nepowtorima
03-29-2011, 16:37
Всеки ден става все по-сложно.
Всеки ден става по-трудно да живея с тази мисъл…
Разбрах, че няма да стане нищо…
Разбрах, че всичко свърши преди да е почнало..
Отказвам се, но пак нещо ме кара да продължа.
Отказвам се от него, а той винаги намира да се появи точно когато се залъгвам, че съм си го избила от ума.
Опитвам се да го заменя с друг, но засега той е незаменим за мен.
Опитвам се да си го избия от ума по-всякакъв начин, но не се получава.
Вярвах, че другото момче ще го премахне от живота ми и той ще е на преден план, но не стана така.
Вярвах, че тези 2 дни в които вече не ми пукаше за него – ще бъде вече завинаги, но отново не стана така.
Знам, че с времето всичко ще отмине – все някога .. няма да е вечно..
Но и знам, че искам всичко да потръгне, но нищо не става така както искаш..
Искам да го забравя или най-после да стане нещо, но явно вече всичко свърши.. изтървахме момента и чувствата охладняха.. няма връщане назад.. обаче това винаги ще остане в съзнанието ми.. Казвам си – имам търпение, ще чакам, ще чакам.. .. е какво стана чакам вече колко време и нищо.. така и ще остане за напред – нищо.
Разбирам, че връзката от разстояние е прекалено трудна… приех факта, че е така, но сега излиза, че е още по-трудно отколкото бях възприела..
Знам, че никой не може да ми помогне .. нито със съвети как да го забравя, нито аз самата ще си го втълпя.. Времето е лечителят ми… ще страдам, ще страдам и ще ми мине, знам си… ала де да можех да щракна с пръсти и всичкия този ад да приключи ..
Не искам помощ, защото знам, че никой не може да ми помогне дори и аз не мога …
Просто исках да споделя как се чувствам с всеки изминал ден, и с какви мисли живея всяка една минута.. Който иска .. нека пише .. :)
Всеки ден става по-трудно да живея с тази мисъл…
Разбрах, че няма да стане нищо…
Разбрах, че всичко свърши преди да е почнало..
Отказвам се, но пак нещо ме кара да продължа.
Отказвам се от него, а той винаги намира да се появи точно когато се залъгвам, че съм си го избила от ума.
Опитвам се да го заменя с друг, но засега той е незаменим за мен.
Опитвам се да си го избия от ума по-всякакъв начин, но не се получава.
Вярвах, че другото момче ще го премахне от живота ми и той ще е на преден план, но не стана така.
Вярвах, че тези 2 дни в които вече не ми пукаше за него – ще бъде вече завинаги, но отново не стана така.
Знам, че с времето всичко ще отмине – все някога .. няма да е вечно..
Но и знам, че искам всичко да потръгне, но нищо не става така както искаш..
Искам да го забравя или най-после да стане нещо, но явно вече всичко свърши.. изтървахме момента и чувствата охладняха.. няма връщане назад.. обаче това винаги ще остане в съзнанието ми.. Казвам си – имам търпение, ще чакам, ще чакам.. .. е какво стана чакам вече колко време и нищо.. така и ще остане за напред – нищо.
Разбирам, че връзката от разстояние е прекалено трудна… приех факта, че е така, но сега излиза, че е още по-трудно отколкото бях възприела..
Знам, че никой не може да ми помогне .. нито със съвети как да го забравя, нито аз самата ще си го втълпя.. Времето е лечителят ми… ще страдам, ще страдам и ще ми мине, знам си… ала де да можех да щракна с пръсти и всичкия този ад да приключи ..
Не искам помощ, защото знам, че никой не може да ми помогне дори и аз не мога …
Просто исках да споделя как се чувствам с всеки изминал ден, и с какви мисли живея всяка една минута.. Който иска .. нека пише .. :)