Химия :(

[yamaha911]

Здравейте,да ви попитам някой от вас досега изготвял ли е доклад по Химия за полистерола ,защото госпожата ми каза да направя доклад, но в интернет няма почти нищо.В помагалото намирам нещо ,но нямам регистрация и немога да го сваля.Та ако някои има да му дам линк да ми го дръпне ???Абе помагайте че ми е много важно.
Мерси предварително

[anonymous546178]

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%80%D 0%B5%D0%BD
Това не ти ли върши работа ?

[vls]

ако пуснеш линк щ мога да ти го дръпна :-)

[yamaha911]

http://download.pomagalo.com/49846/polistirol/?search=35363979
ето линк меррси :-) ъъъ като го драпнесх го постни тук в темата направо :)


а относно материала в Winkipedia да погледнах но искам да събера инфо от няколко източника и да ги обединя :)

[chemist9009]

Една от най-широко използваните пластмаси за нуждите на електротехниката е полистиролът или, както се нарича още, тролитул. Ценните диелектрични показатели и лесната обработка на полистирола, от една страна, и неговата голяма склонност към стареене, от друга, насочиха вниманието на изследователите към средата на третото десетилетие на ХХ век. Днес може да се каже, че полистиролът е една от най-добре изследваните термопластични пластмаси.


Получаване на стирол

Полистиролът се получава при полимеризацията на стирола /винилбензола, фенилетилена/.
Днес стиролът се получава предимно за нуждите на промишлеността за пластмаси и каучук. Основните количества стирол се получават по синтетичан път главно чрез дехидриране на етилбензол.
Съществуват и други методи за синтезиране на стирол, но те не са рентабилни.
Такъв един метод е чрез пиролиз на канелена киселина
C6H5CH=CH—COOH→ C6C5CH=CH2+→
Друг такъв метод е, като се излезе от бензол и ацетилен:
C6H6+CH≡CH→ C6H5CH=CH2
Пари от бензол и ацетилен се пропускат при температура 150° над катализатор AlCl3 и ZnCl2, утаени върху инертен носител, при което се получава стирол с добив 40%.
Известни количества стирол се получават при суха дестилация на битуминозни въглища и при пиролиз на някои органични вещества. Стиролът се получава и от така наречените ксилолстиролни фракции, получавани при високотемпературен /1400 - 1500°/ пиролиз на нефта.


Полимеризация на стирола

Поради несиметричната си молекула стиролът полимеризира сравнително лесно по верижния механизъм в присъствие на инициатори и при нагряване в присъствие или отсъствие на въздух /кислород/.
При полимеризирането на стирола важат всички закономерности, които се наблюдават за всяка полимеризация, протичаща по верижния механизъм. Особено ясно е изразено тук влиянието на температурата върху молекулното тегло. С повишаване на температурата се намалява молекулното тегло, причината за което е протичането на обратния процес – деполимеризиране.
Полимеризирането на стирола се провежда в блок, в разтвор и в емулсия. Полимеризатите, получени при различните начини, имат специфични свойства, което се наблюдава при почти всички полимери. Прилагането на един или друг метод за полимеризиране зависи главно от предназначението на получавания полимер.


Свойства на полистирола

Проведените изследвания за установяване на структурата на полистирола чрез термична деструкция показаха, че свързването на изходните мономерни звена е при положение 1,3, т. е. глава с опашка:

. . .—СН2—CH—CH2—CH—CH2—CH— . . .
| | |
C6H5 C6H5 C6H5
Молекулното тегло на полистирола се движи в широки граници. При полистирола, получен чрез полимеризация в блок, то е от 20 000 до 800 000, а при този, получен по емулсионния начин – между 70 000 и 200 000.
Полистиролът има отн. т. 1,05 и коефициент на пречупване 1,59-1,69.
В техниката и търговията полистиролът се среща в две форми – блоков и емулсионен. Блоковият полистирол обикновено представлява прозрачна стъклообразна твърда маса във вид на цилиндрични или безформени парченца, а емулсионният е във вид на бял прах или брикетчета от него.
Полистиролът е един от най-добрите диелектрици. По своите електроизолационни свойства той не отстъпва на полипропилена, полиетилена и политетрафлуоретилена.
Подобно на другите поливъглеводороди полистиролът е устойчив твърде много на киселини, в това число и флуороводородната, и на основи. Полистиролът е напълно устойчив и на вода.
Твърде много се различава полистиролът по разтворимостта си от полиетилена и полипропилена. Той е по-лесно разтворим от тях в органични разтворители – разтваря се в ароматни въглеводороди, в голям брой естери, ацетон и др.
Недостатък на полистирола е малката му термоустойчивост. Тя зявиси до голяма степен от степента на полимеризация. Полистиролът запазва механичните си свойства до около 80°. Над тази температура той се размеква и преминава във високоеластично състояние, което се запазва до 150°. В зависимост от молекулното си тегло полистиролът започва да деполимеризира при 200-300°, при което се отделя предимно стирол, а заедно с него и дифенилбензол, трифенилбензол и др.

Преработка на полистирола

Добрата течливост на полистирола дава възможност той да се обработва с успех чрез леене под налягане, екструзия и издуване.
Най-широко приложение намира първият начин.
Леенето под налягане се провежда при температура 180-230° и налягане 500-2000 кг/см