приказка

[SolemnityOfDeath]

приказките
са пълни
с дъхове на дим
и приказни герои
и с принц незрим
и с трон
и с корона
и с поданици
отдадени, свои.

но реално
приказките
се леят
на потоци
в разкривени
огледала
и в тръни
и в пороци
гонят се
далеч от доблестта.


някъде там
губим смисъла
и от балкон
на истанбулски
мрамор отмит
чудим се
думите на поетите
имат ли тон
макар и циничен
или и той е измит?

но ще кажа
аз -
като не-поет
а като пуст
просяк на слова
и копеле
което спори
с мисълта на смъртта.

приказки има
но ръбовете им
са тиха тъга.
ала чуй, къс
когато някой
изведнъж взима
(насред пролетта)
друг попълва
когато огън завихри
игрива есента.
и в ален лист
по вените
рисува се отново
СМИСЪЛА.


Деница