чувствам се ужасно

[inej89]

Здравейте.Преди 41 днисе самоуби един мой колега,който всъщност не познах лично.Не знам защо тази история ме трогна толкова много,че чак намерих начин да се свържа с близките му и отидох до Шумен,където е гроба му.Отидох в дома му,ядох от вилиците и лъжиците,от които той е ял.Спах в неговата стая и в неговото легло.Беше ужасно тъжно,аз знаех това и все пак отидох на гроба му.Плаках,просто не мога да си обясня как един непознат толкова много ме развълнува.Майка му ми даваше негови учебници,даде ми негови снимки и някои други негови работи.Той беше много добро и симпатично момче,пишеше из нета,че бил тъжен и самотен-може би затова по някакъв начин съм го усетила.Може би,защото имаме сходни съдби-и на двамата биологичните ни бащи не се интересуват от нас.Може би защото и той като мен е чувствителен,тъжен и самотен.Но беше адски красиво момче.Неговата снимка стои на компа пред мен.Искам да плача,но така няма да го върна и се чувствам ужасно.В един миг всичко изгуби смисъл.На лекции не ми се ходи,не намирам смисъл в нищо.Остана ли сама само плача.Нося си малката му снимка в портмонето си...Не знам какво ми става.Де да можеше времето да се върне,де да можеше да се запозная с него,де да можеше да станем приятели,да се опитам да му помогна,да види че има и други хора като него.
Спред вас нормално ли е да приемам неговата смърт толкова тежко?И какво мога да направя ,за да се почувствам по-добре?
Моля не коментирайте това че се е самоубил,моля ви!

[teodora87]

Може да си искала да му кажеш нещо,например че го харесваш или просто си искала да се запознаете и сега като го няма това те прави тъжна.

[gandalfepi4]

не, не е нормално. имам починали от семейството ми, близки хора и една колежка.

нито аз, нито някой друг се е държал така.

дори децата на умряла майка (моя роднина) не са се държали и чуствали като тебе.


(не мисля че това те прави сбъркана или нещо такова просто отговарям на въпроса ти)


да не би да е първата смърт с която се сблъскваш и за'тва?

просто приеми че хората умират и няма нищо кой знае колко невероятно в това. има драма, има сълзи, има и болезнени спомени, но в крайна сметка всяка секунда умира по едно дете от глад (наистина ужасяващо болезнена смърт) и това не ни пречи да плюскаме в това време.

просто чакай да мине болката с времето и не се концентрирай супер много върху въпроса, не мисля че друго можеш да направиш

[Sunwell]

Зависи, може да бъде и нормално и ненормално.
Такива неща влияят принципно, защото не са като естествената смърт а са един вид насилствена смърт. Толкова е мразил живота, че е предпочел смъртта.
Помъчи се да не мислиш за него и разкарай снимките, ще ти бъде по-лесно (: