kalliinnaa
04-10-2011, 10:54
Ето я и моята история. Преди няколко месеца се срещнах най- случайно с едно момче, с което се познаваме отдавна, но не поддържахме контакт. И от тогава ми пише, обажда ми се всичко той. Отначало не исках нищо повече с него освен приятелство, но той не се отказа и продължи да ме търси и т.н. И по принцип, той щеше да заминава извън града през ваканцията и за това се видяхме денят преди да замине. И тогава всичко беше страхотно. И когато замина, осъзнах, че вече не ми е безразличен. През цялата ваканция мислех за него, опитвах се постоянно, да излизам, да съм заета с нещо, за да мисля по- малко за него и времето да минава по- бързо. И вечерта, в която се връщаше, ми се обади и ме попита на следващия ден какво ще правя (а по принцип имахме уговорка да излезем на този ден) и аз му казах, че съм свободна да излезем 2мата и той каза ок, утре ще се чуем. На сутринта, когато станах, той ми каза, че няма да стане да излезем и аз му казах "еми добре"(но всъщност не ми беше все тая). Излязох навън и малко по- късно му се обадих и го изивках да излезем и той каза, че не може защото щял да ходи някъде, аз му казах че ще се видим за малко ии т.н той се съгласи. Излязохме ии не беше толкова хубаво както предните пъти, защото беше изморен от пътя ли какво и аз не знам. След което, вечерта изобщо не ме потърси, а винаги го правеше, както и днес още не ме е потърсил. И ми е интересно, защо толкова настояваше да излизаме и т.н, като когато започнах да чувствам нещо към него се отказва, или просто аз си мисля така. И просто искам да се допитам до вашето мнение :)