шофьорски курсове,но не и не...не мога и не мога да я забравя...запознах се с едно страхотно момиче,което не сполучи на човека просто...ходихме известно време,но не издържах и и казах всичко и скъсах с нея...Тя обаче се оказа много влюбена в мен,защото ми каза че дори и да обичам друга и ако ще нея да наричам с нейното име,щом съм с нея и целувам нея тя ще е щастлива :shock: .Казах и че това няма да стане защото и без това ми тежи времето в която я лъгах,защото да обичаш друга и да излизаш с друга и да казваш че е единствена....пълна лъжа...Тя ми реве всеки ден,но не мога да го направя просто...искам истинска връзка,а не една лъжа и опит за забрава...Да се върна на любовта ми,с всеки ден просто става се по зле,сънувам я през ден,сънувам как се събуждам,и виждам как едно момиче става от леглото ми,поглеждам гърба й и виждам нейната татуировка...тя се обръща,размахва коса,усмихва се....божее тогава се чувствам най-щастливия човек и естествено се събуждам....Тази моя любов е като болест,заразява ме все повече с всеки ден...усещам как всеки ден не мога без лекарството си...сега ми стига само да я видя,но дозата трябва да се увеличи,а няма как...Казвам и че имам чувства към нея,не всичко това естествено,все пак не искам да тръгне с мен от жал...но няма как да стане,тя вече ме е приела като приятел...с всеки ден я искам повече и повече...главата спира да ме слуша,правя нелогични работи....като карам малко се успокоявам,но видя ли някое момиче да преминава и да прилича на нея и...вече не знам какво да правя,отчаян съм,искам просто да се усмихна искрено,а не просто да сложа маска пред приятелите ми...искам всичко това да се промени,но не виждам начин....колко бих дал и да спра да чувствам...няма как...
не знам просто какво да направя....
11 клас съм и от 8 клас(влязох в гимназия) съм в един клас с едно момиче...Момиче което харесвам от много време,момиче което смея да кажа че обичам...Тя е страхотна,какво да ви кажа за нея,познавам я почти идеално знам всяка нейна мисъл,знам кога е щастлива,сърдита,ядосана,т� �жна...Познавам я идеално....за времето в което сме заедно сме тръгвали няколко пъти но за доста кратко,не се получаваше нещо винаги и така и си остана,станахме добри приятели,но това не значи че я приемам само като приятелка...от много време просто имам много силни чувства към нея...тя го знае,казах и го,но тя ми отговори по начина по който очаквах...приемам те просто като приятел...тва е най-лошото нещо което може да ти каже момичето което харесваш най-малко...да знаеш че не ти ще правиш дадени неща с нея,а ще я посъветваш как да ги прави с някой друг...След като разбрах че няма как да съм с нея започнах да се опитвам да я забравя,но все удрях на камък...и то не просто удрях на камък,усещам как всеки ден тези чувства се засилват...докато се опитвам да я забравя,направих 18,почнах да излизам по кафета,дискотеки,намирам си постоянно занимавка,почнах шофьорски курсове,но не и не...не мога и не мога да я забравя...запознах се с едно страхотно момиче,което не сполучи на човека просто...ходихме известно време,но не издържах и и казах всичко и скъсах с нея...Тя обаче се оказа много влюбена в мен,защото ми каза че дори и да обичам друга и ако ще нея да наричам с нейното име,щом съм с нея и целувам нея тя ще е щастлива :shock: .Казах и че това няма да стане защото и без това ми тежи времето в която я лъгах,защото да обичаш друга и да излизаш с друга и да казваш че е единствена....пълна лъжа...Тя ми реве всеки ден,но не мога да го направя просто...искам истинска връзка,а не една лъжа и опит за забрава...Да се върна на любовта ми,с всеки ден просто става се по зле,сънувам я през ден,сънувам как се събуждам,и виждам как едно момиче става от леглото ми,поглеждам гърба й и виждам нейната татуировка...тя се обръща,размахва коса,усмихва се....божее тогава се чувствам най-щастливия човек и естествено се събуждам....Тази моя любов е като болест,заразява ме все повече с всеки ден...усещам как всеки ден не мога без лекарството си...сега ми стига само да я видя,но дозата трябва да се увеличи,а няма как...Казвам и че имам чувства към нея,не всичко това естествено,все пак не искам да тръгне с мен от жал...но няма как да стане,тя вече ме е приела като приятел...с всеки ден я искам повече и повече...главата спира да ме слуша,правя нелогични работи....като карам малко се успокоявам,но видя ли някое момиче да преминава и да прилича на нея и...вече не знам какво да правя,отчаян съм,искам просто да се усмихна искрено,а не просто да сложа маска пред приятелите ми...искам всичко това да се промени,но не виждам начин....колко бих дал и да спра да чувствам...няма как...
не знам просто какво да направя....