PDA

View Full Version : Трябва ми спешно тема по литература



rady4ka
04-10-2011, 19:59
Здравейте! Трябва ми спешно тема по литература със заглавие - Проблемът за нравствения избор в поемата "Хайдути" от Христо Ботев.
Моля помогнете :)

VaMpiRKaTaaa
04-11-2011, 14:00
В своята поезия Ботев изразява както революционните си стремежи, така и личните си вълнения.Пресъздавайки облика на епохата, той разглежда проблемите не само за робството и свободата, революцията, подвига и саможертвата, а поставя и въпроса за ролята на интимното в живота на бореца за свобода.Чрез образът на майката, Ботев умело съчетава интимното и националното.В съзвучие с възрожденската традиция поетът отъждествява майката с родината.В това се изразява и дълбоката връзка на твореца с отечеството и народа.Конкретен неин обект е обичта към майката, която идентифицира като част от българското.

Образът на майката в поезията на Христо Ботев е изграден в духа на народно-песенната традиция.Той е разкрит най-цялостно в дълбоко интимните творби, в които е поставен проблемът за избора на жизнения път и мястото на личността в обществото.Без да се затваря само в кръга на личните чувства, чрез този образ, поетът дава емоционален израз на отношението си към живота и епохата.Любовта към майката е неразделно свързана не само с любовта към дома, а и към родното въобще.Образът на майката е вдъхновение и сила, които окриляват лирическия герой в извършването на подвига.

Още в първата Ботева творба е визирана съдбовната роля на майката.Поставени са основните теми и проблеми, които ще намерят трактовка в по-нататъшното му творчество.В “Майце си” се изявява изключителният талант на поета, който налага като основен художествен похват диалогичното начало.Това допринася за по-непосредственото възприемане на творбата и създава усещането за автентичност и художествена убедителност.С диалога между прокудения от родината си млад българин и мълчаливо изповядващата го майка се постига внушението за дълбоката душевна връзка между двамата.В своето лирико-драматично обръщение лирическият герой изповядва носталгичната си болка от раздялата си с отечеството и неудовлетворението от живота в чужбина.Той усеща себе си като “скитник злочестен”, който не може да намери реализация далеч от дома.Изтръгнат от корените си, героят “съхне и вехне”, жадувайки за щастие, което знае, че не може да постигне вън от родината си.В духа на възрожденската литература в тази творба се персонифицира родината в образа на майката.Младият българин изповядва страданието, което го съпътства, и търси разрешение на екзистенциалната си драма в привързаността към майката.Възпитан в патриархални нрави, той се опитва да открие причините за съпътстващото го страдание във вероятното майчино проклятие:


Ти ли си мале, тъй жално пела,
ти ли си мене три годин клела,
та скитник ходя злочестен ази
и срещам това що душа мрази?


Мотивът за майчината клетва е заимстван от фолклора и изразява отношението на героя към традиционното схващане за синовна вина при нарушаване на родовата хармония.Според народната митология прокълнатият от майка си е съпътстван до смъртта си от нещастия и мъки.Вината за изоставения дом е внушена косвено от майката.Но дори и тук героят не открива отговори на своите драматични въпроси.Той е привидно весел, но смехът му е маска на душевните рани.Това внушение е великолепно постигнато с метафората “мойта младост слана попари”.Далеч от майката и другарите си, героят се чувства безкрайно самотен и отхвърлен от обществото.
Лирическият герой е силно привързан към майката, разбира нейните душевни преживявания и затова движението на неговите мисли и чувства произтича от нейните.Израз на синовното му отношение са многократно повторените обръщения: “мале”, “майко”, “майнолъо”.Особено силно въздействат стиховете , в които е пресъздадена живата ситуация на общуването в този драматичен момент.От начало бунтовникът се опитва да успокои майката, да й вдъхне душевна сила.Искрените му чувства са разкрити със синонимните глаголи “не плачи”, “не тъжи”, с епитета “клета” и с призивния тон.В отговор на страшната майчина скръб настъпва емоционален обрат в душата на бунтовника.Той знае, че е “мил” на майката, но замисленият подвиг взема връх над всичко друго.За да предизвика майчиното разбиране, героят й посочва факта, че неговата борческа енергия е получена от нея.Затова тя трябва да стане съпричастна към проявите на буйната му кръв.В дочутият “глас народен” революционерът различава гласовете на майка, баща, братя.Майката е призована да презре патриархалния предразсъдък, който би го категоризирал като “нехрани-майка”.Героят вярва в нейната нравствена сила и в осъзнаването на ролята й в историческото движение към свободата.За майката отглеждането на синове бунтовници е житейски дълг.Съхранението на завета е поверено именно на нея, защото тя трябва да осъществи връзката между поколенията и да осигури приемствеността в борбата.

Идеалът на лирическия герой от “Майце си” е свързан със съдбата на майката родина: “Много аз мале, много мечтах/щастие, слава да видим двама”.Героят обаче е обхванат от чувство за безнадеждност, защото без връзката с родината майка,животът се обезсмисля.Падането в майчините прегръдки е символ на копнежа за връщане към лоното на родното и спасение от мъките на безприютния чужд свят.Юношата е готов да приеме смъртта, когато се приюти в света на родното.

Образът на майката се слива с образа на родната земя и в лирическия увод на поемата “Хайдути”.В стиховете на Ботев звучи самочувствие.Националната гордост произтича от осъзнатата, изконна връзка между “българка майка юнашка” и “нашата земя хубава”:


Какви е деца раждала,
раждала, ражда и сега
българка майка юнашка
какви е момци хранила,
хранила, храни и днеска
нашата земя хубава!


Тази връзка се осъществява като неизбежен житейски кръговрат, в който са включени раждане то и откърмянето като взаимно свързани процеси.Създава се впечатлението за повторяемост и непрекъснатост.Внушението се постига чрез съседното повторение на глаголни форми в минало и сегашно време(“раждала, раждала, ражда, хранила, хранила, храни”) както и със синонимните изрази “и сега”, “и днеска”.От тях добиваме впечатление за напускане измеренията на епохата и непосредствено осъществяване на процесите в настоящето.Синтактичният паралелизъм в шестте стиха събужда представата за вечен кръгов цикъл в раждането и откърмянето на юнаци. Майката е фактор, формиращ борците, идейно начало и вдъхновяваща сила, която укрепва съзнанието на чедата си за реализиране чрез подвига.Епитетите в инверсия “юнашка” и “хубава” обаятелния и привличащ с красотата си образ на майката земя.В епитета “хубава” е вложено не само естетическо, а и етично съдържание- земята е хубава, защото в нея традиционно се раждат юнаци, чиято слава се разнася надалеч, неограничавана от пространствени и времеви измерения на битието.

Майката е най-пряко отъждествена с образа на родината в стихотворението “Обесването на Васил Левски”.Основният мотив за страданието й е загубата на нейния “един син”.Директното декодиране на образа и въплъщението му като символ на народното страдание има своите идейни обосновки.

Трагизмът на майката родина е разкрит с доминантата на черни багри (“черна робиня”, черно бесило”).По този начин се внушават мащабите на националния траур.Драматичните обръщения “майко моя”, “родино мила”, “майко”, “Българийо” придават сурова тържественост на картината.Алитерацията на “г” я допълва със звукови възприятия.Образът на гробовната птица придава на всичко зловещ вид и усилва съзнанието за трагедията на майката родина.С композицията на първите три стофи се наслоява усещането за непосилна скръб.Името на родината - “Българийо” - е поставено до “един син”.По този начин Апостолът е извисен до ръста на отечеството.Скръбта на родината майка е внушена със странното съжителство на псета и вълци, които са сякаш обединени от непосилното страдание.За силата на мъката , завладяла родината, съдим и от реакцията на старците, жените и децата, които изграждат сумарния образ на народа.

Метафоричният образ на зимата, която “пее своята зла песен”, създава тягостно настроение и допълва образа на родината страдалка.Майката-родина е тази, която е вдъхновила, подтикнала към подвиг своя син, тази която ще го приеме в прегръдките си, ще оплаче съдбата му и ще възпее неговия героизъм.

Чрез образът на майката, поезията на Христо Ботев зазвучава по-искрено и по-убедително.С него се постига пълнокръвна, жива картина на епохата, защото получаваме представа как в нея се сплитат естествените човешки пориви към лично щастие с копнежа за свобода.Майката е необходим духовен спътник в страшния, но славен път на Ботевия герой