помощщ

[nightmar3e]

трябва ми лис по тема Отчаянието и носталгията в елегията ''Заточеници'' .. моля ви някои да ми помогне ще ми трябва за сряда .. Предварително благодаря :)

[evvky]

"Заточеници"
Ситуацията, обрисувана в "Заточеници", е типична за времето на националните борби-бунтовни мъже,заловени и осъдени,тръгват към своето наказание: смърт,заточение ,затвор.Литературата,от своя страна,изразява болката и скръбта на целия народ заради страданието на неговите най-верни синове.Тази ситуация е залегнала в много от най-добрите лирически произведения от края на Възраждането и началото на свободния живот-" Обесването на Васил Левски" и "Хаджи Димитър" от Ботев;"Левски" ,"Братя Миладинови"," Кочо" от Вазов;"В кулата край морето" от Пенчо Славейков и др.Във всички тях се обиграват едни и същи мотиви-верните и безрезервно отдадени на борбата народни синове,черното предателство,мъченичество, наказанието,всенародната жал." Заточеници" не излиза извън рамките на утвърдената схема.То просто я следва по своя неповторим начин.Всичко е познато и в същото време е така изкусно изказано с типчната яворовска сплав между пределна точност и конкретност при рисуване на единична случка-и висока обобщителна сила на образите.По този начин "Заточеници" на свой ред се превръща в едно от жалонните произведения,изграждащи символното чувстване на родното,превръщането му от абстрактна идея в жива емоция. Точно в това се състои и особеността на лирическата композиция на творбата.В нея,както вече казахме,основни те опорни точки са вече познатите символи на родното- Вардар,Дунав и Марица,Балкана, Странджа и Пирин;на бореца за свобода-" рушители на гнет вековен"," служители на дълг синовен";на предателството- "продаде ни предател клет";на борбата като особен вид почти религиозна жертвеност-"да водим бой-съдба завидна!-/край твоя свят олтар".Но,от друга страна,творбата потапя едва ли не сетично в преживяванията на героите-техните отдавна утвърдени,дори клиширани символни жестове оживяват. За това спомага на първо място фактът,че стихотворението е написано от първо лице.За разлика от "Обесването на Васил Левски",където другите страдат за героя,тук героите страдат сами.Отдалечаващия се свиен свят е показан през техните очи,обласкан е от техните думи.И от това,колко точно тези думи ще предадат автентичността на чувството,ще зависи дали творбата ще окаже търсеното от нея въздействие-да превърне познатите и абстрактни символи в дълбоко преживяване у всеки читател или певец.Фактът,че стихотворението съвсем скоро се превръща в популярна песен,говори,че творбата е успяла в този свой стремеж,защото в песента по принцип не може да има разлика между преживяването на героя и преживяването на конкретния певец.Песента винаги се изпълнява от свое име,а това значи,че всеки който запее тази песен,ще трябва да изрече думите й,сякаш са негови. В търсенето на тази сложна сплав между конкретността на описанието и преживяването,о т една страна,и обобщителна символна сила-от друга,Яворов на няколко пъти нанася корекции в текста.Нека рагледаме две от тях,които са много важни. Първата е свързана със заглавието на творбата.В пърчия си вариант тя е наречена "Към Подрумкале" и очевидно насочва към действително заточване на четиредесетте български бунтовници,арестувани заради Солунските атентати.Конкретността на случката е допринесла много и за конкретността на лирическите описания.Ако си представим сцената,ще установим,че творбата действително описва едно отплаване именно от солунското пристанище по посока на Мала Азия.Тази конкретност помага за творбата в много голяма степен да утвърди усещането за достоверност и автентичност на преживяванията на героите- отдалечаващият се бряг,гледката на Атонския полуостров,ален ият залез над морските ширини и т.н. От друга страна обаче,ако искаме да си представим как все пак заточениците биха могли да видят Вардар,Дунав и Марица,Балкана, Странджа и Пирин,и то едновременно,ще разберем,че това е невъзможно.Така описан,образът на родината във всички случаи е обобщителен- това са символните граници на отечеството,так а,както то живее в национално съзнание.И фактът,че назованите места почти дословно съвпадат с изброяваните от Вазов в стихотворението "Де е България",не може да е случаен.Затова и в по-късните варианти на творбата Яворов засилва нейната обобщаваща сила,заменя конкретно название с двете начала на творбата- фактическото,което придава достоверност,и символното,коет о осигурява обобщението и патоса.Тази особена сплав допринася в много голяма степен за ефективността на художественото въздействие. Втората корекция,която Яворов нанася само няколко месеца преди смъртта си през 1914 година,е замяната на стиха "в ограда е света за нас" със стиха "света ще бъде сън за нас".Не е пресилено да се каже,че в тази поправка личи искрата на гения.На мястото на фактически точното,но не твърде изразително "в ограда е светът за нас" идва "света ще бъде сън за нас".Така творбата добива следния вид: ...вода и суша-необятен, света ще бъде сън за нас! В първоначалния си вид смисълът на този стихов отрязък не дава възможност за разнопосочни тълкувания и остава затворен в своята конкретност.В окончателния му вариант обаче възможните тълкувания са най-малко две.Едното е,че загубени сред меобятността на живота,без реална опора около някакъв център,светът ще бъде пред очите на човека като сън,като илюзия.Другото тулкуване е,че без родината няма реалност,всичко е само илюзия,мечта,очакване,сън.П о този начин,съчетавай ки психологическит е със символните аспекти на усещането за родното,стихотворението успява по един ненатрапчив,опосредстван начин да внуши съдбовната вътрешна връзка между човека и неговата родина.Самото съществуване на човека става невъзможно без роднината. Така творбата създава нов неочакван момент в самия символен образ на родното,преодолява чисто възрожденските идеологии и влиза в интимния свят на личността-едно от най-важните постижения на новия тип светоусещане,прокламиран от идеолозите на кръга "Мисъл".И по този начин успява да хвърли мост между мисията на певеца на националните борби и мисията на търсача на истините за човека.








надявам се да ти помогне

[sexa_na_kompleksa]

Виж и тук:

http://www.neznam.bg/component/search/?searchword=%D0%97%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%B5%D 0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8&ordering=newest&searchphrase=all&limit=20

[nikity123]

Здравейте ! Трябва ми съчинение разсъждение на тема " Бай Ганьо прави избори " за утре моля ви помогнете :)

[VaMpiRKaTaaa]

3аточеници:

http://www.kaminata.net/topic-t46313.html

[nightmar3e]

"Заточеници"
Ситуацията, обрисувана в "Заточеници", е типична за времето на националните борби-бунтовни мъже,заловени и осъдени,тръгват към своето наказание: смърт,заточение ,затвор.Литературата,от своя страна,изразява болката и скръбта на целия народ заради страданието на неговите най-верни синове.Тази ситуация е залегнала в много от най-добрите лирически произведения от края на Възраждането и началото на свободния живот-" Обесването на Васил Левски" и "Хаджи Димитър" от Ботев;"Левски" ,"Братя Миладинови"," Кочо" от Вазов;"В кулата край морето" от Пенчо Славейков и др.Във всички тях се обиграват едни и същи мотиви-верните и безрезервно отдадени на борбата народни синове,черното предателство,мъченичество, наказанието,всенародната жал." Заточеници" не излиза извън рамките на утвърдената схема.То просто я следва по своя неповторим начин.Всичко е познато и в същото време е така изкусно изказано с типчната яворовска сплав между пределна точност и конкретност при рисуване на единична случка-и висока обобщителна сила на образите.По този начин "Заточеници" на свой ред се превръща в едно от жалонните произведения,изграждащи символното чувстване на родното,превръщането му от абстрактна идея в жива емоция. Точно в това се състои и особеността на лирическата композиция на творбата.В нея,както вече казахме,основни те опорни точки са вече познатите символи на родното- Вардар,Дунав и Марица,Балкана, Странджа и Пирин;на бореца за свобода-" рушители на гнет вековен"," служители на дълг синовен";на предателството- "продаде ни предател клет";на борбата като особен вид почти религиозна жертвеност-"да водим бой-съдба завидна!-/край твоя свят олтар".Но,от друга страна,творбата потапя едва ли не сетично в преживяванията на героите-техните отдавна утвърдени,дори клиширани символни жестове оживяват. За това спомага на първо място фактът,че стихотворението е написано от първо лице.За разлика от "Обесването на Васил Левски",където другите страдат за героя,тук героите страдат сами.Отдалечаващия се свиен свят е показан през техните очи,обласкан е от техните думи.И от това,колко точно тези думи ще предадат автентичността на чувството,ще зависи дали творбата ще окаже търсеното от нея въздействие-да превърне познатите и абстрактни символи в дълбоко преживяване у всеки читател или певец.Фактът,че стихотворението съвсем скоро се превръща в популярна песен,говори,че творбата е успяла в този свой стремеж,защото в песента по принцип не може да има разлика между преживяването на героя и преживяването на конкретния певец.Песента винаги се изпълнява от свое име,а това значи,че всеки който запее тази песен,ще трябва да изрече думите й,сякаш са негови. В търсенето на тази сложна сплав между конкретността на описанието и преживяването,о т една страна,и обобщителна символна сила-от друга,Яворов на няколко пъти нанася корекции в текста.Нека рагледаме две от тях,които са много важни. Първата е свързана със заглавието на творбата.В пърчия си вариант тя е наречена "Към Подрумкале" и очевидно насочва към действително заточване на четиредесетте български бунтовници,арестувани заради Солунските атентати.Конкретността на случката е допринесла много и за конкретността на лирическите описания.Ако си представим сцената,ще установим,че творбата действително описва едно отплаване именно от солунското пристанище по посока на Мала Азия.Тази конкретност помага за творбата в много голяма степен да утвърди усещането за достоверност и автентичност на преживяванията на героите- отдалечаващият се бряг,гледката на Атонския полуостров,ален ият залез над морските ширини и т.н. От друга страна обаче,ако искаме да си представим как все пак заточениците биха могли да видят Вардар,Дунав и Марица,Балкана, Странджа и Пирин,и то едновременно,ще разберем,че това е невъзможно.Така описан,образът на родината във всички случаи е обобщителен- това са символните граници на отечеството,так а,както то живее в национално съзнание.И фактът,че назованите места почти дословно съвпадат с изброяваните от Вазов в стихотворението "Де е България",не може да е случаен.Затова и в по-късните варианти на творбата Яворов засилва нейната обобщаваща сила,заменя конкретно название с двете начала на творбата- фактическото,което придава достоверност,и символното,коет о осигурява обобщението и патоса.Тази особена сплав допринася в много голяма степен за ефективността на художественото въздействие. Втората корекция,която Яворов нанася само няколко месеца преди смъртта си през 1914 година,е замяната на стиха "в ограда е света за нас" със стиха "света ще бъде сън за нас".Не е пресилено да се каже,че в тази поправка личи искрата на гения.На мястото на фактически точното,но не твърде изразително "в ограда е светът за нас" идва "света ще бъде сън за нас".Така творбата добива следния вид: ...вода и суша-необятен, света ще бъде сън за нас! В първоначалния си вид смисълът на този стихов отрязък не дава възможност за разнопосочни тълкувания и остава затворен в своята конкретност.В окончателния му вариант обаче възможните тълкувания са най-малко две.Едното е,че загубени сред меобятността на живота,без реална опора около някакъв център,светът ще бъде пред очите на човека като сън,като илюзия.Другото тулкуване е,че без родината няма реалност,всичко е само илюзия,мечта,очакване,сън.П о този начин,съчетавай ки психологическит е със символните аспекти на усещането за родното,стихотворението успява по един ненатрапчив,опосредстван начин да внуши съдбовната вътрешна връзка между човека и неговата родина.Самото съществуване на човека става невъзможно без роднината. Така творбата създава нов неочакван момент в самия символен образ на родното,преодолява чисто възрожденските идеологии и влиза в интимния свят на личността-едно от най-важните постижения на новия тип светоусещане,прокламиран от идеолозите на кръга "Мисъл".И по този начин успява да хвърли мост между мисията на певеца на националните борби и мисията на търсача на истините за човека.








надявам се да ти помогне





БЛАГОДАРЯ ТИ МНОГО :*

[kamimi8]

mersi i na men mi pomogna