luda4et0o
03-31-2011, 22:25
САЩ, Франция, Великобритания и още няколко страни започнаха военна операция срещу режима на полковник Муамар Кадафи в Либия на 19 март 2011 г. Изстреляни бяха крилати ракети, които унищожиха голяма част от либийската ПВО и командния център на армията.
Ожесточени сражения се водиха на изток и в Мисрата, единственият западен град под контрола на бунтовниците. На 30 март силите на Кадафи за пореден пъти си възвърнаха контрола над петролния град Рас Лануф. (вижте картата за актуална информация).
Търси се политически изход, като първо Хилари Клинтън, а после турски представители лансираха варианти за мирно решение. Великобритания, Франция и САЩ обявиха на 29 март, че са готови да предоставят на Муамар Кадафи имунитет срещу съдебно преследване, ако той се откаже от властта.
Операцията започна, след като на 18 март Съветът за сигурност на ООН гласува Резолюция 1973, с която даде зелена светлина при налагането на зона, забранена за полети на либийски самолети. В резултат коалиция от няколко държави започна въздушните удари.
На 24 март НАТО постигна съгласие по спорния въпрос за поемане на контрола над военните операции за период от три месеца. Франция, Великобритания и САЩ не изключиха възможността да доставят оръжие на бунтовниците, на фона на страховете, че то може да стигне до "Ал Кайда".
Преди това бе наложено оръжейно ембарго и други санкции, в това число замразяване на авоари. На 11 март ЕС призна съставения от бунтовниците Преходен национален съвет за законен посредник в преговорите с Либия. Съветът има 31 члена и се оглавява от Мустафа Мохамед Абдул Джалил - бившия министър на провосъдието.
За първите десетина дни САЩ са похарчили 550 млн. за военните действия в Либия.
До това развитие се стигна, след като протестите, започнали в средата на февруари, прераснаха в гражданска война.
На 20, 21 и 22 февруари се стигна до сериозни сблъсъци със силите на реда, които стреляха срещу протестиращите. Демонстрантите превзеха Бенгази и редица градове в Източна Либия. Според някои данни загиналите са хиляди.
След 2 март лоялните на Кадафи сили предприеха операция за възвръщане на контрола над завзетите от опозицията градове и за спиране на настъплението към столицата Триполи и оттогава битката за контрола на няколко ключови града се води с променлив успех.
Стигна се до бежанска криза, като 212 хиляди - повечето от тях емигранти, са напуснали Либия, по данни на ООН.
Страната с население 6.5 млн. души се управлява от 1969 г. от Муамар Кадафи, който не е формален лидер. Народният конвент има де юре функции, подобни на тези на парламентите в Западните държави. На 30 март либийският министър на външните работи Муса Куса избяга във Великобритания.
ВЪЛНЕНИЯТА В БЛИЗКИЯ ИЗТОК И АФРИКА
Вълна от протести заля Тунис, Египет и останалите арабски страни. В по-богатите арабски държави властите обещаха редица социални привилегии и дори раздаваха пари "на калпак", за да не допуснат нестабилност.
Бахрейн
Протестите започнаха през февруари, като властите прибягнаха до употреба на сила и имаше убити. Саудитската армия навлезе в страната съгласно клаузите на сключения по-рано отбранителен договор, предвиждащ оказването на помощ. Обединените арабски емирства, Катар, също се включиха в общия "Щит". Бе въведено извънредно положение. Иран протестира срещу намесата.
Конфликтът е между шиитската опозиция и управляващата сунитска династия Ал Халифа. Страната има население от едва 800 000, но е стратегически важна за САЩ, тъй като е беза на Пети американски флот.
Саудитска Арабия
Стотици шиити излязоха на протести през март в източната част на Саудитска Арабия с призив за освобождаване на затворници и изтегляне на саудитските сили от Бахрейн. Те поискаха и прекратяване на дискриминацията срещу шиитското мнозинство в сунитската монархия.
В Източната провинция са повечето петролни находища на Саудитска Арабия.
Сирия
Протестите започнаха на 18 март. Десетки активисти загинаха в южния град Дараа, както и в Санамейн, Латакия, Дамаск и други градове през последната седмица. Първоначално президентът на Сирия Башар Асад отказа да се вслуша в исканията на демонстрантите, по-късно обеща реформи и едновременно с това нареди стрелба по протестиращите в Латакия и Дераа. Правителството подаде оставка. Въпреки първоначалните сигнали, президентът не отмени извънредното положение.
Йемен
На 23 март йеменският парламент одобри искане на президента Али Абдула Салех за въвеждане на извънредно положение за 30 дни. Преди това коалиция от йеменски опозиционни групировки отхвърли предложението на президента за предсрочни парламентарни избори през януари догодина. Армията се разцепи, като част от военните подкрепят шиитските опозиционери.
На 28 март нелеп взрив във фабрика за експлозиви в в град Джаар, която е била превзета и ограбена от ислямистка групировка, отне живота на повече от 110 души.
Египет
На 25 януари започнаха протести срещу властта в Египет, които доведоха до оттеглянето на президента Хосни Мубарак на 11 февруари.
Призивът за протести ръгна от Фейсбук страницата "Мъченикът", създадена в памет на младия египтянин Халед Саид, пребит до смърт от двама полицаи в Александрия миналата година.
При сблъсъците загинаха 300 души.
82-годишният президент прехвърли повечето си правомощия на вицепрезидента Омар Сюлейман, а по-късно се оттегли и да предаде властта на армията. Съставено бе правителство начело с Есам Шараф, насрочени са избори.
Ключов въпрос остава ролята на "Мюсюлманските братя", международна ислямистка организация, създадена именно в Египет през 1928 г., свързана с "Хамас". "Братството" поддържа тесни връзки с режима в Иран. Гласуването за нова Конституция, която бе подкрепена от братството, показва, че то е реална сила в страната.
Тунис
Кървавите сблъсъци, в които загинаха над 50 души, започнаха на 17 декември, когато продавач на зеленчук се самозапали, след като му забраниха да търгува без лиценз. Хиляди възмутени от произвола на властите излязоха на улиците, стигна се до ексцесии и сблъсъци с властите.
За разлика от "ситата революция в Либия", "жасминовата революция" в Тунис бе предизвикана от растящата мизерия, засилена от растящите цени на храните и безработицата.
В резултат на протестите бе изгонен президента Бен Али след 23-годишно управление.
Ожесточени сражения се водиха на изток и в Мисрата, единственият западен град под контрола на бунтовниците. На 30 март силите на Кадафи за пореден пъти си възвърнаха контрола над петролния град Рас Лануф. (вижте картата за актуална информация).
Търси се политически изход, като първо Хилари Клинтън, а после турски представители лансираха варианти за мирно решение. Великобритания, Франция и САЩ обявиха на 29 март, че са готови да предоставят на Муамар Кадафи имунитет срещу съдебно преследване, ако той се откаже от властта.
Операцията започна, след като на 18 март Съветът за сигурност на ООН гласува Резолюция 1973, с която даде зелена светлина при налагането на зона, забранена за полети на либийски самолети. В резултат коалиция от няколко държави започна въздушните удари.
На 24 март НАТО постигна съгласие по спорния въпрос за поемане на контрола над военните операции за период от три месеца. Франция, Великобритания и САЩ не изключиха възможността да доставят оръжие на бунтовниците, на фона на страховете, че то може да стигне до "Ал Кайда".
Преди това бе наложено оръжейно ембарго и други санкции, в това число замразяване на авоари. На 11 март ЕС призна съставения от бунтовниците Преходен национален съвет за законен посредник в преговорите с Либия. Съветът има 31 члена и се оглавява от Мустафа Мохамед Абдул Джалил - бившия министър на провосъдието.
За първите десетина дни САЩ са похарчили 550 млн. за военните действия в Либия.
До това развитие се стигна, след като протестите, започнали в средата на февруари, прераснаха в гражданска война.
На 20, 21 и 22 февруари се стигна до сериозни сблъсъци със силите на реда, които стреляха срещу протестиращите. Демонстрантите превзеха Бенгази и редица градове в Източна Либия. Според някои данни загиналите са хиляди.
След 2 март лоялните на Кадафи сили предприеха операция за възвръщане на контрола над завзетите от опозицията градове и за спиране на настъплението към столицата Триполи и оттогава битката за контрола на няколко ключови града се води с променлив успех.
Стигна се до бежанска криза, като 212 хиляди - повечето от тях емигранти, са напуснали Либия, по данни на ООН.
Страната с население 6.5 млн. души се управлява от 1969 г. от Муамар Кадафи, който не е формален лидер. Народният конвент има де юре функции, подобни на тези на парламентите в Западните държави. На 30 март либийският министър на външните работи Муса Куса избяга във Великобритания.
ВЪЛНЕНИЯТА В БЛИЗКИЯ ИЗТОК И АФРИКА
Вълна от протести заля Тунис, Египет и останалите арабски страни. В по-богатите арабски държави властите обещаха редица социални привилегии и дори раздаваха пари "на калпак", за да не допуснат нестабилност.
Бахрейн
Протестите започнаха през февруари, като властите прибягнаха до употреба на сила и имаше убити. Саудитската армия навлезе в страната съгласно клаузите на сключения по-рано отбранителен договор, предвиждащ оказването на помощ. Обединените арабски емирства, Катар, също се включиха в общия "Щит". Бе въведено извънредно положение. Иран протестира срещу намесата.
Конфликтът е между шиитската опозиция и управляващата сунитска династия Ал Халифа. Страната има население от едва 800 000, но е стратегически важна за САЩ, тъй като е беза на Пети американски флот.
Саудитска Арабия
Стотици шиити излязоха на протести през март в източната част на Саудитска Арабия с призив за освобождаване на затворници и изтегляне на саудитските сили от Бахрейн. Те поискаха и прекратяване на дискриминацията срещу шиитското мнозинство в сунитската монархия.
В Източната провинция са повечето петролни находища на Саудитска Арабия.
Сирия
Протестите започнаха на 18 март. Десетки активисти загинаха в южния град Дараа, както и в Санамейн, Латакия, Дамаск и други градове през последната седмица. Първоначално президентът на Сирия Башар Асад отказа да се вслуша в исканията на демонстрантите, по-късно обеща реформи и едновременно с това нареди стрелба по протестиращите в Латакия и Дераа. Правителството подаде оставка. Въпреки първоначалните сигнали, президентът не отмени извънредното положение.
Йемен
На 23 март йеменският парламент одобри искане на президента Али Абдула Салех за въвеждане на извънредно положение за 30 дни. Преди това коалиция от йеменски опозиционни групировки отхвърли предложението на президента за предсрочни парламентарни избори през януари догодина. Армията се разцепи, като част от военните подкрепят шиитските опозиционери.
На 28 март нелеп взрив във фабрика за експлозиви в в град Джаар, която е била превзета и ограбена от ислямистка групировка, отне живота на повече от 110 души.
Египет
На 25 януари започнаха протести срещу властта в Египет, които доведоха до оттеглянето на президента Хосни Мубарак на 11 февруари.
Призивът за протести ръгна от Фейсбук страницата "Мъченикът", създадена в памет на младия египтянин Халед Саид, пребит до смърт от двама полицаи в Александрия миналата година.
При сблъсъците загинаха 300 души.
82-годишният президент прехвърли повечето си правомощия на вицепрезидента Омар Сюлейман, а по-късно се оттегли и да предаде властта на армията. Съставено бе правителство начело с Есам Шараф, насрочени са избори.
Ключов въпрос остава ролята на "Мюсюлманските братя", международна ислямистка организация, създадена именно в Египет през 1928 г., свързана с "Хамас". "Братството" поддържа тесни връзки с режима в Иран. Гласуването за нова Конституция, която бе подкрепена от братството, показва, че то е реална сила в страната.
Тунис
Кървавите сблъсъци, в които загинаха над 50 души, започнаха на 17 декември, когато продавач на зеленчук се самозапали, след като му забраниха да търгува без лиценз. Хиляди възмутени от произвола на властите излязоха на улиците, стигна се до ексцесии и сблъсъци с властите.
За разлика от "ситата революция в Либия", "жасминовата революция" в Тунис бе предизвикана от растящата мизерия, засилена от растящите цени на храните и безработицата.
В резултат на протестите бе изгонен президента Бен Али след 23-годишно управление.